М О Т
И В И
към Решение по АНД № 5949/2014 година по описа на ПРС,
ІІ н.с.
Производството е по реда на чл.378 от НПК.
Районна прокуратура гр.Пловдив е внесла в съда за
разглеждане постановление, с което прави предложение обвиняемият А.Г.А. ***,
ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК за това, че на 02.02.2013 г.
в гр.П., на бул.”Д.” в едногодишен срок от наказването му по административен
ред с наказателно постановление № ****/12 от 12.10.12г. на ВРИД Началник сектор
„Пътна полиция” – Пловдив, връчено лично на 12.11.12г., влязло в сила на
20.11.12г. за това, че е управлявал моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление, е извършил такова деяние – управлявал моторно
превозно средство – л.а. „Хонда Прелюд” с ДК № **** без съответно свидетелство
за управление – престъпление по чл.343В, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на РП Пловдив поддържа предложението, като счита, че обвиняемият А. следва да
бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде
наложено административно наказание глоба в размер към минималния.
Обвиняемият А.А. редовно призован се явява лично. Не
пожела адвокатска защита. Признава се за виновен и изрази съжаление от
извършеното. В последната си дума
предостави на съда преценката относно размера на наказанието което да му
бъде наложено.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият А.Г.А. е роден на *** ***, адресно регистриран
в гр.С., ул.”Т.К.” № **, българин, български гражданин, с висше образование /
придобито в САЩ/, неосъждан, трудово ангажиран, ЕГН **********.
На 02.02.2013г. свидетел С.С.П. – младши автоконтрольор към сектор „ПП”
Пловдив бил на работа дневна смяна заедно с колегата си П.К.. Около 09,50 часа
на кръстовището на бул.”Ц.Б.О.” и бул. „Д.” в гр.П. полицейските
служители забелязали лек автомобил с врачанска регистрация – л.а „Хонда Прелюд” с рег. № ****, който се движел без
включени светлини. Свидетел П. и колегата му го спрели за проверка. Автомобилът
бил управляван от обвиняемият А.. При проверката свидетел П. установил
самоличността на обвиняемия, като същевременно поискал и документите на колата
и свидетелството му за правоуправление. Тъй като обвиняемият не е представил на полицейските служители СУМПС, те
извършили проверка в дежурната част на сектор ПП при която се установило, че
няма данни обвиняемият да е придобил по надлежен ред СУМПС – т.е че той е
неправоспособен водач. На място е бил съставен от свидетел П. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ №
** от 02.02.2013г. който бил подписан от обвиняемият без възражения. След съставянето на акта, в сектор ПП
гр.Пловдив е било установено, че съставянето на акта е в едногодишния срок от
издаденото срещу обвиняемият А. наказателно постановление № **** от
12.10.2012г., връчено му на 12.11.2012г., с което му е ангажирана административната
отговорност за извършено нарушение на ЗДвП по смисъла на чл.150 а именно
управлява ППС без да е правоспособен водач. Административната преписка по
случая е била изпратена по компетентност на РП Пловдив, където е било
образувано досъдебно производство срещу А..
От приетите по дело справки се установява, че
управлявания от обвиняемият на 02.02.2013г. в гр.Пловдив лек автомобил марка „Хонда
Прелюд”, с рег. № **** е собственост на В.Т.Ц. от гр.К., както и че на
обвиняемия са налагани наказания за нарушения по ЗДвП.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, като доказателствата са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и анализирани в своята съвкупност не
налагат различни изводи. Както показанията на свидетел С.П., така и от
обясненията на обвиняемия А.А. се установява, че на 02.02.2013г. последният
е управлявал автомобил марка „Хонда
Прелюд”, с рег. № **** без да притежава СУМПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление
на МПС без съответно свидетелство с наказателно постановление, влязло в законна
сила на 20.11.2012г.
От
така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема от правна
страна следното:
Обвиняемият
А.Г.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 343в, ал.2,
вр. ал.1 от НК.
От обективна страна
на 02.02.2013г., в гр.П., обвиняемият е
управлявал автомобил марка „Хонда Прелюд”, с
рег. № **** без да притежава
СУМПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство с наказателно
постановление, влязло в законна сила на 20.11.2012г. Безспорно е установено извършване от страна
на обвиняемия на фактически действия по „управление
на автомобила”, което
е „всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му”. Налице е и другият признак от обективна страна – обвиняемият е извършил деянието предмет на
разглеждане в едногодишния срок, след като е наказан по административен
ред за управление на МПС, без да
притежава правоспособност. Във връзка с представеното от обвиняемия А. в
съдебно заседание СУМПС издадено му в САЩ, щата Илинойс и посоченото
като установена негова неправоспособност
съдът намира че следва да посочи следното: Съгласно чл.161 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на
територията на Република България за категорията, за която е издадено, в
следните случаи: 1. държавата, в
която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата
и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в
която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при
условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод
на български език; 4. свидетелството е
международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за
движението по пътищата; 5. (нова - ДВ, бр.
51 от 2007 г.) свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския
съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
От приетите по
делото доказателства съдът намира като установено, че обвиняемия притежава СУМПС,
издадено от САЩ, както и че същото не е придружено от легализиран
превод на български език. Съдът намира
като установено и че това свидетелство не е било представено на полицейските
служители извършили проверката на 02.02.2013г. в гр.Пловдив, поради което и
обвиняемият се явява неправоспособен водач.
От субективна
страна
деянията са извършено виновно, при форма на вина - пряк умисъл.
Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянията, че управлява
автомобила, без да притежава правоспособност и в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС като неправоспособен
водач. Обвиняемият е предвиждал последиците от неговите действия и се е
съгласил с настъпването и като е предприел конкретните фактически действия по управление на автомобила.
След като съобрази квалификацията на
деянието и данните за личността на извършителя съдът прецени, че по отношение
на обвиняемия А.Г.А. са налице
предпоставките за приложение на чл.78а от НК, поради което същият следва да
бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно
наказание „глоба”. Обвиняемият към датата на извършването на деянието не е бил осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност, а за извършеното от него
умишлено престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до две години.
По делото не са налице причинени имуществени вреди /няма съставомерни такива/.
Институтът на освобождаване от наказателна отговорност в случая е приложим, тъй
като продължаваното престъпление е извършено от обвиняемия след 13.10.2010г. В
този смисъл са указанията, дадени с ТР 2/2010г. на ВКС, ОСНК. Ето защо съдът
след като призна обвиняемия А. за виновен за извършено престъпление по чл.343В,
ал.2, вр. ал.1 от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание по реда на чл.78а от НК а именно глоба в размер на
1000 лева. Отчитайки единствено наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът прецени, че в случая целите на административното
наказание, предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, биха се постигнати с налагане
на административно наказание размер на минималния предвиден в закона.
По изложените мотиви, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.