Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.06.2019 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БОГДАН РУСЕВ
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 8016 по описа за 2017
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 22031 от 29.12.2016 год., постановено
по гр.дело № 1465/2015 г. на СРС, І Г.О., 120 състав, е отхвърлен изцяло
предявения от „АС С.“-ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д.И.К.-управител на дружеството, със съдебен адрес:***********1,
офис 2.2, чрез адв.В.Х.Й., срещу „ Н.с.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.К.П.-
изпълнителен директор на дружеството, със съдебен адрес:***- чрез адв.С.Г.Д.,
положителен установителен иск по чл.422 вр.с чл.415 ГПК вр.чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 10964,40 лв., от които 52,40 лв., главница по фактура №18/
05.07.2012 г. за охрана през м.06.2012 г. на язовир „ Порой“, 1984,00 лв.-
главница по фактура № 21/02.08.2012 г. за охрана през м.07.2012 г. на язовир „
Малко Шарково“, 2976,00 лв.- главница по фактура № 22/02.08.2012 г. за охрана
през м.07.2012 г. на язовир „ Жребчево“, 1984,00 лв.- главница по фактура № 23/
02.08.2012 г. за охрана през м.07.2012 г. на язовир „ Порой“, 1984,00 лв.-
главница по фактура № 24/02.08.2012 г. за охрана през м.07.2012 г. на язовир „
Ахелой“ и 1984,00 лв.- главница по фактура № 25/ 02.08.2012 г. за охрана през
м.07.2012 г. на язовир „ Тракиец“, както и лихва за забава в размер на 2427,28
лв., включваща обезщетение за забава по първата фактура за периода от
16.07.2012 г.-30.10.2014 год., в размер на 12,05 лв., по втората фактура- за
периода 16.08.2012 г.-30.10.2014 г., в размер на 439,13 лв., по третата
фактура- за периода 16.08.2012 г.-30.10.2014 г., в размер на 658,71 лв., по
четвъртата фактура- за периода 16.08.2012 г.-30.10.2014 г., в размер на 439,13
лв., по петата фактура- за периода 16.08.2012 г.-30.10.2014 г., в размер на
439,13 лв. и по шестата фактура- за периода 16.08.2012 г.-30.10.2014 г., в
размер на 439,13 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК- 31.10.2014 г., като неоснователен. С решението на съда е осъдено „АС С.“-ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.И.К.-управител
на дружеството, да заплати на „ Н.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от И.К.П.- изпълнителен директор на
дружеството, сумата 1800 лв./ хиляда и
осемстотин лева/, за разноски в исковото производство за хонорар на един
адвокат, както и депозит за вещо лице, както и сумата от 697, 85 лв./ деветстотин
деветдесет и седем лева, и осемдесет и пет стотинки/ за разноски в заповедното
производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.С решение от 15.05.2017 год.,
постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело № 1465/2015 г. по описа на
СРС, І ГО, 120 състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
решение № 22031 от 29.12.2016 г. по гр.дело № 1465/2015 г. по описа на СРС,
като в диспозитива на решението на страница пета, втори абзац се заличава
израза: „ както и депозит за вещо лице, както и сумата от 697, 85 лв./
деветстотин деветдесет и седем лева, и осемдесет и пет стотинки/ за разноски в
заповедното производство/“, на основание чл.247, ал.1 от ГПК.
Срещу решението на СРС, 120 с-в е постъпила въззивна жалба от ищеца „АС С.“-ООД/ със сегашно наименование „А.ЗА С.С.“
ООД/, гр.София, подадена чрез пълномощника адв. В.Й., с искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо това
да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените установителни искове.
Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила
и на
материалноправните разпоредби на закона,
по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ответник „Н.С.“-ЕАД, гр.София, чрез процесуалния си представител юрк.А.П.оспорва
жалбата, като неоснователна. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена,
а първоинстанционното решение -потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Третото лице- помагач на страната на ищеца- Министерство на земеделието
и храните, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция са
ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, но
същите не променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни
процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато
нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява
неправилно, като в тази връзка настоящата
въззивна инстанция не
споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно неоснователност на предявените от ищеца срещу ответника установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. 415, ал.1 ГПК, вр. чл.266, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че „Н.С.“-ЕАД,
гр.София дължи на „АС
С.“-ООД, гр.София, сумите, за които суми е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело № 59117/ 2014 г. по описа на СРС, І ГО, 120 с-в. Доводите
изложени в жалбата, относно неправилност на обжалваното решение са изцяло
основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, съдът приема
за установено следното:
В настоящия случай, съдът приема, че отхвърляйки
предявените от ищеца срещу ответника по
реда на чл.422 от ГПК, установителни искови претенции за посочените в обжалваното
решение размери и периоди, първоинстанционния съд е нарушил императивни
материалноправни норми на закона. В процесния случай, при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за безспорно установено по делото обстоятелството,
че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка, възникнала
на основание договор за
охрана на процесните язовири, стопанисвани от страна на ответника. Договорът за охрана е консенсуален и неформален
договор, поради което сключването му може да бъде установявано с всякакви
допустими от закона доказателствени средства, при спазване ограниченията на
чл.164 ГПК, които обективират съгласието на страните по съществените елементи
на този договор-индивидуализация на неговия предмет и размера на възнаграждението
за предоставяните услуги. В настоящия случай съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства обосновава приемането на извод за съществуване на
обвързваща страните облигационна връзка по договор за охрана, сключен между
страните по делото. Наличието на облигационно договорно правоотношение между
страните по делото се установява от събраните по делото доказателства,
включително и от процесните фактури, надлежно осчетоводени от ответното
дружество, по които е ползван данъчен кредит, съгласно заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, прието, като неоспорено от
страните по делото.
В настоящия случай с оглед заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза и предвид обстоятелството, че процесните издадени от ищеца фактури, за вземанията му по договора за охрана на
процесните язовири, са редовно осчетоводени в счетоводството на ответника, включени са в дневника за покупки на ответника и в справката-декларация по ЗДДС, ползван е
данъчен кредит по тях, обосновават извод на въззивния съд, че
уговорената между страните работа е била извършена от ищеца- изпълнител по
договора, и че ответникът- възложител е приел същата без възражения. Приемане
на извършената работа по смисъла на чл.264, ал.1 от ЗЗД е налице, както когато възложителят е направил изрично изявление,
че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато това одобрение е
изразено с конклудентни действия. В трайната си практика,
обективирана в решение
№ 138/ 17.10.2011 г. по т.дело № 728/ 2010 г. на II Т.О.,
ВКС и
решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.дело № 593/ 2009 г. на II Т.О.,
ВКС и др., ВКС приема, че ако възложителят или негов
представител е подписал издадена от изпълнителя фактура за изпълнените работи
по договора между страните или фактурата е отразена в счетоводните регистри на
търговското дружество-възложител, се налага извод, че е налице приемане от
възложителя на фактически изпълнените работи, дори и ако не е подписан
двустранен приемо-предавателен протокол за извършената работа. В конкретния
случай по делото е безспорно установено от заключението на вещото лице по
приетата съдебно-
счетоводна експертиза, прието като
неоспорено от страните, че издадените от ищеца фактури са включени от ответника „Н.С.“-ЕАД, гр.София,
в дневника за
покупки
по ДДС и в справката-декларация по ЗДДС, т.е.
налице е приемане на работата с конклудентни действия,
поради което възложителят дължи възнаграждение на изпълнителя.
На следващо място, извършените от ответника последващи правни и фактически действия във връзка с издадените фактури - надлежното им осчетоводяване и включването им в дневника за покупки и справката -декларация по ЗДДС за м.07.2012 г. и м.08.2012 г., представлява извънсъдебно признание за наличие на задължение към ищеца и доказва неговото съществуване. /в този смисъл е установената практика на ВКС, изразена с решение по чл.290 от ГПК № 23 от 07.02.2011 г. по т. дело № 588/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.дело № 593/ 2009 г., Т.О., ІІ т.о. на ВКС, № 46 от 27.03.2009 г. по т.дело № 454/2008 г., на ВКС, II Т.О., № 109 от 07.09.2011 г. по т.дело № 465/2010 г. на ВКС, II т.о. и др./С оглед на което, съдът приема, че претенциите на ищеца по отношение на ответника за установяване на дължимост на вземане за главница и обезщетение за забава, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 59117/ 2014 г. по описа на СРС, І Г.О., 120 с-в, се явяват основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени изцяло предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителни искове.
При
така изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от двете инстанции
изводи по съществото на спора, първоинстанционното решение, като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта за
разноските, като постановено в нарушение на материалния закон и вместо това да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по установителните
искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК срещу ответника, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които
е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 59117/
2014 г. по описа на СРС, І ГО, 120 с-в. На ищеца следва да бъдат присъдени на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, основателно направени разноски в производството по делото
пред първата съдебна инстанция, включително и за заповедното производство, общо
в размер на сумата от 2655,68 лв.
По отношение на разноските за
въззивното производство:
При
този изход на въззивника- ищец на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78,ал.1 от ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите и дължими разноски за въззивното производство, в размер на сумата от 1389,83 лв./ държавна такса за
въззивно обжалване и заплатено адвокатско възнаграждение/. Направеното от ответника,
чрез неговия процесуален представител възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира за
неоснователно. Съдът приема, че в настоящия случай заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1122 лв. не е прекомерно, с
оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло решение № 22031 от 29.12.2016
год., постановено по гр.дело № 1465/2015
г. на
СРС, І Г.О., 120 състав/ поправено с решение от 15.05.2017 год.,
постановено по гр.дело № 1465/2015 г. на
СРС, І Г.О., 120 състав/, включително и в частта за разноските, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че „Н.С.“-ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, дължи на „ А.ЗА С.С.“ ООД/ с предишно наименование „А.С.“
ООД/, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя В.А.П., сумата от 10964,40
лв./ десет хиляди, деветстотин шестдесет и четири лева, и 40 стотинки/, от
които: 52,40 лв., главница по фактура №18/ 05.07.2012 г. за охрана през
м.06.2012 г. на язовир „ Порой“, 1984,00 лв.- главница по фактура №
21/02.08.2012 г. за охрана през м.07.2012 г. на язовир „ Малко Шарково“,
2976,00 лв.- главница по фактура № 22/02.08.2012 г. за охрана през м.07.2012 г.
на язовир „ Жребчево“, 1984,00 лв.- главница по фактура № 23/ 02.08.2012 г. за
охрана през м.07.2012 г. на язовир „ Порой“, 1984,00 лв.- главница по фактура №
24/02.08.2012 г. за охрана през м.07.2012 г. на язовир „ Ахелой“ и 1984,00 лв.-
главница по фактура № 25/ 02.08.2012 г. за охрана през м.07.2012 г. на язовир „
Тракиец“, ведно със законна лихва за забава върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 31.10.2014 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 2427,28 лв.,
включваща обезщетение за забава по първата фактура за периода от 16.07.2012
г.-30.10.2014 год., в размер на 12,05 лв., по втората фактура- за периода
16.08.2012 г.-30.10.2014 г., в размер на 439,13 лв., по третата фактура- за
периода 16.08.2012 г.-30.10.2014 г., в размер на 658,71 лв., по четвъртата
фактура- за периода 16.08.2012 г.-30.10.2014 г., в размер на 439,13 лв., по
петата фактура- за периода 16.08.2012 г.-30.10.2014 г., в размер на 439,13 лв.
и по шестата фактура- за периода 16.08.2012 г.-30.10.2014 г., в размер на
439,13 лв., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№ 59117/ 2014 г. по описа на СРС, І ГО, 120 с-в.
ОСЪЖДА
„Н.С.“-ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „ А.ЗА С.С.“ ООД/
с предишно наименование А.С.“ ООД/, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя В.А.П., на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 4045,51лв./ четири хиляди, четиридесет и
пет лева, и 51 стотинки/, представляваща направените пред двете съдебни
инстанции разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на Министерство на земеделието и
храните, гр.София, като трето лице – помагач на ищеца„ А.ЗА С.С.“
ООД, гр.София/ с предишно наименование А.С.“ ООД/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.