П  Р  И  С  Ъ  Д  А

№

гр. Габрово, 08.03.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд - Габрово, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                             Председател: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ

 

                                            Съдебни заседатели: 1. Г.И.

 

                      2. В.Т.

 

при участието на секретаря Веселина Венкова и в присъствието на прокурора Жени Шикова, като разгледа докладваното от съдията Неделчев НОХД № 113 по описа за 2020 г., въз основа на данните по делото и закона

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия З.А.И., роден на *** ***, български гражданин, разведен, неосъждан (реабилитиран), с основно образование, управител на „***“ ЕООД – Севлиево, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че през периода от месец януари 2014 г. до месец декември 2018 г., в гр. Севлиево, без съответно разрешение (лиценз) от Българска народна банка, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции, извършвал по занятие банкови сделки - като физическо лице предоставял кредити по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции, както следва:

1. На З.А.Й. *** предоставил три кредита (заема) в общ размер от 800 лева, при уговорена месечна лихва от 10%, както следва:

- през месец януари 2018 г. й предоставил кредит от 100 лева при лихва от 10%, като му е върната сумата от 110 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен доход от 10 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва;

- през месец февруари 2018 г. й предоставил кредит от 200 лева при лихва от 10%;

- на неустановена дата през месец март 2018 г. й предоставил кредит от 500 лева при лихва от 10%;

2. На Н.Т.Н. *** предоставил три кредита (заема) в общ размер от 5 500 лева, при уговорена месечна лихва, както следва:

- през месец май 2018 г. му предоставил кредит от 2 000 лева при лихва от 20%;

- на неустановена дата през месец юни 2018 г. му предоставил кредит от 3 000 лева при уговорен, но неконкретизиран и променящ се като размер в периода на връщане на кредита лихвен процент;

- на неустановена дата през месец юни 2018 г. му предоставил кредит от 500 лева при уговорен, но неконкретизиран и променящ се като размер в периода на връщане на кредита лихвен процент;

3. На А.А. О. (с предишно фамилно име Ю.)*** предоставил три кредита (заема) в общ размер от 750 лева, при уговорена месечна лихва, като следва:

- на неустановена дата през месец юли 2018 г. й предоставил кредит от 300 лева при лихва от 10%;

- на неустановена дата през месец август 2018 г. й предоставил кредит от 400 лева при лихва от 10%;

- на неустановена дата през месец август 2018 г. й предоставил кредит от 50 лева при лихва от 20%;

4. На неустановена дата през месец март 2018 г. предоставил на Г.С.О. *** кредит (заем) в размер на 200 лева при лихва от 10%, като му е върната сумата от 220 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен доход от 20 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва;

5. На Р.И.Х. *** предоставил два кредита (заема) в общ размер от 470 лева, при уговорена месечна лихва, както следва:

- на неустановена дата през лятото на 2017 г. й предоставил кредит от 300 лева при месечна лихва от 70 лева, като му е върната сумата от 370 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен доход от 70 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва;

- на неустановена дата през периода месец януари - месец октомври 2018 г. й предоставил кредит от 170 лева, без конкретно определен размер на лихвата, като му е върната сумата от 200 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен доход от 30 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва;

6. На неустановена дата през 2014 г. предоставил на В.К.О. *** кредит (заем) в размер на 100 лева при месечна лихва от 20%;

7. На неустановени дати през 2014 г., на три пъти, предоставил на Т.С.К. *** кредити (заеми) в общ размер от 2 000 лева при месечна лихва от 10%;

8. На Г.Б. *** предоставил два кредита (заема) в общ размер от 1 700 лева, при уговорена месечна лихва, както следва:

- на неустановена дата през 2015 г. му предоставил кредит от 1 500 лева при лихва от 10%;

- на неустановена дата през периода месец септември – месец октомври 2018 г. му предоставил кредит от 200 лева при лихва от 7,5%;

9. На С.Б. *** предоставил два кредита (заема) в общ размер от 850 лева, при уговорена месечна лихва, както следва:

- през месец август 2017 г. му предоставил кредит от 500 лева при лихва от 10%, като му е върната сумата от 550 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен доход от 50 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва;

- на неустановена дата през месец август 2018 г. му предоставил кредит от 350 лева при лихва от 10%;

10. На неустановена дата през месец май 2018 г. предоставил на А.Р.Е. *** кредит (заем) в размер на 300 лева при уговорена месечна лихва от 10%;

11. На Д.А.О. *** предоставил два кредита (заема) в общ размер от 500 лева, при уговорена месечна лихва, както следва:

- на неустановена дата през 2016 г. й предоставил кредит от 200 лева при месечна лихва от 10%, като му е върната сумата от 220 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен доход от 20 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва;

- на неустановена дата през периода месец октомври - месец ноември 2018 г. й предоставил кредит от 300 лева при месечна лихва от 10%;

12. На неустановена дата през месец октомври 2018 г. предоставил на А.И.А. *** кредит (заем) в размер на 100 лева при лихва от 10%, като му е върната сумата от 110 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен доход от 10 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва;

13. На неустановена дата в началото на 2018 г. предоставил на А.К. *** кредит (заем) в размер на 1 500 лева при уговорена месечна лихва от 10%;

14. На неустановена дата през пролетта на 2018 г. предоставил на Й.К.А. *** кредит (заем) в размер на 2 700 лева при уговорена месечна лихва от 10%;

15. На неустановена дата през лятото на 2018 г. предоставил на О.О.А. *** кредит (заем) в размер на 200 лева при уговорена месечна лихва от 10%, като му е върната сумата от 220 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен доход от 20 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва;

16. На 15.09.2017 г. предоставил на О.Й.Д. *** кредит (заем) в размер на 10 000 евро при уговорена месечна лихва от 500 евро,

като от дейността си е получил неправомерни доходи в размер общо на 230 лева, представляващи уговорени и заплатени лихви, с което е извършил престъпление, за което на основание чл. 252, ал. 1 и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание лишаване от свобода, като ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия З.А.И., със снета по-горе самоличност, изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Не налага на подсъдимия З.А.И. кумулативно предвиденото наказание конфискация, поради липса на имущество. 

ОСЪЖДА, на основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК, подсъдимия З.А.И., със снета по-горе самоличност, да заплати в полза на държавата сумата от 230 (двеста и тридесет) лева, представляваща равностойността на придобитото чрез престъплението.

ЗАЧИТА задържане под стража на подсъдимия З.А.И., със снета по-горе самоличност, за периода от 10.12.2018 г. до 29.03.2019 г.

ПРИЗНАВА подсъдимия З.А.И., със снета по-горе самоличност, за НЕВИНЕН по следните пунктове от обвинението, както следва:

- на неустановена дата през 2017 г. да е дал на В.К.О. *** кредит (заем) в размер на 400 лева при уговорена месечна лихва от 10%;

- на неустановена дата през 2017 г. да е дал на Ю.С.К. *** кредит (заем) в размер на 100 лева при уговорена месечна лихва от 10% и на неустановена дата през месец септември 2018 г. да е дал на същото лице кредит (заем) в размер на 100 лева при уговорена месечна лихва от 10%;

- на неустановена дата през 2016 г. да е дал на О.О.Б. *** кредит (заем) в размер на 300 лева;

- през месец май 2018 г. да е предоставил на И.А.И. *** кредит (заем) в размер на 40 лева при уговорена месечна лихва от 25%;

- на 03.05.2017 г. да е предоставил на Р.А.С. и О. Б. О. *** кредит (заем) в размер на 16 000 лева при уговорена месечна лихва от 20%;

- на неустановена дата в началото на 2018 г. да е предоставил на А.О.Б. *** кредит (заем) в размер на 500 лева при уговорена месечна лихва от 10%;

- на неустановена дата през 2017 г. да е предоставил на А. *** кредит (заем) в размер на 1000 лева при уговорена месечна лихва от 10%;

- на неустановени дати в началото на 2018 г., на два пъти, да е дал на Г.А.И. *** кредити (заеми) от по 600 лева, при уговорена месечна лихва от 10% по първия заем и 20% по втория заем;

както и от дейността си да е получил неправомерни доходи над размер на сумата от 230 лева до размер на общо 202 293,40 лева и получените неправомерни доходи да са значителни, както и да е причинил другиму значителни вреди – на Н.Т.Н. *** в размер на 9 000 лева, на Р.А.С. и О.Б.О. в размер на 115 000 лева и на С.П. Д. в размер на 61 483,40 лева,

поради което го ОПРАВДАВА в тези части по повдигнатото му обвинение, както и по обвинението за по-тежко престъпление по чл. 252, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

Веществените доказателства, съставляващи 5 (пет) броя банкноти с номинална стойност от 100 евро, общо 500 евро; 2 (два) броя банкноти с номинална стойност 20 швейцарски франка и 1 (един) брой банкнота с номинална стойност 10 швейцарски франка - общо 50 швейцарски франка; както и 13 (тринадесет) броя банкноти с номинал 50 лева, 53 (петдесет и три) броя банкноти с номинал 20 лева, 16 (шестнадесет) броя банкноти с номинал 10 лева - общо 1870 лева, оставени на съхранение в трезор в „Банка ДСК“ АД – клон Габрово, ползван от Окръжен съд – Габрово – след влизане на присъдата в сила да се върнат на подсъдимия З.А.И..

Веществените доказателства - запис на заповед, издаден от Р.А.С.; разписка от Р.А.С. от 03.05.2017 г.; пълномощно с упълномощители О. Б. О. и Р.А.С.; декларации по чл. 25, ал. 8 от ЗННД и по чл. 264, ал. 2 от ДОПК, изготвени от О.Б.О. и Р.А.С.; операционна бележка от Банка ДСК от 17.07.2014 г. за превод на сумата от 50 евро; копие от запис на заповед от Л.О. М.; договор за покупко - продажба на недвижим имот от 03.04.2014 г. между Г.Б.Б. и З.А.И. в два екземпляра; предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.07.2014 г. между А. С.И. и Р. Н. Г.; два карирани листа с изписани ръкописно на тях имена и различни цифри; бележник с надпис „NOTEPAD А6“ с изписан един лист с ръкописни букви имена и цифри; бележник с твърди страници с надпис „NEW YORK“ с номерирани страници от 1 до 157 и изписани с ръкописни букви имена и цифри; бордеро на Пощенска банка; разписка за получени пари от Уестърн юнион; пет броя формуляри за получаване на парични суми от Устърън юнион; операционна бележка на „Банка ДСК“ АД; формуляр от получаване на парични средства на Мъни грам; пет броя известия за получаване на пари от Уестърн юнион; нареждане - разписка от 25.10.2017 г. за сумата от 480 евро на „Уникредит Булбанк“ АД; бордеро от 27.04.2018 г. на Пощенска банка; пет броя документи на латиница, издадени от RecordBank – да останат на съхранение по делото за срока на неговото запазване.

ОСЪЖДА подсъдимия З.А.И., ЕГН **********, да заплати на частния обвинител О.Й.Д., ЕГН **********, направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 500 (петстотин) лева.

ОСЪЖДА подсъдимия З.А.И., ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на Окръжен съд – Габрово направените в съдебната фаза на процеса разноски в размер на 1 641,50 (хиляда шестстотин четиридесет и един лева и 50 ст.) лева, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА подсъдимия З.А.И., ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на Окръжна прокуратура – Габрово направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 594,36 (петстотин деветдесет и четири лева и 36 ст.) лева, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА подсъдимия З.А.И., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 52,30 (петдесет и два лева и 30 ст.) лева, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране пред Апелативен съд - Велико Търново в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                      

           

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                                

                                            

                       

                                                                               2.   

 

                                                                       

                           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Габрово против З. ***, с който на подсъдимия е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК за това, че през периода О. януари 2014 г. - О. декември 2018 г., в гр. Севлиево, без съответното разрешение на БНБ, съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции извършвал по занятие банкови сделки - като физическо лице предоставял кредити по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ, както следва: на З.А.Й. ***, на Н.Т.Н. ***, на А. А. Ю. ***, на Г.С.О. ***, на Р.И.Х. ***, на В.К.О. ***, на Т.С.К. ***, на Г.Б. ***, на С.Б. ***, на А.Р.Е. ***, на Д.А.О. ***, на Ю.С.К. ***, на А.И.А. ***, на О.О.Б. ***, на И.А.И. ***, на Р.А.С. и О. Б. О. ***, на А.К. ***, на Й.К.А. ***, на А.О.Б. ***, на А. А. С. ***, на О.О.А. ***, на Г.А.И. ***, на О.Й.Д. ***, като период на даден кредит, размер на паричния кредит, уговорена и изплащана лихва по кредита или дадено обезпечение за кредита за всяко от тези лица е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт, с което получил от тези лица значителни неправомерни доходи под формата на уговорена и заплатена му лихва по предоставените кредити - 140 810 лева, и облага от прехвърляне на недвижим имот - 61 483,40 лева, общо в размер на 202 293,40 лева, и причинил другиму значителни вреди - на Н.Т.Н. *** в размер на 9000 лева, на Р.А.С. и О.Б.О. в размер на 115 000 лева и на С.П. Д. в размер на 61 483,40 лева.

Пострадалата О.Й.Д. *** е конституирана в процеса като частен обвинител, на основание чл. 76 и сл. от НПК.

В хода на съдебните прения прокурорът пледира за изключване от обвинението на описаната в пунктове 14 и 15 от обстоятелствената част на обвинителния акт деятелност, свързана с твърдения за сключени от подсъдимия И. банкови сделки с лицата О.О.Б. и И.А.И.. В останалата част представителят на държавното обвинение поддържа обвинението с така изведената в обвинителния акт правна квалификация по чл. 252, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Счита, че събраните в производството доказателства установяват по несъмнен и безспорен начин фактическата обстановка, обуславяща извод, че подсъдимият е осъществил признаците от състава на престъплението, за което е предаден на съд. Пледира за съобразяване с установената през годините съдебна практика по приложението на материалния закон, свързана основно с тълкуване на понятието „банкова сделка“, което е възприето и в особеното мнение по решение от 31.01.2022 г. по н.д. № 483/2018 г., ІІ н.о. на ВКС. Прокурорът предлага на подсъдимия И. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на специалния минимум от пет години, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер към средния.

Повереникът на частния обвинител О.Д. - адв. С.Г. ***, споделя позицията на прокурора по правната страна на спора и предлаганото наказание, което да се наложи на подсъдимия. Повереникът изразява различно от прокурора становище по отношение определяне на размера на вредата, която е настъпила като последица от разместването на имуществени блага от патримониума на С.Д. в патримониума на подсъдимия. Счита, че вредата следва да се определи като разлика между сумата, отразена като продажна цена в нотариалния акт за покупко-продажбата на апартамента на С.Д. и реалната пазарна цена на същия недвижим имот към датата на сделката. Претендира за разноските по делото.

Частният обвинител О.Д., редовно пР.ана, не се явява в съдебно заседание и не взема лично становище по съществото на делото.

По съществото на делото договорният защитник на подсъдимия - адв. Д.О., пледира за оправдаване на подсъдимия. Анализира доказателствената съвкупност, като приема, че по част от пунктовете на обвинението се установяват отношения по предоставяне на парични заеми от подсъдимия на други физически лица срещу уговаряне на лихва, а по друга част фактическото обвинение не е доказано. Защитникът поставя съществен акцент върху правната квалификация, като счита, че липсва обективния състав на престъплението по чл. 252 от НК. Позовава се на правната доктрина, очертана в публикацията на проф. П.П.„Престъпно извършване на финансови сделки и платежни услуги (чл. 252, ал. 1 от НК“, Съвременно право, 2018, бр. 2, в която се приема, че основен белег на банковата дейност е кредитиране с публично привлечен ресурс, както и че като изключителна банкова дейност може да се дефинират сделките по публично привличане на влогове или други възстановими средства - чл. 2, ал. 5, във вр. с ал. 2 от ЗКИ; отпускането на средства, които не са били набрани чрез публично предлагане, може да се осъществяват и от финансови институции и физически лица, при режим, различен от този на банките; финансови сделки, които не са изключителна банкова дейност, могат да бъдат осъществявани по занятие от финансови институции, вкл. и физически лица, като режимът в този случай е регистрационен или общ режим, а не специален (лицензионен). Адв. О. се позовава и на съдебна практика, застъпена в решение № 416/2013 г. на І н.о. на ВКС и решение № 75/2015 г. на ІІІ н.о. на ВКС. На следващо място в подкрепа на тезата си посочва становище на БНБ от 2009 г., според което банков лиценз се изисква само за такъв вид кредитиране, извършено по занятие, за което се използват парични средства, набрани чрез публично влогонабиране, а отпускането на заеми със средства, които не са набирани чрез такова публично влогонабиране, извършвано като системна дейност, характеризира извършващия го като финансова институция, за което не е необходим банков лиценз. Защитникът, без да развива алтернативна защита, взема отношение и по предложеното от прокурора наказание, което счита, че не е съобразено с принципните положение по чл. 36 от НК.

Другият защитник на подсъдимия И. – адв. П.Д., се придържа изцяло към позицията, изложена от адв. О.. Алтернативно пледира за преквалифициране на деянието по ал. 1 на чл. 252 от НК и оправдаване на подсъдимия по по-тежкия състав на същото престъпление. В пледоарията си развива подробно съображения за това, че подсъдимият не е реализирал значителни неправомерни доходи и не е причинил другиму значителни вреди.

При упражняване на правото на лична защита и в последната си дума подсъдимият З.И. изразява очакването си да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият З.А.И. е роден на *** *** и живее в същия град. Разведен е, считано от 16.05.2019 г. Завършил е основно образование. Не е осъждан. Не работи по трудово правоотношение. Управител е на „.....“ ЕООД гр. Севлиево.

През инкриминирания период подсъдимият З.И., заедно със семейството си – съпруга и малолетния си син, роден през 2016 г., живеел на ул. ..... на гр. Севлиево. Кварталът бил населен с хора, значителна част от които били с ниска степен на образование или без образование, полагали нискоквалифициран труд при минимално възнаграждението или изобщо не работели и разчитали на социални помощи. Сред съгражданите си от квартала подсъдимият бил познат и с името А., както и с прякора „К.“. 

Подсъдимият И. развивал търговска дейност в магазин за хранителни стоки, намиращ се в кв. „Балабанца“. Наред с това, срещу съответно заплащане, извършвал превози на пътници и товари между България и Западна Европа. Реализирал известни спестявания и разполагал със свободни парични средства. Решил да увеличи доходите си, като предоставя заеми срещу лихва. Доброто му финансово състояние станало известно както на хора от квартала, така и на други лица, които не живеели постоянно таО. Те знаели, че И. има възможност веднага след поискване да им предоставя в заем пари срещу задължение от тяхна страна да ги върнат с лихва и започнали да го търсят, когато имали нужда. При срещите между подсъдимия и съответното лице било постигано съгласие относно размера на главницата, като се уговаряла и лихва, която да се заплаща от длъжника. Уговорената лихва се явявала възнаграждение за предоставената сума и позволявала на подсъдимия да си осигурява доходи. Размерът на възнаграждението варирал в зависимост от различни фактори – период на връщане, размер на главницата, личните отношения със заемополучателя и други. Не били съставяни документи както при даването на заемите, така и при връщането на пари за погасяване на главницата или на определената лихва. Издължаването ставало обичайно в дома на подсъдимия или на друго уговорено място. При поредица от случаи И. изисквал от длъжниците техните банкови дебитни карти и кодовете за тях, което му позволявало сам да тегли безкасово от постъпващи по сметките им пари. В други случаи изисквал и задържал личните карти на длъжниците си и им ги давал за касово теглене на пари в деня, на който по сметките им постъпвали приходи.

По описания начин подсъдимият И. предоставил заеми срещу задължение за връщането им с уговорена лихва на свидетелите З.А.Й., Н.Т.Н., А.А. О., Г.С.О., Р.И.Х., В.К.О., Т.С.К., Г.Б.Б., С.Б.Т., А.Р.Е., Д.А.О., А.И.А., А.К.А., Й.К.А., О.О.А. и О.Й.Д.. 

1. Свидетелката З.Й. живеела във вилна зона „Хоталич“, разположена над кв. „Балабанца“ на гр. Севлиево. Преди години живяла в посочения квартал и от там познавала подсъдимия, който й бил съсед. Знаела го с името А.. Известно й било, че същият дава пари на заем срещу лихва.

В началото на 2018 г. свидетелката Й. работела в „Идеал Стандарт“ АД – Севлиево при минимално възнаграждение. През месец януари на същата година имала спешна нужда от пари. Решила да се възползва от услугите на подсъдимия. Поискала му сумата от 100 лева, които И. й дал, като й определил 10 лева месечна лихва или 10% върху главницата. Не бил съставен и подписан документ за сключения договор. През месец февруари 2018 г., след като получила дължимото й трудово възнаграждение за предходния месец, свидетелката Й. върнала на подсъдимия общо 110 лева, по който начин изцяло погасила задължението, ведно с определената лихва. С получаването на сума, която надхвърля размера на главницата и съставлява определено от И. възнаграждение с характер на лихва, същият реализирал доход в размер на 10 лева.

При връщането през месец февруари 2018 г. на главницата и лихвата по получения през предходния месец паричен заем, свидетелката Й. поискала и получила от подсъдимия втори заем в размер на 200 лева. Определената й лихва отново била в размер на 10% или по 20 лева месечно.

През месец март свидетелката не успяла да изпълни задължението си по втория заем и дала на И. само 20 лева. По същото време, поради предстояща хоспитализация в болница в гр. Плевен, имала нужда от още пари. Поискала от подсъдимия 500 лева, които той й дал, като върху тази сума определил месечна лихва отново от 10% или по 50 лева месечно. През следващите месеци и до месец септември 2018 г. включително свидетелката Й. връщала на подсъдимия И. суми за погасяване на главниците и лихвите по втория и третия получени от нея заеми. Общият размер на върната сума не е възможно да се определи.       

2. Свидетелят Н.Т.Н. ***, но от няколко години пребивавал приоритетно в Германия. В България се връщал и оставал за сравнително кратки периоди. В Севлиево свидетелят Н. живеел в кв. „Балабанца“ и от там познавал подсъдимия с името „А.“. Известно му било, че И. дава пари на заем срещу връщането им с лихва.

През месец май 2018 г. свидетелят Н. ***. Имал нужда от пари. Решил да се възползва от услугите на подсъдимия. Поискал му сумата от 2 000 лева, които И. му дал, като определил 400 лева месечна лихва или 20% върху главницата. Не бил съставен и подписан документ за сключения договор. През месец юни Н. не успял да погаси задължението си за месечна лихва, поради което размерът й бил добавен към главницата. На неустановена дата през същия месец посоченият свидетел се срещнал с подсъдимия и му поискал на заем още 3 000 лева, които И. му предоставил. Уговорено било парите да се връщат с лихва, размерът на която обаче не бил конкретизиран и подсъдимият го променял в периода на връщане на заема според размера на вноските, които свидетелят правел за погасяване на първия и на втория заеО. Отново на неустановена дата през месец юни 2018 г., преди да отпътува към Германия, Н.Н. поискал от подсъдимия и получил и трети заем, който бил в размер на 500 лева. Както по предходните заеми, било уговорено парите да се връщат с лихва, размерът на която не бил конкретизиран и през периода на издължаване се определял от подсъдимия според размера на вноските, които свидетелят правел за погасяване на трите си заема. Докато се намирал в Германия Н. изпращал пари чрез компании за трансгранични плащания и парични преводи, сред които и „Мъни грам“. Като получатели по преводите били вписвани лица, посочени от подсъдимия. През месец ноември 2018 г. свидетелят се намирал в България и лично дал на И. поредна сума пари за погасяване на заемите си. Общият размер на върната сума не е възможно да се определи.    

3. Свидетелката А.А. О. (с предишно фамилно име Ю.) отдавна живеела в кв. „Балабанца“ на гр. Севлиево и от там познавала подсъдимия с прякора „А.“. Известно й било, че същият дава пари в заем срещу задължение за връщането им с лихва.

През месец юли 2018 г. свидетелката О. имала нужда от парични средства за погасяване на дълг по свой банков кредит. Разполагала с телефонния номер на И. и на неустановена дата през посочения месец му се обадила, като поискала от него да й даде пари в заеО. Подсъдимият се съгласил. Двамата се срещнали в дома на О., където И. й предоставил поискания заем от 300 лева. Върху тази сума определил месечна лихва от 30 лева или 10% върху главницата. Не бил съставен и подписан документ за сключения договор. На следващия месец свидетелката върнала на подсъдимия сума в размер на 30 лева за погасяване на определената й лихва.

На неустановена дата през месец август 2018 г. свидетелката О. отново се свързала по телефона с подсъдимия, за да му иска нов заем за погасяване на друг свой заеО. Двамата се срещнали в дома на О., където И. й предоставил поисканите 400 лева. Върху тази сума определил месечна лихва от 40 лева или 10% върху главницата. Не бил съставен и подписан документ за сключения договор. Общият размер на дължимата лихва по двата заема станал 70 лева, които пари свидетелката започнала да плаща през следващите месеци.

След като получила втория заем, на неустановена дата през месец август 2018 г. свидетелката О. отново потърсила подсъдимия, за да иска от него 50 лева за лечение на дъщеря си. И. й занесъл 50 лева, върху която сума определил месечна лихва от 10 лева или 20% върху главницата. Общият размер на лихвата по трите заема станал 80 лева, която сума свидетелката плащала до месец октомври 2018 г. включително.   

Не е възможно да се определи общият размер на върната сума за целия период от получаване на първия заем до края на инкриминирания период.

4. Свидетелят Г.С.О. живеел в кв. „Балабанца“ на гр. Севлиево и от там познавал подсъдимия. Знаел го с прякорите „А.“ и „К.“. Известно му било, че същият дава пари на заем срещу лихва.

През месец март 2018 г. свидетелят О. спешно имал нужда от пари за лечение на детето си в гр. София. Решил да се възползва от услугите на подсъдимия. На неустановена дата през посочения месец се срещнал с И. и му поискал заем от 200 лева. Последният му дал исканата сума, върху която определил 20 лева месечна лихва или 10% върху главницата. Не бил съставен и подписан документ за сключения договор. В началото на месец април 2018 г. свидетелят О. върнал на подсъдимия общо 220 лева, по който начин изцяло погасил задължението, ведно с определената лихва. С получаването на сума, която надхвърля размера на главницата и съставлява определено от И. възнаграждение с характер на лихва, същият реализирал доход в размер на 20 лева.

5. Свидетелката Р.И.Х. живеела в кв. „Балабанца“ на гр. Севлиево и от там познавала подсъдимия с прякора „А.“. От хора в квартала научила, че И. дава пари на заем срещу лихва.

През лятото на 2017 г. свидетелката имала нужда от пари за сватбата на дъщеря си Е.. Решила да се възползва от услугите на подсъдимия. На неустановена дата през посочения сезон се срещнала с И. и му поискала заем от 300 лева. Последният й дал исканата сума, върху която определил 70 лева месечна лихва. Не бил съставен и подписан документ за сключения договор. На следващия месец, след като получила заплатата си, свидетелката Х. върнала на подсъдимия общо 370 лева, по който начин изцяло погасила задължението, ведно с определената лихва. С получаването на сума, която надхвърля размера на главницата и съставлява определено от И. възнаграждение с характер на лихва, същият реализирал доход в размер на 70 лева.

На неустановена дата през периода месец януари - месец октомври 2018 г. свидетелката Х. за втори път потърсила подсъдимия И.. Поискала му 170 лева, които й били необходими за аборт. Подсъдимият й предоставил исканата сума, върху която не определил конкретен размер на лихвата, а поискал от свидетелката на следващия месец да му даде цялата си заплата. Тя обаче ползвала болнични. Размерът на възнаграждението й през следващия месец било по-ниско от обичайното – само 200 лева, които пари Х. дала на подсъдимия. С получаването на сума, която надхвърля размера на главницата и съставлява определено от И. възнаграждение с характер на лихва, същият реализирал доход в размер на 30 лева.

През посочените периоди на 2017 г. и на 2018 г. заеми срещи лихва от подсъдимия И. вземали освен свидетелката Р.Х., така й съжителят й - свидетелят О.О.Б. и синът й – свидетелят А.О.Б.. За да си гарантира връщането на парите с лихва, подсъдимият З.И. въвел практиката няколко дни преди получаване на трудовите им възнаграждения да взема личните карти от свидетелите Р.Х. и О.Б.. След това около дните на превеждане на заплатите им по банковите им сметки придружавал свидетелите до обслужващите им банки, давал им личните документи, за да извършат касово теглене на парите, изчаквал ги пред съответния банков офис и след като те излезели от там им вземал парите от заплатите и личните им карти.

6. През 2014 г. свидетелката В.К.О. живеела в кв. „Балабанца“ на гр. Севлиево. През 2015 г. се преместила и установила да живее в гр. Дряново. Подсъдимият И. й бил познат с прякора „А.“. Известно й било, че дава пари на заем срещу лихва.

На неустановена дата през 2014 г. свидетелката О. имала нужда от пари. Решила да се възползва от услугите на подсъдимия. Срещнала се с него и му поискала заем от 100 лева. Последният й дал исканата сума, върху която определил 20 лева месечна лихва или 20% върху главницата. Не бил съставен и подписан документ за сключения договор. През следващите месеци свидетелката давала пари на И. за погасяване на задължението си, включително за уговорената лихва. Не се установява общия размер на върната сума по този заеО.

7. Свидетелят Т.С.К. живеел в кв. „Балабанца“ на гр. Севлиево. Подсъдимият И. му бил познат от квартала. Знаел го с прякора „А.“. На свидетеля било известно, че И. дава пари на заем срещу връщането им с лихва.

На неустановена дата през 2014 г. свидетелят К. потърсил услугите на подсъдимия за получаване на заем от 1 000 лева. Срещнал се с И. пред дома му. Последният му дал 1 000 лева, като определил месечна лихва от 100 лева или 10% върху главницата. Не бил съставен и подписан документ за сключения договор. През следващите месеци свидетелят започнал да ходи до дома на И., за да му дава по 100 лева за дължимата лихва. Около два месеца след вземане на първия заем, Т.К. поискал и получил от подсъдимия и втори заем в размер на 500 лева, а около месец по-късно още един заем – отново в размер на 500 лева. По трите заема З.И. определил обща месечна лихва от 200 лева или 10% от главницата. През следващите месеци и години К. ежемесечно давал на подсъдимия по 200 лева за погасяване на задълженията си. На неустановена дата през 2018 г. И. взел личната карта на длъжника си. След това, когато настъпвал деня за поредното месечно погашение, свидетелят К. отивал в дома на подсъдимия, получавал личната си карта, за да може да изтегли на каса пари от обслужващата го банка и давал на И. 200 лева, а заедно с тях и документа си за самоличност. Общата сума, която свидетелят предал на подсъдимия за целия инкриминиран период, не е възможно да се определи.

8. Свидетелят Г.Б.Б. живеел в кв. „Балабанца“ на гр. Севлиево. Познавал подсъдимия И. с прякора „А.“ и му било известно, че дава пари на заем срещу връщането им с лихва.

На неустановена дата през 2015 г. свидетелят Б. потърсил услугите на подсъдимия за получаване на заем от 1 500 лева. Парите му били необходими, за да дострои къщата си. Срещнал се с И. пред дома му. Последният му дал исканите 1 500 лева, върху която сума определил месечна лихва от 150 лева или 10% върху главницата. Не бил съставен и подписан документ за сключения договор. През следващите месеци свидетелят започнал да ходи до дома на И., за да му дава по 150 лева за дължимата лихва.

На неустановена дата през периода месец септември – месец октомври 2018 г. свидетелят Б. отново потърсил подсъдимия И., като му поискал заем от 200 лева. Парите му били необходими, за да си купи нова печка. Подсъдимият му дал исканата сума, като му определил лихва от 15 лева месечно или 7,5% върху главницата. На следващия месец свидетелят върнал само 15 лева, колкото бил размера на определената сума за месечна лихва.

Не е възможно да се определи общата сума, която свидетелят е върнал на подсъдимия за целия инкриминиран период.

9. Свидетелят С.Б.Т. живеел в кв. „Балабанца“ на гр. Севлиево. Познавал подсъдимия И. с прякора „А.“ и му било известно, че дава пари на заем срещу връщането им с лихва.

На неустановена дата през месец август 2017 г. свидетелят Т. отишъл в дома на подсъдимия, за да му поиска заем от 500 лева. Парите му били необходими, за да осигури храна за отглежданите от него коне. И. му дал исканата сума от 500 лева, върху която определил месечна лихва от 50 лева или 10% върху главницата. Не бил съставен и подписан документ за сключения договор. През следващите два месеца, на два пъти, свидетелят предал на подсъдимия по 275 лева, или общо 550 лева, по който начин погасил задължението заедно с определената лихва. С получаването на сума, която надхвърля размера на главницата и съставлява определено от И. възнаграждение с характер на лихва, същият реализирал доход в размер на 50 лева.

На неустановена дата през месец август 2018 г. свидетелят Т. отново потърсил подсъдимия, като му поискал заем от 350 лева. И. му дал исканата сума, като му определил лихва от 35 лева месечно или 10% върху главницата. На следващия месец свидетелят върнал на подсъдимия 35 лева за лихва, а на по-следващия му дал още 70 лева, която сума се договорили да покрие дължимата месечна лихва и част от главницата.

10. Свидетелката А.Р.Е. ***. Чрез майка си – свидетелката В.К.О., се познавала с подсъдимия. Знаела го с прякорите „А.“ и „К.“. Известно й било, че дава пари на заем срещу връщането им с лихва.

На неустановена дата през месец май 2018 г. свидетелката Е. се срещнала с подсъдимия. Поискала му заем от 300 лева. И. й предоставил исканата сума от 300 лева, върху която определил месечна лихва от 10% върху главницата. През следващите месеци свидетелката върнала на подсъдимия 140 лева и след това още 160 лева. Според постигнатата първоначална договорка останала задължена за още пари за покриване на главницата и лихвата.

11. Свидетелката Д.А.О. живеела в кв. „Балабанца“ на гр. Севлиево и от там познавала подсъдимия с прякорите „А.“ и „К.“. От хора в квартала научила, че И. дава пари на заем срещу лихва.

През 2016 г. свидетелката О. имала спешна нужда от пари за лечение на детето. На неустановена дата през посочената година се срещнала с И. и му поискал заем от 200 лева. Последният й дал исканата сума, върху която определил 10% месечна лихва. Не бил съставен и подписан документ за сключения договор. На следващия месец свидетелката върнала на подсъдимия общо 220 лева, по който начин изцяло погасила задължението, ведно с определената лихва. С получаването на сума, която надхвърля размера на главницата и съставлява определено от И. възнаграждение с характер на лихва, същият реализирал доход в размер на 20 лева.

На неустановена дата през периода месец октомври - месец ноември 2018 г. свидетелката О. за втори път потърсила подсъдимия И.. Поискала му 300 лева, които й били необходими за погребение на свекъра й. Подсъдимият й предоставил исканата сума, върху която определил отново месечна лихва от 10%. Известно време след получаване на втория заем подсъдимият отишъл в дома на свидетелката, където по негово искане тя му дала личната си карта. И. й казал, че ще я придружи до банката, където ще й даде документа за самоличност, за да изтегли парите от заплатата си и да му върне заема.

12. Свидетелят А.И.А. ***. От няколко години се познавал с подсъдимия. Знаел го с името А.. Известно му било, че същият дава пари на заем срещу лихва.

През месец октомври 2018 г. свидетелят А. имал нужда от пари. Решил да се възползва от услугите на подсъдимия. На неустановена дата през посочения месец се срещнал с И. и му поискал заем от 100 лева. Последният му дал исканата сума, върху която определил 10 лева месечна лихва или 10% върху главницата. Не бил съставен и подписан документ за сключения договор. През месец ноември 2018 г. свидетелят А. върнал на подсъдимия общо 110 лева, по който начин изцяло погасил задължението, ведно с определената лихва. С получаването на сума, която надхвърля размера на главницата и съставлява определено от И. възнаграждение с характер на лихва, същият реализирал доход в размер на 10 лева.

13. Свидетелят А.К.А. живеел в кв. „Балабанца“ на гр. Севлиево заедно със свидетелката К.Б.А. и петте им деца. В началото на 2018 г. А. имал нужда от парични средства за закупуване на дърва и плащане на ползваната в домА.нството електрическа енергия. Познавал подсъдимия, който живеел в същия квартал. Известно му било, че той дава заеми срещу задължение за връщането им с лихва. Потърсил го и му поискал 1 500 лева. И. казал на свидетеля, че лихвата върху тази сума е 10%. А.А. приел условията по сделката и подсъдимият му дал 1 500 лева. За да си гарантира връщането на парите и тъй като знаел, че свидетелката А. получава детски добавки за децата си, З.И. поискал банковата й дебитна карта. Свидетелят А. му дал дебитната карта на жената, с която съжителствал, като му предоставил и пин-кода за нея. През следващите месеци подсъдимият И. теглел постъпващите по банковата сметка на свидетелката А. пари. Точният размер на изтеглената от него сума не е установен.

14. Свидетелят Й.К.А. живеел в кв. „Балабанца“ на гр. Севлиево, заедно със свидетелката Е.Х.Ш. и децата иО. През пролетта на 2018 г. свидетелят А. решил да ходи в Германия, за да си търси работа. Имал дългове към няколко лица и искал да ги погаси преди да замине за чужбина. От квартала, в който живеел, познавал подсъдимия И. и му било известно, че той дава заеми срещу задължение за връщането им с лихва. Потърсил го и му поискал 2 700 лева. И. казал на свидетеля, че лихвата върху тази сума е 270 лева месечно или 10% върху главницата. Й.А. приел да получи заема при исканите от подсъдимия условия и последният му дал сумата от 2 700 лева. През следващите месеци свидетелят започнал да се издължава. Не се установява размерът на върната на подсъдимия сума. 

15. Свидетелката О.О. ***. През лятото на 2018 г. имала спешна нужда от пари. Известно й било, че подсъдимият, който бил в някаква родствена връзка с вуйчо й и тя го знаела с името А., дава пари на заем срещу връщането им с лихва. На неустановена дата през лятото на 2018 г. свидетелката отишла при З.И. в кв. „Балабанца“ и му поискал заем от 200 лева. Последният й дал исканата сума, върху която определил 20 лева месечна лихва или 10% върху главницата. Не бил съставен и подписан документ за сключения договор. За обезпечаване на вземането свидетелката дала банковата карта на вуйчо си и пин-кода за нея. Три месеца по-късно, след като събрала дължимата сума, свидетелката А. занесла на подсъдимия 260 лева, която сума според договореното покривала главницата и лихвите. Подсъдимият И. й казал, че за нея лихвата ще бъде само 20 лева и взел от О.А. 220 лева. С получаването на сума, която надхвърля размера на главницата и съставлява определено от И. възнаграждение с характер на лихва, същият реализирал доход в размер на 20 лева.

16. През 2016 – 2017 година свидетелката О.Й.Д. и съжителстващият с нея свидетел О. Р. А.развивали свой бизнес в Белгия. Свидетелят А.бил от кв. „Балабанца“ на гр. Севлиево и още от детството си познавал подсъдимия З.И., а свидетелката Д. се запознала с него покрай съжителя си. През 2016 г. свидетелят А.имал нужда от пари за бизнеса си в Белгия. Потърсил съдействие от подсъдимия, който му дал безлихвен заем в размер на 10 000 евро. През 2017 г. А.и Д. отново потърсили услугите на И. за нов заем от 10 000 евро. Този път подсъдимият определил месечна лихва от 500 евро върху главницата и за да си гарантира връщането на парите поискал като допълнително „обезпечение“ да му бъде прехвърлено право на собственост върху недвижим имот. Свидетелите Д. и А.приели тези изисквания, като по отношение на условието за прехвърляне на собственост, двамата останалите с убеждението, че се касае до предварителен договор, който ще стане окончателен ако до една година от получаване на втория заем те не върнат на подсъдимия сумите за двата получени заема с лихвите или общо 52 000 лева. Двамата свидетели не притежавали недвижима собственост, поради което „гарант“ станала майката на свидетелката Д. - С.П. Д., която била собственик на апартамент в гр. Севлиево. На 15.09.2017 г., в гр. Севлиево, пред кантората на нотариус П. Д. подсъдимият И. дал на свидетелите Д. и А.заем от 10 000 евро при 500 евро месечна лихва. По същото време в нотариалната кантора бил сключен договор за покупко-продажба между С.Д. – като продавач и подсъдимия И. – като купувач. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 10, том VI, рег. № 13 643, дело № 776 от 15.09.2017 г., съставен от свидетеля А.С. – помощник-нотариус по заместване при П. Д. – нотариус с рег. № 543 на Нотариалната камара, С.Д. продала на подсъдимия З.И. идеални части от поземлен имот с административен адрес в гр. Севлиево, ул. „О. П.“ № 18-20, жилището си на същия адрес – апартамент със застроена площ от 118,47 кв.О., заедно с прилежащите избено помещение и таванско помещение, както и гараж в същата сграда. Според договора платената сума е 9 990 лева. В края на 2018 г. подсъдимият И. прехвърлил собствеността на трето лице – И.А.И..

Според заключението на изготвената в досъдебната фаза на процеса строително-оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице Ц.Х., към месец септември 2017 г. стойността на недвижимия имот, предмет на договора за покупко-продажба, е 100 600 лева.

При разпита на вещото лице се установи, че същото не е имало възможност на извърши оглед на оценявания недвижим имот, поради което действителното му състояние не е взето под внимание при определяне на пазарната му оценка. По тези съображения съдът назначи допълнителна експертиза.

Според заключението на допълнителната строително-оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице Ц.Х., към месец септември 2017 г. стойността на недвижимия имот, предмет на договора за покупко-продажба, е 83 000 лева.

 

На 20.11.2018 г. в дома на подсъдимия З.И.,***, било извършено претърсване и изземване. Процесуално-следственото действие е реализирано след дадено разрешение от съдия от Окръжен съд – Габрово, като резултатите от него са материализирани в съответен протокол за претърсване и изземване и фотоалбум към него (л. 13-25 от т. І от сл. дело). Иззетите вещи са били обект на оглед, във връзка с което е съставен съответен протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум (л. 27-33 от т. І от сл. дело). При претърсването в различни помещения от жилището на подсъдимия – от преддверие към котелно помещение, от кухня на втория тежа на къщата, от преходна стая и от спалня, са иззети различни вещи – запис на заповед с издател Р.А.С.; разписка от 03.05.2017 г. от Р.А.С. за получена сума от подсъдимия; пълномощно с упълномощители О. Б. О. и Р.А.С.; декларации по чл. 25, ал. 8 от ЗННД от О.О. и Р.С.; декларации по чл. 264, ал. 2 от ДОПК от О.О. и Р.С.; копие от запис на заповед от Л.О. М. за сумата от 11 065 лв., платими с падеж 31.12.2012 г.; договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.04.2014 г. между Г.Б.Б. и З.А.И. в два екземпляра; предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.07.2014 г. между А. С.И. и Р. Н. Г.; два карирани листа с изписани ръкописно на тях имена и различни цифри; бележник с надпис „NOTEPAD А6“ с изписан един лист с ръкописни букви имена и цифри; бележник с твърди страници с надпис „NEW YORK“ с номерирани страници от 1 до 157 и изписани с ръкописни букви, имена и цифри; бордеро на Пощенска банка; разписка за получени пари от Уестърн юнион за сумата от 400 евро, спестовна книжка по спестовна сметка; пет броя формуляри за получаване на парични суми от Устърън юнион; операционна бележка на Банка ДСК; формуляр от получаване на парични средства на Мъни грам; пет броя известия за получаване на пари от Уестърн юнион; нареждане - разписка от 25.10.2017 г. за сумата от 480 евро на Уникредит Булбанк; бордеро от 27.04.2018 г. на Пощенска банка; пет броя документи на латиница, издадени от RecordBank, с изписани суми в евро от дати, както следва: 04.07.2016 г., 14.07.2016 г., 13.07.2016 г. 14.10.2016 г. и 14.07.2016 г.; банкова карта на „Банка ДСК“ АД на името на С.И. с прикрепен към нея лист с изписан ръкописен текст „Сапа – пин – 11-65“; банкова карта на „Общинска банка“ АД на името на Д.А.И. с прикрепен към нея лист с напечатан пин-код и номера на банковата карта; лични карти на свидетелите Т.С.К., Д.А.О., О.О.Б. и Р.И.Х.; банкова карта на „Пощенска банка“ АД на името на свидетелката Л.И.Д. с прикрепен лист с изписан пин-код; банкова карта на „Общинска банка“ АД на името на свидетел А.О.Б. с прикрепен лист с изписан пин-код; банкова карта на „Уникредит Булбанк“ АД на името на свидетелката Г.А.И. с прикрепен към нея лист с изписан пин-код; банкова карта на свидетелката К.Б.А. с прикрепен лист с изписан пин-код; парични суми – 5 броя банкноти с номинална стойност от 100 евро - общо 500 евро; 2 броя банкноти с номинална стойност 20 швейцарски франка и 1 брой банкнота с номинална стойност 10 швейцарски франка - общо 50 швейцарски франка; 13 броя банкноти с номинал 50 лева, 53 броя банкноти с номинал 20 лева, 16 броя банкноти с номинал 10 лева - общо 1870 лева.

Според заключението на изготвената, изслушана и приета на съдебното следствие почеркова експертиза, което не се оспорва от страните по делото и се приема от съда за мотивирано и законосъобразно, всички ръкописни текстове, изписани в приобщените веществени доказателства – два карирани листа и бележник с твърди корици с надпис „NEW YORK“, са писани от подсъдимия З.И..

Според заключението на изготвената, изслушана и приета на съдебното следствие почеркова експертиза, което не се оспорва от страните по делото и се приема от съда за мотивирано и законосъобразно, част от ръкописните и цифрови текстове от лицевата страна на представения и приет при провеждане на съдебното следствие отрязък от лист с надпис в горната му част „Градим България“ (л. 242) са писани от подсъдимия И. (обозначени в каре в червен цвят на фиг. 2 от заключението). Останалият текст върху тази страна на листа, както и върху обратната му страна не е писан от подсъдимия.

 

Описаното от фактическа страна съдът намира за установено въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва:

гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите З.А.Й. (включително показанията й от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 предл. 2 от НПК), Н.Т.Н. (включително показанията му от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 предл. 2 от НПК), О.И.Д., А.А. О. (включително показанията й от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 предл. 2 от НПК), Г.С.О. (включително показанията му от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 предл. 2 от НПК), Р.И.Х. (включително показанията й от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 предл. 2 от НПК), О.О.Б. (включително показанията му от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК), А.О.Б. (включително показанията му от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК), В.К.О. (включително показанията й от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК и по чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК), Т.С.К. (включително показанията му от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 предл. 2 от НПК), Г.Б.Б. (включително показанията му от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК), (включително показанията му от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 предл. 2 от НПК), С.Б.Т. (включително показанията му от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 предл. 2 от НПК и по чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК), А.И.А., А.Р.Е. (включително показанията й от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК), Д.А.О. (включително показанията й от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 и 2 предл. 2 от НПК), А.К.А. (включително показанията му от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК), К. Б. А. (включително показанията й от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК), Й.К.А. (включително показанията му от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК), Е. Х.Ш., О.О.А. (включително показанията й от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК), О.Й.Д. (включително показанията й от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 предл. 2 от НПК), О. Р. А., А.О.С., О.Б.О. (включително показанията й от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК), А.Ю.С. (включително показанията й от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК), С.А.И., Г.А.И. (включително показанията й от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и 2 от НПК), И.О.О., А.А.А., Л.И.Д., З.О.О., С.А.И., С.А.Д. и Д.Р.С.;

приетите и приложени по делото писмени доказателства и доказателствени средства – по том І от ДП: протокол за претърсване и изземване с фотоалбум (л. 13 – 25); протокол за оглед на веществено доказателство с фотоалбум (л. 27- 33); справки от Агенция по вписвания (л. 50 – 64); определение № 249 от 19.11.2018 г. по ЧНД № 113/2018 г. на Окръжен съд - Габрово и разрешение към същото (л. 74 – 75); придружително писмо и документи от Община - Севлиево (л. 231 – 234); по том ІІ от ДП: 10 броя разписки за върнати вещи (л. 17 – 26), от които разписки за върнати лични карти на свидетелите Т.С.К., Д.А.О., О.О.Б. и Р.И.Х. и банкови карти на свидетелите Л.И.Д., А.О.Б., А.А. А., К.Б.А., О.О.А. и Г.А.И.; справка от Агенция по вписвания и копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (л. 28 - 30); удостоверение за наследници на С.П. Д. (л. 35); копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (л. 43 – 54); приетите на съдебното следствие: справка от МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД – Севлиево (л. 359); справка от „Общинска банка“ АД, ведно с договори за издаване и ползване на електронна дебитна карта и извлечения от сметките на свидетелите Р.Х., Д. М., А.Б. и О.Б. (л. 361-387); справка от „Cash Express“; справка от „Фактор И.Н.“ АД; справка от НАП и заверени копия от ГДД по чл. 92 от ЗКПО за „.....“ ЕООД (л. 519 – 542); справка от „Банка ДСК“ АД, ведно с извлечения от движението по банковите сметки на свидетелите А.С. и К.А. (л. 586 – 592); справка от НАП за трудовите договори на свидетеля С.И. (л. 682); справка от „Банка ДСК“ АД, ведно с извлечение за движението по сметката на свидетеля С.И. (л. 693 – 701); справки от Агенция по вписванията, МВР – КАТ и Община Севлиево относно имущественото състояние на подсъдимия И. (л. 760 – 769);

заключенията на експертизите: първоначалната и на допълнителната строително – оценъчна експертиза; на трите почерковите експертизи;

веществените доказателства – иззетите при претърсването в жилището на подсъдимия И. вещи: запис на заповед с издател Р.А.С.; разписка от 03.05.2017 г. от Р.А.С. за получена сума от подсъдимия; пълномощно с упълномощители О. Б. О. и Р.А.С.; декларации по чл. 25, ал. 8 от ЗННД от О.О. и Р.С.; декларации по чл. 264, ал. 2 от ДОПК от О.О. и Р.С.; копие от запис на заповед от Л.О. М. за сумата от 11 065 лв., платими с падеж 31.12.2012 г.; договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.04.2014 г. между Г.Б.Б. и З.А.И. в два екземпляра; предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.07.2014 г. между А. С.И. и Р. Н. Г.; Два карирани листа с изписани ръкописно на тях имена и различни цифри; Бележник с надпис „NOTEPAD А6“ с изписан един лист с ръкописни букви имена и цифри; бележник с твърди страници с надпис „NEW YORK“ с номерирани страници от 1 до 157 и изписани с ръкописни букви, имена и цифри; бордеро на Пощенска банка; разписка за получени пари от Уестърн юнион за сумата от 400 евро, спестовна книжка по спестовна сметка; пет броя формуляри за получаване на парични суми от Устърън юнион; операционна бележка на Банка ДСК; формуляр от получаване на парични средства на Мъни грам; пет броя известия за получаване на пари от Уестърн юнион; нареждане - разписка от 25.10.2017 г. за сумата от 480 евро на Уникредит Булбанк; бордеро от 27.04.2018 г. на Пощенска банка; пет броя документи на латиница, издадени от RecordBank, с изписани суми в евро от дати, както следва: 04.07.2016 г., 14.07.2016 г., 13.07.2016 г. 14.10.2016 г. и 14.07.2016 г.; представения и приет при провеждане на съдебното следствие отрязък от лист с надпис в горната му част „Градим България“ и изписания ръкописно цифри; парични суми;

веществените доказателствени средства, събрани при експлоатацията на СРС . 

Подсъдимият З.И. се ползва от правото си да не дава обяснения по обвинението.

Преди да продължи изложението си с анализ на доказателствата съдът следва да посочи, че изключва от доказателствената съвкупност заключенията на първоначалната и двете допълнителни финансово – икономически експертизи, изготвени в досъдебната фаза на процеса (л. 221-226 и л. 249-253 от т. І от ДП; л. 32-33 от т. ІV от ДП). Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от НПК експертиза се назначава, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката. В случая на вещото лице са поставени задачи, които, от една страна, не са ангажирали експертната му компетентност, а от друга - на практика са му делегирали отговорности да анализира и даде оценка за достоверността на свидетелските показания. Становището на настоящия състав е, че експертизи с подобни задачи са напълно недопустими.

Анализът на доказателствата и преценката за тяхната достоверност, надеждност и взаимна връзка, според настоящия състав обосновава следните изводи:

В показанията си всеки от свидетелите З.Й., Н.Н., А. О., Г.О., Р.Х., В.О., Т.К., Г.Б., С.Т., А.Е., Д.О., А.А., А.А., Й.А., О.А. и О.Д. и О. А.посочва по какъв начин се е насочил към подсъдимия и какво е съдържанието на проведените разговори с него. Установява се постиганото съгласие за предоставянето на парични суми и техния размер, както и, че И. е искал заплащането на лихва в определен от него размер и е получавал възнаграждения по сделките. Всички посочени свидетели изясняват идентичен механизъм на възникване и развитие на отношенията си с подсъдимото лице по повод дадените парични средства. Обстоятелството, че З.И. е известен с това, че дава пари на заем срещу лихва се установява както от показанията на изброените до тук свидетели, така и от показанията на свидетелите О.О., А.С., Г.И., И.О., А.А., З.О., С.И.; също и при анализа на писмените и на веществените доказателства.

В хода на съдебното следствие, основно заради констатирани противоречия, съдът приобщи чрез цялостно или частично прочитане показанията на свидетелите от разпитите им в досъдебната фаза на процеса. В значителна степен така изведените в настоящия акт фактически изводи са базирани и на показанията на свидетелите от досъдебното производство. Поради това съдът следва да изложи следните общи съображения за доказателствената достоверност на така приобщените свидетелски показания:     

1. Никой от свидетелите не излага конкретни и категорични твърдения за оказвано давление при провеждане на досъдебното производство, за да даде показания в определена насока. Някои от тях съобщават, че преди започване на разпита им е било обяснено във връзка с какви обстоятелства са пР.ани да свидетелстват, което се определя от съда за напълно нормална практика предвид необходимостта свидетелят под формата на свободен разказ да изложи всичко, което му е известно по делото. Друг е въпросът доколко показанията им са изцяло последователни и достатъчно конкретни.

2. Всички свидетели, с изключение на О.Д., продължават да поддържат добри и нормални отношение със З.И. и при никой от тях не се установи мотив, за да депозира уличаващи подсъдимия, но лъжливи по своето съдържание показания.

3. Причините за породилите се разминавания в показанията съдът отдава предимно на изминалия дълъг период от време между разпитите, което обяснява невъзможността на част от свидетелите да възпроизведат с точност спомените си. Депозираните на досъдебното производство показания са дадени във времето най-близо до инкриминираните събития, което минимализира възможността за изкривяване интерпретацията на фактите, поради липса на акуратни спомени. На следващо място, повечето свидетели са лица с нисък образователен и социален статус, не работят или работят срещу скромни възнаграждения. Почти всички живеят заедно с подсъдимия в една сравнително ограничена и затворена социална общност – в един град и квартал, комуникират помежду си, включително по въпросите по делото. Някои от тях, като примерно свидетелите З.Й., Г.О., В.О., А.Е. и А. А., обективират благодарността си към подсъдимия, тъй като го възприемат за човек, който им е помогнал в труден за тях момент. Посочените обстоятелства също обясняват промяната в показанията на част от тях и показват нагласа да се омаловажи съобщеното преди, като отричат да са плащали лихви или изобщо, че са получавани пари в заеО.

По отношение на З.А.Й. (пункт 1 от ОА)

Съдът приема за установено, че подсъдимият И. е предоставил общо три кредита (заема) в общ размер от 800 лева на свидетелката З.Й., както следва: през месец януари 2018 г. й предоставил кредит от 100 лева при лихва от 10%, като му е върната сумата от 110 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен доход от 10 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва; през месец февруари 2018 г. й предоставил кредит от 200 лева при лихва от 10% и на неустановена дата през месец март 2018 г. й предоставил кредит от 500 лева при лихва от 10%.

При разпита в съдебно заседание свидетелката Й. заявява, че само веднъж искала и получила 100 лева от подсъдимия, които пари й били необходими за постъпване в болница в Плевен. Твърди, че върнала заема без лихва. Съдът, след като взе под внимание казаното от свидетелката, че няма спомен за определени факти и поради констатирани съществени противоречия със съобщеното от нея на досъдебното производство, на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 предл. 2 от НПК приобщи показанията й от досъдебната фаза. След прочитането им свидетелката Й. продължава да настоява, че е получила само един безлихвен заем от 100 лева.

Съдът кредитира с доверието си показанията на свидетелката Й. от подготвителната фаза на процеса. Същите са ясни, точни, последователни и достатъчно конкретни. Дадени са пред съдия, което безспорно е гарантирало доброволността на гласните й изявления. Разпитът е проведен на 20.11.2018 г., по време много близко до събитията, за които е свидетелствано. От тях се установява, че свидетелката Й. познава подсъдимия от квартала, в който живяла преди години; знае го като А. и й е известно, че дава пари на заем срещу лихва. През януари 2018 г. имала спешна нужда от пари, поради което се възползвала от услугите на И., който й дал 100 лева при 10% лихва. През месец февруари 2018 г. му върнала 110 лева, т.е. главницата и лихвата от 10 лева. Тогава получила втори заем – 200 лева при 10% лихва. През месец март 2018 г. Й. върнала само 20 лева, като поради предстояща операция в гр. Плевен по същото време взела нов заем – този път от 500 лева при 10% месечна лихва. През следващите месеци и до месец септември 2018 г. включително свидетелката връщала на подсъдимия суми за погасяване на главниците и лихвите по втория и третия получени от нея заеми, като общият размер на върната сума не е възможно да се определи.    

Кредитираните от съда показания на свидетелката З.Й. изцяло кореспондират на показанията на останалите свидетели, от които се установява идентичен механизъм на възникване и приключване на паричните взаимоотношение с подсъдимия, чрез връщане на главницата и определената от И. лихва. 

По отношение на Н.Т.Н. (пункт 2 от ОА)

Съдът приема за установено, че подсъдимият И. е предоставил общо три кредита (заема) в общ размер от 5 500 лева на свидетеля Н., както следва: през месец май 2018 г. му предоставил кредит от 2 000 лева при лихва от 20%; на неустановена дата през месец юни 2018 г. му предоставил кредит от 3 000 лева при уговорен, но неконкретизиран и променящ се като размер в периода на връщане на кредита лихвен процент и на неустановена дата през месец юни 2018 г. му предоставил кредит от 500 лева при уговорен, но неконкретизиран и променящ се като размер в периода на връщане на кредита лихвен процент.

В съдебно заседание свидетелят Н. заявява, че от години живее в Германия и от време на време се прибира в България, в дома си в кв. „Балабанца“ на гр. Севлиево. Познава подсъдимия и знае, че същият дава заеми срещу лихва. Свидетелят е последователен в твърденията си, че многократно е вземал пари на заем от И. – по хиляда, по две хиляди, по три хиляди лева, които връщал с определената лихва. Издължаването ставало като изпращал пари от Германия, обичайно чрез компании за трансгранични плащания и парични преводи, сред които и „Мъни грам“, като като получатели по преводите били вписвани лица, посочени от подсъдимия. Последното плащане извършил през месец ноември 2018 г., когато се намирал в България. Съдът, след като съобрази, че свидетелят няма ясни спомени за времето на получаване на заемите и размерите на главниците и лихвите по тях, на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 предл. 2 от НПК приобщи показанията му от досъдебната фаза. След прочитането им свидетелят Н. изцяло поддържа съобщеното от него в досъдебната фаза на процеса пред съдия. От така прочетените показания се установява, че през месец май 2018 г. свидетелят получил от подсъдимия 2 000 лева при 400 лева месечна лихва; през месец юни получил нов заем от 3 000 лева, по който размерът на лихвата не бил конкретизиран и подсъдимият го променял в периода на връщане според големината на правените погасителни вноски. Отново на неустановена дата през месец юни 2018 г., преди да отпътува към Германия, Н. взел трети заем  - 500 лева, по който също размерът на лихва бил плаващ и се определял от подсъдимия според размера на погасителните вноски. Съдът кредитира с доверието си прочетените показания на свидетеля Н., които изцяло се потвърждават от него. Същите са ясни, последователни и достатъчно конкретни по възприетите от съда обстоятелства. Дадени са пред съдия, което е гаранция за доброволността на гласните изявления. Разпитът е проведен на 20.11.2018 г., по време много близко до събитията, за които се говори в тях. Кредитираните от съда показания на свидетеля Н. изцяло кореспондират на показанията на останалите свидетели, от които се установява идентичен механизъм на възникване и приключване на паричните взаимоотношение с подсъдимия, чрез връщане на главницата и определената лихва. 

Съдът приема, че Н.Н. е извършвал периодични плащания за погасяване на задълженията си към подсъдимия И. и това е продължило до месец ноември 2018 г. включително. По делото обаче не се събра необходимия обем от доказателствен материал, който да обезпечи установения в наказателния процес стандарт на доказване и да позволи извеждането на извода, че действително свидетелят е върнал на подсъдимото лице сума, която с 9 000 лева надхвърля размера на главниците по трите заема и съставлява доход за него така, както счита обвинението. В тази част показанията на свидетеля Н. не са конкретизирани и от тях не е възможно да се разберат размерите на отделните погашения, които е правил, респективно размера на общо върнатата сума. Тези обстоятелства не е възможно да се установят и от показанията на свидетеля О.И.Д., който отрича да е получавал пари от свидетеля Н., които след това да е предавал на подсъдимия. Доказателствена информация за тези обстоятелства не се извлича и от изисканите от съда справки за трансгранични преводи през „Мъни грам“ и „Кеш експрес“.

По отношение на А.А. О. (пункт 3 от ОА)

Съдът приема за установено, че подсъдимият И. е предоставил общо три кредита (заема) в общ размер от 750 лева на свидетелката О. (Ю. според обвинителния акт), като следва: на неустановена дата през месец юли 2018 г. й предоставил кредит от 300 лева при лихва от 10%; на неустановена дата през месец август 2018 г. й предоставил кредит от 400 лева при лихва от 10% и на неустановена дата през месец август 2018 г. й предоставил кредит от 50 лева при лихва от 20%.

При разпита в съдебно заседание свидетелката О. заявява, че един-два пъти е вземала пари от И., които му връщала без лихва. Съдът, след като взе под внимание казаното от свидетелката, че няма спомен за определени факти и поради констатирани съществени противоречия със съобщеното от нея на досъдебното производство, на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 предл. 2 от НПК приобщи показанията й от досъдебната фаза. След прочитането им свидетелката О. категорично заявява, че не й е провеждан разпит пред съдия, не се е явявала в съда за такъв разпит и подписът за „свидетел“ в протокола от проведения разпит пред съдия не е положен от нея.

От изслушаното и прието без възражения заключение на назначената от съда съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите, положени за „свидетел“ в двата екземпляра на Протокол за разпит пред съдия на свидетелката А.А.Ю. от 20.11.2018 г. (приложени на л. 133-134 от т. І от ДП и на лист 3 от приложеното ЧНД № 114/2018 г. на ОС – Габрово) са изпълнени от А.А. О. (Ю.).

Вземайки под внимание заключението на експертизата относно автентичността на протокола от разпита пред съдия на свидетелката О., съдът кредитира с доверието си материализираните в този протокол свидетелски показания. Анализът им показва, че същите са ясни, точни, последователни и достатъчно конкретни относно времето на получаване на всеки от три заема, техния размер, уговорената лихва, върнатата сума и други елементи на сключените договори с подсъдимия. От тях се установява, че месец юли 2018 г. свидетелката взела заем от 300 лева при 10% месечна лихва, необходим й за погасяване на друг заем; през месец август 2018 г. взела втори заем от 400 лева при определена месечна лихва от 40 лева или 10% и отново през същия месец получила и нов заем – този път 50 лева при 10 лева или 20% върху главницата. Тези показания са дадени пред съдия, което безспорно е гарантирало доброволността на гласните изявления на О.. Разпитът е проведен на 20.11.2018 г., по време много близко до събитията, за които е свидетелствано и преди близки роднини на свидетелката да влязат в роднински отношения с близки роднини на подсъдимия. Кредитираните от съда показания на свидетелката А. О. изцяло кореспондират на показанията на останалите свидетели, от които се установява идентичен механизъм на възникване и приключване на паричните взаимоотношение с подсъдимия, чрез връщане на главницата и определената от И. лихва.

Съдът приема за установено, че до месец октомври 2018 г. включително свидетелката О. е плащала на подсъдимия за погасяване на задълженията си. Не е възможно да се определи обаче общият размер на върната сума за целия период от получаване на първия заем до края на инкриминирания период и най-вече, че извършените плащания са в размер, надхвърлящ общата главница по трите заема.

По отношение на Г.С.О. (пункт 4 от ОА)

Съдът приема за установено, че на неустановена дата през месец март 2018 г. подсъдимият И. предоставил на свидетеля Г.О. кредит (заем) в размер на 200 лева при лихва от 10%, като му е върната сумата от 220 лева за главница и лихва, вследствие на което е получил неправомерен доход от 20 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва.

При разпита в съдебно заседание свидетелят О. потвърждава, че имал нужда от пари за пътуване до София във връзка с лечение на детето си. Поради това взел на заем 200 лева от подсъдимия. Заявява, че не си спомня кога е получил парите, както и че на следващия месец върнал на И. толкова, колкото взел – 200 лева. Съдът, след като съобрази казаното от свидетеля, че няма спомен за определени обстоятелства и поради констатирани съществени противоречия със съобщеното от него на досъдебното производство относно плащането на лихва, на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 предл. 2 от НПК приобщи показанията му от досъдебната фаза. След прочитането им свидетелят О. потвърждава, че е получил заема през месец март 2018 г. Уклончив е по отношение на заплащането на лихва от 20 лева, заявявайки, че няма спомен да е имало лихва. По отношение връщането на парите с лихва от 20 лева съдът кредитира показанията на свидетеля от досъдебното производство, в които същият категорично е заявил, че още при получаване на заем е имало условие за връщането му с възнаграждение в посочения размер. Тази доказателствена информация свидетелят е съобщил пред съдия, което безспорно е гарантирало доброволността на изявлението му. Разпитът е проведен на 20.11.2018 г., т.е. по време много близко до събитията, за които е свидетелствано. Кредитираните от съда показания на свидетеля О. изцяло кореспондират на показанията на останалите свидетели, от които се установява идентичен механизъм на възникване и приключване на паричните взаимоотношение с подсъдимия, чрез връщане на главницата и определената от И. лихва. 

По отношение на Р.И.Х. (пункт 5 от ОА)

Съдът приема за установено, че подсъдимият И. е предоставил на свидетелката Р.Х. общо два кредита (заема) в общ размер от 470 лева, при уговорена месечна лихва, както следва: на неустановена дата през лятото на 2017 г. й предоставил кредит от 300 лева при месечна лихва от 70 лева, като му е върната сумата от 370 лева за главница и лихва, вследствие на което е получил неправомерен доход от 70 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва; на неустановена дата през периода месец януари - месец октомври 2018 г. й предоставил кредит от 170 лева, без конкретно определен размер на лихвата, като му е върната сумата от 200 лева за главница и лихва, вследствие на което е получил неправомерен доход от 30 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва.

В съдебно заседание свидетелката Х. потвърждава, че е получила процесните два заема от подсъдимия – първият за разходи по сватбата на дъщеря й Е., а вторият, за да плати за аборт. Заявява обаче, че както тя, така и съжителят й свидетелят О.О.Б. и синът й свидетелят А.О.Б., многократно са вземали заеми от подсъдимия, поради което не е в състояние да посочи кога тя е получените заемите от 300 лева и от 170 лева и колко пари са върнати за тяхното погасяване. Съдът, след като взе под внимание казаното от свидетелката, че няма спомен за определени факти и поради констатирани съществени противоречия със съобщеното от нея на досъдебното производство, на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 предл. 2 от НПК приобщи показанията й от досъдебната фаза. След прочитането им свидетелката Х. изцяло потвърждава показанията си от досъдебното производство. Съдът кредитира с доверието си показанията на свидетелката от подготвителната фаза на процеса, като приема, че същите са достатъчно ясни и конкретни по отношение развилите се между нея и подсъдимия заемни отношения. От тях се установява, че заемът от 300 лева е получен през лятото на 2017 г. и по него е върната сума от 370 лева, т.е. подсъдимият е получил възнаграждение от 70 лева. Вторият заем от 170 лева е усвоен през 2018 г., периода месец януари – месец октомври, като върната сума е 200 лева, от което следва, че И. е получил доход от 30 лева. Разпитът на свидетелката Р.Х. е проведен пред съдия на 21.11.2018 г., което е гаранция за доброволността на нейните изявления, които тя потвърждава и в съдебно заседание. Обстоятелствата във връзка с получените от тази свидетелка заеми намират своето косвено потвърждение в показанията на нейния съжител – свидетелят О.Б., както и на нейния син – свидетелят А.Б.. При извършеното претърсване в дома на подсъдимия са иззети личните карти на Р.Х. и О.Б.. Това обстоятелство кореспондира на съобщеното от свидетелката Х., че заедно с мъжа си получавали документите си за самоличност от И., когато се превеждали заплатите им, за да изтеглят парите от банковите си сметки, след което давали изтеглените суми на племенника на подсъдимия, който ги придружавал. Не на последно място, кредитираните от съда показания на свидетелката Р.Х. изцяло кореспондират на показанията на останалите свидетели, от които се установява идентичен механизъм на възникване и приключване на паричните взаимоотношение с подсъдимия, чрез връщане на главницата и определената от И. лихва.

Съдът приема, че Р.Х. е извършила плащания за погасяване на задълженията си по двата заема в така посочените по-горе размери. По делото обаче не се събра необходимия доказателствен материал, който да позволи извеждане на извод, че е върнала на подсъдимото лице сума, която не със 100 лева, а със 770 лева надхвърля размера на главниците по двата заема и съставлява доход за него така, както счита обвинението. Убедителна доказателствена информация за тези обстоятелства не се извлича нито от показанията на свидетелите Х., О.Б. и А.Б., нито от изисканата от съда справка за движението по сметката на Р.Х. в „Общинска банка“ АД.

По отношение на В.К.О. (пункт 6 от ОА)

Съдът приема за установено, че на неустановена дата през 2014 г. подсъдимият И. е предоставил на свидетелката О. кредит (заем) в размер на 100 лева при месечна лихва от 20%.

При разпита в съдебно заседание свидетелката О. заявява, че през 2014 г., докато все още живеела в Севлиево, вземала пари на заем от подсъдимия, които след това му връщала без лихва. Отрича да е уговаряна лихва и по процесния заеО. Съдът, след като взе под внимание казаното от свидетелката, че няма спомен за определени факти и поради констатирани съществени противоречия със съобщеното от нея на досъдебното производство, на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 предл. 2 от НПК приобщи показанията й от досъдебната фаза. След прочитането им свидетелката О. уклончиво заявява, че не знае кое е истината. Съдът кредитира с доверието си показанията от досъдебното производство на свидетелката О. относно времето на получаването на заема – през 2014 г., неговия размер – 100 лева и поисканото възнаграждение  - лихва от 20%. Анализът им показва, че същите са ясни, точни, последователни и достатъчно конкретни относно важните за процеса обстоятелства. Тези показания са дадени пред съдия, което безспорно е гарантирало доброволността на гласните изявления на О.. Кредитираните от съда показания изцяло кореспондират на показанията на останалите свидетели, от които се установява идентичен механизъм на възникване и приключване на паричните взаимоотношение с подсъдимия, чрез връщане на главницата и определената от И. лихва.

Не е възможно да се определи размера на върната сума за погасяване на заема и най-вече дали същата надхвърля главницата.

По отношение на Т.С.К. (пункт 7 от ОА)

Съдът приема за установено, че на неустановени дати през 2014 г. подсъдимият И. е предоставил, на три пъти, на свидетеля Т.К. кредити (заеми) в общ размер от 2 000 лева при месечна лихва от 10%.

В съдебно заседание свидетелят К. съобщава, че е вземал пари на заем от подсъдимия – за кон и каруца, както и за да ходи в Германия. Завява, че няма спомен кога е получил парите, както и че всеки месец връщал по 200 лева, но не знае за какъв период и дали е имало уговорка да върне повече от това, което е получил. Съдът, след като съобрази, че свидетелят няма ясни спомени за времето на получаване на заемите и размерите на главниците и лихвите по тях, както и че същият си противоречи с показанията от досъдебното производство, на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 предл. 2 от НПК приобщи показанията му от досъдебната фаза. След прочитането им свидетелят К. не отрича достоверността на съобщеното от него при разпита му пред съдия. От така прочетените показания се установява, че на неустановена дата през 2014 г. свидетелят К. потърсил услугите на подсъдимия, като получил от него заем от 1 000 лева при 10% месечна лихва. През следващите месеци връщал по 100 лева за дължимата лихва. Около два месеца след вземане на първия заем, поискал и получил от подсъдимия и втори заем в размер на 500 лева, а около месец по-късно още един заем – отново в размер на 500 лева. По трите заема З.И. му определил обща месечна лихва от 200 лева. През следващите месеци и години К. ежемесечно давал на подсъдимия по 200 лева за погасяване на задълженията си. На неустановена дата през 2018 г. И. взел личната карта на длъжника си и след това К. ходел в дома му, получавал личната си карта, за да може да изтегли на каса пари от обслужващата го банка, след което давал на подсъдимия 200 лева за погасяване на задължението си.

Съдът кредитира с доверието си показанията на свидетеля К., включително прочетените такива. Същите са последователни и достатъчно конкретни по възприетите от съда обстоятелства. Дадени са пред съдия, което е гаранция за доброволността на гласните изявления. Кредитираните от съда показания на свидетеля К. изцяло кореспондират на показанията на останалите свидетели, от които се установява идентичен механизъм на възникване и приключване на паричните взаимоотношение с подсъдимия, чрез връщане на главницата и определената лихва. Съобщеното от свидетеля, според което подсъдимият му взел личната карта, за да не може свободно да тегли пари от банковата си сметка, намира косвено потвърждение в резултатите от извършеното претърсване и изземване в дома на И., откъдето е иззета личната карта на Т.К..  

Съдът приема, че Т.К. е извършвал периодични плащания за погасяване на задълженията си към подсъдимия И.. По делото обаче не се установи размерът на върната сума.

По отношение на Г.Б.Б. (пункт 8 от ОА)

Съдът приема за установено, че подсъдимият И. е предоставил на свидетеля Б. два кредита (заема) в общ размер от 1 700 лева, при уговорена месечна лихва, както следва: на неустановена дата през 2015 г. му предоставил кредит от 1 500 лева при лихва от 10% и след това, на неустановена дата през периода месец септември – месец октомври 2018 г. му предоставил кредит от 200 лева при лихва от 7,5%.

В съдебно заседание свидетелят отрича да е вземал заеми от подсъдимия, поради което съдът на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК приобщи показанията му от досъдебната фаза. След прочитането им Г.Б. изцяло потвърждава това, което е съобщил при разпита си пред съдия. От така прочетените показания се установява, че на неустановена дата през 2015 г. свидетелят Б. получил от подсъдимия заем от 1 500 лева, който му бил необходим, за да дострои къщата си. Определената му от И. лихва била 150 лева, каквато сума длъжникът започнал да плаща от следващия месец. На неустановена дата през периода месец септември – месец октомври 2018 г. Г.Б. получил нов заем - 200 лева при 15 лева месечна лихва. 

Съдът кредитира с доверието си прочетените показания на свидетеля Г.Б.. Същите са последователни и достатъчно конкретни по възприетите от съда обстоятелства. Дадени са пред съдия, което е гаранция за доброволността на гласните изявления. Кредитираните от съда показания на свидетеля изцяло кореспондират на показанията на останалите свидетели, от които се установява идентичен механизъм на възникване и приключване на паричните взаимоотношение с подсъдимия, чрез връщане на главницата и определената лихва.

Съдът приема, че Г.Б. е извършвал периодични плащания за погасяване на задълженията си към подсъдимия И.. По делото обаче не се установи размерът на върната сума и дали същият надхвърля общия размер на главницата.

По отношение на С.Б.Т. (пункт 9 от ОА)

Съдът приема за установено, че подсъдимият И. е предоставил на свидетеля С.Т. два кредита (заема) в общ размер от 850 лева, при уговорена месечна лихва, както следва: през месец август 2017 г. му предоставил кредит от 500 лева при лихва от 10%, като му е върната сумата от 550 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен доход от 50 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва и на неустановена дата през месец август 2018 г. му предоставил кредит от 350 лева при лихва от 10%.

В съдебно заседание свидетелят Т. потвърждава, че е вземал пари на заем от подсъдимия, но не помни какви суми, кога и с каква цел. Уклончив е по въпроса за уговореното възнаграждение, тъй като заявява, че мисли, че трябвало да връща толкова, колкото е взел. Съдът, след като взе под внимание казаното от свидетеля, че няма спомен за определени факти и поради констатирани съществени противоречия със съобщеното от него на досъдебното производство за плащането на лихви, на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 предл. 2 от НПК приобщи показанията му от досъдебната фаза. След прочитането им и в отговор на изрично задаваните му въпроси, свидетелят Т. изцяло потвърждава съобщеното на досъдебното производство. Съдът кредитира с доверието си показанията на свидетеля от подготвителната фаза на процеса, като приема, че същите са достатъчно ясни и конкретни по отношение развилите се между него и подсъдимия заемни отношения. От тях се установява, че на неустановена дата през месец август 2017 г. свидетелят получил заем от 500 лева – пари, необходими му, за да осигури храна за отглежданите от него коне. Определената му от подсъдимия месечна лихва била 50 лева или 10% върху главницата. През следващите два месеца, на два пъти, свидетелят върнал общо 550 лева, по който начин погасил задължението заедно с определената лихва. От тази сделка подсъдимият И. получил възнаграждение под формата на лихва от 50 лева. За втори път С.Т. получил заем от подсъдимия на неустановена дата през месец август 2018 г. – този път 350 лева при лихва от 35 лева месечно или 10% върху главницата. През следващите месеци свидетелят започнал периодични плащания, които до края на инкриминирания период не са достатъчни като размер, за да покрият размера на главницата. Показанията на свидетеля Т. изцяло кореспондират на показанията на останалите свидетели, от които се установява идентичен механизъм на възникване и приключване на паричните взаимоотношение с подсъдимия, чрез връщане на главницата и определената от И. лихва.

По отношение на А.Р.Е. (пункт 10 от ОА)

Съдът приема за установено, че на неустановена дата през месец май 2018 г. подсъдимият И. предоставил на свидетелката А.Е. кредит (заем) в размер на 300 лева при уговорена месечна лихва от 10%.

При разпита в съдебно заседание свидетелката Е. заявява, че през месец май 2018 г. взела заем от 300 лева от подсъдимото лице. Отрича да е уговаряна и плащана лихва. Съдът, след като констатира съществени противоречия със съобщеното на досъдебното производство, на основание чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК приобщи показанията й от досъдебната фаза. След прочитането им свидетелката настоява, че лихва не е уговаряна. Съдът кредитира с доверието си показанията на А.Е. от досъдебното производство относно поисканото от подсъдимия възнаграждение  - лихва от 10%. Анализът им показва, че същите са ясни, точни, последователни и достатъчно конкретни относно важните за процеса обстоятелства. Кредитираните от съда показания изцяло кореспондират на показанията на останалите свидетели, от които се установява идентичен механизъм на възникване и приключване на паричните взаимоотношение с подсъдимия, чрез връщане на главницата и определената от И. лихва.

Не е възможно да се определи размера на върната сума за погасяване на заема и най-вече дали същата надхвърля главницата.

По отношение на Д.А.О. (пункт 11 от ОА)

Съдът приема за установено, че подсъдимият И. е предоставил на свидетелката О. два кредита (заема) в общ размер от 500 лева, при уговорена месечна лихва, както следва: на неустановена дата през 2016 г. й предоставил кредит от 200 лева при месечна лихва от 10%, като му е върната сумата от 220 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен доход от 20 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва и на неустановена дата през периода месец октомври - месец ноември 2018 г. й предоставил кредит от 300 лева при месечна лихва от 10%.

В съдебно заседание свидетелката потвърждава, че е получила два заема от подсъдимия – от 200 лева и от 300 лева, като парите трябвало да ги връща с лихва от 20%. Няма ясен спомен за времето на получаване на парите и последователността на получаване на всеки от заемите. Съдът, след като взе под внимание казаното от Д.О., че няма спомен за определени факти и поради констатирани съществени противоречия със съобщеното от нея на досъдебното производство (относно поредността на получаване на заемите, размера на уговорената лихва и върнатата сума), на основание чл. 281, ал. 5, във вр. с с ал. 1, т. 1 и 2 предл. 2 от НПК приобщи показанията й от досъдебната фаза. Свидетелката изцяло потвърждава достоверността на прочетените показания. Съдът кредитира с доверието така приобщените показания, като приема, че същите са достатъчно ясни и конкретни по отношение развилите се между О. и подсъдимия заемни отношения. От тях се установява, че първият заем е в размер на 200 лева и е получен на неустановена дата през 2016 г. Уговорената лихва е била 10%. След около месец свидетелката върнала сумата от 220 лева, т.е. подсъдимият е получил възнаграждение от 20 лева. Следващият заем е в размер на 300 лева при 10% лихва и е взет на неустановена дата през месец октомври – месец ноември 2018 г., т.е. в края на инкриминирания период. По втория заем свидетелката не е извършвала плащания. Установено е, че при извършеното претърсване в дома на подсъдимия е намерена личната карти на Д.О., което обстоятелство кореспондира на съобщеното от свидетелката, че няколко дни преди разпита й на ДП И. отишъл у тях и й взел документа за самоличност като „залог“, че ще му се издължи. Не на последно място, кредитираните от съда показания на свидетелката изцяло кореспондират на показанията на останалите свидетели, от които се установява идентичен механизъм на възникване и приключване на паричните взаимоотношение с подсъдимия, чрез връщане на главницата и определената от И. лихва.

По отношение на А.И.А. (пункт 13 от ОА)

Съдът приема за установено, че на неустановена дата през месец октомври 2018 г. подсъдимият И. предоставил на свидетеля А. кредит (заем) в размер на 100 лева при лихва от 10%, като му е върната сумата от 110 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен доход от 10 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва.

При разпита в съдебно заседание свидетелят А. потвърждава, че имал нужда от пари. Поради това потърсил подсъдимия и взел от него заем от 100 лева. Трябвало да му върне парите с месечна лихва от 10%. На следващия месец свидетелят се издължил, като предал на З.И. 110 лева. Съдът, след като съобрази, че свидетелят няма спомен за времето на получаване на заема, на основание чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 предл. 2 от НПК приобщи показанията му от досъдебната фаза. След прочитането им А.А. изцяло потвърждава показанията си, включително, че заемът е получен през месец октомври 2018 г. и че е върнал с 10 лева повече от главницата от 100 лева.

По отношение на А.К.А. (пункт 17 от ОА)

Съдът приема за установено, че на неустановена дата в началото на 2018 г. подсъдимият И. е предоставил на свидетеля А.А. кредит (заем) в размер на 1 500 лева при уговорена месечна лихва от 10%.

В съдебно заседание свидетелят А. заявява, че е взел заем от подсъдимия общо в размер на 1 500 лева, но отрича да е уговаряна лихва. В същата насока са и показанията на съжителстващата с А.А. – свидетелката К.А.. Двамата уточняват, че при получаване на заема свидетелката А. предала на И. банковата си дебитна карта и пин-кода  за нея. Същата банкова карта е иззета при претърсването в дома на подсъдимия, а преди това с нея, от сметката, по която се превеждали парите за майчинство – около 350 лева, подсъдимият теглел парите, като 150 лева задържал за себе си за погасяване на заема, а останалите пари давал на свидетелите. Съдът, след като взе под внимание изявленията на свидетелите А. и А. и констатира съществени противоречия със съобщеното от тях на досъдебното производство, приобщи показанията им от досъдебната фаза, които кредитира с доверието си относно параметрите на сключените сделки и задължението парите да се връщат с лихва. От тях по несъмнен начин се установява, че заемът е взет в началото на 2018 г. и по него е уговорена месечна лихва от 10%. Така кредитираните показания изцяло кореспондират на показанията на останалите свидетели, от които се установява идентичен механизъм на възникване и приключване на паричните взаимоотношение с подсъдимия, чрез връщане на главницата и определената от И. лихва.

Съдът приема, че свидетелите А. и А. са извършвали плащания за погасяване на задължението си към подсъдимия и това е ставало чрез теглене с банкова карта на постъпващите по сметката на К.А. пари за майчинство. По делото обаче не се събра необходимия доказателствен материал, който да позволи извеждане на извод за периода, през който са извършвани тА.ва тегления и размера на изтеглената и върната на подсъдимия сума, включително дали същата надхвърля главниците от 1 500 лева и достига до 3 150 лева така, както счита обвинението.

По отношение на Й.К.А. (пункт 18 от ОА)

Съдът приема за установено, че на неустановена дата през пролетта на 2018 г. подсъдимият И. е предоставил на свидетеля Й.А. кредит (заем) в размер на 2 700 лева при уговорена месечна лихва от 10%.

В съдебно заседание свидетелят А. заявява, че е взел заем от подсъдимия общо в размер на 2 700 лева, но отрича да е уговаряна лихва. Съдът, след като взе под внимание изявлението на свидетеля и констатира съществени противоречия със съобщеното от него на досъдебното производство, приобщи показанията му от досъдебната фаза. Съдът кредитира с доверието си прочетените показания, в които ясно и недвусмислено А. е заявил, че парите били, за да си върне старите дългове преди да замине за Германия, както и че подсъдимият му определил месечно възнаграждение върху главницата от 270 лева или 10%. Така кредитираните показания изцяло кореспондират на показанията на останалите свидетели, от които се установява идентичен механизъм на възникване и приключване на паричните взаимоотношение с подсъдимия, чрез връщане на главницата и определената от И. лихва.

Съдът приема, че по делото не се събра необходимия доказателствен материал, който да позволи извеждане на извод за периода, през който са извършвани плащания за погасяване на заема и размера на върната на подсъдимия сума. Според показанията на свидетеля А., докато бил в Германия изпращал пари на съжителсващата с него свидетелка Е. Ш., които тя предавала на подсъдимия. Свидетелката Ш. обаче не потвърждава тези обстоятелства, като при разпита си твърди, че не знае Й.А. да е вземал пари на заем от подсъдимия И. и отрича да е била посредник при погасяване на месечните вноски.  

По отношение на О.О.А. (пункт 21 от ОА)

Съдът приема за установено, че на неустановена дата през лятото на 2018 г. подсъдимият И. предоставил на свидетелката О.А. кредит (заем) в размер на 200 лева при уговорена месечна лихва от 10%, като му е върната сумата от 220 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен доход от 20 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва.

При разпита в съдебно заседание свидетелката А. потвърждава, че имала нужда и взела на заем 200 лева от подсъдимия. Твърди, че след няколко месеца върнала толкова, колкото взела – 200 лева, и лихва не е уговаряна върху тези пари, както и че не е връщала повече от взетото. Съдът, след като съобрази казаното от свидетелката, което във връзка с уговарянето и връщането на заема с лихва е в явно противоречие със съобщеното от нея на досъдебното производство, на основание чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК приобщи показанията й от досъдебната фаза. По отношение връщането на парите с лихва от 20 лева съдът кредитира показанията на свидетелката от досъдебното производство. Тази доказателствена информация е съобщена по време много близо до събитията, за които е свидетелствано. Като цяло показанията на свидетелката А., че заемът се дължи ведно с определената от подсъдимия И. лихва – в случая 10% върху главницата от 200 лева, изцяло кореспондират на показанията на останалите свидетели, от които се установява идентичен механизъм на възникване и приключване на паричните взаимоотношение.

По отношение на О.Й.Д. (пункт 23 от ОА)

Съдът приема за установено, че на 15.09.2017 г. подсъдимият И. предоставил на свидетелката О.Д. кредит (заем) в размер на 10 000 евро при уговорена месечна лихва от 500 евро.

Съдът кредитира с доверието си показанията на свидетелката О.Д. и О. А., включително депозираните от Д. показания пред съдия в досъдебната фаза на процеса, които бяха приобщени чрез прочитането иО. Тези доказателства установяват, че между А.и З.И. съществували приятелски отношения още от детинството иО. За да развиват бизнеса си, през 2016 г. Д. и А.взели от подсъдимия безлихвен заем от 10 000 евро. На следващата година имали нужда от още пари, поради което за втори път потърсили услугите на И.. По новия заем подсъдимият определил месечна лихва от 500 евро и като „обезпечение“ поискал да му бъде прехвърлено право на собственост върху недвижим имот. Установено е, чрез съвкупната преценка на показанията на свидетелите Д., А.и помощник-нотариуса А.С., както и писмените доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, че на 15.09.2017 г., в гр. Севлиево, пред кантората на нотариус П. Д. подсъдимият И. дал на свидетелите Д. и А.втория заем от 10 000 евро при 500 евро месечна лихва, като по същото време майката на свидетелката Д. - С.Д., продала на З.И. собствения си апартамент, заедно с прилежащите към него помощни помещения и гараж. Косвено доказателство за даването на пари срещу задължението им да се върнат с лихва съставлява представения от свидетеля А.лист от тефтер, върху който подсъдимият И. е изписвал дължимите му пари.

Настоящият състав намира, че не се установи реално получения от подсъдимия И. неправомерен доход като резултат от сключения със свидетелката Д. договор за заеО. Този доход не е възможно да се определи като разлика между пазарната оценка на придобития апартамент и размера на главницата така, както счита прокурорът. И това е така, защото в случая подлежи на установяване и доказване реално получения от подсъдимия доход, а не този, който би бил получен при определени условия (в този смисъл е решение № 206/02.11.2016 г. по н.д. № 857/2016 г., І н.о. на ВКС).

 

Косвени потвърждения за извършваната от подсъдимия лихварска дейност, както и за това, че същата е реализирана по занятие, а не представлява инцидентна проява на заемни правоотношения, се извличат от показанията на свидетелите О.О., А.С., Г.И., И.О., А.А., З.О., С.И. и от анализа на писмените и на веществените доказателства и доказателствени средства. От показанията на посочените свидетели се установява, че лично те или техни близки са търсили услугите на подсъдимия, от когото са взимали заеми срещу задължение да върнат парите със съответна лихва. При извършеното претърсване в обитаваното от подсъдимия жилище са намерени личните карти на негови длъжници - свидетелите Т.К., Д.О., О.Б. и Р.Х., банкови карти на свидетелите Л.Д., А.Б., А. А., К.А., О.А. и Г.И.; запис на заповед и разписка от 03.05.2017 г. от Р.А.С. за получена сума от подсъдимия; пълномощно, декларации по чл. 25, ал. 8 от ЗННД и по чл. 264, ал. 2 от ДОПК със съставители свидетелката О.О. и Р.С.; бележници с изписани от подсъдимия имена и цифри; формуляри за получаване на пари от Уестърн юнион и Мъни граО. От изслушаните ВДС, събрани при експлоатацията на СРС, се установяват поредица от разговори, при които подсъдимият И. договаря даването на пари в заем или поставя условия към длъжниците си за издължаване на заемите с определи от него възнаграждения, или отправя закани към тях ако са в забава, включително за личната им неприкосновеност.  

 

При така установеното от фактическа страна съдът достига до правния извод, че подсъдимият З.А.И., след като през периода от месец януари 2014 г. до месец декември 2018 г., в гр. Севлиево, без съответно разрешение (лиценз) от Българска народна банка, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции, извършвал по занятие банкови сделки - като физическо лице предоставял кредити по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции, както следва:

1. На З.А.Й. *** предоставил три кредита (заема) в общ размер от 800 лева, при уговорена месечна лихва от 10%, както следва:

- през месец януари 2018 г. й предоставил кредит от 100 лева при лихва от 10%, като му е върната сумата от 110 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен доход от 10 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва;

- през месец февруари 2018 г. й предоставил кредит от 200 лева при лихва от 10%;

- на неустановена дата през месец март 2018 г. й предоставил кредит от 500 лева при лихва от 10%;

2. На Н.Т.Н. *** предоставил три кредита (заема) в общ размер от 5 500 лева, при уговорена месечна лихва, както следва:

- през месец май 2018 г. му предоставил кредит от 2 000 лева при лихва от 20%;

- на неустановена дата през месец юни 2018 г. му предоставил кредит от 3 000 лева при уговорен, но неконкретизиран и променящ се като размер в периода на връщане на кредита лихвен процент;

- на неустановена дата през месец юни 2018 г. му предоставил кредит от 500 лева при уговорен, но неконкретизиран и променящ се като размер в периода на връщане на кредита лихвен процент;

3. На А.А. О. (с предишно фамилно име Ю.)*** предоставил три кредита (заема) в общ размер от 750 лева, при уговорена месечна лихва, като следва:

- на неустановена дата през месец юли 2018 г. й предоставил кредит от 300 лева при лихва от 10%;

- на неустановена дата през месец август 2018 г. й предоставил кредит от 400 лева при лихва от 10%;

- на неустановена дата през месец август 2018 г. й предоставил кредит от 50 лева при лихва от 20%;

4. На неустановена дата през месец март 2018 г. предоставил на Г.С.О. *** кредит (заем) в размер на 200 лева при лихва от 10%, като му е върната сумата от 220 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен доход от 20 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва;

5. На Р.И.Х. *** предоставил два кредита (заема) в общ размер от 470 лева, при уговорена месечна лихва, както следва:

- на неустановена дата през лятото на 2017 г. й предоставил кредит от 300 лева при месечна лихва от 70 лева, като му е върната сумата от 370 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен доход от 70 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва;

- на неустановена дата през периода месец януари - месец октомври 2018 г. й предоставил кредит от 170 лева, без конкретно определен размер на лихвата, като му е върната сумата от 200 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен доход от 30 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва;

6. На неустановена дата през 2014 г. предоставил на В.К.О. *** кредит (заем) в размер на 100 лева при месечна лихва от 20%;

7. На неустановени дати през 2014 г., на три пъти, предоставил на Т.С.К. *** кредити (заеми) в общ размер от 2 000 лева при месечна лихва от 10%;

8. На Г.Б. *** предоставил два кредита (заема) в общ размер от 1 700 лева, при уговорена месечна лихва, както следва:

- на неустановена дата през 2015 г. му предоставил кредит от 1 500 лева при лихва от 10%;

- на неустановена дата през периода месец септември – месец октомври 2018 г. му предоставил кредит от 200 лева при лихва от 7,5%;

9. На С.Б. *** предоставил два кредита (заема) в общ размер от 850 лева, при уговорена месечна лихва, както следва:

- през месец август 2017 г. му предоставил кредит от 500 лева при лихва от 10%, като му е върната сумата от 550 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен доход от 50 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва;

- на неустановена дата през месец август 2018 г. му предоставил кредит от 350 лева при лихва от 10%;

10. На неустановена дата през месец май 2018 г. предоставил на А.Р.Е. *** кредит (заем) в размер на 300 лева при уговорена месечна лихва от 10%;

11. На Д.А.О. *** предоставил два кредита (заема) в общ размер от 500 лева, при уговорена месечна лихва, както следва:

- на неустановена дата през 2016 г. й предоставил кредит от 200 лева при месечна лихва от 10%, като му е върната сумата от 220 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен доход от 20 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва;

- на неустановена дата през периода месец октомври - месец ноември 2018 г. й предоставил кредит от 300 лева при месечна лихва от 10%;

12. На неустановена дата през месец октомври 2018 г. предоставил на А.И.А. *** кредит (заем) в размер на 100 лева при лихва от 10%, като му е върната сумата от 110 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен доход от 10 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва;

13. На неустановена дата в началото на 2018 г. предоставил на А.К. *** кредит (заем) в размер на 1 500 лева при уговорена месечна лихва от 10%;

14. На неустановена дата през пролетта на 2018 г. предоставил на Й.К.А. *** кредит (заем) в размер на 2 700 лева при уговорена месечна лихва от 10%;

15. На неустановена дата през лятото на 2018 г. предоставил на О.О.А. *** кредит (заем) в размер на 200 лева при уговорена месечна лихва от 10%, като му е върната сумата от 220 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен доход от 20 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва;

16. На 15.09.2017 г. предоставил на О.Й.Д. *** кредит (заем) в размер на 10 000 евро при уговорена месечна лихва от 500 евро,

като от дейността си е получил неправомерни доходи в размер общо на 230 лева, представляващи уговорени и заплатени лихви, е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК, за което го призна за виновен.

Преди да продължи изложението настоящият състав държи да отбележи, че му е известно образуваното тълкувателно дело № 1/2020 г. по описа на ОСНК на ВКС за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, представлява ли банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение осъществява ли състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК.“. Към датата на постановяване на настоящата присъда и мотивите към нея липсва произнасяне на върховната съдебна инстанция.

Съдът е запознат и с решение № 210/31.01.2022 г. по н.д. № 483/2018 г. на ІІ н.о. на ВКС, в което, обратно на установената през годините съдебна практика, се приема, че предоставянето по занятие на заеми с лихва със средства, които не са набрани чрез публично влогонабиране, не може да се дефинира като „банкова сделка“.

Настоящият съдебен състав обаче, включително в отговор на доводите на защитата, намира, че на този етап не са налице основания, за да изостави трайно възприетото в многобройни актове на ВКС разбиране, според което за осъществяването на състава на престъплението „лихварство” се изисква деецът системно да е предоставял парични средства на широк кръг лица срещу съответна материална облага, като не е необходимо той да е извършвал и влогонабиране, а е възможно да е използвал и собствени средства, както и, че под „банкова сделка“ по смисъла на чл. 252, ал. 1 от НК следва да се разбират отделните видове сделки, присъщи на дейността на банката, които са неин изключителен прерогатив, предоставен по закон. В този смисъл са примерно: решение  № 472/17.12.2009 г. по н. д. № 488/2009 г. на ІІ н. о.; решение № 147 от 30.03.2010 г. по н. д. 52/2010 г. на ІІІ н.о.; решение № 433/05.12.2011 г. по н. д. № 1099/2011 г. на ІІІ н. о.; решение № 141/28.03.2012 г. по н. д. № 197/2012 г. на І н.о.; решение № 240/02.08.2013 г. по н. д. № 705/2013 г. на І н. о.; решение № 11/02.04.2014 г. по н. д. № 2206/2013 г. на І н. о.; решение № 16/02.04.2015 г. по н. д. № 1751/2014 г. на ІІІ н. о.; решение № 240/11.01.2017 г. по н. д. № 919/2016 г. на ІІІ н. о.; решение № 221/21.02.2018 г. по н.д. № 812/2017 г. на ІІ н.о.; решение № 98/12.07.2019 г. по н.д. № 251/2019 г. на І н.о. и много други.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК се изразява в сключване на банкови сделки по занятие, за които се изисква разрешение по закон, а именно лиценз за банкова дейност по чл. 13, ал. 1 от ЗКИ, без деецът да притежава такова.

Системното заемане на парични средства срещу насрещна материална облага (уговорени или получени лихва) представлява банково кредитиране, което е поставено под разрешителен или регистрационен режиО. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ дефинира, че „Банка“ (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Законодателят, в нормата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, е предвидил възможност кредитиране да се извършва и от финансова институция. Физическо лице поначало не би могло да получи „разрешение“ по силата на специалния закон за извършване на банкова дейност. Следователно такова разрешение не е притежавал и подсъдимият И.. Обстоятелството, че при формулиране на фактическото обвинение прокурорът е ползват термините „кредит“ и „заем“ по никакъв начин не препятства възможността на привлеченото към наказателно отговорност лице да разбере, че се касае до заемане на парични средства срещу насрещна материална облага така, както това е описано при индивидуализация на отделните сделки, включени в престъпната дейност. Понятията „кредит“ и „заем“ са употребени като тъждествени, още повече че се касае за договори, по които страните имат идентични права и задължения. При договора за кредит паричната сума се предоставя на заемателя, който се задължава да я ползва съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, като заплаща уговорената с банката лихва. При договора за заем по ЗЗД се дължи лихва само при изрична уговорка в писмена форма. В случая се касае за предоставени парични суми от подсъдимия срещу уговорена като възнаграждение лихва. По съдържанието си предоставените заеми се явяват банково кредитиране и затова следва да се квалифицират като тА.ва.

Дейността на подсъдимия е на системно извършване, тъй като се установяват повече от три (в случая повече от 20) банкови сделки по кредитиране на 16 физически лица. Тази дейност е осъществявана през периода от началото на 2014 г. до началото на месец декември 2018 г., докогато подсъдимият е давал заеми с лихва и е получавал погашения по вече раздадени заеми. С оглед съставомерността, като се отчита установената до момента последователна съдебна практика по този въпрос, е без значение произхода на раздадените от И. в заем парични суми - дали те са негови лични или са получени от негови роднини, или ги е взел на заем от трети лица, и т.н. Извършваната дейност несъмнено е била източник на доходи за З.И., като е без значение дали този източник е основен или допълнителен. Предоставянето на пари в заем на посочените физически лица е придружено с уговаряне на лихва по всяка сделка. Материалната облага е определяна от подсъдимия в съответен размер върху дадената в заем сума. В резултат от престъпната си дейност подсъдимият И. е реализирал неправомерен доход от общо 230 лв., чийто размер се формира от получените от него възнаграждения под формата на лихви от: свидетелката З.Й. - 10 лева; свидетеля Г.О. - 20 лева; свидетелката Р.Х. – 100 лева; свидетеля С.Т. - 50 лева; свидетелката Д.О. - 20 лева; свидетеля А.А. - 10 лева и свидетелката О.А. - 20 лева.

От субективна страна подсъдимият И. е извършил престъплението при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици, като е съзнавал общественоопасният характер на извършеното от него, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Прекият умисъл се извежда от конкретните действия на подсъдимия. Същият е съзнавал, че няма разрешение за извършването на банкова дейност като физическо лице, както и че разрешение за извършване на банкови сделки не е искано и не е получавано от БНБ. Независимо от липсата на такова разрешение (лиценз) той е извършвал такава банкова дейност по занятие, като е уговарял и получавал доходи под формата на лихви. Същият е съзнавал, че тези доходи са неправомерни и е целял да се облагодетелства чрез тях.

Съдът намира, че обвинението против подсъдимия З.И. не е доказано в останалата част, поради следното:

По пункт 6 от ОА

В обвинителния акт е залегнало фактическото твърдение, че на неустановена дата през 2017 г. свидетелката В.К.О. *** е получила и втори заем от подсъдимия И. - 400 лева при уговорена месечна лихва от 10%.

Съдът намира, че това обвинение не е доказано. При разпита й в съдебно заседание свидетелката отрича получаването на втори заеО. От прочетените й показания от досъдебното производство, дадени пред съдия, става ясно, че всъщност обсъжданият заем не е получен от В.О., а от нейния син С.Р.Е., като тя само е посредничила при осъществяването на контакт между сина й и подсъдимия. Не е присъствала при получаване на парите или при връщането иО. Показанията на свидетелката за този заем са производен доказателствен източник, който не може да послужи за достоверно доказателства, че такава сделка е осъществена. На следващо място, по делото липсва обвинение, според което подсъдимият И. да е договарял с лице на име С.Р.Е..

По пункт 12 от ОА

Според обвинителния акт, на неустановена дата през 2017 г. подсъдимият И. е дал на Ю.С.К. *** кредит (заем) в размер на 100 лева при уговорена месечна лихва от 10% и след това, на неустановена дата през месец септември 2018 г. е дал втори заем на същото лице в размер на 100 лева при уговорена месечна лихва от 10%.

В хода на съдебното следствие съдът заличи като свидетел лицето Ю.С.К..

Според заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Н.В. – специалист-невролог, Ю.К. страда от мозъчно-съдова болест, която се проявява с преживян исхемичен мозъчен инсулт в басейна на лява средна мозъчна артерия с остатъчна средно-тежка десностранна спастична хемипареза и сензо-моторна афазия. Проявите на заболяването се изразяват в двигателен дефицит на десните крайници, затруднена самостоятелна походка, залитане, нарушение в говоренето и разбирането на речта, неразбираем говор, речев ембол (повторяемост на един и същи израз), емоционална инконтиненция (честа смяна на смях с плачливост и тревожност). Според експерта здравословното състояние на Ю.К. е трайно увредено, без възможност за динамика (подобряване) във времето и същият не е в състояние устно и непосредствено да дава показания пред съда.

В случая единственият доказателствен източник, на който се позовава обвинението за индивидуализация като време и останали обстоятелства на извършването на твърдените сделки, са показанията на свидетеля Ю.К.. Поради липсата на свидетелска годност не е възможно провеждане на разпит на този свидетел, а показанията му от досъдебното производство се явяват недостъпни. Изцяло липсват доказателства, които да установяват сключването на банкови сделки с Ю.К..

По пунктове 14 и 19 от ОА  

Съдът разглежда заедно тези два пункта от обвинението, тъй като са свързани както помежду си, така и с обвинението по пункт 5 от ОА.

Според фактическото обвинението, на неустановена дата през 2016 г. подсъдимият дал на О.О.Б. *** заем в размер на 300 лева, както и на неустановена дата в началото на 2018 г. предоставил на А.О.Б. *** заем в размер на 500 лева при уговорена месечна лихва от 10%.

Установява се, че свидетелят О.Б. е баща на свидетеля А.Б., а те двамата са съответно - съжител и син на свидетелката Р.Х.. В показанията си свидетелят А.Б. сочи, че заедно с майка си – свидетелката Р.Х., взели заем от подсъдимия за сватба на сестра му Е., което кореспондира на показанията на свидетелката Х.. В насока, че такъв заем е взет са и показанията на свидетеля О.Б.. Анализът на съобщаваното от тези трима свидетели навежда на извод, че не се касае за няколко заема, дадени на три физически лица, а само за един и то от 300 лева, който, както съдът прие, е получен от свидетелката Р.Х..

В показанията си свидетелят А.Б. установява поредица от случаи, при които лично е получавал от подсъдимия заеми срещу лихва. За тях обаче липсва съответно обвинение.

Що се касае до обвинението по пункт 14, съдът следва да отбележи, че въпреки двукратното прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора заради пороци в обвинителния акт, във връзка със сделката със свидетеля О.Б. продължава да не е заложено фактическо обвинение, сочещо на това, че при възникване на заемното правоотношение е уговорена лихва, т.е. че се касае за банкова сделка.

По пункт 15 от ОА    

Според прокурора, през месец май 2018 г. подсъдимият И. е предоставил на И.А.И. *** заем в размер на 40 лева при уговорена месечна лихва от 25%.

В хода на съдебното следствие, поради невъзможност да бъде открит, за да бъде призован и заради липса на съгласие от страните за приобщаване чрез прочитането им на показанията от ДП, дадено пред разследващ орган, съдът заличи като свидетел лицето И.А.И..

В случая единственият доказателствен източник, на който се позовава обвинението за индивидуализация като време и останали обстоятелства на извършването на твърдяната сделка, са показанията на И.И.. Поради това, че показанията му от досъдебното производство се явяват недостъпни, съдът прие, че изцяло липсват доказателства, които да установяват сключването на банкова сделка с това лице.

По пункт 16 от ОА

Според обвинителния акт, на 03.05.2017 г. подсъдимият И. предоставил на Р.А.С. и О. Б. О. *** заем в размер на 16 000 лева при уговорена месечна лихва от 20% и им причинил значителни вреди в размер на 115 000 лева.

В хода на съдебното следствие, поради невъзможност да бъде открит, за да бъде призовани заради липса на съгласие от страните за приобщаване чрез прочитане на показанията от ДП, дадено пред разследващ орган, съдът заличи като свидетел лицето Р.С..

Единственият пряк доказателствен източник за параметрите на обсъжданата сделка са показанията на свидетелката О.О.. Същата обаче не е договаряла директно с подсъдимия и не е присъствала при получаването на парите. От показанията й става ясно, че съпругът й изкупил обратно от подсъдимия техен автомобил марка „БМВ“, като плащането на цената по тази сделка било отложено. Не става ясно, включително при съвкупен анализ с приобщените й показания от досъдебното производство, дали сумата от 16 000 лева, за която говори, е цената на автомобила или съставлява заем с уговорена лихва. В тази насока свидетелката изпада и в противоречие, като за разлика от съобщеното на ДП, в съдебно заседание уклончиво започва да твърди, че 16 000 лева е цената на обратно изкупения автомобил и отделно 16 000 лева са получени по заемно правоотношение. По-нататък, О.О. установява, че многократно съпругът й изпращал от чужбина различни парични суми, които тя след това предавала на подсъдимия за погасяване на задълженията към него. Не е в състояние да посочи общо колко пари му е предала. Наред с това допуска, че съпругът й също е връщал пари на З.И., включително и по други заеми.

Съдът приема, че от показанията на свидетелката О., включително при съпоставката им с останалите доказателства, съставляващи документи, иззети при претърсването в дома на подсъдимия, не позволяват да се установят параметрите на възникнало заемно правоотношение между З.И., от една страна, и Р.С. и О.О. – от друга. Не е възможно да се определи размера на главницата и уговорената лихва, както и общия размер на върната сума. Твърдението на обвинението за получена, и то в рамките на около година и половина, от подсъдимия сума от лихва в размер на 115 000 лева остава едно предположение. Отделен е въпросът, че е много малко вероятно семейството на Р.С. и О.О. да е реализирало такива доходи, които да са им позволили за един сравнително кратък период да дадат на подсъдимия 115 000 лева.

По пункт 20 от ОА

Според изведеното обвинение, на неустановена дата през 2017 г. подсъдимият И. е предоставил на А. А. С. *** заем в размер на 1000 лева при уговорена месечна лихва от 10%.

В съдебно заседание свидетелката С. заявява, че няма спомен да е вземала пари на заем от подсъдимия И.. Съдът приобщи показанията й от досъдебното производство, като счита, че от тях не е възможно в необходимата степен на достоверност да се уточнят параметрите на твърдяната сделка. Пред разследващия орган свидетелката е заявила, че от есента на 2017 г., месец октомври, със съжителя си С.А.И. започнали да вземат заеми от подсъдимия, но не става ясно за колко заема става въпрос, още повече че след това говори само за един заем от 1 000 лева при 10% лихва, както и с кого са договаряни условията по сделката/те – с нея или със свидетеля С.И..

Изложените от свидетелката обстоятелства при разпита й на досъдебното производство, освен че са напълно неконкретизирани, не намират потвърждение в показанията на свидетеля С.И.. Последният излага пред съда твърдението, че през 2018 г., с автомобил управляван от племенник на подсъдимия, пътувал от Германия към България. При преминаване през Австрия му била наложена глоба и тъй като нямал пари да я плати, племенникът на З.И., след проведен разговор по телефона и дадено позволение от подсъдимия, му дал 800 евро, за да си плати глобата. Свидетелят твърди, че тогава предоставил на въпросния племенник банковата си карта, за да може впоследствие И. да изтегли заемната сума от банковата му сметка. С.И. отрича да е уговаряна лихва върху дадените му пари. Заявява, че друг път не е получавал пари и не му е известно и съжителстващата с него свидетелка А.С. да е вземала пари от И..

Съдът приема, че от показанията на свидетелите А.С. и С.И. не се установява в необходимата степен на несъмненост, че е възникнало твърдяното от прокурора заемно правоотношение. Не е възможно да се определи размера на главницата и уговорената лихва, както и общия размер на върнатата сума.

По пункт 22 от ОА

В обвинителния акт се извежда фактическото обвинение, че на неустановени дати в началото на 2018 г., на два пъти, подсъдимият И., на два пъти, е дал на Г.А.И. *** заеми от по 600 лева, при уговорена месечна лихва от 10% по първия заем и 20% по втория заем, като са му върнати 3 800 лева, от които 2 600 лева за лихва.

В съдебно заседание свидетелката И. заявява, че само един път взела пари на заем от подсъдимия И., но не помни нито кога е било това, нито какъв е бил размера на сумата. Отрича да е уговаряна и плащана лихва. Съдът приобщи показанията й от досъдебното производство, но счита, че от тях не е възможно в необходимата степен на достоверност да се уточнят параметрите на твърдените сделки. Самата свидетелка не потвърждава тези си показания, като заявява, че е епилептичка и не помни да е казвала таква неща. Изложените от свидетелката обстоятелства при разпита й на досъдебното производство не намират потвърждение в показанията на съжителя й – свидетелят И.О.. Последният твърди, че той, а не Г.И., е вземал пари от подсъдимия, като посочва различни размери на заемите и начини на погасяване на задълженията и отрича определянето на лихва. Заявява, че пребивавал често в Германия, поради което лично той предал банковата карта на съжителката си на подсъдимия, за да може последният да тегли пари за погасяване на заема.

Съдът приема, че подсъдимият И. е предоставял заеми както на свидетелката Г.И., така и на свидетеля И.О.. При съпоставка с останалите доказателствени източници следва да се заключи, че и при тези заемополучатели отношенията са се развили по идентичен механизъм на възникване и приключване на паричните взаимоотношение с подсъдимия, чрез връщане на главницата и определената от И. лихва. Не е възможно обаче с дължимата степен на несъмненост да се определят размерите на главниците по твърдените от прокурора заеми, получени от свидетелката Г.И., както и уговорената лихва и общия размер на върнатата сума.

На следващо място, подсъдимият е обвинен за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2 от НК при наличието на квалифициращия признак „получени значителни неправомерни доходи“. С оглед изложените по-горе мотиви съдът счита за доказано по несъмнен начин, че полученият от З.И. неправомерен доход е в общ размер от 230 лева, който се формира от получените от него възнаграждения под формата на лихви от: свидетелката З.Й. - 10 лева; свидетеля Г.О. - 20 лева; свидетелката Р.Х. – 100 лева; свидетеля С.Т. - 50 лева; свидетелката Д.О. - 20 лева; свидетеля А.А. - 10 лева и свидетелката О.А. - 20 лева. Не се установи същият да е реализирал доходи, които да надхвърлят посочената сума и да достигат до размер на общо 202 293,40 лева, защото:

- по пункт 2 от ОА – не се установи какви суми е изплатил свидетелят Н.Н.. Твърдението на прокурора, че до месец декември 2018 г. бил върнал общо 9 000 лева е напълно недоказано. Наред с това съдът е на принципното становището, че размерът на неправомерния доход следва да се изчислява като от върната сума се приспадне размера на главницата;

- по пункт 3 от ОА – не се установи свидетелката А. М. да е върнала по получените от нея заеми суми, надхвърлящи главниците. Твърдението на прокурора за неправомерен доход от 180 лева е недоказано;

- по пункт 5 от ОА – съдът прие, че подсъдимият е получил от свидетелката Р.Х. неправомерен доход от общо 100 лева по двата заема. Не е възможно обаче с дължимата степен на несъмненост да се приеме, че по втория заем, до декември 2018 г., на различни вноски, Х. е върнала сума по-голяма от 200 лева и по-точно 940 лева, съответно неправомерният доход да е повече от 30 лева или 770 лева, както счита обвинението;

- по пункт 6 от ОА – съдът прие за изцяло недоказано свидетелката В.О. да е получила и втори заем от подсъдимия – 400 лева, по който да е върната сума от 900 лева, съответно да е реализиран доход от 500 лева;

- по пункт 8 от ОА – в самия ОА липсва фактическо обвинение, сочещо на това, че свидетелят Г.Б. е върнал по всеки от двата заема суми, които да надхвърлят главницата, поради което се явява недоказано твърдението за неправомерен доход от 1 500 лева по първия заем и 15 лева по втория;

- по пункт 9 от ОА – съдът прие, че подсъдимият е получил от свидетеля С.Т. неправомерен доход от 50 лева по първия заем. Липсва основание да се приеме твърдението на прокурора, че от така върнатите 550 лева доходът е в размер на повече от 50 лева, а именно 275 лева. Що се отнася до втория заем, получен от този свидетел, по делото не се събраха доказателства за това да е платен размера на главницата, поради което и обвинението за доход от 70 лева се явява недоказано;

- по пункт 10 от ОА - липсва фактическо обвинение за това свидетелката А.Е. да е върнала сума, която надхвърля главницата от 300 лева, поради което твърдението за неправомерен доход от 140 лева е недоказано;

- по пункт 12 от ОА - съдът прие за изцяло недоказан този пункт от обвинението, поради което намира, че подсъдимият не е получил неправомерен доход от 20 лева от свидетеля Ю.К.;

- по пункт 15 от ОА - съдът прие за изцяло недоказан този пункт от обвинението, поради което намира, че подсъдимият не е получил неправомерен доход от 140 лева от свидетеля И.И.;

- по пункт 16 от ОА - съдът прие за изцяло недоказан този пункт от обвинението, поради което намира, че подсъдимият не е получил неправомерен доход от 115 000 лева от Р.А. и О.О.;

- по пункт 17 от ОА - съдът приема, че по делото не се събра необходимия доказателствен материал, който да позволи извеждане на извод за периода, през който са извършвани тегления от банковата сметка на свидетелката К.А. за погасяване на взетите от съжителя й А.А. пари, поради което не се установи размера на върната сума, както и същата да надхвърля главниците от 1 500 лева и достига до 3 150 лева така, както счита обвинението;

- по пункт 18 от ОА - липсва фактическо обвинение за това свидетелят Й.А. да е върнал сума, която надхвърля главницата от 2 700 лева, поради което твърдението за неправомерен доход от 2 700 лева е недоказано;

- по пункт 19 от ОА – този пункт от обвинението е изцяло недоказан, поради което съдът намира, че подсъдимият не е получил неправомерен доход от свидетеля А.Б. в размер на 2 600 лева;

- по пункт 20 от ОА – този пункт от обвинението е изцяло недоказан, поради което съдът намира, че подсъдимият не е получил неправомерен доход от свидетелката А. Салиев в размер на 2 600 лева;

- по пункт 22 от ОА – този пункт от обвинението е изцяло недоказан, поради което съдът намира, че подсъдимият не е получил неправомерен доход от свидетелката Г.И. в размер на 2 600 лева;

- по пункт 23 от ОА – съдът изложи по-горе съображенията си защо счита, че не се установи реално получения от подсъдимия И. неправомерен доход като резултат от сключения със свидетелката О.Д. договор за заем и по какви съображения доходът не е възможно да се определи като разлика между пазарната оценка на придобития апартамент и размера на главницата. Поради това следва да се приеме, че З.И. не е реализирал неправомерен доход от 61 483,40 лева от заемното правоотношение с тази свидетелка.

Така полученият от подсъдимия И. неправомерен доход от 230 лева не покрива възприетия критерий за значителни имуществени вреди, изискващ паричната им равностойност да не е по-малка от 14 минимални работни заплати за страната към момента на деянието. На следващо място, не се доказа причиняването и на значителни вреди – на Н.Н. в размер на 9 000 лева, на Р.С. и О.О. в размер на 115 000 лева и на С.Д. в размер на 61 483,40 лева,

По изложените съображения съдът призна подсъдимия З.А.И. за НЕВИНЕН по следните пунктове от обвинението, както следва:

- на неустановена дата през 2017 г. да е дал на В.К.О. *** кредит (заем) в размер на 400 лева при уговорена месечна лихва от 10%;

- на неустановена дата през 2017 г. да е дал на Ю.С.К. *** кредит (заем) в размер на 100 лева при уговорена месечна лихва от 10% и на неустановена дата през месец септември 2018 г. да е дал на същото лице кредит (заем) в размер на 100 лева при уговорена месечна лихва от 10%;

- на неустановена дата през 2016 г. да е дал на О.О.Б. *** кредит (заем) в размер на 300 лева;

- през месец май 2018 г. да е предоставил на И.А.И. *** кредит (заем) в размер на 40 лева при уговорена месечна лихва от 25%;

- на 03.05.2017 г. да е предоставил на Р.А.С. и О. Б. О. *** кредит (заем) в размер на 16 000 лева при уговорена месечна лихва от 20%;

- на неустановена дата в началото на 2018 г. да е предоставил на А.О.Б. *** кредит (заем) в размер на 500 лева при уговорена месечна лихва от 10%;

- на неустановена дата през 2017 г. да е предоставил на А. *** кредит (заем) в размер на 1000 лева при уговорена месечна лихва от 10%;

- на неустановени дати в началото на 2018 г., на два пъти, да е дал на Г.А.И. *** кредити (заеми) от по 600 лева, при уговорена месечна лихва от 10% по първия заем и 20% по втория заем;

както и от дейността си да е получил неправомерни доходи над размер на сумата от 230 лева до размер на общо 202 293,40 лева и получените неправомерни доходи да са значителни, както и да е причинил другиму значителни вреди – на Н.Т.Н. *** в размер на 9 000 лева, на Р.А.С. и О.Б.О. в размер на 115 000 лева и на С.П. Д. в размер на 61 483,40 лева, поради което го ОПРАВДА в тези части по повдигнатото му обвинение, както и по обвинението за по-тежко престъпление по чл. 252, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

 

При определяне на наказанието съдът съобрази разпоредбата на чл. 54 от НК, като отчете степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия, подбудите му както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

За престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК законодателят е предвидил две кумулативни наказания – лишаване от свобода от три до пет години и конфискация до ½ от имуществото на дееца. 

Извършеното от подсъдимия И. престъпление засяга обществените отношения, които регламентират нормалното функциониране на паричната и кредитна система. За да се охраняват интересите на масовите кредитополучатели, законодателят е поставил дейността по банково кредитиране под разрешителен или регистрационен режим, съответно неспазването на тези правила е криминализирано. В конкретния случай, отчитайки броя на сделките и заемополучателите по тях, както и обстоятелството, че деецът е придобил неправомерни доходи, макар и не в значителен размер, съдът прецени, че деянието се отличава със завишена степен на обществена опасност. Не е висока обаче степента на лична обществена опасност на извършителя. Подсъдимият И. е с чисто съдебно минало към време на извършване на престъплението, вграден е в обществото, трудово е ангажиран и се грижи за малолетното си дете. Тези обстоятелства съдът цени като смекчаващи. Като отегчаващи обстоятелства съдебният състав взе под внимание продължителния период на упражнява на незаконната дейност и броя на случаите на раздадени заеми, който надвишава приетия критерий за системно извършване на банкови сделки. По изложените съображения, давайки превес на добрата му обществена характеристика и проявените смекчаващи обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия З.И. наказание в размер на специалния минимум от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Становището на съдебния състав е, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК. Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК предполага кумулативното проявление на две условия – наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна констатация, че най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В разглеждания случай не е налице кумулативност на двете условия. Смекчаващите обстоятелства не се отличават с многобройност или изключителност, а така предвиденото наказание със специален минимум от три години лишаване от свобода не се явява несъразмерно тежко за И..

Съдът намира, че при така определеното наказание лишаване от свобода са налице предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият И. не е осъждан и не представлява личност със завишена степен на обществена опасност. Както се посочи и по-горе, същият е интегриран в общността, полага труд и се грижи за детето си. При тези данни съдът прецени, че за неговото поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода. Поради това отложи изпълнението му, като определи на подсъдимия З.И. изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на продължителността на изпитателния срок съдът съобрази необходимостта от по-дълъг период от време, през който деецът ще следва стриктно да се съобразява с установените в обществото правила на поведение под угрозата да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода.

Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите на личната и на генералната превенция, заложени в нормата на чл. 36 от НК.

Съдът не наложи на подсъдимия З.И. кумулативно предвиденото наказание конфискация, поради липса на имущество. В тази връзка са приети като доказателства по делото справки от Агенция по вписванията и от Община Севлиево за това, че И. не притежава недвижими имоти и няма декларирани МПС-та. 

На основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК съдът осъди подсъдимия З.И. да заплати в полза на държавата 230 лева, представляващи равностойността на придобитото чрез престъплението. Тази сума е реализирана от типичната за банките дейност, която физически лица осъществяват в нарушение на закона, поради което подлежи на отнемане в полза на държавата, а тъй като в случая липсва – съдът присъди равностойността й.

С присъдата съдът постанови веществените доказателства, съставляващи 5 броя банкноти с номинална стойност от 100 евро, общо 500 евро; 2 броя банкноти с номинална стойност 20 швейцарски франка и 1 брой банкнота с номинална стойност 10 швейцарски франка - общо 50 швейцарски франка; както и 13 броя банкноти с номинал 50 лева, 53 броя банкноти с номинал 20 лева, 16 броя банкноти с номинал 10 лева - общо 1870 лева, оставени на съхранение в трезор в „Банка ДСК“ АД – клон Габрово, ползван от Окръжен съд – Габрово – да се върнат на подсъдимия З.И.. Тези парични суми са иззети при извършеното претърсване в обитаваното от подсъдимото лице жилище. Не е установено парите да са добити в резултат на престъпната дейност, поради което не подлежат на отнемане. Не е установено и на кого принадлежат при положение, че към датата на посоченото процесуално-следствено действие подсъдимият е бил в брак с Н.М.С..  

Съдът постанови веществените доказателства - запис на заповед, издаден от Р.А.С.; разписка от Р.А.С. от 03.05.2017 г.; пълномощно с упълномощители О. Б. О. и Р.А.С.; декларации по чл. 25, ал. 8 от ЗННД и по чл. 264, ал. 2 от ДОПК, изготвени от О.Б.О. и Р.А.С.; операционна бележка от Банка ДСК от 17.07.2014 г. за превод на сумата от 50 евро; копие от запис на заповед от Л.О. М.; договор за покупко - продажба на недвижим имот от 03.04.2014 г. между Г.Б.Б. и З.А.И. в два екземпляра; предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.07.2014 г. между А. С.И. и Р. Н. Г.; два карирани листа с изписани ръкописно на тях имена и различни цифри; бележник с надпис „NOTEPAD А6“ с изписан един лист с ръкописни букви имена и цифри; бележник с твърди страници с надпис „NEW YORK“ с номерирани страници от 1 до 157 и изписани с ръкописни букви имена и цифри; бордеро на Пощенска банка; разписка за получени пари от Уестърн юнион; пет броя формуляри за получаване на парични суми от Устърън юнион; операционна бележка на „Банка ДСК“ АД; формуляр от получаване на парични средства на Мъни грам; пет броя известия за получаване на пари от Уестърн юнион; нареждане - разписка от 25.10.2017 г. за сумата от 480 евро на „Уникредит Булбанк“ АД; бордеро от 27.04.2018 г. на Пощенска банка; пет броя документи на латиница, издадени от RecordBank – да останат на съхранение по делото за срока на неговото запазване.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия З.И. да заплати на частния обвинител О.Д. направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 500 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия З.И. да заплати в полза на държавата по сметка на Окръжен съд – Габрово направените в съдебната фаза на процеса разноски в размер на 1 641,50 лева, както и държавна такса в размер на 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист; да заплати в полза на държавата по сметка на Окръжна прокуратура – Габрово направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 594,36 лева и държавна такса в размер на 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист; както и да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 52,30 лева и държавна такса в размер на 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

В този смисъл съдът произнесе присъдата си.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: