Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 03.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ІV-Б състав, в публично
заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. МАРИНА
ГЮРОВА
при
участието на секретар К. Лозева , като разгледа докладваното от съдия Станимира
Иванова въззивно гражданско дело № 7026 по описа за 2019г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 551960/03.12.2018г. по гр.д. № 16174
по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 71-ви състав е
признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския
кредит вр. с чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД, че
А.Н.А., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Ф.И.”ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***
заплащане на сумата от 2643,15лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 07.06.2016г., до
изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски
кредит № PLUS-01481079/13.05.2010г.; сумата от 1743,28лв., представляващи договорна
лихва за периода от 05.05.2011г. до 05.11.2013г.; сумата от 1026,05лв., представляващи обезщетение
за забава за периода от 06.05.2011г. до 25.05.2016г., за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 30517/2016г. по описа на СРС, като А.Н.А., ЕГН **********, е осъден да
заплати на „Ф.И.”ЕАД, ЕИК *******на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
съдебни разноски от 217,21лв. по
исковото производство и 158,25лв. по
заповедното производство.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5001799/07.01.2019г. по
регистъра на СРС от ответника по исковете А.Н.А.,
ЕГН **********, в частта, в която исковете са уважени . Изложил е
съображения, че решението е недопустимо, неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че присъствал
в открито съдебно заседание пред СРС на 29.11.2017г., но бил без адвокат, съдът
не му разяснил за какво е делото, разбрал същото едва когато получил решението,
не бил подал писмен отговор на исковата молба, защото не бил получил препис от
същата, лишен бил от право на защита. Не
дължал сумите, защото били погасени по давност, но не знаел кога е дата на
договора и кога е подаване исковата молба. С допълнителна молба е посочил, че
призовката за о.с.з.пред СРС не била подписана от него, договор за цесия не
сочел сума на прехвърленото вземане и бил невалиден, не бил уведомен за цесията
редовно, в о.с.з. от 28.11.2018г. бил заявил, че не бил платил суми, защото не
знаел какво плаща, това било равнозначно на оспорване на исковете. Действително
през 2010г. бил получил кредит от БНП Париба”, но след това не знаел какво се
случва с договора, бил прекарал мозъчен инсулт, трудно се концентрирал.
Въззиваемият- ищец „Ф.И.”ЕАД,
ЕИК *******в предоставения срок е оспорил жалбата. Навело е твърдения , че
решението в обжалваната част е допустимо и правилно. Посочило е, че в о.с.з. от
29.11.2017г. ищецът се явил лично и признал исковете, районният съд правилно ги
уважил.Претендирало е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх.№2005549/16.03.2017г., изпратена по пощата на 15.03.2017г. на „Ф.И.”ЕАД, ЕИК *******срещу че А.Н.А., ЕГН ********** , с която е поискало от
съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от
Закона за потребителския кредит и с чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД да признае за установено съществуване на
вземането му срещу ответника за заплащане на сумите, както следва: сумата от 2643,15лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
07.06.2016г., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за
потребителски кредит № PLUS-01481079/13.05.2010г.; сумата от 1743,28лв., представляващи договорна
лихва за периода от 05.05.2011г. до 05.11.2013г.; сумата от 1026,05лв., представляващи обезщетение
за забава за периода от 06.05.2011г. до 25.05.2016г., вземания за което му били
прехвърлени от БНБ *******” ЕАД с договор за цесия от 08.07.2014г., за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 30517/2016г. по описа на
СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че БНП *******” ЕАД сключило с ответника договор за потребителски кредит за 3504лв.
, предоставена му била сумата, уговорени
били възнаградителни лихви, както и
лихви за забава, задълженията следвало да се погасят на месечни вноски. Ответникът преустановил
плащанията по договора на 05.05.2011г., падеж на цялото задължение по договора
бил настъпил на 05.11.2013г., вземанията били прехвърлени от кредитодателя на
ищеца с договор за цесия на 08.07.2014г., за което ответникът бил уведомен.
Ответникът А.Н.А., ЕГН ********** е получил препис
от исковата молба и приложения й с указанията за депозиране на отговор в
едномесечен срок от съобщението и последиците по чл. 131 и чл. 133 от ГПК лично
на 06.04.2017г. , не е депозирал отговор на исковата молба в едномесечен срок.
Призовката за първото о.с.з. му е връчена лично на 27.10.2017г. с отбелязване
от призовкаря, че ответникът е преживял
инсулт. В първото проведено пред СРС о.с.з. от 29.11.2017г. ищецът се е явил
лично и е заявил да се даде ход на делото, посочил е, че не оспорва сключването
на договора за кредит и сумите, които дължи, изложеното в исковата молба, но е
болен и не може да плати сумите наведнъж, поискал е възможност за сключване на
споразумение с ищеца за разсрочено плащане на сумите. В проведеното пред СРС
второ о.с.з. от 28.11.2018г. ответникът се е явил лично и е поискал делото да
се разгледа, като е посочил, че поддържа казаното до момента, не бил плащал
защото не знаел какво плаща, имал 90% инвалидност.
По делото е приложено заповедно дело № 30517/2016г.,
съгласно което по заявление вх. № 3036101/07.06.2016г. . е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено А.Н.А.,
ЕГН ********** да заплати на „Ф.И.”ЕАД,
ЕИК *******сумата от 2643,15лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 07.06.2016г., до
изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски
кредит № PLUS-01481079/13.05.2010г.; сумата от 1743,28лв., представляващи договорна лихва за периода от
05.05.2011г. до 05.11.2013г.; сумата от 1026,05лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 06.05.2011г. до
25.05.2016г., вземания за което му били прехвърлени от БНБ *******” ЕАД с
договор за цесия от 08.07.2014г., както и съдебни разноски от 527,69лв., за
така издадената заповед длъжникът е уведомен лично на 17.07.2016г., на
22.07.2016г. длъжникът е подал възражение, с което е оспорил вземанията по
заповедта, сочейки не дължи сумите, поискал е за запора по сумите да се
предвиди сумата от 100лв. поради заболяването му – инсулт, в момента нямал
възможност да плати повече, като е поискал да му се посочи банкова сметка ***,
на 16.02.2017г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението, че е
предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил
на 15.03.2017г.
По заповедно дело са представени епикриза и ЕР на
ТЕЛК, съгласно които на 05.03.2015г. ответникът е приет за 9 дни в УМБАЛ
„Царица Йонна –Исул” ЕАД поставена е диагноза „мозъчен инсулт”, с ясно
съзнание, контактен, дехоспитализиран е с ясно съзнание, но с десностранна хемипареза – плегия на ръката, лека за крака
с Решение от 30.06.2015г. на ТЕЛК му е определена 89% инвалидност поради мозъчния инфаркт с
противопоказания тежък физически труд.
Представено е ЕР на ТЕЛК от 2018г., което не сочи
промяна в здравословното състояние на въззивника, ТНР е определан на 85%.
По
делото е приет неоспорен от страните договор № PLUS-01481079/13.05.2010г., носещ подпис, положен за страните по него,
съгласно който от БНП *******” ЕАД се е задължило да предостави на А.Н.А. кредит от 3504лв. от които 504лв. са за премия по застраховка
„Защита на плащанията”, за
потребителски цели, такса за усвояване
от 105лв., при годишен лихвен процент от 18,24%,
годишен процент на разходите от 49,04%, лихва за забава на плащавията в
вазмер на законната лихва за забава, срещу задължения на кредитополучателя да върне предоставената сума, да
заплаща възнаградителни лихви и такси на 42 месечни
вноски с падеж определено число на съответния месец
в периода от 04.06.2010г. до 05.11.2013г. всяка от по 129,04лв., само
последната в размер на 128,03лв. На
втора страница от договора е посочено, че кредитополучател е получил сумата по
договора на 13.05.2010г. Съгласно
чл. 18 от договора кредитодателят има право да прехвърли вземанията на ІІІ-то
лице.
Приет е договор за цесия от 08.07.2014г. с приложение,
съгласно които на 08.07.2014г. БНП *******”
ЕАД е сключила с ищеца договор за цесия,
с който е прехвърлил на ищеца вземанията си по договора№
PLUS-01481079/13.05.2010г. с длъжник с ЕГН **********.
Приети са пълномощно, уведомление, съгласно които БНП *******”
ЕАД е упълномощило ищеца да уведоми
длъжника за договора за цесия и ищецът като пълномощник на БНП *******“ЕАД е съставил уведомление за същото до ответника
по исковете, сочейки договора, по който са прехвърлените вземания.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете
така, както са предявени, твърденията на ответника за лишаване от правото му на
защита не могат да обосноват извод за недопустимост на решението. Същите са
релевантни за правилността на решението.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона
за потребтелския кредит вр. с чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД.
Неоснователни са доводите на ответника, че в производство пред СРС бил
лишен от възможността за защита. Всички книжа по делото са връчени на ответника
лично. В проведени пред СРС открити съдебни заседания ответникът се е явил
лично и не е оспорил редовността на връчването на книжата и призоваването му,
напротив – направил е изявления делото да се разгледа. В хода на заповедно дело
отново книжата са връчени на ответника лично и той е депозирал възражение срещу
заповедта, което не е бланкетно, а съдържа конкретни искания. Ответникът в нито
един момент до постановяване на решението по на СРС по делото не е оспорил призовките
и съобщенията до него, такива оспорвания са направени едва след постановяване
на съдебното решение и съдът приема същите за преклудирани. Действително, в
представени епикризи и решение на ТЕЛК се установява, че през март 2015г.
ответникът е бил хоспитализиран с диагноза „инсулт”, като в последствие му е
определен и 89% трайна нетрудоспособност. В епикризата, обаче, се сочи изрично,
че в болницата ответникът е приет с ясно съзнание, такова е било състоянието му
и при изписването му, в ЕР на ТЕЛК се сочат само противопоказания за тежък
физически труд поради пареза на ръка и лека такава на долен крайник, не се
установява да е преживял инсулт и в последствие. Книжата по заповедно и по
исково дело са връчени на ответника в
периода – юли 2016г. – април 2017г., о.с.з. пред СРС са проведени през 2018г.,
не се установява в този период
ответникът да не е могъл да разбира и ръководи постъпките си. При така
установеното съдът приема, че в заповедно производство и исково производство пред СРС ответникът е
разполагал с възможност за организиране на защитата си и районният съд не е
нарушил съдопроизводствените правила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит „договорът за потребителски кредит” е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са
„потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице, което
е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Съдът
приема за установено по делото, че на 13.05.2010г. между БНП *******”АД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, като БНП *******”АД се е задължило и е предоставило на ответника потребтелски
кредит от 3504лв. при възнаградителна лихва от 18,24% годишно и за ответника е възникнало задължение да
върне сумата и плати възнаградителната лихва на 42 месечни вноски определен ден от месеца за падеж на същите в
периода от 04.06.2010г. до 05.11.2013г. всяка от по 129,04лв., само последната
в размер на 128,83лв, да плати и лихва
забава в размер на законната лихва при забава на плащането на задълженията като
ответникът се е съгласил кредитодателят да може да прехвърли вземанията по договора на
ІІІ-то лице. Тези обстоятелства не са
спорни по делото, а и се установяват от приетите по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства.
При така възприето съдът приема, че по делото е установено валидно
възникнало вземане на БНП *******”АД към ответника за заплащане на главницата
от 3504лв. и възнаградителната лихва
по договора в размер на 1915,47лв. Падеж на същите е настъпил
преди подаване на заявлението, поради което и същите са изискуеми. По делото не
се спори , че ответникът не е платил процесните задължения за които е предявен
иска - за главница от 2643,15лв. и за възнаградителна лихва от 1743,28лв. за периода от 05.05.2011г. до 05.11.2013г. Ответникът не
е навел твърдения, че е платил сумите, признание, че не ги е платил е направено
от ответника в о.с.з. проведено пред СРС. С оглед гореизложеното съдът приема,
че ответникът е изпаднал в забава за процесния период на плащанията на
главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит. С въззивната жалба
не е наведен довод за неправилност на извода на СРС в частта за размера на
обезщетението, поради което и съдът приема, че по делото е установено и валидно
възникнало задължение за забава на плащането им в размер на 1026,05лв.
Съдът приема за установено по делото, че на 08.07.2014г. БНП *******”АД е
прехвърлило на ищеца вземанията си по договора с ответника. Тези обстоятелства се
установяват от приети по делото и
неоспорени от страните договор за цесия с приложение, сочещо процесния договор
за кредит. При така установеното съдът приема, че ищецът е придобил процесните
вземания срещу ответника.
Съдът приема за установено по делото и че за прехвърлянето на вземането
длъжникът е редовно уведомен по смисъла
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и така цесията е проявила действието си спрямо
ответника. Целта
на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане
е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни
задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител
на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до
длъжника, извършено от предишния кредитор (цедента), а не съобщението, извършено от новия кредитор (цесионера). Няма пречка ,
обаче, цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за извършената
цесия. В този случай
представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента,
съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът й се определя според това,
което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта
на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД. Това уведомяването съгласно чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД от цедента не може да бъде заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК. Това е така, защото заповедта за изпълнение и съобщението са
издадени от съда, а не от цедента, съответно от негов пълномощник. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на
исковото производство обаче включително и с
връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изявление на цедента или неговия пълномощник , с което се съобщава цесията
следва да бъде съобразено от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК - с връчване на уведомлението на цедента, съответно на негов
пълномощник по чл. 99, ал.3 и
ал. 4 в хода на исковото производство, цесията има действие спрямо длъжника. (В този смисъл Решение
№ 114/07.09.2016г. по т.д. № 362/2015г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 3/16.04.2014 г. по
т.д. № 1711/2013 г.
на ВКС, I –во Т.О.; Решение № 78/09.07.2014 г. по
т.д. № 2352/2013 г.
на ВКС, І-во Т.О. ; Решение № 123/24.06.2009 г. по т.
д. № 12/2009 г. на
ВКС, ТК, ІІ Т. О. ; решение № 137/02.06.2015 г. по
гр. д. № 5759/2014 г.
на ВКС, ГК, III Г. О., постановени по реда на чл. 290
от ГПК). В конкретния случай от прието по делото пълномощно се установява,
че цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми длъжника за така извършената цесия. С исковата молба е представено
уведомление за извършената цесия, изготвено от пълномощника на цедента, като
същото е адресирано до ответника. Това уведомление е връчено в хода на исковото
производство на ответника, поради което и по съображения изложени по-горе съдът
приема, че за цесията ответникът е надлежно уведомен.
При така възприето съдът приема за установено по делото, че за ищеца е възникнало валидно вземане към
ответника за плащане на процесните суми. По делото не е установено погасяване
на тези задължения и правилно районният съд е уважил исковете. Едва с
въззивната жалба ответникът по исковете е направил възражение за недължимост на
сумите поради погасяване по давност. Това възражение попада в хипотезата на чл.
133 вр. с чл. 131 от ГПК, то не е направено в срока за отговор на исковата
молба, не се установяват обстоятелства от хипотезата на чл. 266 от ГПК, поради което
и това възражение не може да бъде разгледано поради преклудирането му.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 551960/03.12.2018г. по гр.д. № 16174 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 71-ви състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.