Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІ – 75
20.08.2019г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На девети юли 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1447 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 71 от 02.05.2018г., постановено по гр. дело № 1100/2016г. по описа на Районен съд – Несебър е признато за установено по отношение на А.И.Д., А.И.Д., С.Д.В., П.Д.Д.-Ж., Х.В.Х., Р.Ж.Х., В.К.Р., Х.К.Й., Н.З.Й., К.Х.Й. и Г.А.Б., Ц.В.Б., Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К. и Н.Г.К., че „Ученически отдих и спорт“ ЕАД е собственик на поземлен имот с идентификатор 61056.501.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, Община Несебър, с адрес на имота – село Равда, местност Юрта-Юртлука, с площ от 3 522 кв.м. и с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване.
С цитираното решение е отхвърлен предявения от „Ученичеки отдих и спорт“ ЕАД със седалище гр. София иск за признаване за установено по отношение на А.И.Д., А.И.Д., С.Д.В., П.Д.Д.-Ж., Х.В.Х., Р.Ж.Х., В.К.Р., Х.К.Й., Н.З.Й., К.Х.Й. и Г.А.Б., Ц.В.Б., Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К. и Н.Г.К., че „Ученически отдих и спорт“ ЕАД със седалище гр. София е собственик на сграда с проектен идентификатор 61056.501.628.1.2 (предходен такъв заличен – 61056.501.0.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***) с площ на сградата – 229 кв.м., на два етажа, с функционално предназначение „Курортно-туристическа сграда“, разположена в североизточната част на поземления имот с идентификатор 61056.501.628.
С цитираното решение е отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 89, том V, нот. дело № 1204/1995г. по описа на Районен съд – Несебър, с който на основание представено Решение № 64Р/19.01.1993г. на ОПК – Несебър и приложена скица, наследниците на В.Т.К.са били признати за собственици на нива с площ от 4 445 кв.м., трета категория, находяща се в строителните граници на к.к. Слънчев бряг, м. „Хендек тарла“ – имот № 537 по плана от 1931г.
С цитираното решение е отхвърлен предявения от А.А.И.Д., А.И.Д., С.Д.В., П.Д.Д.-Ж., Х.В.Х., Р.Ж.Х., В.К.Р., Х.К.Й., Н.З.Й., К.Х.Й. и Г.А.Б. против Ц.В.Б., Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К. и Н.Г.К. иск за допускане на делба на поземлен имот с идентификатор 61056.501.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Равда, общ. Несебър, адрес на имота – село Равда, м. Юрта/Юртлука с площ от 3 522 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана и с начин на трайно ползване – ниско застрояване.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 3711/28.05.2018г. по описа на Районен съд – Несебър от А.И.Д., В.К.Р., Х.К.Й., Н.З.Й., К.Х.Й., Г.А.Б., А.И.Д., С.Д.В. и П.Д.Д.-Ж. в частите, с които по отношение на въззивниците е признато за установено, че „Ученически отдих и спорт“ ЕАД е собственик на имот с идентификатор 61056.501.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, местност Юрта/Юртлука с площ от 3 522 кв.м., отменен е Нотариален акт за собственост № 89, том V, нот. дело № 1204/95г. по описа на Районен съд – Несебър, както и в частта, в която е отхвърлен предявения от въззивниците иск за допускане на делба на поземления имот, както и в частта на присъдените разноски. С жалбата се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните части и да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД положителен установителен иск за собственост на имот с идентификатор 61056.501.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, Община Несебър м. „Юрта/Юртлука“ с площ от 3 522 кв.м., да бъде отменена постановената от районния съд отмяна на Нотариален акт ) 89, том V, нот. дело № 1204/1995г. по описа на Районен съд – Несебър, като бъде допусната делба на процесния имот, както е поискано в исковата молба. В жалбата се посочва, че неоснователно решаващият съд е постановил да бъдат приложени всички доказателства по приключил с влязъл в сила съдебен акт по гр. дело № 415/2017г. по описа на Районен съд – Несебър, неправилно съдът е приел за редовно извършени всички процесуални действия по цитираното дело, лишавайки всички ответници от правната възможност да подадат писмен отговор по предявените искове на главно встъпилата страна по настоящото гр. дело № 1100/2016г. по описа на Районен съд – Несебър. С жалбата се посочва, че съдът при постановяване на своето решение неправилно е приложил материалния закон, като е направил погрешен извод, че процесният имот е отреден по ЗРП от 1988г. на с. Равда за почивна база, който извод противоречи на приетото по делото заключение на вещото лице. В жалбата се сочи, че е неправилен извода, че по настоящото дело е доказано, че в спорния имот е имало изпълнен комплекс от строителни дейности, които са функционално свързани помежду си и представляват част от почивни бази, като цялостното комплексно строителство е извършено в терен с обща площ от 990 дка, образуван от отчуждени имоти, част от които е и имот № 408 по картата на възстановената собственост, в който попада възстановения имот с пл. № 537, тъй като тези изводи противоречат на заключението, което е депозирано по делото от вещото лице. В жалбата се посочва, че първоинстанционния съд не е обсъдил представените и неоспорени по делото официални писмени документи, представени от ответните страни по установителния иск за собственост и удостоверяващи липсата на каквито и да са заплащани от ищеца данъци и такси за процесния имот и явно проявената от него през годините до сега пълна незаинтересованост към този имот. Посочва се, че съдът е направил погрешен извод, че делбата, извършена на 20.07.2006г., при която УПИ ІІ-537 в кв. 70 по плана на с. Равда е нищожна на основание чл. 75, а. 2 от ЗН, тъй като за този извод липсват каквито и да е събрани по делото доказателства, но и за който съдът въобще не е бил сезиран да се произнася. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание, въззивниците чрез своя процесуален представител поддържат депозираната въззивна жалба и изразяват становище, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К., Н.Г.К. и Ц.В.Б., в който единствено се посочва, че жалбата е основателна.
По делото е депозиран и отговор на въззивната жалба от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, в който се посочва, че същата е неоснователна, тъй като не са допуснати твърдяните процесуални нарушения, оспорват се твърденията на жалбоподателите, че „Ученически отдих и спорт“ ЕАД нямат процесуална легитимация в процесния спор, като подробно се извършва анализ на представените по делото доказателства в подкрепа на посочения извод. В отговора се посочва, че съдът правилно и законосъобразно – в съответствие с материалния закон е приложил разпоредбата на чл. 10б от ЗСПЗЗ, а не чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, тъй като последната разпоредба е специална по отношение на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ по отношение на възстановяване на собствеността върху имоти, включени в строителните граници на населените места. Посочва се, че атакуваното решение е правилно и обосновано, като съдът е обосновал в своите мотиви, че правото на собственост на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД по отношение на процесния имот е възникнало в резултат на конкретни юридически факти, определени в закона, а именно – апорт. Посочва се, че изразените претенции от страна на въззивниците, че е изтекла петгодишна придобивна давност са неоснователни. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 3709/28.05.2018г. по описа на Районен съд – Несебър от Х.В.Х. в частта, в която е уважен предявения установителен иск за собственост върху процесния поземлен имот, предмет на иска за делба на главно встъпилата страна в процеса – „Ученически отдих и спорт“ ЕАД по отношение на първоначалните страни по делото – съделители, както и е отхвърлен предявения иск за делба. Претендира се да бъде отменено първоинстанционното решение във всичките му части, освен в частта, в която е отхвърлен иска на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД за признаване за установено по отношение на ответниците, че е собственик на сграда с проектен идентификатор 61056.501.628.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, като бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен установителния иск за собственост на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД за поземлен имот с идентификатор 61056.501.628 като неоснователен и да бъде допусната делба по отношение на поземления имот между първоначалните страни по делбеното производство, при квотите, заявени в исковата молба за делба.
В съдебно заседание въззивникът чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
По делото е депозиран отговор на въззивната жалба с вх. № 6708/28.08.2018г. по описа на Районен съд – Несебър от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, с който се посочва, че при постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва се, че не се доказва в производството от страна на ответниците (в това число и от жалбоподателя), че след влизането в сила на 25.11.2004г. на Решението по гр. дело № 1488/2001г., с което е бил отхвърлен иска за собственост на наследниците на В.Т.К.„Ученически отдих и спорт“ ЕАД да е загубило владението върху имота, нито това владение да му е било отнето от ответниците, или от който и да е от тях против волята на дружеството чрез установяване на фактическа власт върху имота по траен начин, нито дружеството да е изоставило владението си, за да имат възможност ответниците да започнат веднага да упражняват власт върху имота. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Против постановеното решение е депозирана и въззивна жалба с вх. № 3988/04.06.2018г. по описа на Районен съд – Несебър от Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К., Н.Г.К. и Ц.В.Б., като се претендира същото да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен иска на главно встъпилата страна и да бъде допусната делба между първоначалните страни по спора, при квотите по първоначалната искова молба. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като искът на главно встъпилата страна първоначално е депозиран по гр. дело № 1100/2016г. (настоящото първоинстанционно производство), а впоследствие исковата молба е отделена в отделно производство и е образувано гр. дело № 415/2017г. по описа на Районен съд – Несебър и въпреки, че не е налице пълен идентитет на доказателствата между двете производства първоинстанционния съд е пришил отговорите по гр. дело № 415/2017г. по описа на НРС към настоящото производство. В жалбата се посочва, че съдът е постановил своето решение при пълно противоречие с материалния закон и необоснованост, тъй като главно встъпилото лице не е установило по несъмнен начин, че процесния имот е включен в активите му, а и изобщо че е бил част от бившия Старозагорски лагер и предявеният иск е останал недоказан. В жалбата се посочва, че с неправилни мотиви, първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на въззивниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност – посочва се, че е безспорно доказано, че въззивниците са придобили собствеността по силата на нотариални актове за продажба на идеални части, които документи удостоверяват наличието на правни основания, годни да ги направят собственици по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС. В жалбата се посочва, че неправилно е прието, че въззивниците не са владяли процесния имот, тъй като в случая е налице и анимус и корпус на владението, доказани с множество писмени и гласни доказателства. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивниците не изпращат представител.
По делото е депозиран отговор на въззивната жалба с вх. № 5999/01.08.2018г. по описа на Районен съд – Несебър от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, с който се посочва, че жалбата е неоснователна. Посочва се, че не са допуснати твърдяните процесуални нарушения. В отговора се прави анализ на доказателствата, които касаят имота и се твърди, че първоинстанционният съд правилно и точно е приложил материалния закон, а обжалваното решение е правилно и обосновано. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
По делото – с Определение № 1068 от 07.06.2019г., постановено по гр. дело № 1447/2018г. по описа на Окръжен съд – Бургас е конституирана като въззивна страна и Р.Ж.Х., присъединена към въззивната жалба на Х.В.Х.с нарочна писмена молба. В съдебно заседание Р.Х. чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по въззивните жалби – „Ученически отдих и спорт“ ЕАД със седалище гр. Бургас в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва жалбите и поддържа своите депозирани отговори, като изразява становище, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от А.А.И.Д., А.И.Д., С.Д.В., П.Д.Д.-Ж., Х.В.Х., Р.Ж.Х., В.К.Р., Х.К.Й., Н.З.Й., К.Х.Й. и Г.А.Б. против Ц.В.Б., Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К. и Н.Г.К., с който се претендира да бъде допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 61056.501.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, общ. Несебър, с площ на имота от 3 522 кв.м., при квоти посочени в исковата молба. Първоначално – по предявения иск е образувано гр. дело № 585/2014г. по описа на Районен съд – Несебър и с Решение № 71 от 05.06.2015г., постановено по гр. дело № 585/2014г. по описа на НРС е допусната делба между страните, но с Решение № 258 от 30.11.2016г., постановено по гр. дело № 1115/2016г. по описа ВКС на РБ е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК влязлото в сила Решение № 71 от 05.06.2015г., постановено по гр. дело № 585/2014г. по описа на НРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като разглеждането да започне от фазата на подаване на исковата молба с участието на молителката Р.Х., която да я подпише или да снабди с процесуални права адвокат за подаване на такава.
При новото разглеждане на делото – Районен съд – Несебър е образувал производството под № 1100/2016г. и в хода на производството – на дата – 25.04.2017г. е депозирана молба от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, в която се посочва, че това трето за производството лице предявява собствени права върху процесния имат, желае да встъпи при условията на главно встъпване в производството и предявява положителен установителен иск за собственост на процесния недвижим имот по отношение на всички страни в производството.
Първоначално – с Определение № 260 от 05.05.2017г., постановено по гр. дело № 1100/2016г. по описа на Районен съд – Несебър е оставена без уважение молбата на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД за встъпване като главна страна в производството по гр. дело № 1100/2016г. по описа на НРС, но с Определение № 1737/06.10.2017г., постановено по частно гр. дело № 1237/2017г. по описа на Окръжен съд – Бургас цитираното определение е отменено и вместо него е допуснато главно встъпване на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД в производството по гр. дело № 1100/2016г. по описа на Районен съд – Несебър по реда на чл. 225 от ГПК.
Предявен е иск от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД със седалище гр. София против всички физически лица – ищци и ответници – страни по гр. дело № 1100/2016г. по описа на Районен съд – Несебър (изрично изброени в исковата молба) на дата – 25.04.2017г., с който претендират да бъде прието за установено по отношение на всички съделители, че ищцовото дружество е собственик на поземлен имот с идентификатор 61056.501.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, общ. Несебър, с адрес село Равда, местност Юрта-Юртлука с площ от 3 522 кв.м. и с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, ведно с построената в поземления имот сграда с проектен идентификатор 61056.501.628.1.2 (предходен такъв заличен – 61056.501.0.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***) с площ на сградата – 229 кв.м., на два етажа, с функционално предназначение „Курортно-туристическа сграда“, разположена в североизточната част на поземления имот с идентификатор 61056.501.628. Безспорно е, че с постановеното първоинстанционно решение предявеният иск от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД със седалище гр. София против всички физически лица – ищци и ответници – страни по гр. дело № 11082016г. по описа на Районен съд – Несебър, с който се претендира да бъде установено по отношение на всички съделители, че ищцовото дружество е собственик на недвижим имот, представляващ сграда с проектен идентификатор 61056.501.628.1.2 (предходен такъв заличен – 61056.501.0.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***) с площ на сградата – 229 кв.м., на два етажа, с функционално предназначение „Курортно-туристическа сграда“, разположена в североизточната част на поземления имот с идентификатор 61056.501.628 е отхвърлен.
Безспорно е, че „Ученически отдих и спорт“ ЕАД не е депозирал въззивна жалба против решението в частта, в която предявената претенция е отхвърлена и в тази му част постановеното решение е влязло в законна сила. При положение, че постановеното решение е влязло в законна сила в частта относно предявения иск, касаещ сградата, настоящата инстанция намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство е единствено недвижимия имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 61056.501.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***. Мотивиран от горното, съдът намира, че всякакви възражения, свързани с редовността и допустимостта на предявения и разгледан иск, свързани с построената сграда в поземления имот са преклудирани, тъй като с влизането в сила на решението съдът се е десезирал от спора и в тази му част предявеният иск не е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Както бе отбелязано по-горе на дата – 25.04.2017г. е предявен иск от страна на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД със седалище гр. София против всички физически лица – ищци и ответници – страни по гр. дело № 11082016г. по описа на Районен съд – Несебър (изрично изброени в исковата молба), с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на всички съделители, че ищцовото дружество е собственик на поземлен имот с идентификатор 61056.501.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Равда, общ. Несебър, с адрес село Равда, местност Юрта-Юртлука с площ от 3 522 кв.м. и с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване. Първоначално – с Определение № 260 от 05.05.2017г., постановено по гр. дело № 1100/2017г. по описа на Районен съд - Несебър, съдът е оставил без уважение молбата на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД за встъпване като страна по цитираното гражданско дело по описа на НРС, при условията на чл. 225 от ГПК и е постановил разглеждането на иска, предявен от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД да се осъществи в новообразувано гражданско дело по описа на Районен съд – Несебър. Въз основа на постановеното определение, Районен съд – Несебър е образувал по предявената искова молба с вх. № 3048/25.04.2017г. по описа на НРС - гражданско дело № 415/2017г. по описа на НРС. След образуване на новото производство, Районен съд – Несебър е оставил депозираната искова молба без движение с Разпореждане от 05.05.2017г. и с Разпореждане от 08.06.2017г. и в изпълнение на разпорежданията и указанията на съда – „Ученически отдих и спорт“ ЕАД са представили по делото – данъчна оценка на имота – лист 167 от гр. дело № 415/2017г. по описа на НРС, както и са представили доказателство за платена дължима държавна такса – лист 358 от гр. дело № 415/2017г. по описа на НРС.
Междувременно – с Определение № 260 от 05.05.2017г., постановено по гр. дело № 1100/2017г. по описа на Районен съд – Несебър е атакувано с частна жалба и с Определение № 1737 от 06.10.2017г., постановено по гр. дело № 1237/2017г. по описа на Окръжен съд – Бургас е отменено атакуваното определение и вместо него, съдът е допуснал главно встъпване на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД със седалище гр. София в производството по гр. дело № 1100/2016г. по описа на Районен съд – Несебър по реда на чл. 225 от ГПК.
След отмяната на атакуваното определение, Районен съд – Несебър с Определение № 736 от 26.10.2017г., постановено по гр. дело № 415/2017г. по описа на НРС е прекратил производството по гр. дело № 415/2017г. по описа на НРС, а с Определение от 13.11.2017г., постановено по гр. дело № 1100/2016г. по описа на Районен съд – Несебър е конституирал „Ученически отдих и спорт“ ЕАД със седалище гр. София като главна встъпила страна в производството и е приел за съвместно разглеждане предявената от него срещу първоначалните страни искова претенция.
С Определение от 08.01.2018г., постановено в открито съдебно заседание, Районен съд - Несебър е приел и е приобщил материалите по гр. дело № 415/2017г. по описа на НРС към настоящото първоинстанционно производство.
При това положение и като взе предвид, че дори и да е образувал отделно производство по отношение на предявения от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД иск против всички участващи в производството съделители, Районен съд – Несебър – впоследствие (след като определението му е било отменено от въззивната инстанция) е приел всички материали по гр. дело № 415/2017г. по описа на НРС към настоящото производство и е прекратил производството по гр. дело № 415/2017г. по описа на НРС. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че всички извършени процесуални действия – оставяне на исковата молба без движение, изправяне на нередовности, внасяне на дължими държавни такси и представяне на удостоверения и писмени доказателства следва да запазят своето действие и да бъдат зачетени и в настоящото производство.
По
отношение на предявения от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД със седалище гр.
София против всички физически лица – ищци и ответници
– страни по гр. дело № 11082016г. по описа на Районен съд – Несебър (изрично
изброени в исковата молба) на дата – 25.04.2017г., с който претендират да бъде
прието за установено по отношение на всички съделители,
че ищцовото дружество е собственик на поземлен имот с
идентификатор 61056.501.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.Равда, общ. Несебър, с адрес село Равда, местност Юрта-Юртлука
с площ от 3 522 кв.м. и с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се посочва, че собствеността по отношение на имота е придобита от страна на дружеството след учредяването на „Ученически отдих и спорт“ ЕООД и внасяне на непарична вноска в капитала на дружеството въз основа на постановено Решение на Министерския съвет на РБ № 1005/20.12.2004г. В исковата молба се посочва, че до края на 2004г. процесният недвижим имот е имал статут на публична държавна собственост, не е излизал от патримониума на Държавата, след което на основание РМС № 1005/2004г. е бил обявен за частна държавна собственост и е включен в капитала на дружеството. Посочва се в исковата молба, че части от терена са били реституирани в нарушение на чл. 10б от ЗСПЗЗ, а предвид обстоятелството, че земята е имала статут на публична държавна собственост, то разпореждане с този имот е било недопустимо.
По делото е представен Нотариален акт от 26.05.1943г., нот. дело № 254/1943г. по описа на Поморийски околийски съдия, от който е видно, че В. Т. К. е придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ лозе в землището на с. Равда, общ. Несебър с площ от 5, 6 дка.
По делото е представен Акт за Държавна собственост № 3949 от 19.02.1960г., от който е видно, че е обявен и зает за държавен недвижим имот, находящ се в с. Равда, представляващ нива с площ от 14 дка и лозе с площ от 30 дка, бивша собственост на ТКЗС, като изрично е записано, че имотът се отнема за пионерски лагер на Старозагорски окръг.
По делото е представен и Акт за Държавна собственост № 1642 от 16.01.1990г., от който е видно, че са актувани за държавна собственост няколко сгради, представляващи спални блокове, кухня-столова – 2 броя, игротека с клуб – метална конструкция, библиотека с радиоуредба, лятна къпалня и портална будка, ведно с принадлежащата им земя. Изрично в представения Акт за държавна собственост е отразено, че имотът е предоставен за оперативно управление на Районни пионерски лагери – Стара Загора и е с отстъпено право на строеж на Районни пионерски лагери – гр. Стара Загора.
По делото е представено Решение № 64-Р от 19.01.1993г., постановео от ПК – гр. Несебър, по силата на което е възстановено правото на собственост на наследниците на В. Т. К. в съществуващи стари реални граници по отношение на нива с площ от 5, 600 дка, находящ се в землището на с. Равда, м. „Хендек Тарла“ – имот № 537 по кадастрален план, изработен през 1931г.
По делото е представен Нотариален акт № 89 от 01.06.1995г., том V, нот. дело № 1204/95г. по описа на Районен съд - Несебър, от който е видно, че са признати наследниците на В. Т.К., б.ж. на с. Равда за собственици върху следния недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, а именно – нива на площ от 4 445 кв.м., находяща се в строителните граници на с. Равда, м. „Хендек“ – имот № 537 по плана от 1931г.
По делото е представено Удостоверение за наследници от 03.02.2014г., изд. от Община Несебър, от което е видно, че В.Т.К. е починала през 1950г. и е оставила за свои законни наследници – З.Т.К.– неин син, починал през 1960г., П.Т.Д. – нейна дъщеря, починала през 1993г., В.Т.С.– нейна дъщеря, починала през 1995г.
Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници синът на В.Т.К., б.ж. на гр. Несебър – З.Т.К., починал през 1960г. е оставил за свои законни наследници своята съпруга – С. В. К., починала през 1984г. и своите деца - Б.З.С., починала през 1990г. (без низходящи наследници), З.З.К., починала през 2007г. (с наследници – П.С.К.и К.С. К.), Б.З.К., починал през 2001г. (с наследници С. Б.К. и З.Б.С.), И.З.К., починал през 1997г. (с наследници С. И.Д. и И.И.К.), Т.З.К.– син на З.К.и внук на общия на страните наследодател В.К., б.ж. на гр. Несебър, В.З.К.– син на З.К., починал през 1998г. (с наследници Х.К. К. – негова преживяла съпруга, Л.В. К.и С. В. П.).
Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници дъщерята на В.Т.К., б.ж. на гр. Несебър – П.Т.Д., починала през 1993г. е оставила за свои законни наследници своя съпруг – И.И.Д., починал през 1993г. и своите деца – Д.И.Д., починал през 2004г. (с наследници П.Д.Д.-Ж. и С.Д.В. – ищци в първоинстанционното производство), В.И.Й. – дъщеря на П.Т.Д. и внучка на общия на страните наследодател В.К., б.ж. на гр. Несебър, Т.И.Д. – син на П.Т.Д., починал през 2013г. (с наследници Й.С.Д. – съпруга, К.Т.П.и В.Т.Д.), А.И.Д. - син на П.Т.Д. и внук на общия на страните наследодател В.К., б.ж. на гр. Несебър – ищец в първоинстанционното производство и А.И.Д. - син на П.Т.Д. и внук на общия на страните наследодател В.К., б.ж. на гр. Несебър – ищец в първоинстанционното производство.
Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници дъщерята на В.Т.К., б.ж. на гр. Несебър – В.Т.С.а, починала през 1995г. е оставила за свои законни наследници своят съпруг – З.А.С., починал през 2000г. и своите деца – Г. З.С., починал през 1996г. (с наследници Ж.И. С.– негова съпруга, В.Г. С. – негов син и З.Г. С. – негов син), Д.З.Т.– дъщеря на В.Т.С.и внучка на общия на страните наследодател В.К., б.ж. на гр. Несебър.
По делото е представена Заповед № РД 14-110/29.12.1998г., постановена от Министерство на образованието и науката, от която е видно, че се преобразува Национален център за ученически отдих и туризъм, открит със Заповед № РД 14 33/13.12.1993г. (Обн., ДВ, бр. 108/93г.) в Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт като държавно обслужващо звено – юридическо лице със седалище гр. София.
По делото е представена и Заповед № РД 14-122 от 14.12.2001г., постановена от Министерство на образованието и науката, от която е видно, че е постановено преобразуването чрез сливане на Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт – София и Квалификационно-възстановителен център – София в Национален център за отдих, възстановяване и спорт със седалище гр. София.
По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 108 от 21.05.2004г., том ІV, нот. дело № 670/2004г. по описа на Нотариус с *** действие – Районен съд – Несебър, от който е видно, че З.З.К. е дарила на Ц.В.Б., Т.С.Р. и С.Д.К. при равни части за всеки един от тях 1/4445 ид.ч. от следния недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, а именно – неурегулиран поземлен имот – нива с площ от 4 445 кв.м., находяща се в строителните граници на с. Равда, м. „Хендек“, съставляваща съгласно нотариален акт имот № 537 по плана от 1931г.
По делото е представен Нотариален акт № 109 от 21.05.2004г., том ІV, нот. дело № 671/2004г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, от който е видно, че З.З.К. е продала на Ц.В.Б., Т.С.Р. и С.Д.К. при равни части за всеки един от тях 295, 33/4445 ид.ч. от следния недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, а именно – неурегулиран поземлен имот – нива с площ от 4 445 кв.м., находяща се в строителните граници на с. Равда, м. „Хендек“, съставляваща съгласно нотариален акт имот № 537 по плана от 1931г.
По делото е представен Нотариален акт № 126 от 21.09.2004г., том VІІІ, нот. дело № 1446/2004г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, от който е видно, че С. В.К. и Х.К.К. са продали на Ц.В.Б., Т.С.Р. и С.Д.К. при равни части за всеки един от тях 197, 55/4445 ид.ч. от следния недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, а именно – неурегулиран поземлен имот – нива с площ от 4 445 кв.м., находяща се в строителните граници на с. Равда, м. „Хендек“, съставляваща съгласно нотариален акт имот № 537 по плана от 1931г., а съгласно скица на Община Несебър – имот № 537 по плана на с. Равда.
По делото е представен Нотариален акт № 75 от 12.10.2004г., том ІХ, нот. дело № 1584/2004г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, от който е видно, че Т.З. К., С. Б.К., З.Б.С.и Л.В. К.са дарили на Г. Д. К.собствените си 7/45 ид.ч. от следния недвижим имот, а именно – имот с пл. № 537 по действащия кадастрален план на с. Равда, целият имот с площ от 4 445 ид.ч.
По делото е представен Нотариален акт № 124 от 18.10.2004г., том ІХ, нот. дело № 1628/2004г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, от който е видно, че С. И.Д. и И.И.К. са дарили на Г. Д.К.собствените си 1/15 ид.ч. от следния недвижим имот, а именно – имот с пл. № 537 по действащия кадастрален план на с. Равда, целият имот с площ от 4 445 ид.ч.
По делото е представено Решение № 289 от 18.06.2001г., постановено по гр. дело № 9/2000г. по описа на Районен съд – Несебър, от което е видно, че е осъден Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт да предаде на Ж.И. С.а, В.Г. С., З.Г. С., Д.З.Т., З.З.К., Б.З.К., А.Т.К., С. И.Д., И.И.К., Т. З.К., Д.И.Д., Х.К.К., Л.В. К., С. В.К., В. И.Й., Т.И.Д., А.И.Д., А.И.Д. владението върху собствения им недвижим имот, представляващ бивша нива, цялата с площ от 5, 600 дка в м. „Хендек Тарла“ в землището на с. Равда, понастоящем попадаща в строителните граници на с. Равда и съставляваща имот с пл. № 537 по кадастралния план от 1931г. на селото.
С Решение от 14.05.2003г., постановено по гр. дело № 1488/2001г. по описа на Окръжен съд – Бургас е отменено Решение № 289 от 18.06.2001г., постановено по гр. дело № 9/2000г. по описа на Районен съд – Несебър и вместо него е постановено ново решение по съществото на спора, по силата на което са отхвърлени исковете на горепосочените физически лица против Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт – гр. София за ревандикация на бивша нива с площ от 5 600 кв.м. в „Хендек Тарла“ в землището на с. Равда, понастоящем попадаща в строителните граници на селото и съставляваща имот пл. № 537 по кадастралния план от 1931г.
С Решение № 2191 от 25.11.2004г., постановено по гр. дело № 2094/2003г. по описа на ВКС на РБ е оставено в сила въззивното Решение от 14.05.2005г., постановено по гр. дело № 1488/2001г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
По делото е представено Решение на Министерски съвет на Република България № 1005 от 20.12.2004г., от което е видно, че са обявени имоти – публична държавна собственост, за имоти – частна държавна собственост съгласно Приложение № 1 (приложено по делото), от което е видно, че в Регионално звено – Стара Загора са включени имоти, находящи се в с. Равда – общ. Несебър – 6 масивни сгради и 7 бунгала, ведно с недвижим имот на площ от 36, 18 дка. С цитираното решение е постановено и да се образува еднолично търговско дружество с ограничена отговорност на базата на недвижимите имоти, заедно с движимите вещи в тях съгласно Приложение № 1.
По делото е представен Учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно участие в капитала „Ученически отдих и спорт“ от 24.01.2005г., от който е видно, че Министърът на образованието и науката в качеството си на упражняващ правата на собственост на Държавата като едноличен собственик на капитала, по силата на който се учредява Еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Ученически отдих и спорт“ ЕООД със седалище гр. София с предмет на дейност – стопанисване и експлоатация на недвижими имоти, отдаване под наем на недвижими имоти, експлоатация на спортни съоръжения, туроператорска и агентска дейност. Изрично в учредителния акт е посочено, че капиталът на Дружеството при неговото учредяване е в размер на 22 497 700 лева, който е собственост на Държавата и е формиран на база стойността на апортираните от Държавата недвижими имоти – частна държавна собственост, заедно с движимите вещи в тях, между които под номер 133 е включена и почивна база „Равда – Стара Загора“, находяща се в с. Равда, Община Несебър, състояща се от шест сгради, седем бунгала и земя, с обща площ на имота от 36 180 кв.м. Изрично в учредителния акт е отразено, че всичко, което е придобито от Дружеството е негова собственост и се включва в имуществото му.
По делото е представено Решение № 1 от 27.01.2005г., постановено по фирмено дело № 14268/2004г. по описа на Софийски градски съд, от което е видно, че е регистрирано Еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с фирма – „Ученически отдих и спорт“ ЕООД със седалище гр. София, адрес на управление гр. София, район Слатина, бул. Цариградско шосе № 125, бл. 5 и с капитал от 22 957 900 лева.
По делото е представена Заповед № РД 09-376 от 16.03.2005г., постановена от Министерство на образованието и науката, от която е видо, че е постановено Националният център за отдих, възстановяване и спорт да предаде на „Ученически отдих и спорт“ ЕООД със седалище гр. София владението върху имуществото, представляващо непарична вноска на Държавата в капитала на търговското дружество.
По делото е представено Решение № 3 от 10.02.2006г., постановено по фирмено дело № 14268/2004г. по описа на Софийски градски съд, от което е видно, че е вписано в Регистъра на търговските дружества преобразуване на „Ученически отдих и спорт“ ЕООД чрез промяна на правната му форма от „Ученически отдих и спорт“ ЕООД на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД със седалище гр. София.
По делото е представен Договор за доброволна делба от 20.07.2006г. – вписан в регистрите по вписванията при Служба вписвания при Районен съд – Несебър, от който е видно, че Г. Д.К.е получил в свой изключителен дял незастроено дворно място на площ от 988 кв.м., образуващо УПИ І-537, кв. 70 по плана на с. Равда, Община Несебър, а останалите съсобственици – Ц.В.Б., Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К., Н.Г.К., З.Г. С., Д. З.Т., А.И.Д., А.И.Д., Т.И.Д., В. И.Й., Л. Х.Д., П.Д.Д.-Ж., С.Д.В., Ж.И. С.и В.Г. С. са получили в свой изключителен дял - незастроено дворно място с площ от 3 585 кв.м., представляващ УПИ ІІ-537, кв. 70 по плана на с. Равда, Община Бургас.
По делото е представен Нотариален акт № 91 от 05.03.2008г., том ІV, нот. дело № 699/2008г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, от който е видно, че Д.З.Т.е продала на Х.В.Х. 768, 21/3585 кв.м. ид.ч. от незастроено дворно място, цялото с площ от 3 585 кв.м., представляващо УПИ ІІ, кв. 70 по плана на с. Равда, Община Несебър.
По делото е представен Нотариален акт № 84 от 10.11.2011г., том VІІІ, нот. дело № 1371/2011г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, от който е видно, че Т.И.Д., Ж.И. С.а, В.Г. С. и З.Г. С. са продали на В.И.Й. общо – 21/70 ид.ч. от незастроено дворно място, цялото с площ от 3 585 кв.м., представляващо УПИ ІІ, кв. 70 по плана на с. Равда, Община Несебър.
По делото е представен Нотариален акт № 186 от 29.12.2011г., том ІХ, нот. дело № 1654/2011г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, от който е видно, че В.И.Й. е дарила на дъщеря си В.К.Р. 3/70 ид.ч., на сина си Х.К.Й. 3/70 ид.ч., и на К.Х.Й. и Г.А.Б. 1/140 ид.ч. от следния недвижим имот –незастроено дворно място, цялото с площ от 3 585 кв.м., представляващо УПИ ІІ-537 в кв. 70 по плана на с. Равда, Община Несебър.
По делото е представен Нотариален акт № 187 от 29.12.2011г., том ІХ, нот. дело № 1655/2011г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, от който е видно, че В.И.Й. продава на своя син Х.К.Й. 21/140 ид.ч. и на К.Х.Й. и Г.А.Б. 20/140 ид.ч. от следния недвижим имот – незастроено дворно място, цялото с площ от 3 585 кв.м., представляващо УПИ ІІ-537 в кв. 70 по плана на с. Равда, Община Несебър.
По делото е представен Нотариален акт № 140 от 30.03.2015г., том ІІ, нот. дело № 246/2015г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, от който е видно, че П.Д.Д. – Ж. и С.Д.В. са продали на съсобственика си Х.К.Й. своите 1/15 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 61056.501.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, Община Несебър.
По делото е представено Удостоверение с изх. № Н5-ОС-569-001 от 27.07.2007г., изд. от Община Несебър, от което е видно, че съгласно Решение № 64-Р от 19.01.1993г. на ПК – Несебър и Нотариален акт № 89/1995г. на наследници на В.Т.К. е възстановено правото на собственост по отношение на нива с площ от 5 600 кв.м., съставляваща имот № 537, сега попадаща в строителните граници на с. Равда и съгласно Заповед № 498/28.04.2005г. на Кмета на Община Несебър от имота се обособяват два новообразувани имота – УПИ І-537 с площ от 988 кв.м. и УПИ ІІ-537 с площ от 3 585 кв.м. в кв. 70 по плана на с. Равда, а понастоящем УПИ ІІ-537 представлява имот с идентификатор 61056.501.628 на площ от 3 522 кв.м.
По делото е представено и Удостоверение от 17.09.2007г., от което е видно, че е вписано прекратяване без ликвидация на „Ученически отдих и спорт“ ЕООД поради преминаването на цялото му имущество върху „Ученически отдих и спорт“ ЕАД при условията на общо правоприемство.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза от 12.05.2017г., от заключението на която е видно, че процесният имот е регистриран за първи път в плана от 1931г. на с. Равда и за първи път е отразен в кадастралния план от 1931г. с пл. № 537, в кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед № 797/27.06.1963г. имотът не е отразен, а в кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед № 6/01.4.1988г. (действащ и към настоящия момент) имотът е с пл. № 537. Вещото лице посочва обстоятелството, че с ПУП по Заповед № 498/28.04.2005г. е отреден УПИ ІІ-537, кв. 70, а след приемането на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър имотът е с идентификатор 61056.501.628. Вещото лице в своето заключение посочва, че към датата на реституцията имотът е част от почивен лагер
По делото е извършена и съдебно-техническа експертиза от 22.02.2018г., от неоспореното заключение на която е видно, че съгласно плана от 1931г. процесният имот представлява имот с пл. № 537 и този план е послужил за нанасяне на имотите от плана за оземляване на бежанците върху плана от 1988г., в който е запазен стария планоснимачен номер 537, който попада и е част от имот с пл. № 408. Вещото лице посочва, че с частичен ПУП се обособява нов квартал 70 и се обособяват два новообразувани имота за имот с пл. № 537, а именно УПИ І-537 на площ от 988 кв.м. и УПИ ІІ-537 с площ от 3 585 кв.м. Вещото лице посочва, че не са открити данни за отчуждаване на имота, същият е включен в ТКЗС при колективизацията в годините след 1949г. и към момента на постановяване на приложения по делото Акт за държавна собственост от 19.02.1960г. на Окръжен народен съвет процесният имот е бил включен в ТКЗС. Вещото лице изрично в своето заключение посочва, че към 2018г. процесният имот представлява имот с идентификатор 61056.501.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда и е идентичен с УПИ ІІ-537 по частичен ПУП за регулация и застрояване, одобрен със Заповед от 2005г. на Кмета на Община Несебър.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана Г.М.П.– главен специалист в „Ученически отдих и спорт“ ЕАД от 2007г. до 2011г. е водила деца в лагера, но през 2011г. в лагера са влезли хора и са разрушили блок 4, след което те са пренасочили летните резервации. Свидетелката посочва, че цялата почивна база представлява 6 блока и се състои от столова, беседки, футболно и волейболно игрище, имало е изградени алеи. Свидетелката посочва, че блок 4 е бил част от Почивна база – Стара Загора и в този блок е имало ток и вода. Свидетелката посочва, че в базата е имало резервации през 2011г., но след разрушаването на сградата лагерът е престанал да работи. Свидетелката посочва, че имотът е бил ограден и от двете страни с метална ограда с бетонни колове.
По делото в качеството й на свидетел е разпитан Е.Ц.Р., който в своите показания посочва, че от 2012г. работи в „Ученически отдих и спорт“ ЕАД и посещава всички бази в района редовно, като осигурява настаняване на децата на база резервации, извършени в страната и обезпечаване на техния престой – изхранване, медицинско обслужване, спасители, взаимодействия с местните структури и общини. Свидетелят посочва, че почивна база – с. Равда, Стара Загора е част от звеното, за което отговаря и понастоящем се състои от 5 блока, като са били 6 блока, но блок 4 е бил съборен през предходната година (свидетелят е дал своите показания на 02.03.2018г.). Посочва, че в базата има портиери, но поради тежкото имуществено състояние на дружеството към днешна дата има само служители, които отговарят за имуществото на базата. Свидетелят посочва, че дружеството към настоящия момент не инвестира средства в спорния имот докато не се разрешат съдебните спорове и сочи, че в процесния парцел е имало блок, който е бил частично разрушен когато той е започнал работа и знае, че базата е била затворена през април – 2012г. Свидетелят посочва, че имотът е ограден, а извън оградата има заведение – тип „капан“ от 2012г., но не може да посочи дали това заведение е в границите на имота или извън него.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан К.М.С., от показанията на който се установява, че познава имота от 2005г., а от ответниците познава лично Х.Й.. Свидетелят посочва, че редовно минава покрай имота и си купува безалкохолни напитки и кафе от заведение, което се стопанисва от А.Д. и неговите роднини. Посочва, че лично той е свързал трети лица със собствениците на имота, които са разрешили на тези трети лица да поставят рекламен транспарант в имота. Свидетелят посочва, че „кафето“ се намира на алеята, на плажа пред имота. През 2017г. е забелязал, че имотът е разчистен и има поставена ограда.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан Д.Н.М., от показанията на когото се установява, че от 1990г. живее в с. Равда и сочи, че познава както имота, за който се води делото, така и А.Д., Х.Й. и техните деца. Свидетелят посочва, че от 1996г. – 1997г. не е виждал лагеруващи в имота, сочи, че имотът е от Старозагорски лагер, но мястото е запуснато. Посочва, че от една година имотът е заграден. Посочва също, че през 2000г. с приятели с Х.Й. са преместили оградата, където е очертан парцела, а самата ограда е представлявала мрежа, тръби и винкели. Свидетелят посочва, че имотът се ползва от 2000г. и са поставили каравана, а мястото около караваната е почистено и се поддържа, а в останалата част където е незастроено е обрасло с трева.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан Д. Р. Д., който сочи, че познава Х.Й.. Сочи, че от 2010г. живее в с. Равда и всеки ден минава покрай имота и знае, че в имота е имало разрушена постройка, шубраци и драки, но сочи, че не знае на кого е този имот. Свидетелят посочва, че отпред има павилион и той спира, за да си вземе безалкохолно, но единствено знае, че Д. стопанисва павилиона, но изрично посочва, че този павилион не се намира в имота. Посочва, че не е виждал дейност в имота, не е виждал хора да работят в този имот, а само, че е ограден, не е виждал и почиващи в имота.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан Е.М.М., от показанията на когото се установява, че е участвал по сключените сделки с идеални части от имота в качеството си на пълномощник на Ц.Б. и останалите приобретатели и сочи, че знае, че имотът се намира между гр. Несебър и с. Равда. Посочва, че в имота е имало останки от стара ограда, но не от всички страни е било оградено. Свидетелят посочва, че Ц.Б. и останалите приобретатели са ползвали имота като техен собствен, правили са барбекюта, пикници, поставяли са оборудване за сърф, почиствали са го от боклуци. Посочва, че на „челото“ на имота, към морето е бил поставен павилион за риба, бил е изнесен и ценоразпис, но не знае точно кой от съсобствениците е стопанисвал това заведение. Свидетелят посочва, че от две години имотът е ограден от собствениците му. Посочва, че е имало идея между съсобствениците да отстъпят право на строеж за изграждане на постройка в имота, но не се е стигнало до това.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан С. М.Р., който посочва, че родителите му са закупили имот през 2004г. в с. Равда и знае, че мястото е на първа линия, има отвесна скала, в имота е имало телена ограда само от единия край, а сега има поставена тяхна телена ограда. Свидетелят посочва, че са ходили на плаж в имота след 2004г. почти всяка година, но никой не ги е гонил, не е виждал и охрана в имота. Сочи, че заедно с останалите съсобственици на имота – семейството на Н.К., на Ц.Б. и тяхното семейство са имали намерение да направят постройка за почивка. Знае, че в имота е имало порутена постройка, необитаема, но вече я няма и той не може да каже от кога.
По делото в качеството й на свидетел е разпитан Е. П. Б. – съпруга на Ц.Б., която в своите показания посочва, че заедно с Ц.Б. са сключили граждански брак през 2005г., а от 2004г. тя знае, че той е закупил имот в с. Равда и знае, че в единия край на имота има павилион за риба и сграда, която е разрушена, без стъкла и изоставена. Свидетелката посочва, че имотът не се поддържа. Посочва, че винаги когато са пътували към морето посещават имота, оставали са на барбекю и на плаж през лятото. Свидетелката посочва, че не знае кой стопанисва поставения в имота павилион за риба, посочва, че с останалите съсобственици са имали намерение за построят къща, за да посещават имота през лятото, но не са успели да постигнат съгласие.
На основание чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че наследодателят на
страните по делото – В.Т.К., б.ж. на гр. Несебър е придобила правото на
собственост по отношение на недвижим имот, представляващ лозе, находящо се в землището на с. Равда, м. „Хендек“ с площ от
5, 6 дка въз основа на Закона за селско-стопанско настаняване на бежанци и
издадения в съответствие със закона Нотариален акт от 26.05.1943г., нот. дело № 254/1943г. по описа на Помирийски
околийски съдия. По делото е безспорно, че по плана от 1931г. процесният имот е представлявал имот с пл. № 537.
По делото не се спори, а и от заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че имотът е бил включен в ТКЗС при колективизацията в годините след 1949г., а през 1963г. имотът е включен в регулацията на населеното място.
От представения по делото Акт за Държавна собственост № 3949 от 19.02.1960г. се установява, че е обявен и зает за държавен недвижим имот, находящ се в с. Равда, представляващ нива с площ от 14 дка и лозе с площ от 30 дка, бивша собственост на ТКЗС, като изрично е записано, че имотът се отнема за пионерски лагер на Старозагорски окръг. Това обстоятелство се потвърждава и от представеното по делото заключение на вещото лице от 22.02.2018г., в което се посочва, че с влязъл в сила регулационен план от 1963г. е предвидено изграждането на почивни бази с отреждането на терени за нуждите на ОНС – Сливен, Стара Загора, Казанлък и Пловдив. Потвърждава се и от представения Акт за Държавна собственост № 1642 от 16.01.1990г., от който е видно, че са актувани за държавна собственост няколко сгради, представляващи спални блокове, кухня-столова – 2 броя, игротека с клуб – метална конструкция, библиотека с радиоуредба, лятна къпалня и портална будка, ведно с принадлежащата им земя. Изрично в представения Акт за държавна собственост е отразено, че имотът е предоставен за оперативно управление на Районни пионерски лагери – Стара Загора и е с отстъпено право на строеж на Районни пионерски лагери – гр. Стара Загора.
При това положение, съдът приема, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и към момента на постановяване на Решение № 64-Р от 19.01.1993г., постановено от ПК – гр. Несебър, по силата на което е възстановено правото на собственост на наследниците на В.Т.К. в съществуващи стари реални граници по отношение на нива с площ от 5, 600 дка, находящ се в землището на с. Равда, м. „Хендек Тарла“ – имот № 537 по кадастрален план, изработен през 1931г. върху имота е имало реализирано мероприятие – теренът е бил отреден за изграждане на пионерски лагер, а мероприятието е реализирано – изградени са почивни бази като комплекс от сграден фонд, съоръжения и обслужващи ги терени с прилежаща инфраструктура. Доказателства сочат, че върху имота е проведено и реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ – комплекс за почивна дейност, при което имотът не следва да се възстановява, а бившите собственици се обезщетяват по друг начин. Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че имотът е зает на основание отреждане за мероприятието пионерски лагери на море и е застроен за осъществяване на почивно дело като комплекс от строителни дейности – сгради, постройки, помощни съоръжения, ограда и това реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ препятства възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 565 от 15.10.2010г., постановено по гр. дело № 4522/2008г. по описа на ВКС на РБ, в което се приема, че застроената с почивна база земя е загубила характера на земеделска земя по силата на чл. 2, т. 3 от ЗСПЗЗ и върху нея след отреждането й за курортно строителство с одобрения регулационен план е осъществено строителство на курортен комплекс, завършен и функциониращ преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, а проведеното върху терена мероприятие не позволява възстановяването на правото на собственост върху земеделската земя в стари реални граници, а притежавалите я собственици и техните наследници се обезщетяват на основание и по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Следва да се отбележи, че към настоящия момент по делото има данни, че някои от сградите в имота са разрушени и не съществуват, но релевантна за делото е преценката за съществуващото в имота мероприятие към датата на възстановяване собствеността на ищците с решение на органа по поземлената собствеността на ищците с решение на органа по поземлената собственост, респективно на съдебното решение по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ – само в случай, че към този момент съществува пречка за възстановяване на собствеността, административният акт или съдебното решение за възстановяване на собствеността са незаконосъобразни и по реда на косвения съдебен контрол гражданският съд следва да констатира този порок в мотивите на решението си. В този смисъл и Решение № 249 от 20.12.2013г., постановено по гр. дело № 6259/2013г. по описа на ВКС на РБ.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че по отношение на процесния недвижим имота е проведена реституционна процедура и правото на собственост е възстановено на наследниците на В.Т.К., б.ж. на гр. Несебър, но без да е имало основание за това в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, поради което и Решение № 64-Р от 19.01.1993г., постановено от Поземлена комисия - Несебър не може да произведе своя ефект и да легитимира наследниците на В.Т.К., б.ж. на гр. Несебър като собственици на този имот въз основа на проведена реституционна процедура по смисъла на ЗСПЗЗ, поради което и следва да се приеме, че към този момент имотът е останал държавна собственост.
От представените по делото доказателства се установява обстоятелството, че по силата на няколко Заповеди на Министерство на образованието и науката - Заповед № РД 14-110/29.12.1998г. е постановено да се преобразува Национален център за ученически отдих и туризъм, открит със Заповед № РД 14 33/13.12.1993г. (Обн., ДВ, бр. 108/93г.) в Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт като държавно обслужващо звено – юридическо лице със седалище гр. София, а впоследствие – със Заповед № РД 14-122 от 14.12.2001г. е постановено преобразуването чрез сливане на Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт – София и Квалификационно-възстановителен център – София в Национален център за отдих, възстановяване и спорт със седалище гр. София.
Междувременно – наследниците на В.Т.К., б.ж. на гр. Несебър с няколко сделки през 2004г., сключени с нотариални актове са се разпоредили с идеални части от процесния недвижим имот в полза на трети лица за съсобствеността – Ц.В.Б., Т.С.Р. и С.Д.К.. Установява се и обстоятелство, че през октомври – 2004г. и Г. Д.К.(трето лице за съсобствеността) е придобил идеални части от имота, прехвърлени му с нотариален акт от страна на част от наследниците на В.К., б.ж. на гр. Несебър.
През този период от време – от 2001г. до 25.11.2004г. е безспорно, че между наследниците на В.Т.К., б.ж. на гр. Несебър и Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт – София се е водило съдебно производство и по силата на влязло в законна сила решение са отхвърлени исковете на горепосочените физически лица против Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт – гр. София за ревандикация на бивша нива с площ от 5 600 кв.м. в „Хендек Тарла“ в землището на с. Равда, понастоящем попадаща в строителните граници на селото и съставляваща имот пл. № 537 по кадастралния план от 1931г.
На основание чл. 220, ал. 1 от ГПК (отм. – в сила към момента на постановяване на Решение № 2191 от 25.11.2004г., постановено по гр. дело № 2094/2003г. по описа на ВКС на РБ) влязлото в сила решение е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в Републиката.
От събраните по делото доказателства се установява, че след постановяване на цитираните съдебни решения с Решение на Министерски съвет на Република България № 1005 от 20.12.2004г.са обявени имоти – публична държавна собственост, за имоти – частна държавна собственост съгласно Приложение № 1 (приложено по делото), от което е видно, че в Регионално звено – Стара Загора са включени имоти, находящи се в с. Равда – Община Несебър – 6 масивни сгради и 7 бунгала, ведно с недвижим имот на площ от 36, 18 дка, както и е взето решение да се образува дружество с ограничена отговорност на базата на недвижимите имоти. По делото се установява, че в изпълнение на цитираното решение на МС на РБ е постановен и Учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно участие в капитала „Ученически отдих и спорт“ от 24.01.2005г., по силата на който Министърът на образованието и науката в качеството си на упражняващ правата на собственост на Държавата като едноличен собственик на капитала е учредил Еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Ученически отдих и спорт“ ЕООД със седалище гр. София с предмет на дейност – стопанисване и експлоатация на недвижими имоти, отдаване под наем на недвижими имоти, експлоатация на спортни съоръжения, туроператорска и агентска дейност. По делото се установява и обстоятелството, че капиталът на Дружеството при неговото учредяване е в размер на 22 497 700 лева, който е собственост на Държавата и е формиран на база стойността на апортираните от Държавата недвижими имоти – частна държавна собственост, заедно с движимите вещи в тях, между които под номер 133 е включена и почивна база „Равда – Стара Загора“, находяща се в с. Равда, Община Несебър, състояща се от шест сгради, седем бунгала и земя, с обща площ на имота от 36 180 кв.м. Изрично в учредителния акт е отразено, че всичко, което е придобито от Дружеството е негова собственост и се включва в имуществото му. Това обстоятелство изрично се потвърждава и от представеното по селото Решение № 1 от 27.01.2005г., постановено по фирмено дело № 14268/2004г. по описа на Софийски градски съд, по силата на което е регистрирано Еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с фирма – „Ученически отдих и спорт“ ЕООД със седалище гр. София, адрес на управление гр. София, район Слатина, бул. Цариградско шосе № 125, бл. 5 и с капитал от 22 957 900 лева.
Впоследствие – по делото се установява по безспорен начин, че по силата на Заповед № РД 09-376 от 16.03.2005г., постановена от Министерство на образованието и науката е разпоредено Националният център за отдих, възстановяване и спорт да предаде на „Ученически отдих и спорт“ ЕООД със седалище гр. София владението върху имуществото, представляващо непарична вноска на Държавата в капитала на търговското дружество, а през месец февруари – 2006г. със съдебно решение е вписано и преобразуване на учреденото „Ученически отдих и спорт“ ЕООД на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД със седалище гр. София.
На основание чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.
На основание чл. 17а от Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (Обн., ДВ, бр. 38/92г. – отм. ДВ, бр. 28/2002г.)при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.
С оглед приетото в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г., постановено по тълкувателно дело № 4/2014г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Текстът на цитираната разпоредба е ясен и не включва други елементи, освен горепосочените- не изисква извършването на други действия като "осчетоводяване" или "заприходяване в баланса", в зависимост от които да е поставено настъпването на вещно-транслативния ефект на този придобивен способ.
При това положение, съдът приема, че към момента на създаване на новоучреденото дружество – „Ученически отдих и спорт“ ЕООД с Решение на МС № 1005 от 20.12.2004г. правото на собственост върху процесния недвижим имот е принадлежало на Държавата и Министерският съвет на РБ в съответствие със своята компетентност и правомощия е взел валидно решение да обяви този имот – публична държавна собственост за имот частна държавна собственост и след това да внесе този имот в капитала на едно новоучредено търговско дружество. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че с приемане на решението за внасяне в капитала на новоучреденото търговско дружество на процесния недвижим имот настъпва и вещно-транслативният ефект на това решение и от момента на създаване на това новоучреденото дружество – „Ученически отдих и спорт“ ЕООД то е придобило правото на собственост по отношение на процесния поземлен имот.
След постановяване на съдебното решение, както и след приемане на цитираните по-горе решения на МС на РБ се установява, че наследниците на В.Т.К. и последващите приобретатели на имота са извършили доброволна делба по отношение на имота с Договор за доброволна делба от 20.07.2006г. – вписан в регистрите по вписванията при Служба вписвания при Районен съд – Несебър, по силата на който страните в настоящото производство - Ц.В.Б., Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К., Н.Г.К., З.Г. С., Димитринка З.Томова, А.И.Д., А.И.Д., Т.И.Д., В. И.Й., Л. Х.Д., П.Д.Д.-Ж., С.Д.В., Ж.И. С.и В.Г. С. са получили в свой изключителен дял, а именно – незастроено дворно място с площ от 3 585 кв.м., представляващ УПИ ІІ-537, кв. 70 по плана на с. Равда, Община Бургас.
Впоследствие по делото се установява, че наследниците на В.Т.К. са се разпореждали с идеални части от процесния недвижим имот, като през 2008г. с Нотариален акт № 91 от 05.03.2008г., том ІV, нот. дело № 699/2008г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, Д.З.Т.е продала на Х.В.Х. 768, 21/3585 кв.м. ид.ч. от незастроено дворно място, цялото с площ от 3 585 кв.м., представляващо УПИ ІІ, кв. 70 по плана на с. Равда, Община Несебър. През 2011г. с Нотариален акт № 84 от 10.11.2011г., том VІІІ, нот. дело № 1371/2011г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, Т.И.Д., Ж.И. С.а, В.Г. С. и З.Г. С. са продали на В.И.Й. общо – 21/70 ид.ч. от процесния недвижим имот, а от своя страна В.И.Й. още същата година – 2011г. с Нотариален акт № 186 от 29.12.2011г., том ІХ, нот. дело № 1654/2011г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър е дарила на своята дъщеря - В.К.Р. 3/70 ид.ч., на сина си Х.К.Й. 3/70 ид.ч., и на К.Х.Й. и Г.А.Б. 1/140 ид.ч. от процесния недвижим имот. С Нотариален акт № 187 от 29.12.2011г., том ІХ, нот. дело № 1655/2011г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, В.И.Й. е продала на своя син Х.К.Й. 21/140 ид.ч. и на К.Х.Й. и Г.А.Б. 20/140 ид.ч. от процесния недвижим имот – незастроено дворно място, цялото с площ от 3 585 кв.м., представляващо УПИ ІІ-537 в кв. 70 по плана на с. Равда, Община Бургас.
От представените по делото доказателства се установява и обстоятелството, че през 2015г. П. Д. Д. и С.Д.В.с Нотариален акт № 140 от 30.03.2015г., том ІІ, нот. дело № 246/2015г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър са продали на съсобственика си Х.К.Й. своите 1/15 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 61056.501.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, Община Несебър.
С оглед направените възражения - в отговорите на исковата молба, спорен по делото остава въпросът дали след сключването на прехвърлителните сделки, приобретателите на имота са придобили правото на собственост по отношение на имота и дали правото на собственост е възникнало в техния патримониум. В отговорите на исковите молби, депозирани в първоинстанционното производство са направени възражения за изтекла в полза на приобретателите придобивна давност.
На основание чл. 68, ал. 1 от
ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя.
На основание чл. 69, ал. 1 от
ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че
я държи за другиго.
На основание чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, на основание ал. 2 от цитираната разпоредба ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
С оглед приетото в
Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г., постановено по тълкувателно дело №
1/2012г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи
като своя. Владението по чл. 68 от ЗС се характеризира с два основни признака –
обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен – намерение да се държи вещта като своя (animus domini). При държането
фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои
вещта. Според презумпцията на чл. 69 от ЗС владелецът държи вещта като своя,
докато не докаже, че я държи за другиго.
В цитираното решение се
приема, че владението е факт, а не право и като фактическо състояние за разлика
от правото на владение като правомощие и част от съдържанието на правото на
собственост. Собствеността дава на собственика право да упражнява фактическа
власт върху вещта, т.е. да я владее, независимо от намерението му. С цитираното решение се приема, че независимо
от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части,
да превърне с едностранни действия държането им във владение.
В подкрепа на направените възражения страните по делото – ответници по предявения установителен иск от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД са ангажирали гласни доказателства, от които се установява, че имотът се е използвал като пионерски лагер. От събраните по делото гласни доказателства не се установява, че имотът е владян от страна на ответниците явно, спокойно и необезпокоявано, противопоставяйки своето владение на собственика на имота – „Ученически отдих и спорт“ ЕАД. По делото има данни, че до април – 2011г. имотът е функционирал като пионерски лагер и в подкрепа на този факт са както свидетелските показания, така и представените по делото трудови договори. По делото се установява, че имотът е бил ограден с телена ограда и към момента, в който е функционирал като пионерски лагер и това се установява не само от показанията на свидетелите Г.П.и Е.Р., но и от показанията на свидетеля М.и свидетеля Р.. От доказателствата по делото се установява единствено, че ответниците по предявения иск на главно встъпилото лице са посещавали имота през лятото, поставяли са барбекю, оборудване за сърф, поставяли са каравана, в имота е поставен и рекламен транспарант, касаещ предоставяни туристически услуги от трети лица, но тези действия, свързани с ползването на имота са само в откъслечни периоди през летния сезон и не могат да обусловят явно, необезпокоявано и продължително владение на имота. Свидетелските показания сочат също, че в имота има поставено заведение, в което се продават кафе, безалкохолни напитки, риба, но не могат да кажат дали то се намира в самия имот, а дори свидетелят Денев е категоричен, че този павилион не се намира в имота и посочва, че не знае и на кого е имота. От друга страна – разпитаните свидетели не сочат конкретните граници на имота, не познават местоположението му, а свидетелстват единствено за отрязък от имота, който се намира на самия морски бряг, поради което и не може да се установи ползването на имота в неговата цялост. От събраните по делото по делото гласни доказателства се установява единствено, че през 2017г. е поставена ограда на имота, което като период от време не е достатъчно да се приеме, че в полза на ответниците е изтекла придобивна давност.
Безспорно е, че по отношение на преките наследници на В.Т.К., б.ж. на гр. Несебър със сила на присъдено нещо е отхвърлен предявения от тяхна страна ревандикационен иск против юридическо лице – Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт, чийто частен правоприемник е „Ученически отдих и спорт“ ЕАД и за да се приеме, че те са придобили имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, то следва да установят владение по отношение на имота в продължение на десет години, тъй като е безспорно, че са недобросъвестни владелци. По отношение на техните приобретатели, които са придобили имота в хода на съдебното производство също не може да се приеме, че са добросъвестни владелци и както бе отбелязано по-горе – по делото не установява да е осъществено владение по отношение на имота за период по-дълъг от десет години.
По отношение на приобретателите, които са придобили имота след приключване на съдебното производство дори и да се приеме, че същите не са знаели, че придобиват имота от несобственик и в този смисъл са добросъвестни владелци, то по делото не се установява и изтекла кратка придобивна давност – за период от пет години, поради което и не може да се приеме, че те са придобили собствеността по отношение на процесния имот.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че ответниците по предявения установителен иск от страна на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД не установяват по безспорен начин изтекла в тяхна полза придобивна давност, поради което и не може да се приеме, че те са придобили имота на оригинерно основание, както и не може да се приеме, че „Ученически отдих и спорт“ ЕАД е изгубило правото на собственост върху този имот. Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде прието за установено по отношение на „Ученически отдих и спорт“ в качеството му на главно встъпило лице и ищец по предявения против двете страни иск, че ищцовото дружество е собственик по отношение на всички страни в производството на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 61056.501.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, Община Несебър, с площ на имота – 3 522 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирина, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.)
С оглед изхода от спора по предявения иск на главно встъпилото лице на основание чл. 537 от ГПК следва да бъде отменен и съставения Нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 89, том V, нот. дело № 1204/1995г. по описа на Районен съд – Несебър, по силата на който на основание представено Решение № 64Р/19.01.1993г. на ОПК – Несебър и приложената скица, наследниците на В.Т.К.са били признати за собственици на нива с площ от 4 445 кв.м., трета категория, находяща се се в строителните граници на к.к. Слънчев бряг, местността „Хендек Тарла“, имот № 537 по плана от 1931г.
С оглед изхода на спора по предявения иск на главно встъпилото лице, предявеният иск за делба между първоначалните страни следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил първоинстанционният съд, настоящата инстанция намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК и препраща към изложените мотиви от Районен съд – Несебър.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответната страна по въззивната жалба – „Ученически отдих и спорт“ ЕАД със седалище гр. София следва да бъдат присъдени направените по делото разноски – възнаграждение за юрисконсулт в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК и на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 200 лева, като бъдат осъдени всички въззивници да я заплатят.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 71 от 02.05.2018г., постановено по гр. дело № 1100/2016г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА А.И.Д., ЕГН ********** ***, А.И.Д., ЕГН ********** ***, С.Д.В., ЕГН ********** ***, П.Д.Д.-Ж., ЕГН ********** ***, Х.В.Х., ЕГН ********** ***, Р.Ж.Х., ЕГН ********** ***, В.К.Р., ЕГН ********** ***, Х.К.Й., ЕГН ********** ***, Н.З.Й., ЕГН ********** ***, К.Х.Й., ЕГН ********** *** и Г.А.Б., ЕГН ********** ***, Ц.В.Б., ЕГН ********** ***, Т.С.Р., ЕГН ********** ***, М.С.Р., ЕГН ********** ***, С.Д.К., ЕГН ********** *** и Н.Г.К., ЕГН ********** *** да заплатят на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД със с ЕАД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 125, бл. 5, ет. 5, представлявано от Е.Р.– изпълнителен директор сума в размер на 200 лева, представляваща направените по делото разноски пред настоящата инстанция – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.