Решение по дело №681/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Г.Т.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез пълномощник срещу Решение № 202 от 07.02.2023 г., постановено по АНД № 20223110204755 по описа на Районен съд – Варна за 2022 г., с което е потвърдено НП № 22-0819-004672/ 12.10.2022 год. на Началник група в ОД МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на Г.Т.Г., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, предл. второ ЗДв.П, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, с оглед фомираните изводи за съставомерност на нарушението. В тази връзка се позовава на липса на конкретизация на деянието в НП, обуславяща нарушение правото на защита на нарушителя . Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Началник група към ОД на МВР - гр. Варна, депозира писмени бележки, в които излага съображения за неоснователност на жалбата, респ. за правилност на постановеното решение. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба от Г.Т.Г. срещу НП № 22-0819-004672/ 12.10.2022 год. на Началник група в ОД МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на Г.Т.Г., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, предл. второ ЗДв.П, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

За да постанови обжалваното решение приета е от въззивния състав, следната фактическа обстановка:

На 01.05.2022 г., около 00:35ч., Г.Т.Г. управлява л.а. с рег. № ****** по бул. „Сливница“ в гр.Варна, в посока към центъра на града. До бензиностанция „Шел“, на посочения булевард, водачът е спрян за проверка от свидетелите С. С. и С. Ф., и двамата мл. автоконтрольори в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна. В хода на проверката лицето е тествано за употреба на алкохол с техническо средство, като пробата е отрицателна. Водачът е поканен да се яви в сградата на Сектор „Пътна полиция“ за извършване на проба с техническо средство за употреба на наркотични вещества. След явяването, в негово присъствие, е отворена касета и му е предоставен тампон за вземане на слюнков материал, с оглед извършване на пробата с техническо средство „Дрегер Драг тест 5000“. На същия е обяснено, че тампона следва да се напои със слюнка така, че лакмуса да се оцвети в син цвят. Водачът държи тампона в устата си няколко минути, след което изважда, казва че му се гади и повече няма да събира слюнков материал. Материалът върху тампона е недостатъчен за извършване на пробата. Лицето е уведомено, че ще му бъде съставен АУАН за това, че отказва да му бъде извършена проба с техническо средство, както и че ще му бъде издаден талон за медицинско изследване. Такъв е издаден от свидтеля Ф., в който е отбелязано, че водача отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с дрегер Драг тест 5000 и следва да се яви във ВМА Варна, в срок от 45 минути за медицинско изследване. Съставен е АУАН, предявен и подписан от жалбоподателя без възражения. От страна на водача не са изпълнени указанията да се яви в и даде проба за медицинско изследване. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са депозирани писмени възражения срещу АУАН, с искане за неговото анулиране, поради липса на извършено нарушение. От АНО са възприети констатациите на актосъставителя, като ангажирана отговорността на водача.

Така изложената фактическа обстановка е възприета от въззивния съд въз основа на приобщените писмени доказателства и ангажираните свидетелски показания, кредитирани като обективни, безпристрастни и логични и непротиворечиви.

За да потвърди наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че при издаване на НП е не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи нарушение правото на защита на жалбоподателя, същото е и обосновано, правилно и законосъобразно.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Началник сектор в ОДМВР– Варна, видно от Заповед № 812з-1632/ 02.12.2021 г. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост на обжалваното решение и противоречие с материалния закон, се явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за потвърждаване на НП изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК. За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано и следното:

В хода на административонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени е нарушения материално правна норма, наказанието за което е индивидуализирано.

В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДв.П ясно е разписано, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/ или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/ или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Предвидени са от законодателя алтернативни форми на изпълнителното деяние, като за да е осъществен от обективна и субективна страна съставът на нарушението е достатъчно водачът да откаже едното от двете изследвания. Ето защо, с отказа на касатора да изпълни предписанието за медицинско изследване, административното нарушение, предвидено в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е извършено.

Начинът на описание на нарушението предоставя възможност на жалбоподателя да разбере срещу какви факти следва да се защитава. Възможно е неизпълнението на предписание за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози да представлява от обективна страна деяние отделно от това за отказ да бъде извършена със същата цел проверка с тест, но в случая подобна хипотеза не е налице. Съгласно чл. 3 „а“, т. 1 от Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издаването на предписание за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване е задължително, при отказ на лицето за извършване на проверка с техническо средство или тест. В тази хипотеза, съставомерен е само отказът за проверка с техническото средство или тест. В тази връзка, описанието в обжалваното НП касае само едно деяние, а не два отделни състава на административни нарушения.

На следващо място, правилно отговорността на водача е ангажирана от административно-наказващият орган по силата на санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП, предвиждаща конкретното нарушение в диспозицията си. Предвиденото в нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДв.П санкция е определена в абсолютен размер, поради което съдебният състав приема, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.

Извършеното нарушение безспорно не разкрива белезите на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

По изложените съображения, поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника по касация следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

Водим от горното, касационният състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 202 от 07.02.2023 г., постановено по АНД № 20223110204755 по описа на Районен съд – Варна за 2022 г., с което е потвърдено НП № 22-0819-004672/ 12.10.2022 год. на Началник група в ОД МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на Г.Т.Г., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, предл. второ ЗДв.П, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

ОСЪЖДА Г.Т.Г., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на ОД МВР Варна на сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващи извършени в производството разноски, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:	КРАСИМИР КИПРОВ
	Членове:	РАЛИЦА АНДОНОВА ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА