№ 8833
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110106676 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е от ищеца В. В. В., ЕГН **********, срещу ответника
/фирма/, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лв. от
общо дължимата сума 1668,55 лв., платена без правно основание сума на
29.07.2020 г., ведно със законната лихва от 17.07.2023 г. до окончателното й
плащане.
С молба от 15.04.2024 г., ищецът е заявил на основание чл. 214, ал. 1
ГПК увеличение на размер на иска от 50 лева на 1250 лв., което е допуснато с
протоколно определение от 16.04.2024 г.
Ищцата В. В. В. твърди, че на 29.07.2020 г. внесла по каса на ответното
дружество сумата в размер на 1668,55 лв. Твърди, че към момента на плащане
на сумата не е имала парични задължения към ответното дружество, нито
действащи договори за кредит, но въпреки това се претендирало заплащането
на посочените суми. В случай че по делото се установи наличие на договор за
потребителски кредит, навежда твърдения, че същият е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът /фирма/ депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира следното:
Исковата претенцията е за осъждане на ответника да заплати сума в
размер на 1250 лв., поради това, че посочената сума е платена на ответника
без правно основание. Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., първият
1
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при
самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на
основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на
нищожен акт. Начална липса на основание е налице също така при плащане
на задължение след неговото погасяване, освен в случаите на чл. 118 ЗЗД, и
т.н. В този смисъл решение № 93 от 24.09.2019 г по гр. д. № 3221/18 г на
ВКС, III ГО.
За уважаване на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
ищецът следва да докаже плащането на процесната сума в полза на ответника
и нейния размер. В тежест на ответника е указано да докаже, че е налице
валидно основание за получаване, респ. за задържане на сумата.
От приложен приходен касов ордер № *******/29.07.2020 г., с логото на
/фирма/, с посочен ЕИК и адрес на управление се установява, че на 29.07.2020
г. в гр. П. е внесена в брой сумата в размер на 1668,55 лева от В. В. на
служител Ив. К. по кредит № *****, като касовият ордер е двустранно
подписан, чиято формална доказателствена сила /чл. 180 ГПК/ не е оборена,
нито оспорена. Формирана е последователна съдебна практика на ВКС,
обективирана в решение № 317 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 1238/2014 г. и
решение № 119 от 01.07.2016 г. по гр. д. № 6182/2015 г., и двете по описа на
IV г. о. на ВКС, решение № 1023 от 05.11.2008 г. по гр. д. № 39/2008 г. на III г.
о. на ВКС и др., с която е прието, че разписката - като частен свидетелстващ
документ - удостоверява получаването на посочената в нея сума. Ето защо,
съдът приема, че ищецът е доказал пълно и главно факта на плащането на
процесната сума на ответника.
Ответникът в производството не доказа наличието на валидно
основание за получаване, респективно за задържане на сумата.
Доказателствената тежест е право и задължение на съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.
Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното
не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/. Ето защо, съдът приема, че
по делото не е доказано наличие на валидно основание за получаване, респ. за
задържане на сумата, поради което искът е основателен.
По разноските:
Ищецът е претендирал заплатената държавна такса в размер на 42,50
лева и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на
безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е
необходимо да се провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д.
№ 2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Съдебната практика приема еднозначно, че
изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна
помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. На осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение е в
2
размер на 425 лева. Следва обаче да се съобрази и обстоятелството, че след
решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно
обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-
нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир,
но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния
интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко –
фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от
21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683
от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение №
350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/. Ето защо,
като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
като съобрази материалния интерес, количеството извършена работа и вида
на спора, както и това, че производството е приключило в рамките на едно
съдебно заседание, на оказалия безплатна правна помощ адвокат следва да се
присъди възнаграждение в размер на 300 лева. Мотивиран от горното,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД /фирма/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : /адрес/ да заплати на В. В.
В., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ сумата в размер на 1 250 лева (хиляда
двеста и петдесет лева), представляваща платена на 29.07.2020 г. без правно
основание сума, ведно със законната лихва от 17.07.2023 г. върху сумата от
50 лева до окончателното изплащане и ведно със законната лихва върху
увеличения размер на главницата над 50 лева до 1250 лева от 15.04.2024 г. до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : /адрес/ да заплати на В. В. В., ЕГН **********, с адрес: /адрес/
сумата от 42,50 лева ( четиридесет и два лева и 50 стотинки), представляваща
държавна такса за исковото производство.
ОСЪЖДА „/фирма/, ЕИК ********* да заплати на адв. Д. Г. Б., личен
№ **********, АК П. сумата в размер на 300 лева ( триста лева) за оказана
безплатна адвокатска помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на В. В. В. за
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3