Разпореждане по дело №545/2023 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 935
Дата: 22 август 2023 г. (в сила от 22 август 2023 г.)
Съдия: Ивайло Христов Родопски
Дело: 20231700500545
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 935
гр. Перник, 22.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500545 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 9 от 17.01.2023 г., постановено по гр.д. № 642/2022 г.
Районен съд - Радомир е признал за установено по предявения от Б. С. В., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, * и И. С. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, жк. „Люлин“, бл. 349, ет. 14, ап. 67, иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че ответниците Е. К. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, жк
„Стрелбище“, бл. 7Б, вх. „Б“, ет. 2, ап. 45 и С. В. П., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, жк. „Стрелбище“, бл. 7Б, вх. „Б“, ет. 2, ап. 45 не са
собственици на 1/2 ид.ч. от урегулиран поземлен имот, находящ се в
населената част на с. Долна Диканя, общ. Радомир, обл. Перник, с площ от
526 кв. м., който урегулиран поземлен имот, съгласно действащия
регулационен план на с. Долна Диканя, одобрен със заповед № РД-4-
26/28.06.1984 г., съставлява парцел II-316 (втори за имот с планоснимачен
номер триста и шестнадесети) в кв. 43 по плана на селото, при граници:
улица, УПИ V-319, УПИ III-316 и УПИ I-316.
С Решението на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт
за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение
и наследство № ** рег. № *** г. на нотариус Б. Каленков, с район на действие
- РС - Радомир, до размера на 1/2 ид. ч. от недвижимия имот. Със същото
решение съдът се е произнесъл относно разноските.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна
жалба от Е. К. П. и от С. В. П. чрез адвокат К. Б., с която се обжалва
решението на първоинстанционния съд. На първо място се навеждат
твърдения, че първата инстанция се е произнесла по предявения иск със
свръхпетитум, като съдът се е произнесъл по отношение на имота предмет на
иска в размер на 1/2 идеална част, каквато част не била заявена в петитума на
исковата молба. Моли се съда, ако приеме, че решението е валидно
1
постановено, то да бъде прието, че същото е незаконосъобразно –
постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, както и че е изцяло необосновано. Сочи се,
че районния съд е цитирал събраните по делото писмени доказателства, но не
били обсъдени в съвкупност наличните по делото свидетелски показания, въз
основа на което съдът е достигнал до погрешни правни изводи. Твърди се, че
след делбата Кирил П. отстранил от владението на имота всички останали
съсобственици. Допълва се, че никой от останалите съсобственици не е
посещавал имота, в това число и бащата на ищците. Сочи, че ищците никога
не са владели имота, не са идвали в него и не са извършвали никакви
действия по владението му. В подкрепа на тези обстоятелства, въззивния
жалбоподател сочи свидетелските показания на свидетелите, които били
непосредствени съседи на имота и имат наблюдение върху него. Намира, че
съдът не следва да дава вяра на свиделските показания, дадени от
свидетелите, доведени от насрещната страна, тъй като те били дадени от
техни близки родственици. По подробно изложени съображение се сочи, че
първоинстанционния съд неправилно е интерпретирал свидетелските
показания, дадени в хода на делото, като е направил и неправилна преценка.
Счита, че всички факти и обстоятелства, както и събраните по делото
писмени доказателства говорят в обратния смисъл, а именно, че
носледодателят на жалбоподателя е отстранил от владението на имота всички
останали наследници и е владял имота за себе си в продължение на повече от
10 години, като същото е било непрекъснато, явно и необезпокоявано, поради
което и Е. П. е придобил правото на собственост върху имота на основание
давностно владение.
Въз основа на изложените съображения се иска отмяна на
първоинстанционното решение. Прави се искане за присъждане на сторените
пред двете инстанции разноски. С въззивната жалба не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Б. С. В. и И. С. В.,
чрез адв. Г. Д., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. На
първо място се оспорва като необосновано и неправилно възражението на
въззивника, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, като се излагат
доводи в подкрепа на противното. На следващо място са оспорени и
направените с въззивната жалба твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното решение. Намира, че съдът правилно и
обосновано е формирал вътрешното си убеждение, поради което и преценката
му върху фактите била обективна и правилна, а постановените правни изводи
били в съответствие със закона. Като неправилни и необосновани се сочат и
дадените във въззивната жалба интерпретациина взаимоотношенията на
наследодателя на ищците и ответника Е. П.. Моли за постановяване на
решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение бъде потвърдено. Не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
2
С Определение от 03.04.2023 г. Районен съд гр. Радомир е изменил
Решение № 9/17.01.2023 г. по гр. д. № 642/2022 г. на Радомирския районен
съд в частта на разноските, като е осъдил Е. К. П. и С. В. П., да заплатят на Б.
С. В. и И. С. В. допълнително сумата от 365,40 лева (триста шестдесет и пет
лева и четиридесет стотинки), представляваща направени разноски по делото
за дължимо адвокатско възнаграждение.
В указания срок е постъпила въззивна жалба от Б. С. В. и И. С. В., двете
от гр. София, чрез пълномощника си адв. Г. М. Д., с която се обжалва
Решение № 9 от 17.01.2023 г., изменено в частта за разноските с Определение
от 30.04.2023 г. по гр.д. № 642/2022 г. на районен съд гр. Радомир. С жалбата
се навеждат оплаквания, че изводите, до които е достигнала първата
инстанция и въз основа на които е присъдила адвокатско възнаграждение
само в размер на 800 лева, вместо в пълен размер от 2400 лева са неправилни
и незаконосъобразни. На следващо място се сочи за неправилно
постановеното от съда, като е определил да присъди сама посочената част от
адвокатското възнаграждение, без да постанови, че е без ДДС. В продължение
с въззивната жалба се излагат съображения за неправилно приложение на чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.04.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на сключване на
договора за правна помощ. В заключение намира за неправилно приложение
на критериите за сложност и продължителност на спора, съотнесени към
присъдените разноски. По изложените съображения се иска изменение на
решението в обжалваната част за присъдените разноски. Прави се искане за
присъждане на сторените разноски и пред настоящата инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор по подадената
въззивна жалба от ответната страна Е. К. П. и от С. В. П..
В дадения от закона срок е постъпила въззивна жалба от Е. К. П. и от С.
В. П. чрез адвокат К. Б., с която се оспорва постановеното определение. Сочи
се, че жалбоподателите са подали въззивна жалба, с която оспорват изцяло
постановеното от районния съд решение и в която са изложени подробни
съображения за необоснованост и незаконосъобразност на първоначалното
решение, включително и в частта за разноските. Намира определението за
увеличаване на присъдените разноски за необосновано и незаконосъобразно,
поради което се иска и неговата отмяна. Моли съда за постановяване на
решение, с което ищците да бъдат осъдени да заплатят сторените пред двете
инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна Б. С. В. и И. С. В..
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че жалбите са допустими и са съобразени с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С жалбите и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби и отоговора не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд
намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече
обсъдените по-горе възражения, и правилността на фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право
факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция
следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
разпореждането. УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото
разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по
реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.10.2023
година от 11,10 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи
препис от настоящото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4