Р Е Ш Е Н И Е
№ /22.07.2020г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 11302 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от „***“ ЕАД, ЕИК ***, срещу П.П.Ц., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи в полза на ищеца сумата от 500,00 лв., представляваща главница по сключен между страните Договор за автоматичен кредит овърдрафт от 20.11.2017г., сумата от 63,14 лв., представляваща дължима договорна лихва за периода от 20.11.2017г. до 21.09.2018г., сумата от 0,07 лв., представляваща лихвена надбавка за периода от един ден - 21.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба следното: Съгласно Договор за автоматичен кредит овърдрафт от 20/11/2017г. и приложимите към него ОУ за предоставяне на автоматичен кредит овърдрафт, сключен между страните, банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 500,00 лв. Кредитът бил усвоен по сметка на П.Ц.. Кредитът се предоставил за 12 месеца и се олихвявал с променлив процент, който към датата на сключване на договор за кредит бил 15,2 %. Договорът бил обезпечен със залог на вземане. Поради неплащане на дължимите вноски за три месеца правото за ползване на кредита било спряно на осн. чл. 19.1. ОУ, както и е настъпила предсрочна изискуемост.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения особен представител. Излага се, че искът е недопустим, с оглед на това, че вече ответницата била осъдена да заплати процесните суми по приключилото заповедно производство, както и имало образувано изпълнително дело. Навежда се принципът от римското право „не два пъти за едно и също нещо“.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от Договор за автоматичен кредит овърдрафт, че на 20.11.2017г. в гр. Варна „***“ ЕАД и П.П.Ц., ЕГН **********, се договорили да бъде отпуснат кредит в размер на 500,00 лв. Уговорено било, че кредитът следва да се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 15,20 %. ГПР на разходите бил 16,33 %. Договорът е подписан от ответницата в производството, като подписът не е оспорен.
По делото са представени ОУ на банката ищец, от които се установява, че кредитополучателят се задължил да осигурява по разплащателната си сметка най – късно на падежна дата сума в размер най – малко на дължимите лихви върху ползваната част от кредита. Установява се още от чл. 19 ОУ, че правото на кредитополучателя се спира при неплащане на падежната дата на дължимите суми за лихва в продължение на три последователни месеца.
Видно от представеното уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, същото е получено от кредитополучателя и настоящ ответник на 26.03.2019г. по реда на чл. 46 ГПК.
От представения по делото договор за покупко – продажба на вземания се установява, че на 14.05.2019г. „***“ ЕАД е прехвърлила на ***вземането си спрямо настоящия ответник по сключения помежду им Договор за кредит овърдрафт.
От представеното по делото заключение по допуснатата ССЧЕ се установява следното: Съгласно Договор за автоматичен кредит овърдрафт от 20.11.2017г. и движението по разплащателна сметка с титуляр П.Ц. за периода от 20.11.2017г. до 15.07.2019г. са извършвани плащания и усвоявания. Сумата от 500,00 лв. била усвоена от ответницата чрез разплащателна сметка. Начислени са договорни лихви в размер на 15,97 лв. Към дата 05.02.2018г. остатъкът по разплащателната сметка е отрицателен за главница от 500,00 лв. и договорни лихви за 15,97 лв. Усвоената главница от 500,00 лв. не е върната на кредитора. Начислените договорни лихви от 15,97 лв. не са заплатени. От датата на усвояване на кредита – 20.11.2017г. не са извършвани плащания. Към датата на подаване на заявлението в съда задължението на ответницата по сключения договор за кредит овърдрафт е в размер на 500,00 лв. главница, 63,14 лв. – договорна лихва за периода от 05.12.2017г. до 20.09.2018г. За периода 21.09.2018г. се дължи лихва за забава върху главницата в размер на 0,07 лв.
Въз
основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта:
Настоящото производство е образувано по реда на чл. 422 ГПК, поради което същото се явява продължение на заповедното производство, образувано по реда на чл. 417 ГПК и обективирано в ч.гр.д. с номер 14250/2018г. по описа на ВРС. С изрично разпореждане от 12.06.2019г. заповедният съд е дал указания на заявителя и настоящ ищец да предяви исковете си, доколкото заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника на осн. чл. 47, ал. 5 ГПК. Т.е. самата заповед не е стабилизирана към момента, поради което и ищецът има правен интерес да води настоящото производство. Образуването на изпълнително дело е законова последица от уважаване на заявление по реда на чл. 417 ГПК, доколкото се издава освен заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Следователно искът е допустим.
По основателността:
В настоящия казус ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение по договор за кредит овърдрафт, както и настъпването на изискуемост на задължението. В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си задължения.
Съобразно така разпределената доказателствена тежест ищецът успя да установи, че претендира сумите по делото въз основа на валидно договорно отношение с ответника, а именно въз основа на Договор за автоматичен кредит овърдрафт от 20.11.2017г., сключен между страните в гр. Варна. Установи се от представеното по делото заключение по допуснатата ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, като професионално дадено и отговарящо изцяло на поставените въпроси, че съгласно Договор за автоматичен кредит овърдрафт от 20.11.2017г. и движението по разплащателна сметка с титуляр П.Ц. за периода от 20.11.2017г. до 15.07.2019г. са извършвани плащания и усвоявания. Сумата от 500,00 лв. била усвоена от ответницата чрез разплащателна сметка. Начислени са договорни лихви в размер на 15,97 лв. Към дата 05.02.2018г. остатъкът по разплащателната сметка е отрицателен за главница от 500,00 лв. и договорни лихви за 15,97 лв. Усвоената главница от 500,00 лв. не е върната на кредитора. Начислените договорни лихви от 15,97 лв. не са заплатени. От датата на усвояване на кредита – 20.11.2017г. не са извършвани плащания. Към датата на подаване на заявлението в съда задължението на ответницата по сключения договор за кредит овърдрафт е в размер на 500,00 лв. главница, 63,14 лв. – договорна лихва за периода от 05.12.2017г. до 20.09.2018г. За периода 21.09.2018г. се дължи лихва за забава върху главницата в размер на 0,07 лв.
Освен изложеното от събрания доказателствен материал се установи още, че уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост е получено от кредитополучателя и настоящ ответник на 26.03.2019г. по реда на чл. 46 ГПК.
От своя страна ответникът не успя да докаже точното изпълнение на договорните си задължения. Предвид изложеното исковете се явяват основателни и следва да бъдат изцяло уважени.
По разноските:
Съдът, като
взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна
сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го
заповедно производство, съобразно уважената част от исковите претенции, а
именно сума в размер на 600,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.П.Ц., ЕГН **********,***, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 500,00 лв., представляваща незаплатена главница по сключен между страните Договор за автоматичен кредит овърдрафт от 20.11.2017г., сумата от 63,14 лв., представляваща дължима договорна лихва за периода от 20.11.2017г. до 21.09.2018г. по сключен между страните Договор за автоматичен кредит овърдрафт от 20.11.2017г., както и сумата от 0,07 лв., представляваща лихвена надбавка за един ден - 21.09.2018г. по сключен между страните Договор за автоматичен кредит овърдрафт от 20.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата 500,00 лв., дължима от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК в съда – 21.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 14250 по описа на ВРС за 2018г.
ОСЪЖДА П.П.Ц., ЕГН **********,***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 600,00 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и в предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. номер 14250 по описа на ВРС за 2018г, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца „***“ ЕАД, ЕИК ***, а именно „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................