РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Ловеч , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и пети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА С. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20204310101409 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.240 от ЗЗД вр.чл.86 от ЗЗД
Производството е образувано по искова молба, подадена от „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********,
представлявано от управителя Радослав Велчев против А. Х. В., с адрес: ******
Ищецът излага в исковата молба, че на 11.06.2016 г. между „4финанс“ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и А. Х. В. е
сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл.6 от ЗПФУР. Посочва, че в
искането си до кредитодателя ответникът е заявил желание да му бъде отпусната сума в
размер на 350.00 лв., като се е възползвал и от незадължителната допълнителна услуга за
експресно разглеждане на заявката за кредит, за използването на която съгласно Общите
условия се дължат пропорционални такси. Твърди се, че кредитът е отпуснат на името на
кредитополучателя чрез системата на Изипей АД на 11.06.2016 г. за период от 30 дни, с
падежна дата – 11.07.2016 г., като кредитополучателят се е задължил да върне на
„4финанс“ЕООД сума в размер на 350.00 лв. – главница о договор за кредит.
Наведени са твърдения, че с настъпване на падежа – 11.07.2016 г. ответницата не
епогасила дължимите суми и е изпаднала в забава, като считано от 12.07.2016 г. / денят
следващ падежната дата/ „4финанс“ЕООД е започнал да начислява наказателна лихва върху
непогасената главница.
Твърди се, че до ответника да изпратени напомнителни писма на адреса му, посочен
1
в Догвора за кредит, съдържащи детайлна информация за просрочения кредит – актуален
размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно
т.13.4 от Общите условия са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател, като
начисленото се добавя към общата дължима сума. Ищецът твърди, че въпреки отправените
покани, ответникът не погасява своето задължение.
Ищецът излага, че на 23.11.2018 г. „4финанс“ЕООД, в качеството му на цедент,
сключил с „Кредитреформ България“ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията
си по процесния договор срещу длъжника А. Х. В. в общ размер на 803,85 лв, от които:
350.00 лв. – главница, 423,85 лв. – наказателна лихва и отписани такси за събиране – 30.00
лв. Отбелязва, че посочените вземания са подробно описани в Приложение №1, което е
неразделна част от договора за прехвърляне на вземания.
Наведени са твърдения, че по силата на сключения договор за цесия и по-специално
чл.26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да
уведомявадлъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му, като
съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД,
„Кредитреформ България“ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана
писмовна пратка посредством „Български пощи“ЕАД до адреса, посочен от ответника в
договора за кредит. Твърди се, че пратката е върната като“непотърсена“ и поради този факт
към настоящата искова молба се прилага уведомление за цесия, адресирано до ответника.
Поради гореизложеното ищецът счита, че „Кредитреформ България“ЕООД има
ликвидно и изискуемо вземане срещу ответника, като с настоящата искова молба
претендира единствено сума в размер на 350.00 лв., представляваща непогасена главница по
Договора за кредит.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови съдебно решение, с което
да осъди А. Х. В. да заплати на „Кредитреформ България”ЕООД следните претендирани
суми: сумата от 350.00 лв. - неплатена главница по Договор за кредит № **********, ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
В условията на евентуалност и на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, моли съдът да осъди
ответницата да заплати на „Кредитреформ България“ЕООД сумата в общ размер на 350.00
лв, която е получила без правно основание, както и законна лихва върху главницата, от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендирани са и направените съдебни разноски по настоящото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. Депозирала е
2
писмена молба, към която е приложена вносна бележка за сумата от 350.00 лв.
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител. Постъпило е
писмено становище, с което чрез пълномощник – юрисконсулт Мирела Каратотева са
изложении доводи за основателност и доказаност на предявения иск.
Ответницата А. Х. В. взема лично участие в процеса. В съдебно заседание признава,
че е теглила кредит в посочения в исковата молба размер, който е погасила в хода на
настоящото производство.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че на 11.06.2016 г. между „4финанс”ЕООД , опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус” и ответника А. Х. В. е
сключен договор за кредит № **********. От представената разпечатка на специалните
условия на договора за кредит, се установява, че предмет на договора е предоставянето на
сумата от 350.00 лв. за срок от 30 дни, с дата на получаване 11.06.2016 г.и дата на връщане
на сумата – 11.07.2016 г. Уговорено е сумата по по кредита да бъде изплатена посредством
паричен превод чрез системата на Изипей АД. Неразделна част от договора са Общите
условия на договора за кредит, които са получени и приети от Кредитополучателя.
Договорът за кредит е сключен в два еднообразни екземпляра и е подписан електронно, в
съответствие с процедурата, предвидена в Общите условия на договора за кредит.
По делото са ангажирани доказателства, че сумата по кредита е преведена по
уговорения начин в деня на отправянето на искането за отпускане на кредита, като видно от
представената по делото разписка за платена сума ответникът е направил изявление, че е
получил от представител на „4финанс“ЕООД сумата от 350.00 лв., представляваща пълната
стойност на отпуснатия кредит съгласно сключения договор за заем .
По делото са ангажирани доказателства, че на 23.11.2018 г.между „4финанс,”ЕООД,
от една страна като цедент, и „Кредитреформ България”ЕООД, от друга страна като
цесионер, е сключен Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който продавачът е
прехвърлил и продал на купувача вземания, произтичащи от договори за потребителски
кредит, посочени в списък Приложение 1 към Договора. Под № 492 в приложението към
договора за цесия фигурира вземането по Договор за кредит № **********/11.06.2016 г, с
краен падеж– 11.07.2016 г., с длъжник А. Х. В...
Прехвърлянето на вземанията, предмет на договора за цесия, е потвърдено от
управителя на цедента „4финанс”ЕООД, което се установява от приложеното
Потвърждение за прехвърляне на вземания – Приложение № 5 към Договор за прехвърляне
на вземания от 23.11.2018 г.
3
По силата на писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа
„4финанс”ЕООД, чрез управителя Здравко Райчев, е овластило „Кредитреформ
България”ЕООД да го представлява, като извършва следните действия: от негово име и за
собствена сметка да извърши уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД,
вземанията срещу които са предмет на Договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г.,
като изготвя, съставя и подписва съобщения и уведомления за цесията до длъжниците и
техни представители, чиито вземания са прехвърлени, както и до всички заинтересовани
трети лица и институции, в т.ч. съдебни органи и съдебни изпълнители, държавна
администрация и др.
С уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до ответницата А.
Х. В., „4финанс”ЕООД е направило изявление на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, като я е
уведомила за цедиране на вземането по Договора за кредит и е посочил, че задълженията
към „4финанс”ЕООД към датата на сключване на договора за цесия са в общ размер на
803.85 лв. и са прехвърлени на „Кредитреформ България”ЕООД. В уведомлението е
посочено, че считано от датата на сключване на договора за прехвърляне на вземания,
кредитор спрямо ответника е „Кредитреформ България”ЕООД и всяко плащане, извършено
към „4финанс”ЕООД, след 23.11.2018 г. ще бъде недействително. Уведомлението е
изпратено на ответника чрез Български пощи ЕАД, но не е било получено от В. и е върнато
с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Поради това ищецът е приложил
уведомление за извършената цесия към исковата молба, като моли да бъде връчено на
ответника с преписа от ИМ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове за заплащане на суми по Договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние с правна квалификация по чл.79, ал.1 от
ЗЗД вр.чл.240 от ЗЗД. Заявена е и акцесорна претенция по чл.86 от ЗЗД .
Съдът приема за безспорно установено, че между „4финанс”ЕООД и ответницата е
валидно е сключен Договор за кредит № **********/11.06.2016 г. По силата на така
сключения договор Кредиторът се е задължил да предостави на клиента кредит в поискания
размер от 350.00лв., при уговорен срок от 30 дни с дата на връщане 11.07.2016 г.
Ангажираните по делото доказателства по безспорен начин установяват, че
„4финанс”ЕООД е изпълнило поетите с договора задължения, като на 11.06.2016 г. е превел
в полза на ответницата сумата по кредита от 350.00лв.лв., чрез системата на Изипей. С
получаването на сумата за ответницата е възникнало задължение за връщане на сумите
съгласно условията на Договора за кредит и в уговорения срок. От страна на ответника не
се твърди, а и не са представени доказателства да е предложил изпълнение на задълженията
си по договора в предвидения по договора срок, изтекъл на 11.07.2016 г.
4
По делото е приложен Договор за цесия от 23.11.2018 г., сключен между
„4финанс”ЕООД и „Кредитреформ България”ЕООД, по силата на който вземанията по
процесния Договор за кредит №**********/11.06.2016 г. са прехвърлени в полза на ищеца.
Ищецът обосновава качеството си на кредитор, позовавайки се на посочения Договор за
цесия. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото
прехвърляне. Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. На л. 25 от делото са представени доказателства, че уведомлението от
цедента до ответника е изпратено на адреса, посочен в договора за кредит, но съобщението
не е било доставено, а е оформено като с отметка върху бланката на „Български пощи”ЕАД,
че пратката не е потърсена от получателя. Ищецът поддържа, че ответникът следва да се
счита известен за извършената цесия с връчване на уведомлението, като приложение към
исковата молба. Съобразявайки събраните по делото доказателства съдът приема, че цесията
на процесното вземане е породила своето действие по отношение на ответника с връчване
на преписа от исковата молба на 11.09.2020 г. В тази връзка съдът съобразява утвърдената
непротиворечива практика, която приема, че няма пречка уведомяването за извършена цесия
да бъде направено и чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено
уведомлението от стария кредитор – в случая „4 финанс”ЕООД, действащ чрез цесионера
„Кредитреформ България”ЕООД, като пълномощник. Тъй като този факт е от значение за
спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на
чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.
№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК,
постановени по реда на чл.290 от ГПК./ Съгласно второто от посочените решения на ВКС
“Изходящото от цедента уведомление, приложено към ИМ на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1
от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл.99, ал.4 от ЗЗД. Приема се също, че доколкото уведомяването не е лично и
непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде
извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се явява цесионера. Констатира се, че
самото упълномощаване е ясно оповестено в документа, като е приложено и изрично
писмено пълномощно. Настоящият състав счита, че с горните действия по никакъв начин не
са осуетени целите, насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на
лице, което не е носител на вземането, още повече, че от ответната страна не са въведени
твърдения да е предложено изпълнение на стария кредитор.
Установява се, че след образуване на настоящото исково производство и след
получаване на препис от исковата молба ответницата е погасила вземането по главницата.
Същата е заплатила сумата от 350.00 лв., като горната сума е преведена по банков път на
цесионера „Кредитреформ“България“ЕООД по посочената в исковата молба банкова сметка
5
- BG13STSA93000002432519, BIC: STSABGSF при „Банка ДСК”ЕАД. Факта на плащането
не се оспорва от насрещната страна, поради което следва да се приеме, че ответникът е
погасил изцяло процесното вземане, представляващо неизплатена главница по договор за
кредит № ********** от 11.06.2016 г.
При тази данни и с оглед извършеното след завеждане на делото плащане исковата
претенция по отношение на главницата подлежи на отхвърляне, като погасена чрез плащане.
По разноските:
При този изход на процеса, доколкото ответникът е погасил задължението по
главницата след подаване на исковата молба и е дал повод за завеждане на настоящото дело,
по аргумент за противното от чл.78, ал.2 от ГПК същият дължи да заплати на ищеца
разноски по делото, а именно: 50.00 лв. – внесена държавна такса и 100.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. За разликата над 100.00 лв. до пълния претендиран размер
от 150.00 лв. претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение следва да се
отхвърли.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Шандор Петьофи“№ 10, представлявано от
управителя Радослав Велчев против А. Х. В., с ЕГН **********, с адрес: ***********, иск с
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.6 от ЗПФУ – за
заплащанена сумата от 350.00 лв. /триста и петдесет/ лева – главница по Договор за кредит
№ ********** от 11.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащане на вземането, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА А. Х. В., с ЕГН **********, с адрес: *********** ДА ЗАПЛАТИ на
КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Шандор Петьофи”№ 10, представлявано от Радослав Велчев сумата от 150.00
лв /сто и петдесет/ лева- разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи”№ 10, представлявано от
Радослав Велчев, за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
за разликата до пълния претендиран размер от 150.00 лв.
Присъдените суми могат да се заплатят от ответника по следната банкова сметка на
ищеца:
6
IBAN : BG13STSA93000002432519, BIC: STSABGSF при „Банка ДСК”ЕАД
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7