Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
18.12.2020 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
18.11.2020 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В закрито заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Павлина
Петрова |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица
Георгиева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа
докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
149 |
по
описа
за |
2020 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във връзка с чл.208 и следв. от
АПК.
Образувано е по
касационна жалба от
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район”/БД ИБР/ - град Пловдив, подадена чрез упълномощен процесуален
представител – старши юрисконсулт Н. Г., против Решение №116 от 12.08.2020 год., постановено по АНД
№161/2020
год.
по описа на Районен
съд – Момчилград, с което е отменено наказателно
постановление №58 от 27.03.2020 год., издадено от
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район”/БД ИБР/ - град Пловдив.
Касаторът твърди в жалбата, че безспорно са установени извършеното деяние и
нарушителят, като описва установената фактическа обстановка и доказателствата,
които я подкрепят.
Счита, че при постановяване на
съдебното решение,
Pайонен съд - Момчилград
не се е съобразил с всички факти и обстоятелства около извършената проверка,
като е постановил едно немотивирано решение, противоречащо на материалния закон, като сочи, че съдът
счел, че при издаването на АУАН и на НП
в административнонаказателното производство било допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, а именно - липсвала
дата на нарушението, тъй като и в АУАН, и в НП,
административнонаказващият орган се бил ограничил да
опише действията на длъжностните лица, които са извършили проверката, посочено било
на коя дата е извършена проверката, посочено било деяние по чл.200,
ал.1, т.23 от ЗВ, но не била посочена датата на извършване на нарушението и при
това положение за жалбодателя оставало неясно,
на коя дата евентуално е извършил вмененото му административно нарушение. Касаторът счита,
че така изложените съображения на
първоинстанционния съд са напълно неоснователни и неправилни. Развива доводи в тази насока, като сочи, че и в акта,
и в НП,
изрично било записано, че административното нарушение, извършено
от жалбодателя,
се изразява в извършване на нерегламентиран добив на наносни отложения от
коритото на ***. Счита, че при извършваната проверка и при
ангажирането на административнонаказателната отговорност, по никакъв начин не е
нарушено правото на защита на жалбодателя, както и че фактическите
обстоятелства, свързани с процесния казус, констатирани към момента на проверката,
по безспорен начин установяват нарушение на разпоредбата на чл.46, ал.1, т.4 от
Закона за водите и съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.23 от Закона за
водите, за същото е предвидена и съответната санкция. Сочи, че при
спазване на изискванията на чл.42 от ЗАНН, органът,
издал акта, е постигнал
пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да нарушава правото му на
защита. Счита, че при съставянето
на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
посочени в чл.36 - чл.46 и чл.52 - чл.58 от ЗАНН, като сочи, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, в съответствие с изискванията на
ЗАНН и въз основа на акт за констатиране на административно нарушение, изготвен
от компетентно за това лице и съдържащ изискуемите се от
закона реквизити, като счита, че в акта за установяване на административно
нарушение точно е описано нарушението, което се твърди, че е извършено от
жалбодателя, с всички индивидуализиращи го белези. Касаторът излага довод, че констатираното от проверяващия орган
административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и
място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа
страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и
съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира
административнонаказателиата отговорност на нарушителя, като са посочени
всички необходими елементи, които определят и индивидуализират
административното нарушение, вменено във вина на нарушителя и
че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че при извършена проверка от контролния орган на
18.11.2019 год.,
дружеството-ответник не е притежавало
разрешително за ползване на повърхностен воден обект, каквото се изисква
съгласно чл.46, ал.1 т.4 от ЗВ. Отново твърди, че нарушението се
установява по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, като сочи, че показанията на актосъставителя са
последователни, пълни, логични и непротиворечиви и съдът няма основание да се
съмнява в тях, като същите кореспондират изцяло на приложените по
делото писмени доказателства и установяват фактическа обстановка такава,
каквато е описана в АУАН. Предвид изложеното, с жалбата моли съда да
отмени Решение №116 от 12.08.2020 год.
на Районен съд - Момчилград,
постановено по АНД №161/2020 год.,
като неправилно и
постановено в противоречие на закона и да потвърди
наказателно постановление №58 от 27.03.2020 год.,
издадено от директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” - Пловдив.
Редовно призован за съдебното заседание, касаторът - директор на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район”/БД ИБР/ - град Пловдив, не се явява и не се
представлява.
Ответникът
по жалбата – „Х ДЕ Комерс”
ЕООД ***, с ЕИК ***, редовно призован пза съденото
заседание, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител –
адв.В.Я. от
АК-***, който счита жалбата за
неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Сочи, че първоинстанционният съд е възприел становището, че в процесното НП не е посочена датата на
извършване на нарушението, а доста обстоятелствено е описано кога и каква
проверка е била извършена, като мотивите на съда са доста пространни, по
отношение на обстоятелството, защо счита, че няма
посочена дата. Счита
също така, във връзка с
описаното в НП, че наносните изземвания са с дълбочина 0.40 м. до 1.5 м., с радиус до около 30 м., че такова измерване не
е било извършвано на практика, тъй като от показанията на актосъставителя и от
разпитаните служители на дружеството, се установявало, че те въобще не са посетили мястото на извършване на
нарушението, а са наблюдавали от централния път, към коритото на ***, така че
това описание на конкретни квадратури било
по-скоро „на око”. Твърди, освен това, в потвърждение на това, че не се установява
кога е извършено нарушението, било и обстоятелството, че
към датата на извършване на проверката от двамата служители на дружеството,
разпитани като свидетели, се установява, че те са издърпвали аварирал камион,
който в действителност е бил натоварен, но не било
ясно кога, къде, с какъв обем и това по-скоро водело
до извода, че нарушението не е извършено към датата на извършване на самата
проверка. Счита, че в действителност се нарушава правото на
защита на дружеството, което представлява и за това крайният извод на съда е
правилен и законосъобразен, пради
което моли съда да
остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Момчилград.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Кърджали предлага да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила обжалваното
решение на Районен
съд -
Момчилград, с което е отменено процесното НП, издадено спрямо „Х ДЕ Комерс” ЕООД. По отношение на наведените доводи от съда за
неяснота на датата, на която е било извършено нарушението, счита, че в
конкретния случай липсва конкретика в тази насока и че също така, следва да бъде посочено, че това дружество е било
санкционирано, че изземва/добива/ наносни отложения с механизация от коритото
на ***, в землището на ***, а от събраните писмени и
гласни доказателства – констативния протокол и разпитаните свидетели, се
установява, че самата проверка е била извършена спрямо механизация и превозни
средства, както и управлявалите ги лица, извън това описано място, като място
на нарушението.
Предвид това счита, че самото
нарушение, като описание, не съответства на това, което е посочено като
нарушение в НП, което би могло да бъде още един довод за отмяна на процесното
НП. В този смисъл счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и предлага да бъде
оставено в сила.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за
която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно основание всъщност е
нарушение на закона -
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана
по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №116 от 12.08.2020 год.,
постановено по АНД №161/2020 год., Момчилградският районен съд е отменил наказателно постановление №58 от 27.03.2020 год., издадено
от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район”/БД ИБР/ - град Пловдив,
с което, на „Х ДЕ Комерс” ЕООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Х. Н. А., на основание чл.200, ал.1, т.23
от Закона за водите/ЗВ/, е
наложена имуществена санкция, в размер на 20000.00/двадесет хиляди/ лева, за извършено нарушение на
чл.46, ал.1, т.4 от Закона за водите.
За да постанови този краен резултат, в решението си Момчилградският районен съд, от фактическа страна е посочил следното:
„Видно от акт и НП такива са съставени и
издадени на жалбоподателя, за това, че при извършена проверка на 08.11.2019 год., в
корито на ***, в землището на ***, *** -
имот № *** по КККР на ***, експерти на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район”, ИРМ – Кърджали,
съвместно със служители на ОД на МВР -
Кърджали са установили, че „Х ДЕ Комерс” ЕООД
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Х. Н.
А., изземва (добива) наносни отложения с механизация от коритото на ***, ***, без разрешително за ползване на воден обект по Закона
за водите за изземване на наносни отложения от повърхностни водни обекти.
Констатирано е било изземване направо от водното течение, в коритото на ***,
откъм лява заливна ***, ***, ***, срещу вливането на *** в ***, от имот №*** по
КККР на *** (Държавна собственост, вид територия: Територия, заета от води и водни обекти, НТП Пясъци),
съгласно заснети на място географски координати на участъка на изземване, както
следва: UTM
N ***, Е ***. Изземването на
речната баластра (наносните отложения) от водния обект и товаренето е било осъществено с
колесен багер HIDROMEK, c регистрационен
номер на МЗХ - ***, собственост на „Х
ДЕ Комерс” ЕООД ***, ЕИК ***, с водач (багерист) на механизацията - Х. Х. А., с ЕГН **********, с адрес ***, служител на дружеството „Х ДЕ Комерс” ЕООД ***. Извозването на иззетия материал от водния
обект е било извършвано с товарен самосвал ИВЕКО (IVECO), натоварен при проверката, с регистрационен
номер ***, собственост на „Х ДЕ Комерс” ЕООД
***, с водач (шофьор) на самосвала - Н. Х. Х., с ЕГН **********, служител на „Х ДЕ Комерс” ЕООД ***. Иззетата речна баластра (наносни отложения)
от водния обект е била транспортирана до депо, в имоти с номера ***
и *** по
КККР на ***, ***, ***, което е било установено от служителите на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”. Съгласно
показанията на водачите на описаната механизация - служители на „Х ДЕ
Комерс” ЕООД ***, речната баластра се изземвала в полза
на дружеството.
При извършената проверка е
било констатирано, че изземването на наносните отложения се извършва направо от
водното течение на ***, с образуването на множество дълбоки ями и траншеи в
коритото на реката, на места под кота „дъно на
реката”, с дълбочина от 0.40 метра до 1.5 метра. Образуваните дълбоки ями, ровове и траншеи при установеното
изземване са били с радиус около 30.0 м. от точката на заснетите координати при
проверката. Описаните дейности в коритото на реката са
реална предпоставка за негативни структурни изменения на речното корито е
предположено от експертите на БД ИБР. За установената с констативен
протокол №***/*** год. дейност - ползване на
повърхностен воден обект за изземване на наносни отложения с механизация от
повърхностен воден обект -
принадлежащите земи на ***, ***, ***, държавна собственост, „Х ДЕ Комерс” ЕООД
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
няма издадено разрешително за ползване на повърхностен воден обект по Закона за
водите, с което е нарушило разпоредбите на чл.46, ал.1, т.4 от Закона за
водите.”.
Това изложение,
всъщност, не представлява установена и възприета от районния съд фактическа
обстановка, въз основа на събраните и прибщени в хода на производството по
делото писмени и гласни доказателства, а дословно и буквално възпроизвежда
описателната част на процесното наказателно постановление и нищо повече.
Съдът е посочил, че
от показанията на разпитаните
по делото свидетели, а именно: В.П. и Т.К. се установило, че свидетелите на същата/вероятно дата/ са били на друга проверка в района на ***
и същевременно са забелязали механизация на жалбоподателя, която е била около
коритото на *** и са били спрени на пътя извън коритото, след което им бил съставен и АУАН, а от
разпита на свидетелите Х.А. и Н.Х. се установило,
че същите, по разпореждане на управителя на фирмата - жалбоподател, на посочената дата следвало да изтеглят
камион, аварирал в коритото на ***, с багер,
посочен в АУАН и да приберат механизацията в двора на фирмата в ***, като при потегляне на асфалтовия път, същите били спряни от
посочените по-горе свидетели и им били поискани лични карти, като впоследствие, двамата
свидетели са прибрали механизацията в двора на фирмата в ***.
Въз основа на така
„установената фактическа обстановка”, съдът е направил следните правни изводи:
Решаващият състав
на Момчилградския районен съд е намерил, че „при така издадения АУАН и
издаденото НП в административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, а именно - липсвала дата на нарушението.”. Изложил е
довод, че и в АУАН, и в НП,
административно наказателният (!?) орган
се ограничил да опише действията на длъжностните лица, които са извършили
проверката, посочено било на коя дата е
извършена проверката, посочено било деяние по чл.200, ал.1, т.23 от ЗВ, но не била посочена датата на извършване на нарушението и при това положение, за
жалбоподателя оставало неясно, на коя дата евентуално е извършил вмененото му
административно нарушение. Съдът е посочил, че отново
следвало да бъде повторено, че в обстоятелствената
част на НП не била посочена дата
на извършване на нарушението, а била
възпроизведена проверка от контролните
органи, които на 08.11.2019 год. са съставили
констативен протокол, но за жалбоподателя, както и за съда, оставало
неясно, на коя дата жалбоподателят е
извършил нарушение по чл.200, ал.1, т.23 от ЗВ. Съдът е посочил също, че в случая, както и самите актосъставители (актосъставителят всъщност е само един), така и свидетелите,
посочени в АУАН и НП, твърдели, че по време на спирането на механизацията на
жалбоподателя, същата се е намирала извън коритото на *** и че от никъде не ставало ясно,
посочените в НП, иззети наносни отложения, на коя дата са иззети, в какъв обем и от коя механизация на жалбоподателя и че напротив -
следвало отново да бъде повторено, че спирането на
механизацията станало извън коритото на *** и евентуалното
извършване на действие, касаещо разпоредбата на чл.200, ал.1, т.23 от ЗВ, на коя
дата, с коя механизация и от кого е извършено нарушението. Според решаващия състав на
районния съд, контролният
орган, чисто и просто бил преразказал своите
действия, свързани с извършването на дейността,
касаеща 08.11.2019 год., но неясно, както за жалбоподателя, така и за съда, било, на коя дата е извършено нарушението по
чл.200, ал.1, т.23 от ЗВ. При тези съображения, Момчилградският районен съд
е приел, че така издаденото
НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно
и отново е посочил, че „в
настоящият случай са допуснати съществени нарушения на съществено процесуално
правило в административнонаказателния
процес (!?) и е издадено НП, в което не е посочена дата на нарушението,
нещо което е изрично задължение на административнонаказващия орган.”. и че „Той се е задоволил само с посочване на дата
на извършване на проверката от страна на контролните органи.”. Предвид
тези заключения, решаващият състав на Момчилградския районен съд е извел и
окончателния си извод, че така
издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова, поради което и с обжалваното
решение го е отменил.
При извършената служебна проверка, в съответствие
с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския
районен съд, също така, е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
По отношение фактическата
обстановка, „установена” от въззивния съд, настоящата инстанция счита, че
районният съд е възприел същата точно такава, каквато тя е описана в
обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление, а така
описана, тя се споделя и от настоящия съдебен състав.
Основният извод на решаващия
състав на Момчилградския районен съд, обусловил и крайния извод на съда, а
именно – че в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него процесно наказателно
постановление, липсвала дата на нарушението, т.е. че не била посочена датата на
извършване на нарушението и при това положение, за жалбодателя, а и за съда, оставало неясно, на коя дата евентуално е
извършено вмененото на дружеството административно нарушение, категорично не се
възприема от настоящия състав на касационната инстанция. Във връзка с това
следва да се посочи, че както в съставения АУАН №299 от 13.12.2019 год., така и
в издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление №58 от 27.03.2020
год. на директора на БД ИБР – Пловдив, ясно е описано, че: „ … при извършена ***, ***, *** - имот № *** по КККР на ***, експерти
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, ИРМ – Кърджали, съвместно със
служители на ОД на МВР - Кърджали са установили, че „Х ДЕ Комерс” ЕООД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Х. Н. А., изземва
(добива) наносни отложения с механизация от коритото на ***, ***, без
разрешително за ползване на воден обект по Закона за водите, за изземване на
наносни отложения от повърхностни водни обекти.”.
От това
словесно описание става пределно ясно, че нарушението се е извършвало и в
момента на проверката, т.е. и на датата, на която е била извършена проверката
на място, а именно – 08.11.2019 год. и по този въпрос, според настоящия съдебен състав,
няма никаква неяснота. Казано по друг начин, нарушението, така, както е
описано, е било факт и на датата на извършване на проверката и поради това,
тази дата е и датата на извършване на нарушението. Във връзка с изводите на
решаващия състав на Момчилградския районен съд в тази насока, следва да се
отбележи, също така, че в подадената против това наказателно постановление
жалба до районния съд, няма въведено твърдение или оплакване в смисъл, че на
жалбодателя му не е станала известна или ясна датата, на която се твърди да е
извършил описаното нарушение, респ. да му е неясно, на коя дата евентуално е
извършил вмененото му административно нарушение. Едва в хода по същество от
процесуалния представител на жалбодателя е изложено твърдение, че не било
посочено кога, къде и как е било извършено нарушението, но това твърдение
определено е неоснователно, предвид даденото в АУАН и в процесното НП описание
на нарушението, възпроизведено малко по-горе в настоящото изложение. Ясно е, че
от страна на дружестното, сочено за нарушител могат да се инвокират
най-различни оплаквания, съдържащи твърдения за допуснати нарушения при
съставянето и съответно, относно съдържанието на акта и на наказателното
постановление, но задължение на съда е да прецени, с оглед това съдържание,
дали тези оплаквания са основателни в действителност. Настоящият съдебен състав
намира, че от даденото описание на нарушението в съставения АУАН и в издаденото
въз основа на него НП става пределно ясно, че се твърди нарушението да е
извършено на датата 08.11.2019 год., като буди известно недоумение,
защо и как тази дата е останала неясна за решаващия състав на съда, като това
явно се дължи не на обстоятелството, че тя не е посочена в съставения АУАН и в
процесното наказателно постановление, а на някакви други причини.
Следва да се отбележи, също
така, че както съставения АУАН №299 от 13.12.2019 год., така и издаденото въз
основа на него процесно наказателно постановление, съдържат всички изискуеми се
реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, издадени са от материално и
териториално компетентни органи, като при съставянето и връчването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Съставеният АУАН,
както и издаденото впоследствие НП, съдържат изчерпателно и точно фактическо
описание на нарушението, като най-напред следва да се посочи, че подробно е
описано мястото на извършване на нарушението, а именно – изземването е
извършвано „направо от водното течение, в
коритото на ***, откъм лява заливна ***, ***, ***, срещу вливането на *** в ***,
от имот №*** по КККР на *** (Държавна собственост, вид територия – територия,
заета от води и водни обекти, НТП – пясъци) …”, като в АУАН и в
наказателното постановление дори са посочени и заснетите географски координати
на участъка на изземване: UTM N***, E ***. На следващо място, и в съставения АУАН, и в НП, подробно
са описани обстоятелствата, при които е извършено, опинана е подробно
механизацията, с която е извършвано изземването, правилно е посочена и нарушената разпоредба,
както и санкционната такава, т.е. обстоятелствените части на АУАН и НП съдържат
всички елементи от обективна страна на административното нарушение по чл.200,
т.23, във връзка с чл.46, ал.1, т.4 от ЗВ, а именно – изземване на наносни
отложения от водни обекти с механизация и без разрешително за ползване на воден
обект, издадено за изземване на наносни отложения от повърхностен воден обект.
По отношение доводите и
съображенията, развити в касационната жалба, съдът в настоящия състав намира
следното:
В конкретния случай,
имуществената отговорност на ответника по касация е ангажирана за нарушение на чл.46,
ал.1, т.4 от Закона за водите, която разпоредба поставя като задължително
условие за изземване на наносни отложения от повърхностни водни обекти,
издаването на разрешително за ползване на воден обект.
По
делото са събрани достатъчно категорични доказателства за това, че на 08.11.2019
год., при извършена проверка от В. П. и Т. К. – *** в БД „ИБР” град Пловдив, на
воден обект – ***, откъм лява
заливна ***, ***, ***, срещу вливането на *** в ***, поземлен имот №*** по КККР на ***, ***, е било
констатирано изземване на наносни отложения от водния обект – ***, без издадено
разрешително за ползване на воден обект по Закона за водите. Изземването се
извършвало от посочения воден обект, като при проверката и установяването на
нарушението са били заснети и точните географски координати на мястото на
нарушението, посочени в съставения Констативен протокол №*** от *** година, а
впоследствие и в съставения АУАН и издаденото въз основа на него процесно НП. Изземването
и товаренето на речната баластра/иззетите наносни отложения/ се осъществявало с колесен багер „HIDROMEK”, c регистрационен номер на МЗХ - ***, собственост на „Х ДЕ Комерс” ЕООД ***, ЕИК ***,
с водач (багерист) на механизацията - Х. Х. А., с ЕГН **********, с адрес ***, който е и служител на
дружеството „Х ДЕ Комерс” ЕООД ***. При проверката е констатирано
на място, също така, че извозването на иззетия материал от водния обект се
осъществява с товарен автомобил – самосвал, марка „ИВЕКО” (IVECO), с регистрационен номер ***, собственост на
„Х ДЕ Комерс” ЕООД ***, с водач (шофьор) на самосвала - Н. Х. Х., с ЕГН **********, също служител на „Х ДЕ Комерс” ЕООД
***, като самоисвалът
е бил натоварен при
проверката. При
продължилата проверка е било констатирно, освен това, че иззетата речна баластра (наносни отложения)
от водния обект е била транспортирана до депо, в имоти с номера ***
и *** по
КККР на ***, ***, ***, което също е
било установено от служителите на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, на място, в посочените
поземлени имоти.
С оглед
тези констатации и с оглед обстоятелството, че „Х ДЕ Комерс” ЕООД
***, ЕИК ***, е нямало издадено разрешително за ползване на
повърхностен воден обект по Закона за водите, за изземване на наносни отложения
от повърхностен воден обект, контролните органи са приели, че дружеството е нарушило
разпоредбата на чл.46, ал.1, т.4 от Закона за водите/ЗВ/.
Предвид
горното съдът в настоящия състав намира, че са налице всички релеванти факти,
обуславящи ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството
„Х ДЕ Комерс” ЕООД ***, ЕИК ***, по чл.200,
ал.1, т.23 от Закона за водите, която разпоредба предвижда налагането на
имуществена санкция, в размер от 20000 до 50000 лева, за физическо или
юридическо лице, което изземва наносни отложения от водни обекти с механизация
и без разрешително. По делото не се спори, че дружеството „Х ДЕ Комерс” ЕООД
***, ЕИК ***, не притежава издадено разрешително за ползване на воден
обект и съответно, към датата 08.11.2019 год., когато
е констатирано изземването на наносни отложения от водния обект – ***, същото безспорно
не е разполагало с такова разрешително. Безспорно е, също така, че изземването,
а и товаренето на иззетия наносен материал, е
било извършвано с механизация, каквато
представлява колесният
багер „HIDROMEK”, с посочения регистрационен номер.
Самият факт на изземването на наносните материали се установява и доказва от
събраните от районния съд писмени доказателства, а и от гласните такива –
показанията на двамата свидетели: на актосъставителя В. П. и на свидетеля,
присъствал при проверката на място на посочения воден обект и в посоченото
землище и при установяване на самото нарушение и на обстоятелствата, свързани с
извършването му – Т. К. Следва да се отбележи, че се касае за показания на
свидетели, които са очевидци на извършеното нарушение, както и че тези техни
показания са непротиворечиви и еднопосочни, а и взаимно допълващи се. Свидетелят
П. съвсем ясно е посочил в показаниятга си, че този участък от *** се наблюдава
много лесно и видимо и от главния път за ***, а освен това е участък, който по
принцип наблюдават с повишено внимание, тъй като за него е имало разрешително
за изземване на инертни материали, на което срокът е изтекъл преди години, но
въпреки това, от там продължавали да добиват такива инертни материали. Свидетелят
ясно е посочил в показанията си, че са видяли механизацията в коритото на
реката, при което слезли до там, наблюдавали известно време и след като
натовареният самосвал излязъл на пътя, го спрели, за да извършат проверка на
документите. Свидетелят е посочил също, че впоследствие го проследили, като той
откарал иззетия материал до депо, което било на около 2-3 километра от мястото
на иззмемване. В същия смисъл са и показанията на свидетелката К., която също е
заявила, че са видели изземването на наносни отложения от водния обект – ***, с
описаната в констативния протокол и в акта механизация. Същата категорично е
заявила, че материалът се е товарел от коритото на реката, в описаното в
протокола и в акта място.
Действително,
в хода на съдебното следствие пред районния съд са дадени показания и от
свидетелите Х. Х. А. и Н. Х. Х., като първият заявява, че работи в дружеството„Х ДЕ Комерс” ЕООД
*** като ***, а
вторият заявява, че работи в същото дружество като ***. Първият от тези
свидетели твърди, че през месец ноември миналата година/2019 год./ колегата му Н./св.Н. Х./ бил закъсал на реката и го изпратили да го издърпа,
като той отишъл, взел едно въже и го издърпал от реката. Твърди също, че
двамата с Н. тръгнали от *** и отишли при камиона, който бил закъсал предишния
ден. Същевременно, свидетелят Н. Х. твърди в своите показания, че миналата
година/2019 год./, през месец ноември, шефът на фирмата му казал, че една кола е
закъсала на реката и го изпратил с багера да отиде и да я изкара. Твърди, че
отишли с багера и със стоманено въже изкарали колата, като това станало след
обяд и като излезли на пътя, ги спрели. Свидетелят твърди също, че той бил в
колата/вероятно товарния автомобил/, а другият/вероятно свидетелят Х. А./ бил с
багера и карал след него. Ясно е, че показанията на тези двама свидетели са
нелогични, а и си противоречат едни с други, като най-напред, не става ясно,
кой е закъсалият на реката водач – дали свидетелят Н. Х., с управлявания от
него товарен автомобил или някой друг водач, работещ в същото дружество,
доколкото св.Х. не заявява да е закъсвал в реката, нито същия, нито предишния
ден, като от показанията им може да се направи единствено извод, че товарният
автомобил, за който се твърди да е закъсал в ***, е собственост на техния
работодател, т.е. на дружеството„Х ДЕ Комерс” ЕООД
***. Същевременно,
никой от двамата свидетели в показанията си не сочи, кога точно, как и най-вече
защо, т.е. поради каква причина, този товарен автомобил – самосвал, се е озовал
в коритото на ***, на описаното в акта и в наказателното постановление място.
Показанията
на тези свидетели, освен че са взаимно противоречиви и напълно нелогични, са
напълно изолирани от целия останал доказателствен материал, приобщен по делото,
а и са в противоречие с този доказателствен материал, като освен това, същите
са показания на свидетели, който са заинтересовани от изхода на делото,
доколкото, според показанията им, става ясно, че и двамата работят в това дружеството
– единият като ***, а другият като ***, т.е. това дружество, сочено за нарушител,
е било техен работодател към датата на извършване на нарушеснието, а е такъв и
понастоящем. При това положение, съдът в настоящия състав категорично счита, че
показанията на тези двама свидетели са насочени към изграждане на една защитна
теза в полза на техния работодател, но тази защитна теза, освен че е крайно
нелогична, се опровергава от всички останали, събрани по делото доказателства,
поради което и на тези показанията по никакъв начин не следва да бъде давана
вяра и да бъдат кредитирани.
Ето
защо, по изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция
намира, че в случая, обстоятелството на извършване на добив на инертни
материали с механизация от воден обект, без разрешително за ползването на този
воден обект, е несъмнено установено и съставът на описанато в процесното НП
нарушение е осъществен, като същото е безспорно доказано и правилно
квалифицирано, поради което законосъобразно, в съответствие с материалния
закон, отговорността на дружеството – ответник по касация в настоящото
производство, е била ангажирана чрез налагане на имуществена санкция, в
предвидения от закона минимален размер от 20000 лева.
Предвид
горното, касационната инстанция намира, че след като с обжалваното решение
Момчилградският районен съд е отменил процесното наказателно постановление, е
постановил един неправилен и незаконосъобразен съдебен акт – при неправилна и
превратна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и в
противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона.
Така, с оглед на
всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия съдебен състав намира
жалбата на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД ИБР/ -
град Пловдив, подадена чрез упълномощен процесуален представител – старши
юрисконсулт Н. Г., с изложените в нея оплаквания и доводи, за основателна и
доказана, като всички изложени
по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото касационно производство решение на първоинстанционния
съд е незаконосъобразно
и необосновано, поради допуснати нарушения на материалния закон, каквото всъщност е възведеното
касационно основание,
т.е. такова нарушение е
налице, т.к. е
приложен неправилно материалния закон. Предвид това, обжалваното решение на Районен съд - Момчилград, като необосновано и незаконосъобразно,
следва с решението по настоящото дело да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по
същество на спора, с което да бъде потвърдено процесното наказателно
постановление, издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район”/БД „ИБР”/ - град Пловдив.
Съдебни разноски не
са претендирани от касатора в настоящото производство, поради което съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
По изложените
съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217,
ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№116 от 12.08.2020 год.,
постановено по АНД №161/2020 год.,
по описа на Районен
съд – Момчилград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №58 от 27.03.2020 год., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД „ИБР”/ - град
Пловдив,
с което,
на „Х ДЕ Комерс” ЕООД ***, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Х. Н. А., на основание чл.200, ал.1, т.23 от Закона за
водите/ЗВ/, е
наложена имуществена санкция, в размер на 20000.00/двадесет хиляди/ лева, за
извършено нарушение на чл.46, ал.1, т.4 от Закона за водите.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.