Определение по дело №25/2024 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на Глава петнадесета, Раздел II от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по оспорване, обективирано в искова молба от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Б.Г.Б., против бездействие на Кмета на Община Асеновград, гр.Асеновград, пл.„***.

В исковата молба се сочи, че по реда на чл.256 от АПК с нея се обжалва бездействието на Кмета на Община Асеновград, относно неизпълнение на законовото му задължение, разписано в чл.15а, ал.2 от ЗДОИ, да публикува на сайта на поверената му община, в секция „Достъп до информация“, Годишните отчети за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, който включва и данни за направените откази и причините за това, респективно бездействие на ответника и по чл.28, ал.1, т.5 от Инструкция за осигуряване на достъп до обществена информация в община Асеновград.

Оспорващият твърди, че понякога подавал заявления по ЗДОИ до общини и общински съвети в страната, в това число и до Община Асеновград, предимно по въпроси, свързани с Такса битови отпадъци и разпределението на общинския бюджет, или за незаконното облагане с 20% ДДС на местните услуги, за да ги сравнял с тези в Димитровград и разходването на общинските средства. Потърсил информация в секция „Достъп до информация“ на сайта на Община Асеновград, за Годишните отчети за постъпили заявления за достъп до обществена информация от обществения сектор, който включва и данни за направените откази и причините за това, но такива липсвали за 2019 г. – 2022 г., което го затруднило при подаване на заявленията. Твърди, че така не можел да се запознае с темите на вече подадените заявления за достъп до обществена информация, а ако на сайта на Община Асеновград била публикувана информация за Годишните отчети за 2019 г. – 2020 г., щяло да му бъде по-лесно да се ориентира в намерението си, преди да подаде заявление за достъп до информация, като може би дори щял да намери отговор на търсената информация, или поне да се запознае с причините за отказите по тях, или въобще да не подаде заявление. Така оспорващият намирал, че е пряко, лично и непосредствено засегнат от порочното бездействие на ответника, като правният му интерес от завеждане на иска се извличал от липсата на дължимо и предоставено му по закон благо – чл.15а, ал.2, вр. чл.15, ал.2 от ЗДОИ.

Оспорващият сочи, че по реда на чл.256, ал.2 от АПК подал молба от 09.01.2024 г. до Кмета на община Асеновград, да публикува Годишните отчети за 2019 г. – 2022 г., но все още нямал отговор на молбата си. Цитира разпоредбата на чл.41 от Конституцията на Република България и твърди, че неизпълнението на задължението по чл.15а, ал.2, във вр. чл.15, ал.2 от ЗДОИ било сериозно закононарушение в ущърб на лицата, търсещи информация от общинската администрация. Процесното бездействие на ответника било в разрез и със собственото му правило, разписано в чл.28, ал.1, т.5 от Инструкция за осигуряване на достъп до обществена информация в Община Асеновград. Така ответникът се намирал в неизпълнение на дължимо фактическо действие, дължимо както по силата на закона, така и по силата на подзаконов нормативен акт.

Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди Кмета на Община Асеновград да публикува на интернет-страницата на поверената му община, в секция „Достъп до информация“, Годишните отчети за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, който включва и данни за направените откази и причините за това.

Претендира се в полза на жалбоподателя да бъдат заплатени направените в настоящото производство разноски.

Към жалбата е приложена разпечатка от интернет страницата на Община Асеновград: https://www.asenovgrad.bg/dostap-do-obshtestvena-informatsiya/otchet-po-chl15a-al2-ot-zdoi-za-2018-g, към дата 06.01.2024 г., 6:36 АМ, и съдържащия се там Отчет за 2018 година на постъпилите в община Асеновград заявления по реда на Закона за достъп до обществената информация.

Приложени са също писмо изх.№94-П-146(1)/19.05.2023 г. от Зам.-кмета на Община Асеновград, адресирано до П.Т.З., с което му отговаря на постъпило питане вх.№94-П-146/15.05.2023 г. и Молба до Кмета на Община Асеновград, подадена по електронна поща на дата 09.01.2024 г. 16:37 ч. от П.Т.З., с която същият моли на интернет-страницата на общината да бъдат публикувани Годишните отчети 2019 г. – 2022 г. по чл.15, ал.2 от ЗДОИ, което би го улеснило в търсенето на информация.

По делото е постъпил отговор на исковата молба, с изх.№09-00-56/18.01.2024 г., подаден от Кмета на Община Асеновград, в който е изразено становище за недопустимост на исковата молба, поради липса на подлежащ на оспорване акт, алтернативно за отхвърлянето й като неоснователна. В отговора се сочи, че на официалния сайт на Община Асеновград била публикувана поисканата информация, в тази връзка административният орган бил изпълнил задълженията си и се моли делото да бъде прекратено, или подадената искова молба да бъде оставена без уважение.

Към отговора е приложена разпечатка от интернет страницата на Община Асеновград, в която е видим раздел „Достъп до обществена информация“ и подраздели „Отчет по чл.15а, ал.2 от ЗДОИ за 2023 г.“; „Отчет по чл.15а, ал.2 от ЗДОИ за 2022 г.“; „Отчет по чл.15а, ал.2 от ЗДОИ за 2021 г.“; „Отчет по чл.15а, ал.2 от ЗДОИ за 2020 г.“ и „Отчет по чл.15а, ал.2 от ЗДОИ за 2019 г.“

Под вх.№583/22.01.2024 г. по делото е постъпило становище от оспорващия, чрез пълномощника му адв.Б.Г.Б.. Със становището се представят Екранна разпечатка към дата 16.01.2024 г., от която било видно, че Годишните отчети за периода 2019 г. – 2022 г. не са публикувани и Екранна разпечатка към дата 21.01.2024 г., от която било видно, че същите вече са публикувани. Твърди се, че ответникът виновно бил дал повод за завеждане на иска, след което прекратил процесното бездействие и исковата молба вече била удовлетворена, но съдът следвало да присъди на подателя направените от него разноски.

В хода на проверката относно валидността на упражненото право на оспорване, като прецени представените доказателства, Административен съд – Хасково установи следното:

В чл.15, ал.2 от ЗДОИ е предвидено, че всеки ръководител по ал.1 (т.е. ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт) изготвя годишен отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, който включва и данни за направените откази и причините за това. Годишният отчет е част от ежегодните доклади по чл.62, ал.1 от Закона за администрацията.

В чл.15а, ал.2 от ЗДОИ е посочено, че „В секция „Достъп до информация“ на интернет страниците по ал.1 се обявяват данните по чл.15, ал.1, т.4 и 11 и годишните отчети по ал.2 … „

Съгласно ал.4 на чл.15а от ЗДОИ, информацията по чл.15 се публикува, съответно се обновява, в срок до три работни дни от приемането на съответния акт или от създаването на съответната информация, а ако актът се обнародва – в срок до три работни дни от обнародването, освен ако в закон не е определен друг срок.

В случая по делото няма спор, че към датата на депозиране на процесната искова молба – 10.01.2024 г., в секция „Достъп до информация“ на интернет страницата на административната структура на Кмета на Община Асеновград, е бил публикуван годишен отчет по смисъла на чл.15, ал.2 от ЗДОИ за 2018 г. и не са били публикувани такива за 2019, 2020, 2021 и 2022 година.

В Глава петнадесета, Раздел II от АПК е уредена защитата срещу неоснователни бездействия.

Съгласно чл.256, ал.1 от АПК (изм.ДВ бр.77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, а според ал.2 на чл.256, неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му.

В процесния случай се оспорва бездействие по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт – ЗДОИ, вменяващ на задължени по същия закон субекти да обявяват на интернет страница „годишен отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, който включва и данни за направените откази и причините за това“. За изпълнението на това задължение от компетентния субект не е необходимо подаване на искане за извършването му. Самото задължение е разписано в закона, произтича пряко от него, и неизпълнението му може да се оспори безсрочно, т.е. без ограничение във времето.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая оспорващият няма правен интерес от иницииране на съдебното производство по реда на Глава петнадесета, Раздел II от АПК.

Нормата на чл.256, ал.1 от АПК изрично предвижда при оспорване бездействието на административния орган да се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.

Общата разпоредба на чл.147, ал.1 от АПК, съгласно която право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения, несъмнено намира приложение и в производството по оспорване на бездействия.

Производството по реда на Глава петнадесета, Раздел II от АПК дава възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт фактически действия. Процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и в двете хипотези на чл.256 от АПК (съответно ал.1 и ал.2), е наличие на правен интерес от търсената защита, изразен в нарушени или застрашени права, свободи или законни интереси на оспорващия, като целта е това нарушение да бъде преустановено и да се извърши предписаното от закона действие.

Наличието у оспорващия на правен интерес, който се извежда от неблагоприятното засягане с бездействието на защитими от закона негови субективни права, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, за чието наличие съдът е задължен да следи служебно.

В случая такъв интерес не се установява по делото.

Според изложеното от оспорващия в исковата молба, той „понякога подавал заявления по ЗДОИ до общини и общински съвети в страната, в това число и до община Асеновград …“, и липсата на публикувани Годишни отчети за 2019 г. – 2022 г. го затруднило при подаване на заявленията, тъй като не можел да се запознае с темите на вече подадените заявления за достъп до обществена информация, при което щяло да му бъде по-лесно да се ориентира в намерението си.

Според настоящия съдебен състав, макар действително П.Т.З. да не е могъл да се информира от сайта на Община Асеновград за годишните отчети на администрацията по ЗДОИ за 2019 г. – 2022 г., то това в конкретния случай не представлява такова негативно засягане на правната му сфера, което да установи пряк, личен и непосредствен правен интерес от депозираното оспорване. Както самият оспорващ посочва в исковата молба, право да търси и получава информация има всеки български гражданин. Публикуването или непубликуването на Годишни отчети за конкретни години на интернет страницата на общината по никакъв начин не препятстват правото на оспорващия както да търси, така и да получава информация от задължените да я предоставят субекти. Не се установява конкретно негативно засягане на оспорващия от това, че годишните отчети не са били публикувани на сайта на общината, още повече, че той дори представя доказателство за получена от Община Асеновград информация в отговор на подадено от него запитване вх.№ вх.№94-П-146/15.05.2023 г.

При тези обстоятелства не може да се приеме, че с необявяване на интернет сайта на Община Асеновград на визираните четири годишни отчета, е било засегнато по някакъв начин правото на оспорващия на достъп до обществена информация, респ. за него липсва непосредствен и личен правен интерес от търсената по реда на чл.256, ал.1 от АПК защита. Недопустимо той е избрал като ред за защита предявяването на искане по чл.256 от АПК, тъй като, ако се споделят съображенията му, следва да се приеме, че всеки гражданин, проверил интернет страницата на администрацията, би имал правен интерес от водене на същото производство.

По изложените съображения оспорването се явява недопустимо на основание чл.159, т.4 от АПК и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Отделно от изложеното следва да се има предвид и че към настоящия момент твърдяното в исковата молба бездействие не съществува, доколкото от писмените доказателства, представени по делото, както и от писмените изявления и на двете страни, се установява, че на интернет страницата на Община Асеновград годишните отчети за постъпилите заявления за достъп до обществена информация за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. вече са публикувани.

В специалното производство по реда на Раздел II от Глава петнадесета на АПК защитата е срещу бездействия, които продължават, тъй като в чл.256, ал.3 от АПК е предвидено, че с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това. При липса на продължаващо към момента на произнасяне на съда бездействие, производството по този ред е безпредметно.

При този изход на спора, неоснователна по чл.143, ал.2 от АПК е претенцията на оспорващия за присъждане на направените от него разноски по делото.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на П.Т.З. ***, за оспорване на неоснователното бездействие на Кмета на Община Асеновград по повод нормативно определеното му задължение по чл.15а, ал.2 от ЗДОИ, обективирано в искова молба вх.№232/10.01.2024 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по и.адм.дело №25/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен съд.

Съдия: