№ 51
гр. Раднево, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на седемнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100144 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
материалноправно основание чл. 99 ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД срещу Д. П. Г.. Ищецът твърди, че с договор за
потребителски паричен кредит № 1908867 от 14.08.2015 г. „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е отпуснало на ответника Д. П. Г.
потребителски кредит в размер на 50000 лв., която била усвоена чрез банков
превод на сумата по банкова сметка на ответницата, както и била начислена
сумата от 1000 лв. като такса за разглеждане на кредита. Твърди, че
ответницата решила да бъде включена в групова застраховка, по която била
договорена застрахователна премия от 2200,80 лв. Всички суми били
разсрочени с погасителен план за плащане на 120 броя месечни вноски.
Твърди, че била уговорена договорна лихва за целия срок на договора в
размер на 23605,68 лв., като общата сума, която следвало да бъде върната
била в размер на 76806,48 лв. Твърди, че било уговорено задължение за
връщането на кредита в срок до 14.08.2025 г., на 120 броя равни месечни
вноски по 640,06 лв. всяка, при първа вноска с падеж 14.09.2015 г. Твърди, че
съгласно приложимите към договора общи условия ответницата дължи и
законна лихва за забава при забава в плащането на всяка месечна вноска, на
1
което основание на ответницата било начислено обезщетение за забава в общ
размер на 5435,92 лв. за периода на забава от 14.12.2017 г. до 13.01.2022 г.
Твърди, че вземанията по договора за заем са прехвърлени с договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г. и подписан
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
19.09.2018 г., сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за което прехвърляне на вземането
ответницата била уведомена с изпратено й уведомително писмо, получено на
15.09.2021 г. Твърди, че ответницата дължи 48 броя неплатени погасителни
вноски с настъпили падежи в периода от 14.12.2017 г. до 14.11.2021 г., чиято
обща стойност е в размер на 18 599,55 лв. Твърди, че за вземането е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23/2022 г. на РС-Раднево,
но ответникът подала възражение в срока по чл. 414 ГПК и поради това
предявява иска на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради това иска да се
установи вземането му от ответника по издадената заповед за изпълнение в
размер на 18 599,55 лв. - част от главница по договор за потребителски
паричен кредит № 1908867 от 14.08.2015 г., представляваща 48 броя
неплатени погасителни вноски в периода от 14.12.2017 г. до 14.11.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 14.01.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от
5 435,92 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от
14.12.2017 г. до 13.01.2022 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
Д. П. Г.. Ответницата се явява в откритото съдебно заседание и заявява, че
признава предявения иск и претендираното вземане от ищеца, не оспорва да е
взела заема и да дължи връщането му. Признава всички посочени в исковата
молба факти.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 23 по описа за 2022 г. на РС-
Раднево се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 19/14.01.2022 г., с която в полза на
заявителя за присъдени сумите, предмет на предявения иск. В срока по чл.
2
414 ГПК е постъпило възражение от ответницата, поради което с
разпореждане на съда от 01.02.2022 г. и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият
иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова
предявените искове са допустими.
С протоколно определение от 17.05.2022 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото и са обявени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК за признати и ненуждаещи се от доказване фактите: наличието на
валидно сключен договор за потребителски паричен кредит № 1908867 от
14.08.2015 г., с който „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е отпуснало
на ответника Д. П. Г. потребителски кредит в размер на 50000 лв., която била
усвоена чрез банков превод по банкова сметка на ответницата Д.Г.; валидно
начислена такса за разглеждане на кредита в размер на 1000 лв.; сключена
групова застраховка с договорена застрахователна премия от 2200,80 лв.;
уговорена договорна лихва за целия срок на договора в размер на 23605,68
лв.; уговорено задължение за връщането на кредита в срок до 14.08.2025 г. на
120 броя равни месечни вноски по 640,06 лв. всяка, при първа вноска с падеж
14.09.2015 г.; сключен договор за цесия и уведомяване на ответницата за
извършена цесия.
Въпреки така признатите и отделени като безспорни и ненуждаещи се
от доказване факти, по делото са събрани писмени доказателства, които
потвърждават тези факти. Видно е, че главницата за погасителни вноски от №
28 с падеж 14.12.2017 г. до № 75 с падеж 14.11.2021 г., са общо 48 на брой, за
които вноски се претендира от ищеца главницата като частично претендирана
сума по договора за кредит. Изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК /не е
нужно за математическо пресмятане чрез събиране специални знания/ се
установи, че главницата за претендираните 48 вноски с падежи от 14.12.2017
г. до 14.11.2021 г. е в размер на 18 774,90 лв., която сума е по-голяма от
претендираната от ищеца сума от 18599,55 лв. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес и предвид установените по делото
обстоятелства съдът достигна до правен извод, че ответницата дължи на
ищеца претендираната главница за 48 месечни вноски с падежи от 14.12.2017
г. до 14.11.2021 г. в размер на 18599,55 лв., поради което искът ще се уважи.
3
За неплатените след падежа месечни вноски ответницата дължи
мораторно обезщетение съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която изчислена от съда по
реда на чл. 162 ГПК с калкулатор за законна лихва и съобразно посоченото в
погасителния план като вноски и падежи /изчислено и посочено от съда за
всяка вноска в погасителния план на л.7-8 от делото/, е в размер на 6630,34
лв., която сума е по-голяма от претендираната от ищеца сума от 5435,92 лв. С
оглед диспозитивното начало в гражданския процес и предвид установените
по делото обстоятелства съдът достигна до правен извод, че ответницата
дължи на ищеца претендираната законна лихва в размер на 5435,92 лв. за
периода от 14.12.2017 г. /падежа на първата претендирана вноска/ до
13.01.2022 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/.
Няма доказателства по делото ответницата да е правила каквито и да
било погашения по кредита досежно претендираните части, което тя
потвърди в съдебно заседание, поради което дължи връщане на всички
установени дължими суми, които са предмет на производството и на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК и такива ще се присъдят в размер на 1111,42 лв. /представени
разходно-оправдателни документи за сумата от 480,71 лв. ДТ за заповедното
производство, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство на основание чл. 26 НЗПП, сумата от 480,71 лв. ДТ за исковото
производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство на основание чл. 25, ал. 1 от НЗПП/.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. П. Г., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр. Раднево, ул. ****, дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД и във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1
ЗПК сумата от 18599,55 лв. (осемнадесет хиляди петстотин деветдесет и девет
4
лева и 55 ст.) - главница, частично претендирана сума по договор за
потребителски паричен кредит № 1908867 от 14.08.2015 г., представляваща
48 броя неплатени погасителни месечни вноски с падежи от 14.12.2017 г. до
14.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.01.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението, и сумата от 5435,92 лв. (пет
хиляди четиристотин тридесет и пет лева и 92 ст.) – лихва за забава върху
просрочените вноски с падежи от 14.12.2017 г. до 14.11.2021 г., за периода на
забава от 14.12.2017 г. до 13.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 19/14.01.2022 г. по
ч.гр.д. № 23 по описа за 2022 г. на РС-Раднево.
ОСЪЖДА Д. П. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
Раднево, ул. ****, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 1111,42 лв. (хиляда сто и
единадесет лева и 42 ст.), представляваща разноски за заповедното и исковото
производства.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
5