№ 61
гр. Русе, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
202***20103322 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240,
ал.1, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД срещу В. М. П., в която се твърди, че между ответницата
като заемател и „Вива Кредит“ ООД като заемодател бил сключен Договор за
паричен заем от 26.06.2019г. при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. По силата на този договор на ответницата била
предоставена в заем сумата от 1000 лв. С оглед уговорените в договора
възнаградителна лихва и допълнителни разноски по кредита, ответницата
следвало да заплати общо сума в размер на 2023,95 лв. Твърди се, че тя не е
извършила плащания по договора. Дължимите от нея суми по сключения
договор били прехвърлени от първоначалния кредитор на ищцовото
дружество по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 04.05.2020г. За
събиране на дължимите суми, ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410
ГПК и срещу ответницата била издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
***/2021 г.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
1
признато за установено по отношение на ответницата задължението й към
ищцовото дружество за сумите: 1000 лв. главница; 289,40 лв. лихва за забава
за периода от 26.07.2019г. до 18.09.2020г.; 49,10 лв. лихва за забава върху
непогасената главница за периода от 27.07.2019г. до датата на подаване на
заявлението 22.12.2020г. Претендират се и направените разноски в
заповедното и в исковото производство.
Особеният представител на ответницата изразява становище за
недоказаност на исковата претенция и моли да бъде постановено съдебно
решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Представените по делото и неоспорени писмени доказателства
установяват, че на 26.06.2019г. между „Вива Кредит“ ООД като заемодател и
В. М. П. като заемател е сключен договор за паричен заем с №*** по силата
на който й е предоставена в заем сумата от 1000лв., която е следвало да
възстанови на кредитора на петнадесет месечни погасителни вноски, всяка от
които в размер на 134,93лв., включващи главница, лихва и такса за експресно
разглеждане на заявката за кредит по чл. 1, ал.3 от договора в общ размер на
734,55лв. Общият размер на всички дължими плащания от ответницата е
уговорен на 2023,95лв. или ГПР по кредита е 49,49%. Падежът на последната
погасителна вноска е уговорен на 18.09.2020г.
Няма твърдения и доказателства ответницата да е извършвала
плащания по договора.
По силата на сключен на 01.12.2016г. рамков договор за прехвърляне
на парични вземания между „Вива Кредит” ООД в качеството на цедент и
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД в качеството на
цесионер, вземането по процесния договор е цедирано на ищцовото
дружество на 04.05.2020г. с приложение №1 към договора за цесия, в което
фигурира под №*** и е в размер 1000 лв. главница, 289,40 лв. договорна
лихва, 1399,30 лв. такси и неустойки.
По депозирано заявление от ищцовото дружество, с което са
претендирани дължими по процесния договор суми, е образувано ч.гр.д.
№***/2021г. по описа на РС – Русе, по което срещу ответницата е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с №72 от
2
13.01.2021г. за сумите 1000 лв. главница, ведно със законната лихва от
11.01.2021г. до окончателното й изплащане, 289,40лв. договорна лихва за
периода 26.07.2019г. до 18.09.2020г., 49,10лв. законна лихва за периода
27.07.2019г. до 22.12.2020г., както и 76,77лв. разноски за заповедното
производство.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника в хипотезата
на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което до кредитора е изпратено разпореждане
от 10.05.2021г. с указания да предяви иск за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Представените и неоспорени писмени доказателства установяват
възникналото между ответницата и първоначалния кредитор „Вива Кредит“
ООД заемно правоотношение, по силата на което ответницата е получила в
заем сумата от 1000лв., която се е задължила да върне ведно с уговорената
договорна лихва. Няма спор по делото, че тя не е извършила плащания по
договора. Цялото вземане по последния е надлежно цедирано на ищцовото
дружество по силата на представения рамков договор и приложението към
него, доколкото същите съдържат всички съществени елементи на договора
за цесия (страни и предмет), поради което няма основание да се приемат за
недействителни, независимо от липсата на възражения в този смисъл. Дали
прехвърлянето на вземането е съобщено на ответницата преди образуване на
настоящото производство също е ирелевантно за спора обстоятелство,
доколкото с връчването на исковата молба и доказателствата към нея,
включително и на особения й представител, тя следва да се счита за надлежно
уведомена за цесията. Също така съгласно установената съдебна практика
(прим. Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о.,
ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС),
длъжникът може да възрази успешно за липсата на уведомяване, само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от него лице до момента на уведомяването, каквото твърдение в
3
случая не е налице.
Въпреки, че по делото няма възражение за неравноправни клаузи в
процесния договор, съобразно константната съдебна практиката на Съда на
ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, при служебна
проверка, съдът не намира исковата претенция в цялост или в някоя част да
произтича от неравноправна клауза на процесния договор за потребителски
кредит. В случая ищецът е претендирал вземане само за главница, договорна
лихва и обезщетение за забава. Дори да се приеме, че части от договора, като
тези в които са уговорени неустойка за непредставяне на обезпечение и „такса
за експресно разглеждане на заявката“ са недействителни поради
неравноправния си характер, то тази недействителност не засяга дължимостта
на претендираните по делото вземания, чиято изискуемост е настъпила,
включително и към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.
По изложените съображения предявеният иск се явява изцяло
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да се присъдят
направените от ищеца разноски За заповедното производство дължимите
разноски са в размер на 76,77лв. За исковото производство дължимите
разноски са 123,23лв. държавна такса, 100лв. юрисконсултското
възнаграждение, както и депозит за особен представител в размер на 250лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. М. П. ЕГН********** с
постоянен адрес гр. Русе, *********, дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД с ЕИК202527341, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, етаж 3, сумите: 1000лв.
главница, ведно със законната лихва от 11.01.2021г. до окончателното й
изплащане, 289,40лв. договорна лихва за периода 26.07.2019г. до
18.09.2020г., 49,10лв. законна лихва за периода 27.07.2019г. до 22.12.2020г.,
дължими по договор за потребителски паричен кредит от 26.06.2019г. с №***
и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК с №72/13.01.2021г. по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на Районен
4
съд - Русе.
ОСЪЖДА В. М. П. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе,
********* да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД с ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, етаж 3 сумата от 473,23лв. разноски за
настоящото производство и сумата от 76,77лв. разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5