МОТИВИ по НОХД № 61/2015 г. по описа на АРС
Производството е образувано по
повод постъпил обвинителен акт на Районна прокуратура - гр. Айтос срещу обвиняемия
М.И.М., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин,
безработен, женен, неосъждан, ЕГН **********, с който е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.296 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. т.е. в условията на продължавано
престъпление извършил следните деяния:
1.
На 14.02.2014 г., около 17:00 часа, в с. П., обл. Б.,
приближил и влязъл в семейното жилище, намиращо се на адрес ул. „***” № 7, в с.
П., обл. Б., в което живее К. И.м. /към онзи момент негова съпруга/ и останал
там, включително до около 18:00 часа на 14.02.2014 г., с които действия не е
изпълнил заповед и решение за защита от домашното насилие, а именно: Заповед №
8/2013 г. от 21.12.2013 г. по гр.д. № 828 по описа за 2013 г. на Районен съд
гр. Айтос и Решение № 185/2013 г. от 21.12.2013 г. по гр.д. № 828 по описа за
2013 г. на Районен съд гр. Айтос;
2.
На 14.02.2014 г., слад като влязъл в семейното жилище,
намиращо се на адрес ул. „***” № 7, в с. П., обл. Б., и останал там и въпреки
визираната в заповедта и съдебното решение забрана, не изпълнил задължението си
да се въздържа от извършване на домашно насилие,2 а именно – оказал психическо
и емоционално насилие спрямо К. И.М. *** /към онзи момент негова съпруга/,
отправяйки срещу нея закани спрямо физическата й неприкосновеност, счупил
стъкло на входна врата и изхвърлил през терасата на къщата няколко броя тикви
/между 10 и 15 броя/, с които действия не е изпълнил заповед и решение за
защита от домашното насилие, а именно: Заповед № 8/2013 г. от 21.12.2013 г. по
гр.д. № 828 по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Айтос и Решение № 185/2013
г. от 21.12.2013 г. по гр.д. № 828 по описа за 2013 г. на Районен съд гр.
Айтос;
3.
На 14.02.2014 г., около 23:30 часа, в с. П., обл. Б.,
приближил и влязъл в семейното жилище, намиращо се на адрес ул. „***” № 7, в с.
П., обл. Б., в което живее К. И.М. /към онзи момент негова съпруга/ и останал
там /като не е установено категорично до колко часа/, с които действия не е
изпълнил заповед и решение за защита от домашното насилие, а именно: Заповед №
8/2013 г. от 21.12.2013 г. по гр.д. № 828 по описа за 2013 г. на Районен съд
гр. Айтос и Решение № 185/2013 г. от 21.12.2013 г. по гр.д. № 828 по описа за
2013 г. на Районен съд гр. Айтос.
Съдът в
проведеното разпоредително заседание съдът с разпореждането за насрочване е
констатирал, че са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК – към
момента на извършване на деянието, описано в обвинителния акт, подсъдимият не е
бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. От представената справка за съдимост е видно, че
макар и осъждан по НОХД №17/2004 г. на РС-гр.Айтос, подсъдимият е бил
реабилитиран по право, поради което това осъждане не е пречка за приложението
на чл.78а от НК. По отношение на НАХД №73/2014 г. на АРС, приключило с Решение
№58 от 30.04.2014 г., влязло в сила на 04.06.2014 г., с освобождаване от
наказателна отговроност и налагане на административно наказание и НОХД №27/2015
г. на АРС, приключило с одобряване на споразумение от 20.01.2015 г., е видно от
справката за съдимост, че и двата акта на съда са влезли в сила след извършване
на деянието, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт, поради което
не могат да бъдат пречка за приложението на института на чл.78а от НК, имуществени
вреди няма, както и за вмененото от прокурора на лицето престъпление се
предвижда лишаване от свобода до три години година или глоба. Ето защо и
независимо от обстоятелството, че производството е пренесено в съдебната фаза
чрез обвинителен акт делото е било насрочено и разгледано по реда на глава 28
от НПК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Районна
прокуратура - гр. Айтос, редовно уведомена, делегира представител, който поддържа
повдигнатото обвинение.
В съдебно
заседание подсъдимият и неговият защитник, редовно уведомени, се явяват, не
оспорват фактическата обстановка, като молят за налагане на минимално наказание
глоба от 1 000 лева.
Съдът, като взе предвид събрания по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 23.10.2013 г. РС гр. Айтос се произнесъл, като издал предварителна
Заповед за защита от домашно насилие № 5/2013 г. по гр.д №828 по описа за 2013
г. на РС-гр.Айтос, подлежаща на незабавно изпълнение и със срок на действие до
постановяване на окончателен съдебен акт на съда по горецитираното гражданско
дело. Съдебният акт бил постановен в хода на производство, което било
образувано по реда на чл.18, вр. чл.5 ал.1 т.2, 3 и 4 вр. чл.2 от Закона за
защита срещу домашното насилие по повод подадена молба от К. И.М. *** срещу подсъдимия М.И.М.,
който към този момент бил нейн съпруг. На
21.12.2013 г. РС гр.Айтос се произнесъл с краен съдебен акт по горецитираното
гражданско дело, а именно Решение №185 от 21.12.2013 г., влязло в сила на
02.01.2014 г., въз основа на което издал Заповед за защита срещу домашното
насилие № 8/2013 г., подлежаща на предварително изпълнение.
С постановения
съдебен акт Решение №185 от 21.12.2013 г., издадената въз основа на нея Заповед
за защита срещу домашното насилие № 8/2013 г., подлежаща на предварително
изпълнение, РС-гр.Айтос е задължил подсъдимия М. да се въздържа от извършването
на физически или психически тормоз спрямо молителката К. И.М., както и го е
отстранил от семейното жилище, намиращо се на адрес: с. П., общ. Р., обл. Б. за
срок от шест месеца, забранявайки му да се приближава на по-малко от 50 метра
както от посоченото жилище, така и от местата за социален отдих на К. И.М.. Решение
е влязло в сила на 02.01.2014 г., поради което както решението, така и
заповедта, издадена въз основа на него са били сведени до знанието на
подсъдимия М..
След връчването
на решението и заповедта подсъдимият неколкратно нарушил наложените с нея
забрани.
На 14.02.2014
г., около 17:00 часа, в с. П., обл. Б., приближил и влязъл в семейното жилище,
намиращо се на адрес ул. „***” № 7, в с. П., обл. Б., в което живее К. И.М.
/към онзи момент негова съпруга/ и останал там, включително до около 18:00 часа
на 14.02.2014 г., с които действия не е изпълнил горецитираните заповед и
решение за защита от домашното насилие, а именно: Заповед № 8/2013 г. от
21.12.2013 г. по гр.д. № 828 по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Айтос и
Решение № 185/2013 г. от 21.12.2013 г. по гр.д. № 828 по описа за 2013 г. на
Районен съд гр. Айтос. На същата дата - 14.02.2014 г., след като влязъл в
семейното жилище, същият се качил на втория етаж, където започнал да тупа
килимите над входа на първия етаж, къдетопо това време се намирали съпругата и
дъщеря му. Съпругата му нищо не казала, но дъщеря му му направила забележка.
Ядосан от отправената забележка същият започнал да хвърля тиквите, които се
намирали на терасата на втория етаж. След това слязъл на първия етаж, счупил с
юмрук стъклото на входната врата, която съпругата му се опитвала да затвори, за
да се предпазят от него. Влязъл вътре с ритник по вратата, раздрусал дъщеря си,
отправяйки обидни думи и заплахи по отношение на съпругата си, между които, че
ще я убие и обеси, а също така казвайки й, че и последният дъх от живота й ще
да излезе през ръцете му. Уплашена от поведението му съпругата му сигнализира в
полицията, при което напуснал къщата. По късно същият ден около 23.30 часа
подсъдимият отново се прибрал в жилището и останал там. въпреки визираната в
заповедта и съдебното решение забрана, не изпълнил задължението си да се
въздържа от извършване на домашно насилие, а именно – оказал психическо и
емоционално насилие спрямо К. И.М. *** /към онзи момент негова съпруга/,
отправяйки срещу нея закани спрямо физическата й неприкосновеност, счупил
стъкло на входна врата и изхвърлил през терасата на къщата няколко броя тикви
/между 10 и 15 броя/, които действия отново са в неизпълнение на постановените
съдебни актове - заповед и решение за защита от домашното насилие, а именно:
Заповед № 8/2013 г. от 21.12.2013 г. по гр.д. № 828 по описа за 2013 г. на
Районен съд гр. Айтос и Решение № 185/2013 г. от 21.12.2013 г. по гр.д. № 828
по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Айтос;
Описаната фактическа обстановка не се оспорва в съдебно
заседание от подсъдимия и неговия защитник и се потвърждава от представените по
делото доказателствени материали – показанията, отразени в протоколи, приложени
на л.14 и л.109 от ДП на К. И.М., която подробно описва инцидента, случил се на
процесната дата – 14.02.2013 г., на л.15 на Зюлфие М.М., дъщеря на страните,
която е станала очевидец на инцидента, описан в обвинителния акт, на л.16 на
служителя на МВР М. И., който посетил жилището след отправения сигнал, виждайки
разпиляните парчета от стъклото на вратата, което подсъдимият счупил, както и
пръснатите на двора 10-15 тикви, на л.17 на Емине Юмер Шабан, която чула, че в
жилището се говори на висок глас, на л.110 на Х. М.М., син на подсъдимия, който
също бил на работа, но връщайки си спомня, че е видял счупените тикви.
Приложено е заверено копие от Заповед № 8/2013 г. от 21.12.2013 г. по гр.д. №
828 по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Айтос и Решение № 185/2013 г. от
21.12.2013 г. по гр.д. № 828 по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Айтос.
Приложена е справка за съдимост на подсъдимия, разписка, удостоверяваща
връчване на заповедта на подсъдимия, както и съдебно техническа експертиза на
аудиозапис, отразяващ повиквания от пострадалата към нел. 112 – л.116, както и
други документи, имащи отношение към настоящото дело.
При така
описаната фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че с деянието
си обвиняемият М.И.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.296 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, т.е. в условията на
продължавано престъпление извършил следните деяния:
1.На
14.02.2014 г., около 17:00 часа, в с. П., обл. Б., приближил и влязъл в
семейното жилище, намиращо се на адрес ул. „***” № 7, в с. П., обл. Б., в което
живее К. И.м. /към онзи момент негова съпруга/ и останал там, включително до
около 18:00 часа на 14.02.2014 г., с които действия не е изпълнил заповед и
решение за защита от домашното насилие, а именно: Заповед № 8/2013 г. от
21.12.2013 г. по гр.д. № 828 по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Айтос и
Решение № 185/2013 г. от 21.12.2013 г. по гр.д. № 828 по описа за 2013 г. на
Районен съд гр. Айтос;
2.
На 14.02.2014 г., слад като влязъл в семейното жилище,
намиращо се на адрес ул. „***” № 7, в с. П., обл. Б., и останал там и въпреки
визираната в заповедта и съдебното решение забрана, не изпълнил задължението си
да се въздържа от извършване на домашно насилие,2 а именно – оказал психическо
и емоционално насилие спрямо К. И.М. *** /към онзи момент негова съпруга/,
отправяйки срещу нея закани спрямо физическата й неприкосновеност, счупил
стъкло на входна врата и изхвърлил през терасата на къщата няколко броя тикви
/между 10 и 15 броя/, с които действия не е изпълнил заповед и решение за
защита от домашното насилие, а именно: Заповед № 8/2013 г. от 21.12.2013 г. по
гр.д. № 828 по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Айтос и Решение № 185/2013
г. от 21.12.2013 г. по гр.д. № 828 по описа за 2013 г. на Районен съд гр.
Айтос;
3.
На 14.02.2014 г., около 23:30 часа, в с. П., обл. Б.,
приближил и влязъл в семейното жилище, намиращо се на адрес ул. „***” № 7, в с.
П., обл. Б., в което живее К. И.М. /към онзи момент негова съпруга/ и останал
там /като не е установено категорично до колко часа/, с които действия не е
изпълнил заповед и решение за защита от домашното насилие, а именно: Заповед №
8/2013 г. от 21.12.2013 г. по гр.д. № 828 по описа за 2013 г. на Районен съд
гр. Айтос и Решение № 185/2013 г. от 21.12.2013 г. по гр.д. № 828 по описа за
2013 г. на Районен съд гр. Айтос.
Обект на
извършеното престъпление са обществените отношения, които осигуряват
безпрепятственото изпълнение на съдебните актове, в случая визираната заповед
за защита от домашно насилие.
От обективна
страна са налице всички признаци от състава на престъплението. Налична е
заповед за защита от домашно насилие, която създава конкретни задължения и
забрани за обвиняемия, като престъплението е извършено чрез конкретни действия,
описани по-горе, съставляващи едно продължавано престъпление.
От субективна
страна деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
От
представената справка за съдимост за подсъдимия е видно, че макар и осъждан по
НОХД №17/2004 г. на РС-гр.Айтос, същият е бил реабилитиран по право, поради
което това осъждане не е пречка за приложението на чл.78а от НК, а останалите
два акта по НАХД №73/2014 г. на АРС, приключило с Решение №58 от 30.04.2014 г.,
влязло в сила на 04.06.2014 г., с освобождаване от наказателна отговороност и
налагане на административно наказание и НОХД №27/2015 г. на АРС, приключило с
одобряване на споразумение от 20.01.2015 г., са влезли в сила след извършване
на настоящото деяние. Тъй като материалноправните предпоставки за приложението
на чл.78а от НК се преценяват към момента на извършване на деянието, а не към
момента на повдигане на обвинението по досъдебното производство или внасяне на
обвинителния акт в съда, то тези осъждания също не са пречка за приложението на
чл.78а от НК. Към момента на
извършване на деянието, обхванато от настоящото обвинение, по отношение на
подсъдимия не е имало влязъл в сила съдебен акт, с който същият да е бил
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на чл.78а от НК или да е бил осъждан за умишлено престъпление от общ
характер, следователно е налице първата предпоставка за приложението на чл.78а
от НК. С извършеното от него престъпление не са причинени имуществени
съставомерни вреди. За извършеното престъпление се предвижда наказание – лишаване
от свобода до три години или пробация или глоба до пет хиляди лева. Деянието не
попада в обхвата на забраната на чл.78а, ал.7 от НК, съгласно която правилата
на чл.78а, ал.1 – ал.5 от НК не се прилагат, само ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда
или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество
престъпления, както и когато
престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на
службата му.
Отчитайки
гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност, като за извършеното от
него деяние му бъде наложено административно наказание “глоба”. При определяне
размера на предвидената санкция, съдът съобрази степента на обществена опасност
на извършеното от него престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя
наказание и разновидността на формата на вината и степента на обществена
опасност на личността на дееца – съдебното му минало, което съдът преценява към
момента на извършване на деянието, както и проявеното от него съдействие в хода
на наказателното производство, поради което съдът счита, че наказателната
отговорност на подсъдимия следва да се реализира при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като му се наложи наказание към минимума на предвидената за
осъщественото престъпление глоба, а именно – “глоба” в размер на 1000 /хиляда/
лева в полза на Държавата. Не на последно място по отношение размера на глобата
съдът съобрази данните за имущественото състояние на подсъдимия, който няма
жилище поради отстраняването му от имота, в който е живеел семейството си и е
безработен, т.е. не реализира постоянни трудови доходи, а това са
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне на размера на
глобата по смисъла на чл.47, ал.1 от НК Така определеното наказание по вид и
размер се явява адекватно на степента на обществена опасност деянието и дееца и
напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане
целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови решението си.
Районен съдия………………………….