Р Е Ш Е Н И Е № 339
гр. Пловдив, 29.11.2018 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Елена Арнаучкова
Величка Белева
при секретаря Антоанета Калайджиева, като разгледа докладваното от съдията Белева т.д. № 519/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответника по спора „ Д.з. „ АД ***, ЕИК ********* Решение № 83 от 30.04.2018 г., постановено по т.д. № 204/2016 г. на Окръжен Съд – П. в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл. 229 от КЗ / отм. / на ищеца „ Д. – Т. „ ЕООД – гр. П., ЕИК ********* сумата 52 177, 24 лв., представляваща обезщетение за вреди, възникнали от реализиране отговорността на превозвача от повреда на стока вследствие ПТП в Р.А.на **********г., на основание договор за застраховка по застрахователни полици № ************************г. и № ************************г. с предмет „ отговорност на превозвача за товари по шосе „ при международни превози на територията на Е., А.и вътрешни на територията на Р.Б., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане, както и деловодни разноски в размер на 7 006,26 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част и искане за неговата отмяна и отхвърляне на иска.
Въззиваемият – ищец „Д. – Т. „ ЕООД – гр. П. е
депозирал отговор за неоснователност на жалбата.
Третото лице – помагач на ищеца „ Ж.Б. „ ЕООД не е депозирало отговор на жалбата.
Съдът установи следното:
Иск по чл. 229 от КЗ /
отм. /, предявен от „ Д. – Т. „ЕООД – гр. П., ЕИК ********* срещу
„ Д.з. „ АД ***, ЕИК *********, с участието на трето лице - помагач на
ищеца „ Ж.Б. „ ЕООД ***, ЕИК *********.
В исковата молба ищецът твърди, че извършва по занятие
международни превози. Имал сключени договори за застраховка с праводателя на
ответното дружество (ЗАД „В.“ АД) -
полици № ************************г., със срок на валидност от 23.03.2014 г. до
26.03.2015 г. и № ************************г., със срок на валидност от
16.09.2014 г. до 15.09.2015 г. за „Отговорност на превозвача за товари по шосе“
на територията на Е., А.и Р.Б., за конкретни влекачи и ремаркета,
индивидуализирани в полиците. Всички застрахователни вноски били платени. На
20.02.2015 г. съгласно заявка-договор извършил превоз от И., Т. до М., Г., със
спедитор „Ж.Б.“ ЕООД, за доставка на групов товар (групаж). Изпращачи по
договора били „Б.Т.ф.-К.“ – Т. и „У.А.“ – Т., а получатели „А.Г.“ ООД – Г. и
„РГС Г.“ ООД – Г.. Стоката за получател № 1 „А.Г.“ ООД - Г., представляваща ц.с
ш.р. и оборудване, с тегло 10 000 кг., била на стойност 29 796.30
евро съгласно фактура. Била съставена международна товарителница (CMR) № ******
за получател № 1 и № ****** за получател № 2. Превозът започнал на 21.02.2015
г. и завършил на 03.03.2015 г. На **********г. в А.е настъпило ПТП, при което
влекачът и ремаркето – предмет на първата полица, били напълно унищожени, а
превозваната с ремаркето стока пострадала до степен негодна за ползване по
предназначение. Била пренатоварена на друг влекач и ремарке, за които също има
валиден договор за застраховка (втората полица). За инцидента застрахователя
бил уведомен с писмо от 27.02.2015 г. Спедиторът „ Ж.Б. „ ЕООД бил предявил
претенции спрямо ищеца на основание чл. 373 от ТЗ да възстанови платени суми по
вредата – стойността на увредената стока, на получател № 1 / предвид тоталното
й унищожаване / и на 07.12.2015 г. префактурирал вредите в общ размер от
58 637.19 лева и ги прихванал с насрещно свое вземане срещу ищеца. Бил
съставен и протокол за прихващане. Доколкото e удовлетворил спедитора си „ Ж.Б.
„ ЕООД – който от своя страна е удовлетворил получателя на товара за
горепосочената щета вследствие превоза, претендира
от застраховатяля си плащане на сумата, съставляваща заплатеното от него
обезщетение предвид застрахователно правоотношение между тях и на основание
разпоредбата на чл. 229 от КЗ / отм. /.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът „Д.з.“ АД, е депозирал отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер, и като недоказан.
Твърди, че не се установява: да е сключен договор за превоз; ищецът да е
извършил превоза; при настъпилото с влекача и ремаркето ПТП да е превозван именно товарът, описан в ИМ; товарът
да е доставен на крайния получател увреден / унищожен / и степента на увредата му. Прави се
възражение срещу размера на иска, като се твърди, че следва да се приспадне
стойността на метала от стойността на евентуално присъденото обезщетение по
иска. Възразява се още и досежно ищцовото твърдение да е обезщетил увреденото
лице, като се поддържа възложителят на ищеца „ Ж.Б. „ ЕООД да не е увреденото
лице. Такъв бил товародателят, респ. получателя на товара, за които няма данни
– не се и твърди, да са обезщетени „ по веригата „.
Конституираното
в първоинстанционното производство трето лице- помагач на страната на ищеца „Ж.Б.“
ЕООД ***, ЕИК ******** е депозирало становище за основателност на иска. Заявява
че по процесния превозен договор е
действал в качеството си на последващ
спедитор, действащ по поръчка на турско спедиторско дружество „У.Л.“ – И.. В
изпълнение на така възложената поръчка е възложил превоза на ищеца. Вследствие
погиването на товара при превоза бил задължен към своя спедитор – турското
дружество „ У.Л.„ за сумата 29 980, 72 евро, която заплатил, след което
впоследствие предявил претенция за възстановяването й от ищеца и отношенията
били уредили чрез прихващане на насрещни вземания. Изрично уточнява че плащания
към товародателя, респ. към получателя на стоката не е извършвал, тъй като
задължен към тези лица е неговият възложител и пръв по ред спедитор спедитор „ У.Л.
„ – Т..
По делото е безпротиворечиво установено сключването на договор за застраховка с предмет отговорността на ищеца „ Д. – Т. „ ЕООД – гр. П. като превозвач на товари по шосе с териториален обхват на застрахователното покритие Е. А.и РБ., с индивидуализирани МПС и ремаркета към тях – застрахователна полица № ***************************г. и застрахователна полица № ***************************г., със срок на действие 27.03.2014 г. – 26.03.2015 г. първата и 16.09.2014 г. – 15.09.2015 г. втората. Застрахователят е ЗАД „ В. „, което е преобразувано чрез вливане в ответника по спора „ Д.з. „ АД. Няма спор и досежно твърдяния от ищеца факт че вноските по застрахователните премии по полицата са редовно и надлежно заплащани от него. Тоест между страните е налице твърдяното от въззиваемия - ищец валидно застрахователно правоотношение за посочените по горе периоди.
Относно извършването на превоза от ищеца е представен
заявка – договор № *************с възложител „ Ж.Б. „ ЕООД и
изпълнител ищеца „ Д. – Т. „ ЕООД. Предмет – превоз на комплексен товар от И. /
Т. / до двама получатели, на два различни адреса в Г. - „А.Г.“ ООД и „Е.Г.В.“ ООД. Посочени са
два товарни адреса в И. - на турските дружества – Б.Т.Ф.-К. и „ У.А..“ Посочена е датата на натоварване – 20.02.2015 г. и
дата на доставка на получателите - 26.02.2015 г. Досежно стоката е записано –
комплексен товар до 25 тона. Посочено е тип и номер на автомобила – М. – ******тов.м.
№ *********************/ - по първата застрахователна полица. Относно плащането
е посочено че се дължи от възложителя „ Ж.Б. „ в 30 – дневен срок срещу
представени фактура и чиста СМR товарителница.
Поради факта че се касае за два товара с
отделни получатели са издадени две международни товарителници / СМR /. За процесните
ц.с ш.р. и оборудване, с бруто тегло 10 000 кг. и стойност 29 796.30
евро - предмет на настоящата претенция,
е международна товарителница / СМR / № ******. В нея е посочен заявката – договор № *************,
като изпращач е посочен Б.И.И.Т.А.S. – К., Т., като превозвач – турско дружество У.У.…. „
А.S.,
а като последващи превозвачи - Ж.Б. „ ЕООД и ищеца „ Д. – Т. „ ЕООД. Посочено е
че превозът се извършва с ********** и ******* на „ Д. – Т. „ ЕООД – П., Б. /
фигуриращи в застрахователните полици /. Посочено е заплащането на превоза да е
за сметка на изпращача. Стоката е описана като „ резервоари и апаратура „ с
бруто тегло 10 000 кг. Посочен е адрес за разтоварване в Г. с получател „ А.Г.
„ ****. На дата 03.03.2015 г. в
товарителницата е отразено че стоката е пристигнала „ дефектна – транспортни
увреждания „.
Представена е фактура № ******************г.,
издадена от Б.И.И.Т.А.S. за закупуване и транспорт от и до А.Г. – Ф.на М. на
стока, описана като котел с прави стени с нето тегло 9 650 кг и бруто
тегло 10 000 кг., с производител „ Б.Т.К.,С.В.Т.. „ А.S. – Т..
Посочена е стойността на стоката – 26 296 евро и стойността на транспорт/превоз
- 3 500 евро, общо 29 796 евро. В раздел условия за продажба и транспортиране
е посочено че плащането е предварително, по банковата сметка на турското
дружество Б.И.И.Т.А.S. в Ш., клон И. и адреса на доставяне на стоката в Г. с
получател А.Г.ГБХ. Представени са още сертификат за движение, митнически
манифест и други придружаващи стоката митнически документи. Във всички тях тя
фигурира с описание котел с прави стени, с бруто тегло 10 000 кг. и на
стойност 29 296 евро.
Няма спор
и е установено от представените Протокол за ПТП от **********г., издаден от ДНСП–
Г.А.и Доклад от **********от ОДПв провинция Г.А., че на **********г., около 13
часа в тунела О. на магистрала П. в община М. е настъпило ПТП като товарен
автомобил влекач рег. № ********** и
ремарке рег. № ********* – собственост на Д. Т. „ ЕООД и с водач Х.П.Г. се е
ударил с дясната стена на кабината в крайната ограничителна стена на тунела. В
документите е отразено че МПС са вероятно напълно увредени, водачът също с
увреждания транспортиран в болница. По отношение на товара е отразено че на
25.02.2015 г. е огледан от митнически служители, извършено е ново обмитяване,
след което е прехвърлен в друго ремарке, намерените в МПС парични ценности и
митническите документи досежно товара са предадени на пристигналите на място
пълномощник на собственика „ Д. Т. „ ЕООД и на сина на пострадалия водач.
Няма спор и е установено че ищецът е своевременно
уведомил застрахователя за настъпилото ПТП.
От заключението на СТЕ е
установено че на посочената в заявката договор за превоз дата на натоварване –
20.02.2015 г. в гр. И. е извършено натоварването на стоката и подготовката на
документите, на 21.02.2015 г. е отпочнат превоза от ищцовото дружество към РБ.
с автокомпозиция, състояща се от товарен влекач рег. № ******* и прикачено към
него ремарке рег. № ********** с водач Х.Ц.. Товарът е транспортиран
до гр. П., откъдето превозът е поет от катастрофиралия водач Х.Г. на 22.02.2015
г. и е приключил на мястото на катастрофата в А. на **********г.. Оттам превозът
е продължен от друга автокомпозиция на ищеца -
товарен влекач рег. № ******и ремарке ********* с водач И.К. до местоназначението в Г.,
където е пристигнала на 03.03.2015 г. и е разтоварена стока с тегло 10 тона.
Заключението – досежно движението на посочените товарни влекачи с прикачените
към тях ремакрета, освен на представените
по делото товарителници GMR и други писмени документи се основава и на на данни от
системата за проследяване F.. В този смисъл са и показанията на разпитаните по
делото свидетели - катастрофиралия водач
Х.Г.и служителя на ищцовото дружество Л.К.– изпратен на местопроизшествието н А.
Относно увреждането на товара и степента на увредата –
твърдяното унищожаване до степен напълно неизползваема по предназначение са
представени от ищеца писмени доказателства както следва: Две писма от
получателя „ А.Г. „ с непосочен адресат. В първото се иска изясняване на случая
във връзка с ПТП в А., като се сочи че за него са били уведомени от фирма Б. по
пощата, както и че получената стока е дефектна – цистерната, предпазителят и
капакът, както и останалото оборуздване са деформирани и неизползваеми. Във
второто са подробно описани повредите и се твърди че снимки са били изпратени
на Б., г-жа К.с прикачен файл, ведно с товарителницата и съобщение за щетите. С
оглед горното съдържание се обосновава извод че кореспонденцията на собственика
и получателя на стоката А.Г. е с товародателя – турското дружество Б.И.И.Т.А.Ш.
Представени са още писмо от У. ООД – М. до фирма О.Р. ООД от 17.04.2015 г., в
което се иска съгласно договореното цилиндър екс Б. трансформатор да се предаде
на А.Г., М. и да се извърши изхвърлянето му, както и потвърждение че това е
извършено, Писмо - Потвърждение за
изхвърляне, от дата 07.12.2015 г. от О.Р.
ООД до
„ У. „ ООД – гр. М. в потвърждение на това че от фирма А.Г. са изхвърлени
натоварените на **********г. цилиндър екс Б. трансфораторна с тегло 9 450
кг. – ескпортно изхвърлени „ бренер отпадъци „ с тегло 9 450 кг чрез
спедиторска фирма Б. и Кантарна бележка от **********г., в която „бренер
отпадъците „ са означени с код ******,
който според заключението на ССчЕ е съгласно европейския класификатор на
отпадъците и означава „ желязо и стомана „.
От заключението на съдебно-икономическа експертиза е
установено още че максималната стойност на обезщетението по чл. 23 вр. чл. 17
от КДМАПС при бруто тегло на товара 10 000 кг. е в размер
на 104 685.61 евро към 03.03.2015 г., а към 15.06.2017 г. възлиза на
103 113.74 евро. В счетоводните регистри на „Ж.Б.“ ЕООД е осчетоводена издадена на 13.11.2015 г. фактура от „У.“, с
която е фактурирано обезщетение за процесните цистерна с реактор и оборудване в
размер на 29 796.30 евро. Счетоводните записи за отразяване на получената
фактура са извършени на 7.12.2015 г. по счетоводни сметки, отразяващи разчети с
доставчиците и разходи за щети. На същата дата - 07.12.2015 г., „Ж.Б.“ ЕООД е издало фактура № ***
с получател ищеца, в която префактурира
щетите на товари, възникнали при ПТП на **********г., едната от които отнасяща
се за процесния товар – 29 796.30 евро. В счетоводните регистри е
осчетоводено извършеното прихващане по протокол от **********г. / протокола
представен по делото /, в резултат на което вземането от „Д. - Т.“ ЕООД по
издадената от спедитора му „ Ж.Б. „ ЕООД фактура № *** на стойност
58 159.15 лева е погасено. Експертът посочва още че при средна изкупна
цена през 2015 г. на скрап от желязо и стомана, предвид кантарната бележка за
предадени 9 450 кг. отпадъци от желязо и стомана, стойността на добитата
скрап от товара възлиза на 3 024 лева. При средни европейски цени през
2015 г. добитата скрап възлиза на 3 118.50 евро.
При така установеното първоинстанционният съд е приел че
е налице валидно правоотношение по застраховка „отговорност на ищеца като превозвач
на товари по шосе“ на територията на Е. А.и Р.Б. за конкретни влекачи и
ремаркета, индивидуализирани в полиците; валидно правоотношение по договор за
превоз между ищеца като превозвач по
шосе и третото лице – помагач „ Ж.Б. „ ЕООД като спедитор / който договор е консесуален /; че по времедействието на застрахователното
правоотношение единствен ищецът е извършил превоза с МПС / по застрахователните
полици /, че е транспортиран именно товара, описан в ИМ като ц.с ш.р. и
оборудване. Прието е още че този товар е увреден вследствие настъпилото в А. на
**********г. ПТП, като степента на увредата му е пълното унищожаване на стоката
– доколкото тя е напълно неизползвама по предназначението си, както и че
плащайки на спедитора си „ Ж.– Б. „ ЕООД обезщетение в размер на стойността на
стоката ищецът е изпълнил изискването на чл. 229 от КЗ / отм. / да е обезщетил
увреденото лице. В тази насока са изложени мотиви че когато спедиторът действа
въз основа на същински спедиционен договор той става страна по превозния
договор в качеството си на товародател – изпращач. Искът е уважен, като от
претендираното обезщетение, съизмеримо със стойността на увредения товар е
приспадната сумата, представляваща съгласно заключението на СИЕ средно
европейските цени на скрап от желязо и стомана.
Поддържа се във въззивната жалба неправилност на изводите
на съда че вредата е установена – вида и
степента й и че увреденото лице – удовлетворено. В тази връзка се възвеждат отново
заявените в отговора на ИМ и поддържани в хода на първоинстанционното
производство възражения. По първото се настоява че увредата и конкретно
степента й / пълното унищожаване на товара / не се установяват от представената
между собственика му – получател А. ООД – Г. и изпращача – турското дружество Б.И.И.Т.А.S. кореспонденция
с предмет увредени цистерна и оборудване, нито от кореспонденцията между „ У. „
ООД – М. и О.Р.ООД относно предаване на
цилиндър Б. за скрап – доколкото това са частни документи, чиято материална
доказателствена сила е оспорена с отговора на ИМ и най - вече защото съгласно
разпоредбата на чл.33.4 от Общите условия на сключената застраховка/ неразделна
част от индивидуалния застрахователен договор/ изисква изрично факта на
увредата и степента й да се установят пред застрахователя с Протокол от авариен
комисар - Констативен протокол и снимков материал. По второто възражение се
поддържа че спедиторът на ищеца „ Ж.Б. „ ЕООД не е увреденото лице по смисъла
на чл. 229 от КЗ / отм. / и доколкото не са представени доказателства товародателят, респ. собственика и получателя
на стоката да са обезщетени за вредите по товара, то установеното по делото
плащане чрез прихващане от ищеца на „ Ж.Б. „ ЕООД е без правно значение досежно
изискването на чл.229 от КЗ / отм. /.
В отговора на въззивната жалба се поддържа възраженията
да са неоснователни. Според въззиваемия - ищец писмата от получателя А.Г.,
Протокола за ПТП, СМR товарителницата и Тир – Карнета, преценени в съвкупност
с кореспонденцията между получателя и изпращача и с тази между немското
дружество „ У. „ и О.Р.ООД и писмото –
потвърждение от последно посоченото
дружество доказвали по несъмнен начин че уврежданията по товара вследствие ПТП са
били такива че са го направили напълно негоден за ползване по предназначението,
поради което и същият е предаден за скрап. Като така напълно неоснователно било
твърдениетто че този факт следва да се установи с Протокол от авариен комисар,
а изискването на застрахователя за такъв протокол - безпредметно. Относно
второто възражение се поддържа че третото лице помагач Ж.Б.“ ЕООД като спедитор
било потвърдило да е извършило плащане на обезщетение за вредата на крайния
получател, с оглед което и на основание чл. 74 от ЗЗД се е суброгирало в
правата на увреденото лице да претендира и получи от ищеца – превозвач обезщетението.
При така установената фактическа обстановка във връзка
със становищата и възраженията на страните настоящата инстанция намира жалбата
за основателна.
Несъмнено установено – и безспорно, по делото е съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ответното застрахователно дружество с предмет отговорността на „ Д. – Т. „ ЕООД – гр. П. като превозвач на товари по шосе с териториален обхват на застрахователното покритие Е. А.и РБ., с индивидуализирани МПС и ремаркета към тях – застрахователна полица № ***************************г. и застрахователна полица № ***************************г., със срок на действие 27.03.2014 г. – 26.03.2015 г. първата и 16.09.2014 г. – 15.09.2015 г. втората.
Несъмнено установено е че между ищеца като превозвач и третото лице помагач „ Ж.Б. „ ЕООД като спедитор е сключен договор за превоз на товари по шосе от Т. до Г. по заявката – договор № *************от третото лице помагач, приета от ищеца с оглед извършения от него като единствен превозвач превоз на товарите от Т. до Г. в периода 20.02.2015 г. – 03.03.2015 г. / по времедействието на застрахователните договори / с товарни влекачи и ремаркета сред описаните такива в полиците – международна товарителница / СМR / № ******, заключението на СТЕ, Протокола за ПТП. Съпоставката между издадената от турското дружество Б.И.И.Т.А.S. фактура № *****************г. за закупуване и транспорт на стоката от получателя й „ А.Г. „ - Г., СМR товарителницата, придружаващите стоката митническите документи, кореспонденцията между получателя и изпращача досежно увредата и др. обосновава извод че процесната цистерна с шунтов резервоар и оборудване са превозваните такива съгласно заявката – договор № *************. Изпращач / товародател е турското дружество Б.И.И.Т.А.S. , получател - немското дружество „ А.Г. „. СМR товарителницата установява също че товародателят е възложил превоза на турското дружество У. „, а то го е възложило на „ Ж.Б. „ ЕООД. Несъмнено установен чрез надлежни писмени документи – съставените от компетентните за това органи и длъжностни лица в А. Протокол за ПТП от **********г. и Доклад за ПТП от **********г., е факта че на 24.02. 2015 г. превозващия товара шофьор при ищцовото дружество Х.Г.е причинил ПТП. Фактическите и правни изводи в горния смисъл на първостепенния съд са правилни, като и те не се оспорват от въззивника, възведените от него в първоинстанционното производство възражения в противна насока не се поддържат в жалбата.
Съдържащите се в доклада и протокола за ПТП констатации за щетите при катастрофата са само досежно моторните превозни средства – товарния влекач и ремаркето, по отношение на които е посочено да има имуществена застраховка „каско „. Не се съдържат данни относно щетите по превозвания с тях товар. За него е посочено само че е извършено ново обмитяване от митнически служители на 25.02.2015 г. след като е прехвърлен на друго ремарке – в който смисъл и представените по делото Тир Карнет и съставения по чл. 25 от Конвенцията за ТИР Протокол за установени факти / л. 248 – 260 от първоинстанционното дело/, които също не съдържат данни за установени щети по товара, съответно вид и степен на увреждане. Кореспонденцията между получателя и товародателя, препратена от последния към спедиторите и превозвача – описаните по горе писма, са частни писмени документи без материална доказателствена сила за застрахователя и не го обвързват – в който смисъл и своевременно заявеното от него възражение. С оглед което оплакването му че ищецът не е установил вредата в твърдените вид и степен – пълно унищожаване на транспортираната стока, съизмеримо със стойността й, съответно че е неправилен извода на първоинстанционния съд в противна насока, се явява основателно. Съдържанието на клаузата на чл. 33.4. от Общите условия е ясно и недвусмислено и възражения срещу нея не са възведени по делото. Като така следва да се приеме че тя валидно обвързва страните по процесното застрахователно правоотношение и вменява изрично задължение на ищеца да установи щетите по товара чрез протокол от трета за правоотношенията страна, притежаваща съответната компетентност – авариен комисар. Протокол от авариен комисар относно състоянието на товара след ПТП не е представен и с оглед становището на ищцовото дружество – превозвач следва да се приеме за безспорен факта че не е съставен. Неоснователно е възражението че съставянето му, респ. липсата на този протокол се явявало в случая безпредметно – предвид другите ангажирани от него доказателства досежно увредите на товара. С оглед което възражението за недоказаност на твърдяната от ищеца вреда - тотална щета на товара, съизмерима със стойността на унищожената стока по фактурата № ******************г. е основателно.
Основателно е и второто поддържано от въззивника възражение. Отговорността на застрахователя по застраховка отговорност на превозвача за извършваните от него автомобилни превози е обусловена от отговорността на превозвача по чл. 17 от КДМАПС, но и от разпоредбата на чл. 229 от КЗ / отм. /, съгласно която застрахователят заплаща застрахователното обезщетение на застрахованото лице ако то е удовлетворило увреденото лице. Връзката изпращач – превозвач е в случая опосредена от двама спедитори – турското дружество „ У. „ - първия и българското дружество „ Ж.Б. „ ЕООД – втория. Доказано е плащане чрез прихващане от ищеца на възложилия му превоза спедитор „ Ж.Б. „ ЕООД, който от своя страна е осчетоводил получена от неговия възложител „ У. „ - Т. фактура за вреди от превоза – според заключението на ССчЕ. Няма доказателства за осъществени „ по веригата „ плащания за тези вреди на товародателя, респ. на получателя – собственик на стоката. Твърдението на въззиваемия че третото лице – негов помагач и спедитор „ Ж.Б. „ ЕООД потвърждавало извършени към тези лица плащания е невярно. Такова изявления няма, а и да би имало само по себе си не е достатъчно да установи този факт. При липса на доказателства за осъществено към увредения плащане на обезщетението за вредите следва да се приеме че изискването на чл. 229 от КЗ / отм. / не е изпълнено, а изводът на първостепенния съд в противна насока – неправилен. Изложените във връзка с този извод мотиви на първостепенния съд са неотносими към процесната застрахователна претенция с правно основание чл. 229 от КЗ / отм. /.
С оглед изложеното решението в обжалваната му осъдителна част – в това число и досежно присъдените на въззиваемия – ищец деловодни разноски се отменя и се постановява друго такова за отхвърляне на иска. На въззивника се следват всички направени разноски за двете инстанции, както и присъждане на претендирано юрисконсултско възнаграждение. Направените за първоинстанционното производство разноски са в размер на 150 лв. / платен депозит за експертиза / и в размер на 1 043 лв. за въззивното производство – платена ДТ по депозираната жалба. Предвид че с допълнително решение по чл. 248 от ГПК – влязло в сила като необжалвано, първоинстанционният съд съобразно постановения от него резултат е присъдил на въззивника – ответник деловодни разноски в размер на 66,10 лв., то разноските за заплатеното за експертизата възнаграждение от 150 лв. ще се присъдят в размер на 83, 90 лева. Юрисконсултско възнаграждение ще се присъди в размер на 450 лв. - за първа инстанция - който размер определен съгласно чл. 78 ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл.25 ал. 2 вр. ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и в размер на 300 лв. за въззивната инстанция – съгласно чл. 25 ал. 1 от наредбата.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
Отменя Решение № 83 от 30.04.2018 г., постановено по т.д. №
204/2016 г. на Окръжен Съд – П.в частта,
с която е осъден „ Д.з.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на
управление:***, да заплати на „Д. - Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 52 177.24 лева (петдесет и две хиляди сто седемдесет и седем лева и
двадесет и четири стотинки), представляващи обезщетение
за покриване на
вредите, възникнали от реализирането на
отговорността на превозвача от повреда на стока от настъпило ПТП на ********** г. в
Р.А., съгласно договор за застраховка с полица № ************* от **********г., със срок на
валидност 27.03.2014 г. – 26.03.2015 г. и полица № ************* от **********г.,
със срок на валидност от 16.09.2014 г. до 15.09.2015 г. за
„Отговорност на превозвача на товари по шосе“ при извършване на международни
превози на територията на Е. А. и вътрешни в Б., по покритие на чл. 23 от
Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки (СМR), ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 229
от КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от
01.01.2016 г.), вместо което ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля като неоснователен предявеният от „ Д. – Т. „ ЕООД – гр. П., ЕИК ********* срещу „ Д.з.“ АД ***, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 229 от КЗ / отм. / за осъждането на застрахователя да му заплати сумата 52 177.24 лева (петдесет и две хиляди сто седемдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за покриване на вредите, възникнали от реализирането на отговорността на превозвача от повреда на стока – ц.с ш.р. и оборудване ************, вследствие настъпило ПТП на **********г. в Р.А., съгласно договор за застраховка съгласно полица № ************* от **********г. и полица № ************* от **********г. с предмет „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ при извършване на международни превози на територията на Е. А.и РБ., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска – 17.11.2016 г. до окончателното й изплащане.
Отменя Решение № 83 от 30.04.2018 г.,
постановено по т.д. № 204/2016 г. на Окръжен Съд – П.в частта, с която е осъден
„ Д.з.“ АД ***, ЕИК ********* да заплати на „Д. - Т.“ ЕООД – гр. П., ЕИК ********* деловодни разноски в размер на 7 006.26
лева (седем хиляди и шест лева и двадесет и шест стотинки).
Осъжда „ Д. - Т.“ ЕООД – гр. П., ЕИК ********* да заплати на „ Д. з.“ АД ***, ЕИК ********* деловодни разноски в размер на
83,90 лв. / осемдесет и три лева и деветдесет стот./ за първоинстанционното
производство и в размер на 1 043 / хиляда четиридесет и три /лева за
въззивното производство.
Осъжда „ Д. - Т.“ ЕООД – гр. П., ЕИК ********* да заплати на „ Д. з.“ АД ***, ЕИК *********
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 / четири стотин и петдесет
/ лева за първоинстанционното производство и в размер на 300 / триста / лева за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието
на „ Ж.Б. „ ЕООД ***, ЕИК като трето лице – помагач на ищеца „„ Д. – Т. „ ЕООД – гр. П., ЕИК *********.
Решението
може да се обалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.