Решение по дело №1210/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1596
Дата: 15 декември 2023 г.
Съдия: Руска Атанасова Андреева
Дело: 20235300501210
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1596
гр. Пловдив, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело
№ 20235300501210 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1146/16.03.2023 г., постановено по гр. д. № 16269/2022 г.,
РС – гр. Пловдив е отхвърлил предявените от Б. С. А., ЕГН: **********,
против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *****, осъдителни искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума от 3710 лв.,
незаплатен остатък от сумата от общо 5000 лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди на мотоциклет „Хонда ЦБР 600 РР“ с рег.
№ ***** при настъпването на застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, а именно при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 22.08.2021 г., ведно със законната мораторна
лихва, считано от датата на увреждането (22.08.2021г.) до окончателното
изплащане на задължението, както и за заплащане на сумата от 8000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, които са
претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
22.08.2021 г., ведно с законната лихва върху претендираната сума, считано от
22.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и е разпределил
отговорността за разноските по делото.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба от Б. С. А., чрез
процесуален представител адв. П..
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна чрез
редовно упълномощен представител, при наличие на правен интерес,
1
насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е дължимата
държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.
Жалбоподателката Б. А. счита, че решението на ПдРС е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено при неправилни фактически и
правни изводи и неправилно приложен материален закон. Оспорва извода на
съда, че не е доказана причинно-следствената връзка между настъпилите
вреди и противоправното поведение на делинквента, тъй като не били
поставени въпроси към САТЕ и СМЕ. Счита, че от събраните по делото
доказателства е установен механизма на настъпване на ПТП, установен е
механизма на причиняване на ПТП, както и настъпилите неимуществени и
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП, като
не е необходимо назначаване на експертиза за установяване на причинно-
следствена връзка между тях.
Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено
ново, с което да бъдат уважени предявените искове изцяло, като и бъдат
присъдени разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЗД „Бул Инс“
АД, чрез адв. Г., редовно упълномощен да представлява застрахователното
дружество. Оспорва се въззивната жалба, като се считат направените в нея
оплаквания неоснователни, а обжалваното решение правилно и
законосъобразно. Неоснователно се намира оплакването, че не е било
необходимо изслушването на експертиза за установяване на причинно-
следствената връзка между твърдените имуществени и неимуществени вреди
от настъпилото ПТП, като съгласно разпределената доказателствена тежест
счита, че жалбоподателят е следвало да установи, но не е сторил при
условията на главно доказване. При условията на евентуалност счита, че не е
доказан механизма на възникване на ПТП, нито от приложената към
заявлението схема, нито от събраните доказателства, от които се
установявало, че водачът на застрахованото МПС не е действал
противоправно, а вина за ПТП имала ищцата, която внезапно навлязла в
лентата на движение на насрещно движещия се автомобил. Счита, че със
заплащане на обезщетение „екс грация“ жалбоподателят е обезщетен напълно
за претенциите за обезвреда от процесното ПТП.
Моли да бъде оставена въззивната жалба без уважение, тъй като
решението не страда от посочените в нея пороци, както и да му бъдат
присъдени разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателката Б. С. А. се представлява
от процесуалния си представител. Поддържа въззивната жалба. Счита, че от
събраните в първоинстанционното производство доказателства, а и от
изслушаната във въззивното производство допълнителна СТЕ, се установява
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на
застрахования делинквент и претърпените от Б. А. вреди. Моли предявените
искове да бъдат уважени в пълен размер. Претендира разноски съобразно
2
представения в о. с. з. списък.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД
поддържа отговора на въззивната жалба, моли въззивната жалба да се остави
без уважение и претендира разноски.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Районният съд е бил сезиран с осъдителни искове от Б. А. против ЗД
„БУЛ ИНС“ АД за заплащане на парична сума в размер на 3710 лева,
представляваща разликата над изплатеното й преди завеждане на процеса от
ответника обезщетение в размер на 1290 лева, до пълното обезщетяване на
имуществените й вреди в резултат от настъпило на 22.08.2021 г. ПТП, както и
на парична сума в размер на 8000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществените й вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва от
датата на увреждането (22.08.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 22.08.2021 г. ищцата Б.
А. управлявала мотоциклет „Хонда ЦБР 600 РР“ по бул. „*****, когато при
навлизане на булеварда от пресечка с лек автомобил „Пежо 206“ Г. А.
(застрахована по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника), не спряла на знак „Б2“ – „Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство“, отнела предимството на ищцата и настъпило ПТП. Вследствие
на инцидента ищцата получила контузии и охлузвания по крайниците, които
й причинили болки, както и преживяла силен психологически стрес и страх, а
мотоциклетът й бил повреден. След като отправила претенция по чл. 380 от
КЗ към застрахователя-ответник, й било определено и изплатено обезщетение
в размер на 1290 лева за щетите върху мотоциклета.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е подал
писмен отговор, в който взема становище, че исковете са допустими, но
неоснователни. Преди процеса изплатил „екс грация“, без да са налице
убедителни доказателства за вината на застрахованата за процесното ПТП, на
ищцата парична сума в размер на 1291,40 лева, в която били включени: 1000
лева – обезщетение за неимуществени вреди (толкова поискала тя в
претенцията си по чл. 380 КЗ), и 291,40 лева – обезщетение за имуществени
вреди на мотоциклета (в претенцията си по чл. 380 КЗ тя поискала 300 лева).
Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Счита, че размерът на иска за
обезщетение за неимуществени вреди бил силно завишен. Оспорва
акцесорното искане за лихва върху сумите. При условията на евентуалност
навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от самата
ищца Б. А., понеже същата била навлязла в лентата за насрещно движение на
булеварда в момент, в който това не било безопасно.
Районният съд е отхвърлил исковете изцяло поради извод, че не
съществувала причинна връзка между поведението на застрахованата при
ответника Г. А. и настъпилите вреди.
3
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се
премине към проверка на неговата правилност.
Безспорно е между страните по делото, че гражданската отговорност на
Г. А., която е управлявала л.а. „Пежо 206“ с рег. № *****, е застрахована при
ЗД „Бул Инс“ АД по валидна полица „Гражданска отговорност“; че на
22.08.2021 г. на бул. „*****“ е настъпило пътно-транспортно произшествие
(ПТП) между управлявания от Б. А. мотоциклет „Хонда ЦБР 600 РР“ с рег. №
*****, и лекия автомобил, управляван от Г. А.; че по заявление, подадено от
Б. А. до ЗД „Бул Инс“ АД на 23.08.2021 г., е образувана преписка по щета №
**********, като на ищцата е заплатено обезщетение в размер на 1291,40
лева; че при инцидента ищцата е претърпяла вреди – телесни увреждания под
формата на контузии и охлузвания, предизвикващи болки, стрес, щети по
собствения си мотоциклет.
От заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, находящо
се на л. 35 от първоинстанционното дело, се установява, че пострадалата Б. А.
е уведомила ЗД „БУЛ ИНС“ АД за настъпилото произшествие на 23.08.2021 г.
Вината на Г. А. за настъпването на вредите се предполага съгласно чл.
45, ал. 2 от ЗЗД.
Спорен е въпросът за механизма на процесното ПТП, респ. за наличието
на причинна връзка между поведението на Г. А. и претърпените от Б. А.
вреди.
В констативния протокол за ПТП, освен за безспорните обстоятелства
за настъпването на ПТП и участниците в същото, се съдържат данни за
спорния въпрос, касаещ механизма на ПТП, а именно - че ПТП е настъпило
на бул. „*****“ поради това, че водачът на „Пежо“ 206 не спазил знак „ Стоп
и не пропуснал движещия се по пътя с предимство водач на мотоциклет
„Хонда“. От схемата към протокола е видно, че в момента на удара
мотоциклетът се е изнесъл извън дясната лента на движение към средата на
платното и навлязъл в лявата лента. Това разположение на МПС
кореспондира с посоченото от самата ищца в схемата към застрахователната
й претенция, находяща се на л. 35 от първоинстанционното дело. Установява
се, че се касае до прав пътен участък, по делото няма данни водачите на
мотоциклета и автомобила да са били възпрепятствани да възприемат
движението една на друга. Правилно районният съд е приел, че по този
въпрос документът няма обвързваща доказателствена сила, а следва да се
преценява в съвкупност с останалите доказателства по делото. Неправилно
обаче не е преценено, че констатациите в протокола се подкрепят от
събраните по делото гласни доказателства: св. Т. Л., който е свидетел-
очевидец на произшествието, посочва: „Една кола от лявата страна не спря
на знака. Първият мотор се размина, но тя (Б. А.) беше по средата и стана
белята. (…) Стана ПТП.“ Оплакванията във въззивната жалба за
необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част са
4
основателни.
Следва да се приеме за установено от съвкупната преценка на
цитираните по-горе писмени и гласни доказателства, че механизмът на ПТП е
следният: на 22.08.2021 г. при навлизане от пресечка на бул. „*****“ водачът
на „Пежо“ 206 Г. А. не спазила знак „Стоп“ и не пропуснала движещия се по
пътя с предимство водач на мотоциклет „Хонда“ Б. А., която в този момент се
била изнесла извън дясната лента на движение към средата на платното и
навлязла в лявата лента, поради което настъпило процесното произшествие.
Показанията на св. Г. А., че моторът се ударил в управлявания от нея
автомобил, който бил спрял на знак „Стоп“, противоречат на останалите
доказателствени материали и са изолирани.
Съгласно чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението
на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
Вещото лице по назначената от въззива САТЕ при изслушването си в открито
заседание на 30.11.2023 г. посочва, че при изготвянето на заключението си не
е взело предвид представените по делото доказателства – констативен
протокол за ПТП и схема към него, както и схема към застрахователна
претенция от жалбоподателката, като е достигнало до извод за посоката на
движение на участвалите в ПТП автомобили, който не кореспондира с
останалия доказателствен материал.
Предвид изложеното, настоящият състав не основава изводите си за
фактите на показанията на св. Г. А. и заключението на САТЕ, изготвено в
производството пред ПдОС.
От показанията на очевидеца на инцидента Т. Л. се установява, че при
ПТП моторът на Б. А. бил ударен от автомобила на Г. А. от лявата страна, от
което се повредил: „Имаше доста щети – масло, антифриз. Моторът беше
доста счупен. Имаше масло и моторът беше ударен отляво.
От заключението по приетата в първоинстанционното производство
САТЕ, чиито констатации ПдОС възприема изцяло като пълни и точни, се
установява, че стойността на ремонта за възстановяване на повредите по
мотоциклета възлиза на 1902,77 лева. При сравнение на тази стойност с
пазарната стойност на превозното средство – 4902 лева, установена също чрез
експертизата, се констатира, че не се касае до тотална щета.
От заключението по приетата по делото СМЕ, по която вещото лице е
взело предвид приетите като писмени доказателства медицински документи,
се установява, че телесните увреждания на Б. А. се изразяват в контузия на
раменния пояс и мишницата, контузия на бедрото, оток и кръвонасядания по
лявото коляно и лявата подбедрица, кръвонасядания по лявото рамо и левия
лакът, лявата подбедрица и левия глезен. Установява се, че травматичните
увреждания са настъпили при процесното ПТП и са причинили на
жалбоподателката разстройство на здравето, болки и страдания. Този извод се
подкрепя и от показанията на св. Т. Л., както и косвено от съдържащите се в
констативния протокол за ПТП с пострадало лице данни. Настоящият съдебен
5
състав приема, че се касае до физиологични увреждания със средно силен
интензитет, доколкото са нетежки по характер, но са засегнали множество
области от тялото.
Съдебният медик посочва и че при липса на усложнения периодът на
възстановяване на тези наранявания е 15-20 дни. Разпитаният по делото
свидетел Т. Л. изнася данни, че Б. А. изпитвала болки след инцидента,
движението на крайника било ограничено. При обсъждане на заключението
по СМЕ и свидетелските показания на Т. Л. в съвкупност настоящият състав
приема за установено, че периодът на физическо възстановяване при
жалбоподателката е бил в рамките на 20 дни след процесното ПТП.
От показанията на св. Т. Л. се установява, че при катастрофата Б. А.
преживяла силен стрес: „Беше се изплашила. Трепереше. Не ходеше на
работа. (…) Тя не се качи повече на мотора. (…) Моторът се продаде малко
след инцидента.“ Настоящият състав приема, че се касае до психическо
страдание със сравнително силен интензитет. То е довело до физиологична
реакция (треперене), както и до промени в начина на живот на
жалбоподателката – тя не ходела на работа; отказала се и да шофира мотор,
което преди инцидента правела, както посочва свидетелят: „Познавам
ищцата. Бяхме мотористи заедно и карахме от време на време.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема за установено, че ако Г. А.
бе спазила знака „Стоп“ и не бе навлязла на пътя с предимство, без да се
увери, че насреща не се движи друго МПС, то процесният инцидент нямаше
да настъпи и Б. А. нямаше да претърпи болки, страдания и емоционален
стрес. Налице е пряка причинно-следствена връзка между виновното
противоправно поведение на Г. А. и настъпилите вредоносни последици.
Верен е обаче и изводът, че ако Б. А. се бе движила в дясната лента и не
се бе изнесла към средата на платното, без да се увери, че в тази лента не се е
включило друго МПС, чието движение е могла да възприеме, инцидентът
също не би настъпил. Нямаше да настъпят и увредите на здравето и
психическото благополучие на ищцата. Налице е пряка причинно-следствена
връзка между поведението на пострадалата и вредоносния резултат. Поради
това следва да се приеме, че е налице обективно съпричиняване от страна на
последната по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Доколкото Б. А. е шофьор и е
следвало да съблюдава правилата за предотвратяване на инциденти и реакция
при възникване на опасност по пътищата, уредени в ЗДвП, като е имала
възможност да възприеме навлизащия в лява лента за движение при завой на
дясно автомобил, следва да определи степен на съпричиняване на
вредоносния резултат в размер на 50 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. За уважаване на
този иск е необходимо да се установи, че: 1) са налице всички предпоставки
за ангажиране на деликтната отговорност на застрахования предвид
6
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
последната и 2) наличието на валидно сключена полица „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника-застраховател, по която
деликтът да осъществява покрит риск.
Въз основа на гореизложените констатации за фактите Пловдивският
окръжен съд приема, че в случая са се реализирали всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на ЗД „Бул Инс“ АД. Исковете се явяват
доказани по основание.
При определянето на размера на обезщетението за неимуществени
вреди е необходимо да се следва принципът на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД:
Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.“ Последователна е съдебната практика, която приема, че
справедливостта не е абстрактен критерий, а е свързан с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера. За да се определи справедлив
размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се съобразят следните критерии: характер и тежест на
увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и
продължителност на болките и страданията, получени физически и
психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на
конкретните икономически условия в страната. Като взе предвид горните
изводи за така цитираните изходни критерии, както и факта, че от 2020 г. до
момента в страната е налице завишен ръст на инфлацията, предизвикан от
икономическите сътресения на световно ниво при пандемията от COVID-19,
настоящият съдебен състав намира за справедлив размер на обезщетението
3000 лева. При приложение на приетата степен на съпричиняване от Б. А. – 50
%, следва да й се присъди обезщетение в размер на 1500 лева. От този размер
на обезщетението следва да се приспадне обезщетение в размер на 1000 лева,
заплатено от застрахователя на жалбоподателката преди завеждане на делото,
което обстоятелство не се спори между страните. Окончателният размер на
обезщетението за неимуществени вреди от процесното ПТП, който следва да
се присъди на Б. А. е 500 лева.
Като се съобрази приетата степен на съпричиняване и изплатеното в
полза на Б. А. преди завеждане на делото обезщетение за имуществени вреди
от произшествието в размер на 291,40 лева (което не се спори), съдът намира,
че на жалбоподателката следва да се присъди обезщетение за имуществени
вреди в размер на 659,99 лева (50 % от установената със заключение по САТЕ
пред първата инстанция стойност на ремонта на мотоциклета 1902,77 лева,
т.е. 951,39 лева, от която сума се приспадат платените 291,40 лева).
Основателно се явява акцесорното искане за присъждане на законната
лихва върху главниците. Началният момент, от който следва да бъдат
присъдени лихвите обаче не е настъпването на увреждането, както твърди
7
жалбоподателката. Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ ЗД „БУЛ
ИНС“ АД дължи лихва върху обезщетенията от датата, на която е уведомено
от увреденото лице – 23.08.2021 г. Искането е основателно за периода от тази
дата до окончателното изплащане на сумата, а за 22.08.2021 г. следва да се
отхвърли.
Решението на районния съд е неправилно и следва да се отмени в
частта, с която са отхвърлени предявените от Б. А. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД
искове с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сума от 659,99 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди на мотоциклет „Хонда“
при ПТП, настъпило на 22.08.2021 г., ведно със законна лихва върху
главницата за периода от 23.08.2021 г. до окончателното изплащане, като
вместо него се постанови ново, с което искът се уважи до този размер, както
и за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 23.08.2021
г. до окончателното изплащане; както и за заплащане на сума от 500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от същото ПТП, ведно
със законна лихва върху главницата за периода от 23.08.2021 г., като вместо
него се постанови ново, с което искът да се уважи до този размер, както и се
присъди законната лихва върху главницата за периода от 23.08.2021 г. до
окончателното изплащане.
Поради съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния обжалваното решение следва да се потвърди в частта, с
която са отхвърлени предявените от Б. А. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД искове с
правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата за горницата над
659,99 лева до пълния претендиран размер от 3710 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законна
лихва за 22.08.2021 г., както и за заплащане на горницата над 500 лева до
пълния претендиран размер от 8000 лева, представляващ обезщетение за
неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законна лихва за
22.08.2021 г.

По разноските:
С оглед изхода от делото на Б. А. се дължат от насрещната страна,
съразмерно с уважената част от исковете, направените разноски за две
съдебни инстанции в размер на 473,56 лева – за държавни такси,
възнаграждения на вещи лица и адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода от делото на ЗД „БУЛ ИНС“ АД се дължат от
насрещната страна, съразмерно с отхвърлената част от исковете, направените
разноски за две съдебни инстанции в размер на 3726 лева – за
възнаграждения на вещи лица и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1146/16.03.2023 г., постановено по гр. д. №
16269/2022 г. по описа на РС – гр. Пловдив, в частта, в която са отхвърлени
предявените от Б. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, срещу ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, както следва:
за имуществени вреди, причинени на мотоциклет „Хонда ЦБР 600 РР“ с рег.
№ ***** при настъпило на 22.08.2022 г. застрахователно събитие, за сумата
до 659,99 лева; за неимущестени вреди, причинени на Б. А. при това
застрахователно събитие, за сумата до 500 лева, ведно със законна лихва за
датата на увреждането (22.08.2022 г.) до окончателното плащане на сумата,
като вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК: *****, да заплати на Б. С. А., ЕГН: **********, парична
сума в размер на:
659,99 лв. /шестстотин петдесет и девет лева и деветдесет и девет
стотинки/ - обезщетение за причинени имуществени вреди на
мотоциклет „Хонда ЦБР 600 РР“ с рег. № ***** при настъпването на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” – пътно-транспортно произшествие, настъпило на
22.08.2021 г.;
500 лв. /петстотин лева/ - обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и емоционален стрес, в резултат
на травматични увреждания, претърпени от Б. А. при настъпването на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” – пътно-транспортно произшествие, настъпило на
22.08.2021 г.,
ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на
уведомяването на застрахователя от увреденото лице – 23.08.2021 г., до
окончателното им изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която са отхвърлени
предявените от Б. С. А., ЕГН: **********, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:
*****, искове с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата за
горницата над 659,99 лева до пълния претендиран размер от 3710 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП,
ведно със законна лихва за 22.08.2021 г., както и за заплащане на горницата
над 500 лева до пълния претендиран размер от 8000 лева, представляващ
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законна
лихва за 22.08.2021 г.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, да заплати на Б. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.
9
*****, парична сума в размер на 473,56 лв. /четиристотин седемдесет и три
лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща съдебни разноски в
първоинстанционното и въззивното производство.
ОСЪЖДА Б. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, да заплати на
ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
парична сума в размер на 3726 лв. /три хиляди седемстотин двадесет и шест
лева/, представляваща разноски в първоинстанционното и въззивното
производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10