О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1951/3.7.2018г.
03.07.2018 г. Град Ямбол
ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН
СЪД ХVІ граждански състав
На втори
юли две хиляди и осемнадесета година
В закрито
заседание в следния състав :
Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Георгиев
гр.д.№ 2611 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба и
уточнение на исковата молба предявена от „Профилактика,рехабилитация и отдих“
/ПРО/ ЕАД,със седалище и адрес на управление гр.София,кв.“Изгрев“,ул.“Л.Станчев“
№ 20,представлявано от Христо Георгиев Ангелов-прокурист и чрез пълномощник
гл.юрисконсулт, против „Технострой-Инженеринг 99“ АД,със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол,“Обходен път запад“ № 21 с която са предявени иск за сумата
от 9 919.41 лв.,частична претенция от общо 98 436.90
лв.,представляващи обезщетение по чл.403,ал.1 ГПК за вреди от обезпечение,както
и кумулативно съединен иск за сумата от 15 224.14 лв.,частична претенция
от общо 151 079.23 лв.,обезщетение по чл.59 ЗЗД за неоснователно
обогатяване от ползването на недвижимия имот. Към исковата молба са приложени
писмени доказателства.
Правят се доказателствени
искания за назначаване на комплексна
икономическо-техническа експертиза с поставени въпроси в исковата молба.
С уточнение на исковата молба от
04.05.2018 год. ищеца на основание чл.214,ал.1,предл.3
ГПК,прави изменение на размера на предявения иск от 15 224,14 лв. на
25 000.14 лв.,обезщетение по чл.59 ЗЗД за неоснователно обогатяване от
ползването на недвижимия имот в периода от 22.09.2012 год. до 09.05.2013 год. и
за периода 28.03.2016 г. до 15.03.2017 год.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника, в който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни,като
се иска тяхното отхвърляне и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени
искания,като не се възразява за приемане на писмените доказателства,приложени
към исковата молба,както и срещу допускането и назначаването на поисканата от
ищеца съдебна експертиза,като иска вещите лица да отговорят на поставен въпрос
в отговора на исковата молба,както и допускане на гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане.
Съдът,
като прецени, че исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, намира,
че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Приложените
към исковата молба и отговора писмени доказателства са относими и необходими и
следва да бъдат допуснати.
Основателно
е искането на ищеца и ответника за назначаване на комплексна
икономическо-техническа експертиза и като такива следва да бъде допуснато.
Неоснователно
се явява искането на ответника за събиране на гласни доказателства,чрез разпит
на двама свидетели при режим на довеждане и като такова следва да не бъде
допускано. Фактите и обстоятелствата които ще установяват свидетелите се
изискват специални знания,като в тази насока е допусната от съда съдебна
експертиза.
Предвид
горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 27.09.2018 г. от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА комплексна съдебно-техническа експертиза с вещи лица Йорданка Митева Касидова
и Фиданка Георгиева Дженкова,които следва след като се запознаят с материалите
по делото и извършат справки където е необходимо да дадат заключение на
поставените от ищеца въпроси,както следва : относно размера на средния пазарен
месечен наем за процесния имот за периода 22.09.2012
год. до 09.05.2013 год. и за периода 28.03.2016 год. до 15.03.2017 год.,като се
опишат общо всички обекти /помещения в имота и наемните стойности се представят
отделно за всеки от тях. Заключението да се изготви след запознаване с
вписаните в Служба вписвания гр.Несебър договори за наем на имоти,аналогични с процесния имот и
представи среден пазарен наем на вписаните в службата наемни договори за
двата процесни периода-не по-малко три пазарни наема
за всеки обект,като се посочи изрично оценявания обект в заключението,вещите
лица да дадат заключението си съобразявайки се с разпоредбите на Наредба № 5 на
ОС-Несебър за управление и отдаване под наем на имоти общинска частна
собственост,при депозит в размер на 400 лв.,платен от ищеца по сметка на
ЯОС,както и да отговорят на поставените от ответника въпроси както следва :
след като изследват техническото състояние на сградата за обществено хранене- столова „Лада“ гр.Несебър в двата процесни периода да
дадат заключение позволявало ли е същата да бъде използвана по предназначение и
да бъде отдавана под наем,както и определяйки средния пазарен наем за периодите
да имат предвид техническото състояние на сградата тогава,при депозит в размер
на 300 лв.,платен от ответника по сметка на ЯОС.
НЕ УВАЖАВА
искането на ответника за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане, с оглед на това,че фактите и
обстоятелствата които ще установяват свидетелите се изискват специални
знания,като в тази насока е допусната от съда съдебна експертиза.
УКАЗВА на ищеца,че в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение следва да представи
препис от уточнение на исковата молба от 04.05.2018 год. с която на основание
чл.214,ал.1,предл.3 ГПК се прави изменение на иска за
връчване и отговор от ответната страна,с оглед на това,че по това искане съдът
дължи произнасяне с Определение.При неизпълнение указанията на съда,ще понесе
последствията от бездействието си.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА
по делото:
Предявените искове са с правно
основание по чл.403,ал.1 ГПК и кумулативно съединен иск чл. 59 от ЗЗД.
Ищцовата страна твърди,че е собственик на недвижим имот,находящ се в гр.Несебър-нов град,№ 1,а именно : сграда за
обществено хранене-столова „Лада“,с кадастрален номер /идентификатор/
51500.502.552.2,със застроена площ от 1089.00 кв.м. по кадастралната скица и
1540.25 кв.м. по акт за държавна собственост № 2631/22.07.2002 год. на Областен
Управител на област Бургас,въз основа на нотраиален
акт за собственост върху недвижим имот № 132,том 37,рег.№ 22795,дело № 7092 от
2008 год.
С
решение № 1297 от 14.08.2007 год. по гр.дело № 2148/2005 год. на ВКС,ответника
бил осъден да предаде на ищеца държането на имота.
В тази
връзка в изпълнение на решението ищеца образувал изпълнително дело №1/2008 год.
по описа на СИС към Районен съд-Несебър,с което е поискал възстановяване
владението на имота.
Въпреки
това ответника завел установителни искове срещу
ищеца,с което да бъде установено,че е собственик на имота,като е поискал
обезпечителна мярка спиране на изп.дело и искане за
възстановяване владението на имота. По искането на ответника в ЯРС било
образувано ч.гр.дело № 167/2008 год. по описа на съда,като с Определение от
06.02.2008 год. ЯРС е допуснал обезпечение на бъдещи установителни
искове на ответника срещу ищеца,като е издал и обезпечителна заповед. С
постановление от 18.02.2008 год. на съдия изпълнител образуваното изпълнително
дело е било спряно.С Определение № 64 от 11.01.2013 год. по ч.гр.дело № 167
/2008 год. по описа на ЯРС е отменено допуснатото спиране на изп.дело № 1 /2008 год. по описа на СИС към районен съд –Несебър,като
съобщението било получено от ищеца на 28.01.2013 год.
Във
връзка и отменената обезпечителна заповед по посоченото изпълнително
дело,държавен съдебен изпълнител извършел принудителен въвод
във владение на ищеца.
Ответника отново завел установителен
иск,в последствие изменен в осъдителен ,като отново поискал да бъде
установено,че е собственик на имота,както и осъждане на ищеца да предаде имота.
В тази връзка било образувано гр.дело № 973/2013 год. по описа на Бургаски
Окръжен съд. С решение № 259 от 05.08.2013 год. постановено по посоченото дело
исковата претенция на ответника е отхвърлена. С решение № 146 от 15.01.2016
год. по въззивно гражданско дело № 335/2015 год. по
описа на Апелативен съд Бургас отменя решението на ОС-Бургас,като уважава
исковата претенция на ответника. След решението на АС-Бургас по искане на
ответника е издаден изпълнителен лист от 02.02.2016 год. за предаването на
имота на ответника,като е образувано изпълнително дело № 20162150400012 по
описа на държавен съдия изпълнител към Районен съд –Несебър. На ищеца била
връчена покана за доброволно изпълнение,като имота бил предаден доброволно от
ищеца на ответника с приемо-предавателен протокол от
28.03.2016 год. С решение № 139 от 16.01.2017 год. на ВКС иска на ответника бил
отхвърлен.След решението на ВКС ответника възстановил доброволно владението на
имота на ищеца с приемо-предавателен протокол от
16.03.2017 год.
Ищеца
твърди,че в резултат на заведените дела и действията на съдия-изпълнителите за
периода от 28.03.2016 год. до 15.03.2017 год. ответника осъществявал
неправомерно държане на имота. Също така ответното дружество държало и ползвало
имота без правно основание в периода от 22.09.2012 год. до 09.05.2013 год. Също
така след 30.08.1999 год. ответника
държал и ползвал имота за собствени нужди и извличал облаги от него. Ищеца бил
лишен от възможност да ползва собствения си имот за продължителен период от
време,като ответника извличал съществени облаги от ползването на имота,с оглед
неговото стратегическо разположение.В тази връзка ищеца претендира ответника да
му заплати обезщетение за ползването на имота в размер на средния пазарен наем,с
оглед на това,че в резултат на ползването на имота от ответника на ищеца са
нанесени вреди и/или неоснователно се е обогатил.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответника.
Ищцовата страна твърди, че с ответника са живели на семейни начала в
периода 2013-2018 год. в гр.Ямбол.По време на съвместното им съжителство ищеца
разполагал с парични средства,като теглил кредит в размер на 40 000
лв.,който изплащал лично,както и такива от трудовото му възнаграждение.Твърди
се,че на 10.05.2016 год. с договор за покупко-продажба ищеца закупил лек
автомобил Опел Фронтера за сумата от 2500 лв.,която
платил в брой на продавача. Същия бил регистриран на името на ответницата и
автомобила се водил с рег.номер У 0969 АС. Също така с договор за
покупко-продажба на МПС от 21.09.2016 год. ищеца закупил на името на
ответницата лек автомобил марка Опел Фронтера,който
бил регистриран с рег.№ У 09-69 ТА и който платил в брой на продавача с лични
средства за сумата от 4000 лв. С договор за покупко-продажба на МПС от
03.10.2016 год. ищеца закупил на името на ответницата лек автомобил марка Волво
С 40,който бил регистриран на името на ответницата с рег.номер У 0960 АТ,като
платил на продавача сумата от 7000 лв. в брой. За изповяданите три броя сделки
за покупко-продажба на МПС ищеца твърди,че платил в брой на продавачите
собствени средства или общо сумата в размер на 13 500 лв. и които били
извършени по време на съвместното им съжителство с ответницата. Същия счита, че
след раздялата им ответникът
неоснователно се е обогатил с вложените от него средства, представляващи суми
за закупените на посочените три броя автомобили и които били регистрирани на името
на ответника Ето защо, претендира осъждането й да му заплати тази сума, ведно с
лихвата от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
В законоустановения
срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Счита,че исковата
молба е нередовна и иска оставянето й без движение.По същество исковете били
неоснователни с оглед на това,че ищеца не бил собственик на сградата за
обществено хранене-столова „Лада“ в гр.Несебър,с идентификатор по КК
51500.502.552.2. В полза на ищеца не било нито едно придобивно
основание по отношение на тази сграда. И в двата посочени периода в исковата
молба ответника бил владелец на сградата. Посочения в исковата молба нотариален
акт № 132/23.12.2008 год. с който ищеца претендирал да е собственик не бил придобивно основание или такава форма,защото бил
констативен нотариален акт издаден на основание чл.587,ал.1 ГПК от нотариус с
район на действие гр.Бургас,като се оспорва удостоверителното му действие,както
и неговата законност,издаден в нарушение на изискванията на чл.587,ал.3 ГПК.
АДС № 2631/22.07.2002 год. на Областния управител на гр.Бургас,представен и
послужил на ищцовото дружество за удостоверяване
правото на собственост пред нотариуса бил отменен със Заповед №
РД-02-32/25.02.2004 год. на същия Областен управител. Евентуално съединения иск
по чл.59 ЗЗД за периода 22.09.2012 год. до 09.05.2013 год. бил недопустим,като
такъв бил и иска за периода от 28.03.2016 год. до 15.03.2017 год. с оглед на
това,че на ищеца бил на разположение друг иск с който да се защити. Нямало
влязло в сила решение,с което да било установено по отношение на ответника,че
ищеца бил собственик на сграда за обществено хранене-столова „Лада“
гр.Несебър.Същата била за сезонно ползване,като се ползвала през месеците
юни,юли,август и септември,поради което ищцовото
дружество не е претърпяло вреди от това,че не я ползва,нито е обедняло от
това,че ответното дружество я ползвало.Ответното дружество не е ползвало
столовата през цялата година с оглед на това,че техническото й състояние не
позволявало това,за да можело да се ползва същата трябвало да се възстанови.
Иска се прекратяване на производството по евентуално предявения иск по чл.59 ЗЗД за посочените периоди,както и отхвърляне изцяло на исковете и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи, че в резултат на наложената
обезпечителна мярка са възникнали вреди за ищцовото
дружество,че същите са пряка и непосредствена последица от увреждането,че е
собственик на процесния имот,че е лишен от правото да
я владее и използва лично,респ.извличане на ползи и добиви,както и пропусната
възможност да реализира полза от имота си,да докаже пълно и пряко тази „
пропусната полза“ и ако е разполагал с всичките си правомощия на собственост по
отношение на недвижимия имот,би реализирал в патримониума
си имуществен позитив,както и това,че ищеца е обеднял с исковата сума,а
ответника се е обогатил , като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за тези факти.
УКАЗВА на
ответника, че следва да докаже,че е ползвал имота на правно основание,че ищеца
не е обеднял за негова сметка , като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на
ответника, че не сочи доказателства за тези твърдения.
В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията
си и възраженията си.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на
съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
Препис от определението да се връчи на
страните, като на ищеца се връчи и препис от отговора и приложенията.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: