Р Е Ш Е Н И
Е № 261624
гр. Пловдив, 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5461 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК ********* против Д.Е.У., ЕГН:**********, с адрес: ***, с която е
предявен иск с правна квалификация по чл. 79, ал.1, пр.1 и чл. 86 ЗЗД във вр. с
чл.240 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 329,40 лв.- главница по Договор
за стоков кредит №*** от 27.01.2015г. и сумата от 214,59 лв.- лихва за забава
за периода от 15.02.2015 г. до 12.03.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 08.04.2019 г.
до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 27.01.2015г.,
между ответника Д.Е.У. и „БАНКА ДСК” ЕАД, е сключен Договор за стоков кредит,
въз основа на който дружеството е предоставило стоков кредит в размер на 359 лв
за закупуване на един брой мобилен телефон ***, продаван от „ТЕХНОПОЛИС
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на цена 359лв. Кредитът е усвоен еднократно,безкасово по сметка
на „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, като съгласно ОУ по Договори за стокови кредити,
кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент. Лихвата се начислява върху
усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно. Лихвеният процент
на ден се изчислява като договореният лихвен процент по съответния кредит се
дели на 360 дни. Съгласно клаузите на договора ГПР по кредита е 40,67 % и
същият може да бъде променян при предпоставките,предвидени в ОУ. Срокът за
издължаване на кредита е 12 месеца,считано от датата на усвояването му
-27.01.2015г. чрез заплащане на месечни вноски от страна на кредитополучателя,
като за падежна дата за погасяване на задълженито е определено 15-то число на
месеца. Съгласно чл.12 от ОУ при забава в плащането на месечната вноска от
деня,следващ падежната дата,определена в Договора,частта от
вноската,представляваща главница се олихвява с договорения лихвен
процент,увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Кредитополучателят Д.Е.У. е погасил само една месечна вноска,като след изтичане
крайния падеж на договора – на дата 27.01.2016г. и настъпване на изискуемостта
на дата 28.01.2016г., същият е в неизпълнение на 11 броя месечни вноски.
С
оглед неизпълнението от страна на ответника „Банка ДСК“ ЕАД е предприела
необходимите действия за събиране на кредита по съдебен ред. На 16.02.2016г.
„Банка ДСК” ЕАД е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по ред
на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя. Образувано е ч.гр.д. №1843/2016г ,
по което съдът се е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист. Впоследствие
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са обезсилени с Определение от 18.04.2019г. по гр.д.
№5461/2019 на ПРС, V гр.с. съобразно т.13 от ТР №4 от 18.06.2014г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Твърди
се, че на 05.05.2016г. между кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД и ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът придобил
вземанията по договора спрямо ответника. Последният бил надлежно уведомен и за
прехвърлянето с писмо с обратна разписка от цесионера, за което същият бил
изрично упълномощен от предишния кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД. В случай, че съдът не приеме уведомяването с
писмо с обратна разписка, да се счита, че с исковата молба ответникът е
уведомен.
Моли се претенцията да бъде уважена. Претендират се и разноски.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на
ответника:
Ответникът, чрез ***Д.Б., в законоустановения едномесечен срок е подал отговор, с който оспорва предявения осъдителн иск като неоснователен.
Сочи,че така сключеният договор за стоков кредит от 27.01.2015г. е
недействителен, тъй като не са посочени условията за прилагане на договорения
лихвен процент, не е посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се
разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски,
посочени в погасителния план. Прави възражение, че договорената възнаградителна
лихва от 34,74 % е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди се,че
договорът е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
понеже липсва посочена в договора общата дължима сума от потребителя, която
съгласно §1 ДР ЗПК се формира от сбора на общия размер на кредита и общите
разходи по кредита. Последните също са нормативно дефинирани в §1 от ДР ЗПК и
представляват годишен процент на разходите (ГПК). Сочи, че липсват описани по
пера в лева какви суми се включват в договорения ГПР,освен това в договора
липсват каквито и да било данни, от които да се направи обоснован извод по
какъв начин е бил формиран ГПР.
Ответникът
твърди недействителност на сключения договор за стоков кредит на основание
чл.22 във вр.чл.11,ал.1,т.11 ЗПК поради липса
на разбивка в погасителния план с изплащането на всяка вноска, каква
част от задълженията по договора погасява.
Ответникът
твърди недействителност на сключения договор за стоков кредит на основание
чл.22 във вр.чл.11,ал.1,т.12 ЗПК, тъй като в него липсва информация за правото
на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
Ответникът твърди недействителност на сключения
договор за стоков кредит на основание чл.22 във вр.чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК,
тъй като в него липсва вписване на наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора,срока,в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и
6, както и за размера на лихвения процент на ден. В отговора на исковата молба
се сочи също, че вземането от 214,59 лв. за възнаградителна лихва противоречи
на добрите нрави. Моли се исковете да се отхвърлят.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
Не се спори и от приетия по делото договор за
стоков кредит от 27.01.2015 г. се установява, че по силата на така сключения
между ответника в качеството на кредитополучател и БАНКА ДСК ЕАД в качеството
на кредитор, договор на ответника е предоставена в заем сумата от 359 лв. за
закупуване на мобилен телефон ***.
Срокът за издължаване на кредита е 12 месеца, считано от датата на
усвояване. Уговорено фиксиран лихвен
процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 34, 74 % годишно
или 0,0965% на ден. ГПР по кредита е уговорен в размер 40,67 %, като може да
бъде променян при предпоставките, посочени в общите условия. Съгласно т. 11 от
договора кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите,
таксите и комисионите, които Банка ДСК
прилага при извършвани услуги на клиенти. Кредитополучателят е заявил,
че е запознат с Тарифата, действаща към дена на сключване на договора.
Кредитополучателят е заявил, че е получил и приема общите условия, неразделна
част от договора. Подписан е и погасителен план, в която е отразена датата на
падеж на всяка вноска и включените в съответната вноска главница и лихва.
Отразено са обстоятелствата, които се отчитат при изчисляване на ГПР. Крайната падежна дата е 27.01.2016 г. В погасителния план е посочена обща дължима
сума в размер от 424, 73 лв., от която лихви в размер общо на 65,73 лв.
Приети са като писмени
доказателства и приложимите към съответния договор за стоков кредит общи
условия. В тях е предвидено предсрочно погасяване на договора за кредит. В т. 16 е уговорено, че кредиторът има право
да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит. В раздел VІІІ от
общите условия е уредено правото на кредитополучателя за отказ от договора за
потребителски кредит. В т. 11 изрично е
отразено задължение на кредитора да предоставя в офисите си при поискване и безвъзмездно на
кредитополучателя информация за състоянието на кредита, по време на действие на
договора за кредит, под формата на извлечение по сметка за извършените плащания
и погасителен план за предстоящи плащания, както и да предоставя по искане на
кредитополучателя информация за движението по сметката за погасяване на
кредита. В т. 12 е уговорено, че при забава на плащането на месечната вноска от
деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. При забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
С договор за покупко – продажба
на вземания от 05.05.2016 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД в качеството на цедент е
прехвърлила на ищеца в качеството на цесионер сумата в общ размер от 990,63
лв., включваща главница, лихви, такси и разноски по процесния договор за кредит
с ответника. В договора за цесия е уговорено, че вземания по смисъла на този
договор са суми по предоставените потребителски кредити (които са просрочени и
не се погасяват надлежно), ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности, включително изтекли лихви, посочени в Приемо – предавателен
протокол. Уговорено е задължение на цедента да
упълномощи цесионера да изпраща писмени уведомления до длъжниците за
прехвърлените вземания, като по делото са приети доказателства за изпълнение на
това задължение. Видно от приетото пълномощно (л.19) цедента – БАНКА ДСК ЕАД е
упълномощил цесионера „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да уведоми от името на БАНКА ДСК ЕАД всички длъжници по
вземанията по кредити, прехвърлени с гореописания договор за цесия. Издадено е
и уведомително писмо по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента.
Въз основа на изричното
упълномощаване ищецът е изпратил до длъжника – ответник уведомление за
прехвърляне на вземанията, предмет на договора за цесия.
По делото е прието и заключение
на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло,
като обективно, компетентно и отговарящо в пълнота на поставените задачи.
Вещото лице посочва, че сумата по процесния договор за кредит е усвоена на
27.01.2015 г. чрез автоматично плащане към търговец „Технополис България“ ЕАД
на POS кредит, наредената сума е
в размер на 359 лв. Извършените плащания по процесния договор е в размер на
36 лв., с която сума е погасена главница
в размер на 29,60 лв. и договорна лихва в размер на 6,40 лв., като последното
плащане по кредита е на дата 15.02.2015 г., като останали непогасени 11 бр. месечни
вноски по кредита. Вещото лице е установило, че към датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение – 16.02.2016 г. главница в размер на 329,40 лв., договора
лихва в размер на 114,59 лв. за периода от 15.02.2015 г. до 16.02.2016 г.,
санкционираща лихва за периода от 16.02.2015 г. до 27.01.2016 г. в размер на
114,59 лв., наказателна лихва за периода от 28.01.2016 г. до 16.02.2016 г. в
размер на 1,62 лв. и начислени заемни такси в размер на 120 лв.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважи предявения иск дружеството – ищец следва да установи
вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в
претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на сключен договор за потребителски паричен кредит, по
който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че
е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга,
който се претендира. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват,
изключват или унищожават спорното право.
Съдът счита, че от приетите по
делото доказателства се установява, че е налице валидно прехвърляне на
вземанията по договор за паричен заем, съгласно клаузите на сключения договор
за прехвърляне на вземания.
Съгласно приетото по делото, като
доказателство пълномощно ищецът е бил надлежно упълномощен да връчва съобщения
до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради и което следва да се приеме, че е
налице уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, приложено към исковата молба и е връчено на
ответника с връчването на препис от исковата молба. Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Цесията следва да
се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като
приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда
при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.
3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ***, постановено по реда на чл. 290 ГПК Предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид така изложеното и на
основание цитираната съдебна практика съдът счита, че е налице надлежно
съобщаване на цесията по отношение на ответника.
С Определение от 18.04.2019 г. е прекратено производството по отношение
на предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и предявените при условията
на евентуалност осъдителни искове за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от сумата от 329,40 лв.- главница по Договор за стоков кредит №*** от
27.01.2015г. и сумата от 214,59 лв.- лихва за забава за периода от 15.02.2015
г. до 12.03.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 08.04.2019 г. до окончателно
изплащане на вземането. В частта касаеща предявените установителни искове
определението е влязло в сила, а в другата част е отменено с влязло в сила
определение на въззивния съд.
Ответникът е направил възражения за недействителност на сключения
договор за кредит, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, за което съдът
следи и служебно.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, като размерът на шрифта не се установява да
е по - малък от 12. Липсват нарушения на
формата съгласно специалния закон – ЗПК, като при това положение съдът приема,
че договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между
страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и
условията на усвояването му (т.7); лихвен процент по кредита и условията на прилагането му (т.9); годишен
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10); условията за
издължаване на кредита от потребителя, вкл. погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (т.11).
В настоящия случай всички тези изисквания са спазени, като съдът счита,
че не се установява нарушение на законовите разпоредби, касаещи
действителността на договора.
Съдът счита за неоснователни възраженията на ответника, че липсва
посочване на общия размер на кредита, като същият е изрично посочен в
подписания погасителен план. Не е налице
изискване за разбивка в погасителния план на всяка вноска, като в случая в
същия са посочени включените във всяка погасителна вноска главница и лихва по
договора за кредит.
Както беше посочено по – горе са отразени в погасителния план и
включените в ГПР вземания по договора за кредит. В раздел VІІІ от общите условия, приети от
кредитополучателя е посочено детайлно правото за отказ от договора и
последиците от това, а в т. 11 е отразено
задължението на кредитора да предоставя в офисите си при поискване и безвъзмездно на
кредитополучателя информация за състоянието на кредита, по време на действие на
договора за кредит, под формата на извлечение по сметка за извършените плащания
и погасителен план за предстоящи плащания, както и да предоставя по искане на
кредитополучателя информация за движението по сметката за погасяване на
кредита.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11,ал.1, т.7 – 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Предвид изтъкнатите аргументи, съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника за недействителност на договора за потребителски заем.
Следва да се разгледа възражението на ответника за недействителност на
клаузите за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави. По
правната си характеристика договорната лихва е възнаграждение, с което
длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото
е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно
правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем
капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му. Волята на страните
е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим от закона
според чл.10, ал.2 от ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран. Критерий за
извършване на преценка за това следва да бъде законната лихва, но законът не
изисква тя да бъде равна на нея. С оглед изискването на закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД, при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави следва да
се приеме, че именно те налагат максималният размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за
норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че
значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. В
съдебната практика е прието, че противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем
(напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава,
надвишаваща двукратния размер на законната лихва- решение № 906/30.12.2004 г. на ВКС по гр.д.
№1106/2003г., ІІ г.о., решение №378/18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005г., ІІ
г.о., решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г., ІІ г.о. и др.
Следва да се отчитат обаче и останалите обстоятелства във връзка със сключения
договор за кредит, като размерът на предоставената в заем сума, наличието или
липсата на обезпечение, както и поетия от кредитора риск с оглед имущественото
състояние на кредитополучателят. В случая чрез използване на онлайн калкулатор
съдът изчисли, че трикратния размер на законната лихва за периода от 15.02.2015
г. до 27.01.2016 г. е 103,98 лв., от което следва, че договорената
възнаградителна лихва в размер от 65,73 лв. не е недействителна, поради
противоречие с добрите нрави.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
ответникът е преустановил плащанията на погасителни вноски по процесния договор
за кредит на 15.02.2015 г., от когато датира последното по договора плащане,
като с платената сума е погасена частично главница и договорна лихва, като
сумата от 329,40 лв. – главница е
дължима.
Относно претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищеца лихва
за забава за периода от 15.02.2015 г. до 12.03.2019 г., то същата е
основателна, доколкото се установява, че плащанията са преустановени на тази
дата. По отношение на размер с използване на онлайн калкулатор съдът установи,
че същият е 136.13 лв. До този размер исковата претенция следва да се уважи, а
за разликата между този размер и предявения от 214,59 лв.- искът следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Следва да се присъди и законна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба 08.04.2019 г. до окончателното й
изплащане.
По
отговорността за разноски.
Ищецът е представил доказателства
и претендира разноски за производството, като следва да му се присъдят само
такива по осъдителния иск, които са в общ размер от 350 лв., от които 150 лв.-
депозит за вещо лице, 100 лв.- държавна такса по осъдителния иск и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът е определил на основание чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер
от 100 лв., от които по съразмерност на уважена част от предявената претенция
по осъдителния иск следва да им се присъди сумата от 299.52 лв.
Процесуалният представител на ответника е
представил договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на
основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение.
Неговият размер, съобразно размера на уважения иск, съдът определя на
осн.чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на стойност 360 лв. с
ДДС, от която сума, съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция следва да се присъди в полза на адв. Б.
сумата от 51,92 лв.
Съдът счита за неоснователно
искането за присъждане на допълнително възнаграждение от 600 лв. на основание
чл. 7, ал.9 от Наредбата, доколкото отлагането на делото се дължи на липсата на
заключение, като не са извършвани други процесуални действия, които да изискват
допълнително заплащане. Не следва да се присъждат отново и разноски за
заповедното производство, доколкото същите са присъдени с Определение от 13.06.2019
г., което е влязло в сила на 22.06.2019 г.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.Е.У., ЕГН:**********, с адрес: ***
да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 329,40 лв.- главница по Договор за
стоков кредит №*** от 27.01.2015г. и сумата от 136,13 лв.- лихва за забава за
периода от 15.02.2015 г. до 12.03.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 08.04.2019
г. до окончателно изплащане на вземането и 299,52 лв. – разноски, съразмерно на
уважената претенция, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* против Д.Е.У., ЕГН:**********,
с адрес: *** иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 193,27 лв., представляваща
разлика между сумата от 214,59 лв. и сумата от 136,13 лв.- лихва за забава за периода от 15.02.2015 г.
до 12.03.2019 г.
ОСЪЖДА ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА
*** сумата от 51,92 лв. - адвокатско възнаграждение за
оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ с
включено ДДС, съразмерно на отхвърлената искова претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ