Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………………гр.София,
04.10.2021г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV“в“ въззивен състав в закрито заседание на четвърти
октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Евелина Маринова
като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 7774 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.437, вр. с чл.435, ал.2
ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД
–длъжник по изпълнително дело № 202009200400217 по описа на ЧСИ Й.М.с рег.№ 920
срещу постановление от 11.06.2020г.
по изп. дело № 202009200400217 , с което ЧСИ се е произнесъл по
заявеното от него възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, като е оставил същото без
уважение за разликата над сумата от 100,00лв.- до 200,00лв.
Жалбоподателят заявява искане за отмяна на
атакуваното постановление, като
незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че определените от ЧСИ разноски са
прекомерни, предвид липсата на фактическата
и правна сложност на делото, както и с оглед факта, че единственото извършено
процесуално действие от пълномощника на взискателя се изчерпва с подаване на
молбата за образуване на изпълнителното дело. Моли съда да зачете и факта на
извършеното от него плащане на дължимите суми- предмет на изпълнителното
производство. С оглед изложените доводи, подробно развити в жалбата, длъжникът
заявява искане за отмяна на атакуваното разпореждане и уважаване изцяло на
искането му по чл.78,ал.5 от ГПК – за намаляване на адвокатското възнаграждение
на взискателя до минималния размер по чл.10,т.1 от Наредба № 1/2004г.- от
200,00лв. и като последица от това- намаляване размера и на пропорционалната
такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Заявява искане за присъждане на разноски в
настоящото производство, включително за юрисконсулство възнаграждение..
Насрещната страна по
жалбата-взискател в изпълнителното производство П.Я.К.депозира писмени възражения,
с които заявява искане жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Възразява, че му се дължи адвокатско възнаграждение в размера,
до който е намалено с обжалваното постановление на ЧСИ и който размер
съответства на минималния по чл.10 от Наредба
№ 1/2004г. и предвид размера на събираното вземане. Намира за неактуална
съдебната практика, на която се позовава жалбоподателят.
По
делото са депозирани по реда на чл.436, ал.3 от ГПК мотиви на ЧСИ Й.М., в които
е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и
доводите на страните и обсъди доказателствата по изпълнителното дело, приема за
установено следното:
Съдът намира, че жалбата, с която е
сезиран по реда на чл. 435 ГПК е
подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът в изпълнението, срещу
подлежащи на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление от 11.06.2021г.,
с което ЧСИ се е произнесъл по възражението на длъжника вх.№ 4656/ 27.05.2020г.
по чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбата е подадена в законоустановения 1 седмичен срок
/за обжалваното постановление длъжникът е уведомен на 15.06.2020г.– жалбата е
подадена на 19.06.2020г.
Разгледана по същество, съдът намира
жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
От материалите по изпълнителното дело се установява,
че същото е образувано на 20.05.2020г. по молба
на П.Я.К.с вх.№ 01541– за събиране на сумата от 1 200,00 лв., на основание
изп.лист от 24.09.2019г. на СРС по гр.дело № 60812/2018г. , издаден срещу
„Топлофикация София“.
Молбата за образуване на изпълнителното дело е
подадена от взискателя чрез процесуален представител – адв.И.Ц., видно от
представеното по делото пълномощно. На процесуалния представител е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв. в брой, видно от отбелязването
в договора за правна защита и съдействие от 20.05.2020г., имащ характер в тази
му част на разписка по чл.77 от ЗЗД.
С поканата за
доброволно изпълнение, ЧСИ е определил като дължими от длъжника на взискателя
разноски, както следва: 300,00лв.-разноски по изпълнителното дело,
представляващи адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на
взискателя, както и 247,10 лв.- такси по ТТР към ЗЧСИ, дължими към03.06.2020г.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 22.05.2020г.
С
възражение вх.№ 4656/027.05.2020г. длъжникът „Т.С.“ ЕАД е заявил искане за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя като
прекомерно, с твърдението , че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност – до минималния размер от 100,00лв. по т.1 на чл.10 от Наредба №
1/2004г., както и на определената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като последица
от намаляването на адвокатското възнаграждение.
С
обжалваното постановление от 11.06.2020г. ЧСИ е уважил частично искането на
длъжника, като е намалил адвокатското възнаграждение до размера на сумата от
200,00лв., като е приел, че се дължи
както такова по т.1, така и по
т.2 на чл.10 от Наредба № 1/2004г.
Видно
от представеното по изпълнително дело платежно нареждане от 26.05.2020г. от
страна на длъжника е преведена по специалната сметка на ЧСИ цялата сума-
предмет на принудително събиране, включваща, главница и разноски, така , както
е посочена в ПДИ.
При проверка за законосъобразността на
обжалвания отказ на съдебния изпълнител съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното: Преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема
и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и
фактическа сложност на делото. При дадения казус се установява, че в рамките на
изпълнителното производство предмет на принудително събиране е малко по размер
вземане на взискателя, а длъжник е дружество, чийто капитал е 100% общинска
собственост. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че конкретното
изпълнително дело не се отличава с фактическа и правна сложност. Поради това и
дължимото на процесуалния представител на взискателя адвокатско
възнаграждение следва да бъде в рамките
на минимума по чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. – от
200 лв. Съдът приема, че на взискателя
се дължи само като разноски по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение по
т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г.- за образуване на изп.дело и не се следва
такова по т.2 на същата норма. В тази
връзка, съдът зачита, че от процесуалния
представител на взискателя не са извършени никакви други процесуални действия
по изп.дело , насочени към събиране на вземането, извън подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело. Също така
отчита и факта, че цялата сума- предмет на принудително събиране, е събрана в срока за доброволно изпълнение.
С оглед изложените мотиви, съдът приема,
че обжалваното постановление, с което е оставено без уважение искането на
длъжника по чл. 78, ал.5 от ГПК следва да бъде отменено и вместо
него- да бъде постановено намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя
до размера на сумата от 100,00лв.- минималния размер на адвокатското
възнаграждение по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г. в приложимата редакция към
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие и заплащането й
от взискателя, публ. В ДВ, бр.45 /2020г.- в сила от 15.05.2020г. и действаща до
изменението й с ДВ, бр.68/2020г. Като
последица от това, ЧСИ дължи и съответната съразмерна корекция на таксата по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
При горния изход на делото на
жалбоподателя се дължат разноски от 50лв.- юрисконсулско възнаграждение и
25,00лв.- държавна такса или общо
75,00лв.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 11.06.2020г. по изп. дело № 202009200400217 по описа на
ЧСИ Й.М.с рег.№ 920, в частта, с която ЧСИ е оставил без
уважение възражение по чл.78, ал.5 от ГПК на „Т.С.“ ЕАД за разликата над сумата от 100,00лв.- до 200,00лв. ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от
взискателя П.Я.К.по
изп.дело № изп. дело № 202009200400217 по описа на
ЧСИ Й.М.с рег.№ 920
до размера на сумата от 100,00 /сто/
лева.
ОСЪЖДА П.Я.К.да заплати на „Т.С.“ ЕАД- сумата от 75,00лв.- разноски за
настоящото съдебно производство.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.