№ 1865
гр. Варна, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501848 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно.
Срещу решение № 260747 от 04.03.2021 г., поправено с решение № 262044 от
23.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 14338 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна,
тридесети състав, с което е прието за установено по предявените от ЯНК. СТ. Г. и Н. СТ. К.
срещу СТ. ЗДР. Б., О.Н. Т. и ОЛГ. П. Д. кумулативно активно и пасивно субективно
съединени отрицателни установителни искове, че ответниците не са собственици на
процесния имот - реална част от НИ №100.129 по плана за новообразуваните имоти /ПНИ/
на част от селищно образувание /СО/ „Т.“, одобрен със заповед № РД-13-7706-376 от
07.10.2013 г., с площ на тази реална част от 624 кв.м, разположена в северната част на
имота, при граници на реалната част: на север - път № 100.521, на запад - новообразуван
имот № 100.128, на изток - новообразуван имот № 100.130 и на юг - останалата част от
новообразуван имот № 100.129, която реална част е отразена с червен контур, защрихована с
червен щрих и зелени точки на комбинирана скица /приложение № 2/ от заключението на
вещото лице, находяща се на лист 271 от първоинстанционното дело, и съставляваща
неразделна част от решението, на оС.ние член 124, алинея 1 от ГПК; както и са осъдени О.Н.
Д. и ОЛГ. П. Д. да заплатят на ЯНК. СТ. Г. и Н. СТ. К. сумата от 1 474,80 лева,
представляваща сторени разноски в производството, на основание член 78, алинея 1 от ГПК,
са постъпили следните жалби:
1
1/ от СТ. ЗДР. Б. чрез адвокат Й.Б., в която се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоС.ност на така постановеното решение. Сочи се, че тъй като е продал процесния имот
на другите двама ответници, то не е налице правен интерес от водене на иск срещу него.
Като оС.ние за недопустимост на иска се излага и, че е направено изрично възражение за
материална незаконосъобразност на реституционното решение, на което се позовават
ищците. Отделно се излагат и подробни доводи, че искът е и неоС.телен – праводателят му е
притежавал имота въз оС. на валидно извършена замяна; праводателят не е продал същия
имот на трето лице; С.Б. е владял имота повече от 10 години, поради което е го е придобил
по давност. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на претенциите.;
2/ от ОРЛ. Н. Д. и ОЛГ. П. Д. чрез адвокат П.С., в която се излагат също доводи за
липса на правен интерес от водене на исковете поради позоваване на две последователни
решения на поземлената комисия с идентично съдържание, респективно за недопустимост
на решението. Излагат се подробни доводи за необоС.ност на фактическите изводи и
допуснати нарушения на материалния закон – оспорването на правата на страна в процеса,
позоваваща се на деривативно придобивно оС.ние, не би следвало да я задължи да доказва
идентичността между придобития имот и имотите според документа, удостоверяващ
собствеността на всеки един от предходните приобретатели по поредицата прехвърляния без
ограничение във времето; замяната остава в сила и се счита за извършена между
собственици, ако имот, получен по замяна по реда на ЗТПС, е застроен или са извършени
разпоредителни сделки с него, а в конкретния случай са налице и двете предпоставки;
неправилно е възприето, че придобивната давност би могла да тече най-рано с влизане в
сила на ПНИ, както и реституционната процедура може да се счита завършена едва с
влизане в сила на заповедта на Кмета по § 4к, алинея 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като
решението за възстановяване е постановено на 05.02.1993 г., тоест при действието на ЗСПЗЗ
в редакцията след изменението с ДВ бр.28/1992 г., тоест процедурата по възстановяване е
завършена и без наличието на скица; О.Д. е придоби имота въз оС. на добросъвестно
владение в продължение на повече от пет години до предявяването на иска. Иска се
решението да бъде отменено изцяло и да бъдат отхвърлени предявените искове.
ЯНК. СТ. Г. и Н. СТ. К. са депозирали в срок отговори и на двете въззивни жалби, с
които ги оспорват и изразяват мнение, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. В отговорите излагат, че възражението за недопустимост
на иска, направено от С.Б., поради липса на правен интерес, тъй като същият не е
собственик на имота е неоС.телно, доколкото целият имот е записан на негово име, той не е
станал собственик на процесния имот от 1 236 кв.м, от който се е разпоредил с 1 000 кв.м.
намират, че е недопустимо ответниците да оспорват материалната законосъобразност на
постановените реституционни решения, тъй като не заявяват собствени права върху имота
към момента на обобществяването му. Навеждат се и просторни доводи досежно замяната и
направените твърдения за придобиване по давност на имота от ответниците.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
2
становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на
член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищците ЯНК. СТ. Г. и Н. СТ. К. твърдят, че са наследници на С. А. К. и с решение №
8121 от 26.06.1996 г. на Поземлена комисия /ПК/ - А. им е възстановено правото на
собственост по точка 5 върху лозе в землището на град А. с площ от 2,5 дка, местност „М.“
/сега селищно образувание /СО/ „Т.“/, попадащо в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като по
помощния кадастрален план /ПКП/ към ПНИ за този имот е отреден и записан стар имот 34.
Възстановеният имот попада с 624 кв.м в новообразуван имот 100.129 по ПНИ на СО „Т.",
целият с площ от 1236 кв.м. Сочат, че новобразуваният имот не може да бъде възстановен,
защото по ПНИ е записан на ответника С.Б.. Последният е придобил имота от С. С. Б.а и Н.
З.в Б. по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт /НА/ № 111, том II,
рег.№ 6091, дело № 273/2008 г. Дарителите са се легитимирали като собственици по
наследство и договор за продажба, сключен с НА № 70, том XIV, дело № 5663/1969 г. на
варненски нотариус. Продавачът по този договор К. Н. Ж. се е легитимирал за собственик на
продавания имот с НА № 133, том І от 1966 г. за придобити по замяна с ТПС комисия
четири имота: лозе от 2 дка, находящо се в землището на А., местност “М.“, при граници: И.
Л., К. Я. и гора; лозе от 1 дка, находящо се в землището на А., местност “М.“, при граници:
П. Я., В. С. и гора; лозе от 1 дка, находящо се в землището на А., местност “Калето“, при
граници: И. Л., дере и празно място и лозе от 1 дка в землището на А., местност “М.“, при
граници: Й. И., блок и път. Ищците навеждат доводи, че дарителите С. и Н. Б.и не са били
собственици на дарявания имот и същият не е идентичен с имота, описан в документа им за
собственост /НА № 70 от 1969 г./, като го оспорват с твърдението, че описаният в него имот
не е идентичен с процесния НИ 100.129, нито с някой от имотите, които К. Н. Ж. е получил
по замяна с ТПС комисия,посочени в НА № 133 от 1966 г. Излагат, че ответникът се е
самонастанил в процесния имот без правно оС.ние. Твърдят, че с НА № 19, том XVIII, дело
№ 6090/1966 г. К. Н. Ж. е дарил на съпругата си С. Д. Ж.а единия от заменените му имоти, а
именно: лозе от 1 дка в землището на А., местност „М.", при граници: П. Я., В. С. и гора,
описан в точка 2 от НА № 133 от 1966 г. С. Д. Ж.а също е дарила този имот на съпруга си К.
Н. Ж. с договор, сключен с НА № 53, том XIII, дело № 5276/1969 г., който обаче не бил
идентичен с имота, описан в НА № 70/1969 г. Твърдят още, че в един и същи ден -
26.12.1969 г. - К. Н. Ж. се е разпоредил два пъти с един и същи имот /лозе-овощна градина с
площ от 1 дка в землището на А., местност „М.", при граници: гора, В. С., сухо дере/, като с
договор за продажба, сключен с НА № 71а, том XIV, дело № 5665/1969 г. е продал този имот
на Н. Н., поради което не е можел втори път да продаде същия имот на З. Б. и С.Б. чрез
договора, сключен с НА № 70 от 1969 г. Оспорват издадения в полза на К. Н. Ж. КНА № 133
от 1966 г. и констатациите на нотариуса, както и обстоятелството, че е бил представен
протокол на ТПС комисия - А. от 28.03.1958 г. за влязлата в сила замяна. Твърдят, че замяна
на описаните в този НА имоти на К. Н. Ж. не е била осъществена или, ако е била
осъществена, същата не е била извършена по надлежния ред и не е влязла в законна сила. В
случай, че се установи, че е била извършена по надлежния ред, твърдят, че нито един
отдадените в замяна имоти, не е идентичен с процесния имот, описан в НА № 111, том II,
3
рег.№ 6091, дело № 273/2008 г., нито с имота, описан в НА № 70 от 1969 г., респективно с
процесния НИ № 100.129 по ПНИ на СО „Т.". Твърдят също, че К. Н. Ж., респективно
неговите наследници, са подали заявление в сроковете по ЗСПЗЗ за възстановяване на
имота, който е бил включен в ТКЗС и е бил заменен - лозе с площ от 5,5 дка, в землището на
А., местност „К.Т." и този имот е възстановен. Твърдят, че решение № 8121 от 26.06.1996 г.
на ПК - А., с което на ищците като наследници на С. А. К. е възстановено правото на
собственост по точка 5 върху лозе в землището на А. с площ от 2,5 дка, местност „М." /сега
СО „Т."/, попадащо в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е само такова за признаване и
процедурата по възстановяване не е приключила, което ще стане с издаване на заповед на
кмета на община А., тъй като към момента на постановяване на решението на ПК не е
имало стари планове, по които реституираните собственици да могат да индивидуализират
имотите си, не е имало и изработен ПКП на имотите на старите собственици, по който да
могат да бъдат индивидуализирани. С допълнителна молба и в съдебно заседание на
20.08.2020 г. уточняват, че се позовават както на представеното решение № 8121 от
26.06.1996 г. на ПК - А., така и на решение № 8121 от 05.02.1993 г. на ПК - А..
Ответниците ОРЛ. Н. Д. и О. П. Д. са оспорили исковете като недопустими, евентуално
неоС.телни. Считат, че липсва правен интерес от предявяването на исковете, доколкото
ищците не са установили собственото си право, в чиято защита се предявява иска.
Поддържат, че решение № 8121 от 26.06.1996 г. на ПК - А. в частта по точка 5 от същото, с
която се възстановява собствеността върху лозе от 2 500 кв.м, находящо се в терен по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ в местност „М.", при граници/съседи/: Ив.К., Д.П., Ив.К., е лишено от
предмет, защото имот с идентично описание вече е бил възстановен на наследниците на С.
А. К. с точка З на решение № 8121 от 05.02.1993 г. на ПК - А.. Оспорват материалната
законосъобразност на решение № 8121 от 26.06.1996 г. на ПК - А. с доводи, че
възстановеният имот по точка 5 от решението не е бил собственост на посочения в
решението наследодател преди неговото коопериране, като на оС.ние член 17, алинея 2 от
ГПК правят искане за упражняване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на
посоченото решение в частта по точка 5, заявен с пореден № 10 от заявлението и установен
с декларация по член 12, алинея З от ЗСПЗЗ. Считат за недопустим предявения в условията
на евентуалност иск за отричане на собствеността им върху 236 кв.м от НИ № 100.129,
защото твърденията на ищците, че имат право да придобият тази реална част от имота,
представляваща разликата между площта на получения в замяна имот и площта на
новообразувания имот, противоречат на разпоредбите на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и член 28 от
ППЗСПЗЗ. Процесният имот не е предоставян за ползване въз оС. на актове по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, поради което границите му не подлежат на изменение с ПНИ. Същият е придобит от
К. Ж. Н. чрез замяна по реда на ЗТПС /отменен/ с площ от 1 236 кв.м в трайно установените
му граници, които са непроменени и до момента. Излагат също, че с решение № 174 от
01.04.2014 г. на ВРС, потвърдено с решение № 1884 от 24.07.2014 г. по КАХД № 1777 от
2014 г. на Административен съд - Варна е оставена без уважение жалбата на настоящите
ищци срещу ПНИ на местност „Т.", одобрен със заповед № РД-13-7706-376 от 07.10.2013 г.
на областния управител на Варненска област относно новообразувани ПИ с №№ 128, 129,
4
130. С решенията на двете инстанции било прието, че части от посочените три
новообразувани имота попадат в друг стар имот, което е пречка за отделяне на части от тях
за образуване на самостоятелен имот за жалбоподателите, както и че тези разлики не биха
отговаряли на изискванията по член 28, алинея 5 от ППЗСПЗЗ. Поради това считат
възможността ищците да придобият процесната реална част от 236 кв.м за преклудирана.
Намират исковете и за неоС.телни, като твърдят че са собственици на имота на оС.ние
договор за покупко-продажба, сключен с НА per.№ 3293, том І, акт № 159 на нотариус с рег.
№ 149, вписан с вх.рег.№ 20637 от 30.07.2018 г., том 50, акт № 143 на Службата по
вписванията - Варна. Праводателят им СТ. ЗДР. Б. е бил собственик на продадения имот по
наследяване от баща си З. Б. и по договор за дарение, сключен с НА № 111, том II, рег.№
6091 от 20.08.2008 г. Сочат, че ПИ № 129 по КП на А. от 1990 г. е идентичен с имота -
предмет на договора за покупко-продажба, сключен с НА № 70, том XIV, дело № 5663 от
26.12.1969 г. на варненски нотариус, с който К. Н. Ж. е продал на З. Б. и СТ. ЗДР. Б. лозе-
овощна градина в местност „М.", землището на А., при граници: В. С., Н. Д. Н., сухо дере и
И. и Д. С.. През 1977 г. въз оС. на издадено строително разрешение З. С.ов Б. е изградил в
имота едноетажна масивна вилна сграда, състояща се от две жилищни помещения с площ
около 20 кв.м и тераса, описана в договора за продажба от 30.07.2018 г. Продавачът К. Н. Ж.
е притежавал имота по силата на извършена замяна по реда на ЗТПС и НА № 133 от
05.02.1966 г., с който е признат за собственик на четири поземлени имота с обща площ от 5
декара, дадени в замяна от ТПС комисия срещу включеното в блока на ТКЗС негово лозе в
същото землище, местност „К.Т." от 5,5 дка. Актът е издаден по реда на раздел ІІ, член 12 от
ПМС от 26.08.1954 г. за земеустрояването, групирането на земите и одворяването на ТКЗС,
ДЗС и МТС и други обществени стопанства /обнародвано в „Държавен вестник“ брой 72 от
07.09.1954 г./ въз оС. на решение на общинската комисия по Закона за ТПС по член 5 и член
6 от този закон. В НА нотариусът е удостоверил, че при съставянето на акта е бил
представен препис от протокола на ТПС комисия - А. от 28.03.1958 г. със заверка, че
решението е влязло в сила, като в тази си част актът има характеристиката на официален
свидетелстващ документ и съгласно член 179, алинея 1 от ГПК съставлява доказателство за
факта на представянето пред нотариуса на препис-извлечението на ТПС комисия - А. от
28.03.1958 г. и че решението е влязло в сила. Към датата на замяната имотът е с площ от 1
236 кв.м в трайно установени граници, които до момента не са променяни. Считат за
неоС.телни възраженията на ищците за отсъствие на идентичност между имотите, описани в
НА № 133 от 1966 r. с тези по последвалите разпореждания чрез договорите по НА № 70 от
1969 г., НА № 113 от 2008 г. и продажбата по НА № 159 от 2018 г., като твърдят че тази
идентичност е била установена в производството по обжалване от ищците на ПНИ. Считат
представените с иС.та молба договори за дарение, сключени с НА № 19 от 1966 г. и НА №
53 от 13.12.1969 г. за неотносими, поради това, че в същия ден К. Ж. е придобил имота,
който е дарил. Оспорват твърденията, че К. Н. Ж. се е разпоредил два пъти с един и същи
имот, тъй като договорът за продажба по НА № 71а от 26.12.1969 г. е сключен за друг имот,
съседен на процесния, който е бил продаден в същия ден от К. Ж. на Н. Д. Н., баща на
ответника Д.. Позовават се и на разпоредбата на член 18з, алинея З от ППЗСПЗЗ, според
5
която при застрояване на имота, получен по замяна по реда на ЗТПС /отменен/ или при
извършени разпоредителни сделки с него, замяната остава в сила, като се счита, че е
осъществена замяна между собственици. В случая са налице едновременно и двете условия -
заменителят К. Н. Ж. се е разпоредил с получения по замяната имот с договора за продажба,
сключен с НА №70 от 26.12.1969 г., а приобретателят З. С.ов Б. е застроил имота към 1977 г.
с масивна жилищна сграда. Следователно, дори наследодателят на ищците да е бил негов
собственик преди кооперирането на земята, собствеността върху този имот не би могла да
бъде възстановена на ищците. По евентуалния иск за отричане на правото им на собственост
върху реална част от 236 кв.м от процесният имот, поддържат още, че в ПНИ имот № 129 по
КП на местност „М." е отразен като имот № 100.129 с действителната му площ във
фактически граници от 1 236 кв.м. Тъй като обаче имотът не е бил обект на предоставено
ползване въз оС. на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, неговите граници не биха могли да
бъдат променени по силата на плана. Поради това реалната част от 236 кв.м - предмет на
евентуалния иск - принадлежи на ответника на посочените вече оС.ния. Твърдят също, че
О.Д. е получил владението върху ПИ 100.129 с площ от 1 236 кв.м и построената в него
сграда на оС.ние договора за покупко-продажба по НА № 159 от 2018 г. и го владее до
момента заедно със съпругата си. Праводателят му СТ. ЗДР. Б. от своя страна е получил
владението заедно с баща си З. С.ов Б. въз оС. на договора за продажба по НА № 70 от 1969
г., като до смъртта на баща му имотът е владян от тях съвместно, а след това от него и
останалите наследници на З. Б.. Въз оС. на договора за дарение, сключен с НА № 113 от
2008 г., С.Б. е получил владението върху идеалните части на сънаследниците С. Б.а и Н. Б.,
като е владял имота непрекъснато и необезпокоявано до сключването на договора за
продажба по НА № 159 от 2018 г., когато го е предал на ответника. Въз оС. на тези факти
ответниците навеждат евентуално твърдение за придобиване на собствеността върху
процесния имот с площ от 1 236 кв.м по давност, както следва: от пет години до
предявяването на иска на 27.09.2018 г., като към своето владение въз оС. на договора за
продажба по НА № 159 от 30.07.2018 г. на оС.ние член 83 от ЗС присъединява също
добросъвестното владение на праводателя си СТ. ЗДР. Б., получено въз оС. на договора за
продажба по НА № 70 от 26.12.1969 г. и договора за дарение по НА № 111 от 20.08.2008 г.;
евентуално на оС.ние член 79, алинея 1 от ЗС чрез владение в продължение на десет години
до предявяването на иска на 27.09.2018 г., като към своето владение въз оС. на договора за
продажба по НА № 159 от 30.07.2018 г. на оС.ние член 83 от ЗС присъединяват владението
на праводателя си СТ. ЗДР. Б., получено въз оС. на договора за продажба по НА № 70 от
26.12.1969 г. и договора за дарение по НА № 111 от 20.08.2008 г.
Отговор на иС.та молба в предвидения от закона срок е депозирал и СТ. ЗДР. Б., в
който същият сочи, че към датата на предявяване на иска не е собственик на процесния
имот и моли делото спрямо него да бъде прекратено.
Съгласно точка 3Б от тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС, постановено
по тълк.д.№ 4/2014 г. на ОСГК, е налице правен интерес от предявяване на иск за
собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на
иС.та молба. При извършването на прехвърлителна сделка от несобственик, каквито
6
твърдения са наведени в иС.та молба, несобственикът в най-сериозна степен оспорва и
отрича правото на собственост на действителния собственик, като конкретно отрича
правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ. В тази хипотеза, ако
собственикът предяви иск само против приобретателя и по делото бъде установено, че
последният не е придобил правото на собственост на деривативно оС.ние, защото
праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от постановеното
решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще наложи воденето на нов процес
отделно срещу него, което би било процесуално неикономично. Затова действителният
собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя,
който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/
фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик. Насочвайки
иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си
осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на
пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на
собственост. С оглед изложеното настоящият състав не намира оС.ние производството
срещу СТ. ЗДР. Б. да бъде прекратено.
Не се спори по делото по следните факти:
1/ Че ищците ЯНК. СТ. Г. и Н. СТ. К. са наследници на С. А. К.;
2/ Че имотите по точка 3 от решение № 8121 от 05.02.1993 г. на ПК – А. и по точка 5 от
решение № 8121 от 26.06.1996 г. на ПК – А. са идентични.
С точка З от решение № 8121 от 05.02.1993 г. на ПК - А. на наследниците на С. А. К. е
възстановено правото на собственост в стари реални граници върху лозе от 2,5 дка, четвърта
категория, находящо се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на село А., в местността „М.".
С решение № 8121 от 26.06.1996 г. на ПК - А. на наследниците на С. А. К. е
възстановено правото на собственост в стари реални граници върху лозе в землището на
град А. с площ от 2,5 дка, местност „М." /сега СО „Т."/, попадащо в терен по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
С договор за покупко-продажба, сключен с НА № 159 от 30.07.2018 г., СТ. ЗДР. Б. е
прехвърлил на ОРЛ. Н. Д. правото на собственост върху дворно място от 1 000 кв.м по
документи за собственост, а по скица с площ от 1 236 кв.м, находящо се в СО "Т.", община
А., местност "М.", представляващо новообразуван имот № 100.129 по ПНИ. Със същия
договор по точка 2 СТ. ЗДР. Б., З. С.ов Б. и Г. С.ов Б. са прехвърлили на ОРЛ. Н. Д.
собствеността върху построената в имота жилищна сграда на един етаж със застроена площ
от 20,10 кв.м, а по скица с площ от 18 кв.м. Фактическата площ на имота в трайно
установените му граници е 1 236 кв.м, което е било отразено и на издадената към датата на
договора скица по действащия КП на местността от 1990 г.
Продавачат СТ. ЗДР. Б. се е легитимирал като собственик на продадения имот по
наследяване от баща си З. С.ов Б., починал през 1998 г., и договор за дарение, сключен с НА
№ 111 от 20.08.2008 г., с който С. С. Б.а и Н. З.в Б. са му прехвърлили собствеността върху
7
притежаваните от тях общо 5/6 идеални части, от които 4/6 идеални части от първата
дарителка и 1/6 от втория дарител, от следния недвижим имот: дворно място в местност
"М.", цялото с площ от 1 000 кв.м, съставляващо ПИ 129 по КП на местността от 1990 г., при
граници: ПИ 130, ПИ 128 и дере.
Представено е строително разрешение № 52 от 28.07.1977 г., с което на З. С.ов Б. е
разрешено да изгради сграда за сезонно ползване.
С договор за покупко-продажба, сключен с НА № 70 от 26.12.1969 г. К. Н. Ж. е продал
на З. Н. Б. и на СТ. ЗДР. Б. лозе-овощна градина в местност „М.", землище на село А., при
граници: В. С., Н. Д. Н., сухо дере и И. и Д. С..
Продавачът К. Н. Ж. е притежавал имота по силата на извършена замяна по реда на
ЗТПС и НА № 133 от 05.02.1966 г., с който той е признат за собственик на четири поземлени
имота с обща площ от 5 декара, дадени в замяна от ТПС комисия срещу включеното в блока
на ТКЗС негово лозе в същото землище, местност „К.Т." от 5,5 дка. Актът е издаден по реда
на раздел ІІ, член 12 от ПМС от 26.08.1954 г. за земеустрояването, групирането на земите и
одворяването на ТКЗС, ДЗС и МТС и други обществени стопанства /обнародвано в
„Държавен вестник“ брой 72 от 07.09.1954 г./ въз оС. на решение на общинската комисия по
Закона за ТПС по член 5 и член 6 от този закон, като в НА е посочено, че при съставянето
му е представен препис от протокола на ТПС комисия - А. от 28.03.1958 г. и че решението е
влязло в сила.
С решение № 1754 от 01.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 16602/2013 г. по описа на
Pайонен съд - Варна е отхвърлена жалбата на Н. СТ. К. и ЯНК. СТ. Г. срещу заповед № РД-
13-7706-376 от 07.10.2013 г. на областния управител на Варненска област за одобряване на
ПНИ на местност „Т."- СО по § 4, алинея 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ в частта относно НИ №№ 128,
129, 130. С решение № 1884 от 24.07.2014 г. по КАХД № 1777/2014 г. на Административен
съд - Варна е потвърдено решението на районния съд.
По делото пред първата инстанция е приета съдебно-техническа експертиза, по която
вещото лице дава заключение, че за процесния имот са действали КП на местност "Т." от
1990 г., изработен и ползван от администрацията без данни да е одобряван с нарочна
заповед, КВС от 2000 г., ПКП, приет с протокол № 68 от 03.05.2010 г., включващ плана на
старите имотни граници и КП на ползвателите, ПНИ на СО "Т.", одобрен със заповед № РД-
13-7706-376 от 07.10.2013 г. на областния управител на област Варна; по първия КП от 1990
г., действал до 2013 г., са отразени имоти 128,129 и 130 с обща площ 3 988 кв.м, като
територията на северозапад от имот 128 е с условен знак за „гора", имотите по този план са
отразени със сив цвят на скица № 1 към заключението, като имот № 129 е с площ от 1 107
кв.м, записан на З. Б. /зачеркнат/ и С.Б.; в графичната част на плана в имот № 129 са
отразени масивно едноетажно жилище с отчетени размери по плана 6,50 м/5 м и паянтова
постройка на един етаж с размери 4 м/,3,50 м; по ПНИ от 2012 г. НИ с идентификатор
00182.100.129 е с площ от 1 236 кв.м с вписан собственик по регистъра СТ. ЗДР. Б. съгласно
НА № 61/2008 г., който включва имот № 129 по КП от 1990 г.; в НА № 111 от 20.08.2008 г.
за дарение имотът е индивидуализиран по КП от 1990 г. като имот № 129 при граници: път,
ПИ 120, ПИ 128 и дере, като имотът съответства на имота, описан в НА № 159 от 30.07.2018
8
г., който е индивидуализиран по действащия ПНИ; между имота по НА № 70 от 26.12.1969
г. с площ от 1 000 кв.м и имот № 129 по КП от 1990 г. с площ от 1 107 кв.м, записан на З. Б.
/зачеркнат/ и С.Б. е налице съвпадение на три граници - сухо дере, Н. Н. и Д. С., местност и
приблизителна площ, тоест установена е частична идентичност; местоположението на двата
имота в местност „М." по НА № 133 от 1966 г. не може да се установи точно поради липса
на план към този момент /първият изработен план е КП от 1990 г./, поради което границите
не могат да се съпоставят с имоти по други планове; посочените в НА № 133 от 1966 г.
съседи И. Л., К. Я., П. Я. и В. С. не се установяват като собственици по действалите
планове; в ПСИГ към ПКП от 2010 г. е отразен ПИ 31 /стар/, идентифициран на Д. П., а на
изток е отразен ПИ 33 /стар/, записан на Л. Г.ев Т., които биха могли да са праводатели
съответно на П. Я. и И. Л., налице е съответствие с процесния имот по местност и
прилизително по площ, като вещото лице дава заключение за идентичност на имота, описа в
НА № 159 от 2018 г. с този, описан в НА № 111 от 2008 г., по три граници,местност и
приблизителна площ с имота, описан в НА № 70 от 1969 г., и невъзможност да се установи
или отрече такава с имотите по НА № 133 от 1966 г.; идентифициран е имота - предмет на
договора за продажба, сключен с НА № 71а от 1969 г., с който К. Ж. Н. продава на Н. Д. Н.
лозе-овощна градина с площ от 1 000 кв.м в местност „М." при граници: гора, В. С., сухо
дере, З. и С.Б.и, с имот № 128 по КП 1990 г., като изводът се оС.ва на съвпадението на три
граници /сухо дере, З. и С.Б.и и гора/, а в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че
имотът по НА № 71а се идентифицира с имот № 128 по КП 1990 г., а имотът по НА № 70 - с
имот № 129, като предполага, че двата съседни имота общо представляват имота от 2 дка по
НА № 133 от 1966 г. в местност „М." при граници: И. Л. , К. Я. и гора, като И. Л. е
наследник на Л. Г.ев; в имота съществува масивна едноетажна жилищна сграда със стени от
тухла върху бетонови основи, дървена покривна конструкция върху гредоред, покрита с
керемиди, с размери 5,30 м/5,70 м, отразена в ПНИ като МЖ-1, сградата е електрифицирана,
не е водоснабдена и канализирана, измазана е с пръскана циментова мазилка, отразена е в
КП от 1990 г. с размери по плана 6,50 м/5 м и паянтова постройка на един етаж с размери 4
м/3,50 м; процесният ПИ 100.129 е с трайно установени граници на терен, като от север към
пътя и на юг към дерето са материализирани с метална оградна мрежа на бетонни колове, а
от изток с оградна мрежа на метални колове, западната граница с имот 100.128 е по
установен слог без ограда.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез показанията на разпитаните
свидетели Р. С. Г., Г. С.ов Б., А. Т. А. и А. А.ов П.. Свидетелката Г. знае имота на СТ. ЗДР.
Б., откакто го е закупил през 1969 г.; тя притежава имот в близост /на следващата улица/ от
1966 г.; З. и С. дошли там около 1969 г., а след смъртта на З. Б. в имота останал само С.;
имотът бил ограден с мрежа, когато С. го поел; знае, че С. си е продал имота, но не знае на
кого и не познава новия собственик; от западна страна имотът на З. и С. граничи с имот на
Н. Н., когото е виждала. Свидетелят Г. С.ов Б. - син на ответника С.Б. - знае, че имотът е
купен от дядо му и баща му, когато той бил малък; грижели се за имота, за което баща му
помагал на дядо му, а след неговата смърт баща му продължил да се грижи за имота и да го
поддържа, докато го продал; другите наследници на дядо му /чичото и бабата на свидетеля/
9
дарили своите част на баща му; имотът е ограден с мрежа на бетонни колове, откакто
свидетелят го помни; не знае оградите да са местени; от долната страна граничи с имот на
„чичо И. и леля З., снаха им Л. и Д.", а от горната страна с първи братовчед на баща му на
име Д. – Н.; в имота има постройка, която е строена от дядо му и баща му отдавна - около
2008 г.-2010 г.; баща му ходел поС.но в имота, а свидетелят бил против това и настоявал да
го продаде, което той накрая и направил, като го продал на негов братовчед на име О..
Свидетелят А. е братовчед на ищците; знае, че тези имоти били подарени на чичо му С. и
жена му на тяхната сватба; били две лозя - едното 2,5 дка, другото 3, които нямали обща
граница; границите на имотите били Л. И. Т., баща му И. Д. Т., И. К. и Д. П.; имотите били
внесени в ТКЗС; скоро е минавал край тези имоти, които не били същите, там имало вили,
сгради. Свидетелят П. знае, че дядо С. имал лозе от 5-5,5 дка до гората в К.Д., М.; по
предявената от съда скица посочва, че съседите са били И. К., дядо Г., сина му Л. Т., С. П.,
И. Д..
Предявеният иск е отрицателен установителен с правно оС.ние член 124, алинея 1 от
ГПК.
Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо съС.ие или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника
- тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк.д.№ 8/2012 г. на
ОСГТК. Наличието на правен интерес за ищеца в конкретния случай се обуславя от
наведеното в иС.та молба твърдение, че в тяхна полза е постановено решение № 8121 от
26.06.1996 г. на ПК - А., с което като наследници на С. А. К. им се възстановява в стари
реални граници собствеността върху лозе от 2,5 дка, находящо се в терен по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на А. в местността „М.“ при граници /съседи/: Ив. К., Д. П., Ив.К., заявен с пореден
№ 10 от заявлението и установен с декларация по член 12, алинея З от ЗСПЗЗ – точка 5 от
решението, както и решение № 8121 от 05.02.1993 г. на ПК - А., с което на наследниците на
С. А. К. е възстановено правото на собственост върху лозе в землището на град А. с площ от
2,5 дка, местност „М." /сега СО „Т."/, попадащо в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ /точка 3 от
решението/. Същевременно ответниците Д.и също заявяват свои права на собственост върху
процесния имот, придобити чрез договор за покупко-продажба и евентуално осъществявано
давностно владение.
На първо място следва да бъде разгледано оглед направеното от ответниците
възражение за материална незаконосъобразност на реституционното решение. Правното
действие на решенията на ПК за възстановяване на правото на собственост върху
земеделски земи следва да се преценява съобразно действащата към момента на
постановяването им редакция на закона. До изменението на член 14, алинея 1 от ЗСПЗЗ
/“Държавен вестник“ брой 45 от 1995 г./ наличието на скица към решението на ПК не е
елемент от фактическия състав на реституцията на имотите в съществуващи /възстановими/
10
реални граници. Но и след въвеждането на това изискване липсата на скица не сочи на
незавършена процедура по възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/
реални граници, ако в текС.та част на решението на органа по поземлена собственост
възстановеният имот е достатъчно индивидуализиран чрез посочване на неговия номер по
стар кадастрален план или по действащ към момента на постановяване на решението
подробен устройствен план. При наличие на възражение за нищожност или за материална
незаконосъобразност на реституционно решение съдът е длъжен да упражни косвен съдебен
контрол, ако тази преценка има значение за съществуването или несъществуването на
спорното право. Ответниците са лица, неучаствали в административното производство по
реституция и следователно не са обвързани от постановения административен акт, тоест
разполагат с възражения за материалната незаконосъобразност на акта за възстановяване.
Органиченията за това, изведени с тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. на ОСГК на
ВКС, са неприложими за тях, защото ответниците не противопоставят права по § 4а или § 4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая са налице две решения за възстановяване в съществуващи
реални граници на един и същи имот, като ищците се позовават и на двете. По-късно
постановеното решение № 8121 от 26.06.1996 г. в частта му по точка 5 касае същия имот по
площ, местност, граници, което води до извод за нищожност на решението в тази му част,
като постановено при липса на правомощие. С второто решение не са отстранени допуснати
непълноти или явна фактическа грешка, каквато възможност разпоредбите на отменения, но
действащ към момента на постановяването му Закон за административното
производство предвиждаха. От първото решение са били придобити права, поради което
авторът му не е бил компетентен да го оттегли.
Второто направено възражение във връзка с правния интерес на ищците, респективно с
допустимостта на иска, е оС.но на твърдението, че възстановеният имот по точка З от
решението от 1993 г. не е бил собственост на наследодателя на ищците преди неговото
коопериране. Доколкото в производството по отрицателен установителен иск за собственост
ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а той се поражда от
твърдението за наличие на притежавано от ищеца право върху същия обект, то при така
направеното възражение ищците са тези, които следва да докажат, че реституирания имот е
бил в патримониума на праводателя им преди кооперирането. Видно от решението на ПК -
А. собствеността е възстановена въз оС. на клетвена декларация по член 12, алинея З от
ЗСПЗЗ. Ищците не са представили доказателства за собствеността на наследодателя им
върху имота, описан в решението на ПК – А. от 1993 г. /точка З/ към момента на
кооперирането на имота, нито има данни за внасянето му в ТКЗС. Не са налице и
доказателства, а и няма такива наведени твърдения за осъществявано от наследодателя на
ищците владение върху имота.
Ответникът О.Д. е придобил процесния имот чрез договор за покупко-продажба /НА №
159 от 30.07.2018 г./, с който СТ. ЗДР. Б. им е прехвърлил правото на собственост върху
дворно място от 1 000 кв.м по документи за собственост, а по скица с площ от 1 236 кв.м.
Със същия договор СТ. ЗДР. Б., З. С.ов Б. и Г. С.ов Б. са прехвърлили на О.Д. правото на
собственост и върху построената в имота жилищна сграда на един етаж с площ от 20,10
11
кв.м, а по скица с площ от 18 кв.м. Договорът е сключен по време на брака на О. и О. Д.и,
поради което собствеността е придобита от тях в режим на съпружеска имуществена
общност.
Праводателят СТ. ЗДР. Б. е притежавал имота по наследяване от баща си З. С.ов Б. и
по договор за дарение, сключен с НА № 111 от 20.08.2008 г. Приетото по делото заключение
по СТЕ доказва идентичността на имота, закупен от О.Д., с имота – предмет на
реституционното решение.
С НА № 70 от 26.12.1969 г. СТ. ЗДР. Б. и баща му З. С.ов Б. са закупили от К. Н. Ж.
лозе-овощна градина с площ от 1 000 кв.м, находящо се в местността „М.“.
От своя страна продавачът по този договор К. Ж. е притежавал имота по силата на
извършена замяна по реда на ЗТПС – КНА № 133 от 05.02.1966 г.
Вещото лице в заключението си по СТЕ не може да потвърди или да отрече
идентичността на имота по КНА с имот № 129 по КП от 1990 г., съответно с имотите по
последващите разпоредителни сделки от 1969 г., 2008 г. и 2018г. поради липса на план към
1966 г. При отсъствие на разписен лист към плана идентичността не може да се провери и
чрез съпоставяне на съседите, като вещото лице изказва предположение, че собствениците
на ПИ 31 /стар/ Д. П. и на ПИ 33 /стар/ Л. Г.ев Т., биха могли да са праводатели съответно
на П. Я. и И. Л.. Изказва обоС.но предположение, че имоти 128 и 129 - предмет на
последващите НА № 71 от 1969 г. и № 71а от 1969 г. общо представляват имота от 2 дка по
КНА № 133 от 1966 г. в местност „М.". Безспорният факт на упражняваната върху
процесния имот фактическа власт, предадена на З. Б. и С.Б. въз оС. на договора по НА № 70
от 1969 г., е съществена индиция за това, че процесният имот е част от имотите по
извършената през 1966 г. замяна, легитимираща през 1969 г. К. Ж. като собственик на
имота. Идентичността между имотите по посочените актове е била установена в
производството по оспорване на ПНИ от страна на ищците, включително и в частта относно
отреждането на новообразуван имот № 100.129.
3. Ищците са оспорили замяната, извършена по реда на ТПС комисия, включително и
КНА № 133 от 1966 г. Нотариалните актове представляват официални
удостоверителни документи и до провеждането на успешното им оспорване обвързват
съда да възприеме удостовереното в тях. При предприетото оспорване от страна на
ищците в тяхна тежест е да установят, че представените пред нотариуса документи не
са съществували или не са удостоверявали права, каквито нотариуса е признал с НА.
Удостовереният в НА факт относно наличието на влязъл в сила протокол на ТПС
комисия от 28.03.1958 г. не се опровергава с представените по делото писма от
Община А. и ОСЗГ -А., защото липсата на съхранен към настоящия момент документ
не отрича факта на неговото съществуване към датата на съставянето на НА. Въз оС.
на това съдът приема, че ищците не са опровергали официалното удостоверително
изявление на нотариуса, издал НА № 133 от 1966 г., че при неговото съставяне е бил
представен протокола на ТПС комисия от 28.03.1958 г. Поради това следва да се
12
приеме, че е налице валидно извършена замяна на недвижим имот по Закона за
трудовата поземлена собственост /отменен/, респективно следващите го
разпоредителни сделки с предмет имота по замяната. Съгласно разпоредбата на член
18з, алинея 3 от ППЗСПЗЗ, когато е извършена замяна по реда на отменения ЗТПС
/отменен/, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди
замяната. При застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята,
получена при замяната, замяната остава в сила. По делото от заключението на вещото
лице е установено, че към 1990 г. в имота са съществували отразените в КП от 1990 г.
масивно едноетажно жилище и паянтова постройка на един етаж, а от писмените
доказателства и свидетелските показания е видно, че това е станало през 1977 г.
Изводът е, че в случая са налице едновременно и двете условия: К. Ж. се е разпоредил
с получения по замяната имот с договора за продажба, сключен с НА № 70 от
26.12.1969 г., а приобретателите З. Б. и С.Б. са застроили имота към 1977 г.
НеоС.телни се явяват твърденията на ищците, че с договор по НА № 71а от 26.12.1969
г. К. Н. Ж. вече е бил продал същия имот на трето лице, поради което не е могъл повторно
да прехвърли собствеността на З. и С.Б.и с договора по НА № 70 от 26.12.1969 г. Договорът
за продажба по НА № 71а от 26.12.1969 г. е бил сключен за друг имот, продаден в същия
ден от К. Ж. на Н. Д. Н. - баща на О.Д. -, който имот е съседен на процесния. Това се
потвърждава от констатациите на вещото лице по СТЕ, което идентифицира имота, предмет
на НА № 71а с имот пл.№ 128 по КП от 1990 г., докато процесният имот се идентифицирана
еднозначно с имот пл.№ 129 по КП от 1990 г., отразен в действащия ПНИ като ПИ 100.129.
Изложеното дава оС.ние за категоричен извод за неоС.телност на предявеният иск.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори горесопоченото да не бъде
прието, то евентуалното твърдение за придобиване на собствеността върху процесния имот
по давност се явява оС.телно. Давност може да тече от момента на възстановяване правото
на собственост, тоест от настъпване на конститутивния ефект на решението на ПК, а този
ефект настъпва с индивидуализиране на имота - предмет на реституция. Правилото е, че
давност не тече против този, който не може да защити правото си. Едва след възстановяване
на собствеността върху конкретен имот може да се предяви иск за собственост, с който да се
прекъсне течението на давността. С решение № 8121 от 05.02.1993 г. на ПК – А. правото на
собственост върху нивата е било възстановено в стари реални граници. Имайки предвид
действащата към момента на постановяване на решението на ПК редакция на член 14,
алинея 1 от ЗСПЗЗ /„Държавен вестник“ брой 28 от 1992 г./, съдът намира, че същото има
легитимиращ относно правото на собственост на наследниците на С. А. К. ефект относно
земеделската земя, което независимо от липсата на влязъл в сила към него момент ПНИ /в
сила от 2013 г./ и скица към решението, завършва реституционната процедура.
От събраните доказателства се установява, че О.Д. е получил владението върху ПИ
100.129 с площ от 1 236 кв.м и върху построената в него сграда на оС.ние договора за
покупко-продажба на 30.07.2018 г. и оттогава владее имота заедно със съпругата си О.Д..
13
Праводателят му СТ. ЗДР. Б. от своя страна е получил владението въз оС. на договора за
продажба по НА № 70 от 26.12.1969 г., като до смъртта на баща му З. Б. имотът е владян от
двамата. Въз оС. на договора за дарение, сключен с НА№ 111 от 20.08.2008 г., С.Б. е
получил владението върху идеалните части на сънаследниците С. С. Б.а и Н. З.в Б., и е
владял имота непрекъснато и необезпокоявано до сключването на договора за продажба на
30.07.2018 г., когато го е предал на Д.и. Установява се безспорно от свидетелските
показания, че ответниците са владели имота непрекъснато, всеки в своето време; че
владението е било непрекъснато /няма наведени нито твърдения, нито доказателства за
прекъсване на владението/ и добросъвестно, доколкото липсват данни, опровергаващи
презумпцията по член 70, алинея 2 от ЗС. Изложеното води до извод, че ответниците Д.и са
придобили имота по давност на оС.ние член 79, алинея 2 от ЗС чрез добросъвестно владение
в продължение на повече от десет години до предявяването на иска на 27.09.2018 г., като
към своето владение е присъединил също добросъвестното владение на праводателя си СТ.
ЗДР. Б..
Поради различните крайни изводи, до които достигна въззивният съд,
атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с
което исковете да бъдат отхвърлени.
По разноските
Съобразно изхода на спора и на оС.ние член 78, алинея 3 от ГПК на въззивниците
следва да бъдат присъдени сторените от тях пред двете инстанции разноски, които съгласно
представените списъци по член 80 от ГПК за С.Б. са в размер на 800 лева за адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция, а за Д.и са в размер на 3 396,30 лева за адвокатско
възнаграждение за двете инстанции, възнаграждение за вещо лице и държавна такса за
въззивното обжалване.
По изложените съображения и на оС.ние член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260747 от 04.03.2021 г., поправено с решение № 262044 от
23.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 14338 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна,
тридесети състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ЯНК. СТ. Г. ЕГН ********** и Н. СТ. К. ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес в ***, предявени срещу СТ. ЗДР. Б. ЕГН ********** от ***, О.Н.
Т. ЕГН ********** от *** и ОЛГ. П. Д. ЕГН ********** от *** за приемане за установено,
че ответниците не са собственици на реална част от НИ № 100.129 по плана за
новообразуваните имоти на част от СО „Т.“, одобрен със заповед № РД-13-7706-376 от
07.10.2013 г. с площ на тази реална част от 624 кв.м, разположена в северната част на имота,
при граници на реалната част: на север - път № 100.521, на запад - новообразуван имот №
100.128, на изток - новообразуван имот № 100.130 и на юг - останалата част от
14
новообразуван имот № 100.129, която реална част е отразена с червен контур, защрихована с
червен щрих и зелени точки на комбинирана скица приложение № 2 от заключението на
вещото лице, находяща се на лист 271 от първоинстанционното дело и която подписана от
съда съставлява неразделна част от решението, на оС.ние член 124, алинея 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЯНК. СТ. Г. ЕГН ********** и Н. СТ. К. ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес в ***, СТ. ЗДР. Б. ЕГН ********** от *** сумата от 800 /осемстотин/ лева,
представляваща сторени разноски в производството, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЯНК. СТ. Г. ЕГН ********** и Н. СТ. К. ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес в ***, да заплатят на О.Н. Т. ЕГН ********** от *** и ОЛГ. П. Д. ЕГН
********** от *** сумата от 3 396,30 /три хиляди триста деветдесет и шест 0,30/ лева,
представляваща сторени разноски в производството, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15