Решение по дело №7774/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265987
Дата: 4 октомври 2021 г. (в сила от 4 октомври 2021 г.)
Съдия: Златка Николова Чолева
Дело: 20201100507774
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

В      И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

№………………гр.София, 04.10.2021г.

 

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение,  ІV“в“ въззивен състав в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа  година в състав:

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                    ЧЛЕНОВЕ:  Златка Чолева

                                                         Мл.съдия Евелина Маринова

 

като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 7774 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

   

         Производството е по реда на чл.437, вр. с чл.435, ал.2  ГПК.

 Образувано е по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД –длъжник по изпълнително дело № 202009200400217 по описа на ЧСИ Й.М.с рег.№ 920 срещу постановление  от 11.06.2020г. по изп. дело № 202009200400217 , с което ЧСИ се е произнесъл по заявеното от него възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, като е оставил същото без уважение за разликата над сумата от 100,00лв.- до 200,00лв.

 Жалбоподателят заявява искане за отмяна на атакуваното  постановление, като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че определените от ЧСИ разноски са прекомерни, предвид  липсата на фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед факта, че единственото извършено процесуално действие от пълномощника на взискателя се изчерпва с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Моли съда да зачете и факта на извършеното от него плащане на дължимите суми- предмет на изпълнителното производство. С оглед изложените доводи, подробно развити в жалбата, длъжникът заявява искане за отмяна на атакуваното разпореждане и уважаване изцяло на искането му по чл.78,ал.5 от ГПК – за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до минималния размер по чл.10,т.1 от Наредба № 1/2004г.- от 200,00лв. и като последица от това- намаляване размера и на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Заявява искане за присъждане на разноски в настоящото производство, включително за юрисконсулство възнаграждение..

Насрещната страна по жалбата-взискател в изпълнителното производство П.Я.К.депозира писмени възражения, с които заявява искане жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Възразява, че му се дължи адвокатско възнаграждение в размера, до който е намалено с обжалваното постановление на ЧСИ и който размер съответства на минималния по  чл.10 от Наредба № 1/2004г. и предвид размера на събираното вземане. Намира за неактуална съдебната практика, на която се позовава жалбоподателят.

 

По делото са депозирани по реда на чл.436, ал.3 от ГПК мотиви на ЧСИ Й.М., в които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

 

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по изпълнителното дело, приема за установено следното: 

Съдът намира, че жалбата, с която е сезиран по реда на  чл. 435 ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът в изпълнението, срещу подлежащи на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление от 11.06.2021г., с което ЧСИ се е произнесъл по възражението на длъжника вх.№ 4656/ 27.05.2020г. по чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбата е подадена в законоустановения 1 седмичен срок /за обжалваното постановление длъжникът е уведомен на 15.06.2020г.– жалбата е подадена на 19.06.2020г.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

От материалите по изпълнителното дело се установява, че същото е образувано на 20.05.2020г. по молба на П.Я.К.с вх.№ 01541– за събиране на сумата от 1 200,00 лв., на основание изп.лист от 24.09.2019г. на СРС по гр.дело № 60812/2018г. , издаден срещу „Топлофикация София“.

Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от взискателя чрез процесуален представител – адв.И.Ц., видно от представеното по делото пълномощно. На процесуалния представител е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв. в брой, видно от отбелязването в договора за правна защита и съдействие от 20.05.2020г., имащ характер в тази му част на разписка по чл.77 от ЗЗД.

 С поканата за доброволно изпълнение, ЧСИ е определил като дължими от длъжника на взискателя разноски, както следва: 300,00лв.-разноски по изпълнителното дело, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на взискателя, както и 247,10 лв.- такси по ТТР към ЗЧСИ, дължими към03.06.2020г. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 22.05.2020г.

С възражение вх.№ 4656/027.05.2020г. длъжникът „Т.С.“ ЕАД е заявил искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя като прекомерно, с твърдението , че делото не се отличава с фактическа и правна сложност – до минималния размер от 100,00лв. по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г., както и на определената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като последица от намаляването на адвокатското възнаграждение. 

С обжалваното постановление от 11.06.2020г. ЧСИ е уважил частично искането на длъжника, като е намалил адвокатското възнаграждение до размера на сумата от 200,00лв., като е приел, че се дължи  както такова  по т.1, така и по т.2 на чл.10 от Наредба № 1/2004г.

Видно от представеното по изпълнително дело платежно нареждане от 26.05.2020г. от страна на длъжника е преведена по специалната сметка на ЧСИ цялата сума- предмет на принудително събиране, включваща, главница и разноски, така , както е посочена в ПДИ.

При проверка за законосъобразността на обжалвания отказ на съдебния изпълнител съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното: Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото. При дадения казус се установява, че в рамките на изпълнителното производство предмет на принудително събиране е малко по размер вземане на взискателя, а длъжник е дружество, чийто капитал е 100% общинска собственост. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че конкретното изпълнително дело не се отличава с фактическа и правна сложност. Поради това и дължимото на процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение  следва да бъде в рамките на минимума по чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г.    от 200 лв.  Съдът приема, че на взискателя се дължи само като разноски по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г.- за образуване на изп.дело и не се следва такова по т.2 на същата норма.  В тази връзка, съдът зачита, че  от процесуалния представител на взискателя не са извършени никакви други процесуални действия по изп.дело , насочени към събиране на вземането, извън подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Също така  отчита и факта, че цялата сума- предмет на принудително събиране,  е събрана в срока за доброволно изпълнение.

С оглед изложените мотиви, съдът приема, че обжалваното постановление, с което е оставено без уважение искането на длъжника по чл. 78, ал.5 от ГПК  следва да бъде отменено и вместо него- да бъде постановено намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера на сумата от 100,00лв.- минималния размер на адвокатското възнаграждение по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г. в приложимата редакция към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие и заплащането й от взискателя, публ. В ДВ, бр.45 /2020г.- в сила от 15.05.2020г. и действаща до изменението й с ДВ, бр.68/2020г.  Като последица от това, ЧСИ дължи и съответната съразмерна корекция на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

При горния изход на делото на жалбоподателя се дължат разноски от 50лв.- юрисконсулско възнаграждение и 25,00лв.- държавна такса  или общо 75,00лв.

 

Воден от горните мотиви, съдът

        

                                                     Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ постановление  от 11.06.2020г. по изп. дело № 202009200400217 по описа на ЧСИ Й.М.с рег.№ 920, в частта, с която ЧСИ е оставил без уважение  възражение по чл.78, ал.5 от ГПК на „Т.С.“ ЕАД за разликата над сумата от 100,00лв.- до 200,00лв. ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя П.Я.К.по изп.дело № изп. дело № 202009200400217 по описа на ЧСИ Й.М.с рег.№ 920 до размера на сумата от 100,00 /сто/ лева.

ОСЪЖДА П.Я.К.да заплати на „Т.С.“ ЕАД- сумата от 75,00лв.- разноски за настоящото съдебно производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.