РЕШЕНИЕ
Номер 323 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
VІІІ граждански състав
На 28.01
Година 2020
В публично заседание на 15.01.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 13026 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Бързо производство по реда на чл.310 и
следващите от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Ищецът П.Х.П. *** моли съдът да постанови решение, с
което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № ***г. на Д. на
ответната страна и да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност – „Д.“
в ****на ****към Л.з.за б.п.при М.И.на МВР, с месторабота: **** МВР, по
изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.
Ответникът Медицински институт на Министерство на
вътрешните работи- гр. София, оспорва обективно съединените искове и моли съдът
да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на
исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира присъждане на Ю.възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му а.
възнаграждение.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните , намира
за установено следното:
Не се спори между страните, а и от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при
ответника на **„Д.“ в ****на ****към Л.з.за
б.п.при М.И.на МВР, с месторабота: **** МВР,
от * г. С процесната Заповед, считано от датата на
постъпването й на посочения в нея електронен адрес на ищеца, удостоверено с
копие от електронния запис за доставка от информационната система, съгласно
чл.42, ал.4 и чл.44, ал.3 от ГПК, трудовото правоотношение с ищеца е било
прекратено на основание чл.50, ал.2 от ЗМВР във връзка с чл.330, ал.2, т.7 и
т.8 от КТ – във връзка с установено наличие на данни за несъвместимост за
работа в Медицински институт – Министерство на вътрешните работи съгласно
чл.107А, ал.1, т.2 и чл.126, т.12 от КТ, чл.153, ал.3, т.2 от ЗМВР и чл.142,
ал.5 от ЗМВР, писмо от Агенция по вписванията до ответната страна с приложени
Удостоверения за актуално състояние на търговски дружества с участие на ищеца и
Докладна записка рег. № **г. за извършена проверка.
Както се установява от събраните по
делото писмени доказателства, действително към момента на издаване на Заповедта
(**г.), П.П. е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност през периода **г., но това обстоятелство, предвид
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, не е пречка за
извършване на уволнението на ищеца – поради което съдът намира за неоснователни
наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на Заповедта поради
издаването й по времето на ползване от него на отпуска поради временна
неработоспособност.
От събраните по делото доказателства
не се установява процесната Заповед да е била връчена
надлежно на ищеца – същата нито му е връчена лично, нито – ако ищецът е отказал
да я получи, това обстоятелство е установено с имената и подписите на свидетели
на отказа, нито му е била изпратена по пощата с препоръчано писмо с обратна
разписка. Действително, ответната страна е изпратила копие от Заповедта на **г.
по електронна поща – но не на личният електронен пощенски адрес на ищеца, а на
електронният пощенски адрес на Сдружение „**“, а от доказателствата по делото не
се установява ответникът да е правил опити да се свърже с ищеца, за да се
уговорят за връчването на Заповедта, нито – ако се приеме, че Заповедта може да
бъде връчена и чрез електронна поща – че е изпратил копие от Заповедта на
личния електронен пощенски адрес на ищеца.
С оглед на това, доколкото Заповедта
не е била надлежно връчена на ищеца,
съдът намира, че това само по себе си е достатъчно основание същата да бъде
призната за незаконна и отменена като такава.
Дори да се приеме, че с изпращането на
Заповедта на електронния пощенски адрес на Сдружението, в ръководството на
което членува ищецът, ответникът е изпълнил задължението си за връчване на П.П. на процесната Заповед
(доколкото самият ищец посочва в исковата си молба, че на * г. е разбрал за
изпращането на Заповедта на електронната поща на Сдружението), в процесната Заповед не е посочено нито в какво се изразява
несъвместимостта с изпълняваната от ищеца работа, нито – в какво точно се е
изразявало неизпълнението от ищеца на задължението му да уведоми ответната
страна за тази несъвместимост – което следва да бъде сторено именно в процесната Заповед, а не да се установява в хода на
производството по оспорване на законността й пред съда.
Предвид това, доколкото в Заповедта не
са посочени никакви конкретни обстоятелства, на които работодателят основава
извода си за несъвместимост с изпълняваната работа от ищеца, нито – в какво се
е изразявало неизпълнението на задълженията на ищеца за информиране на
ответника за несъвместимостта, съдът намира, че Заповедта се явява
немотивирана, което също е достатъчно основание същата да бъде призната за
незаконна и като такава – отменена.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 се явява доказан по основание и следва да се уважи,
а оттук – с оглед основателността на този иск и акцесорния
му характер, доказан по основание се явява и искът с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 от КТ и той също следва да се уважи.
С оглед на изхода от спора ответникът
следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в
размер на 600 лева – платено а. възнаграждение (като предвид фактическата и
правна сложност на спора и обстоятелството, че ищецът е предявил по настоящето
дело два иска, съдът намира, че направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му а. възнаграждение е
неоснователни и като такова следва да се остави без уважение), а в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив – 100 лева ДТ за
двата уважени иска.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННА Заповед № ***г. на Д. на Медицински институт на
Министерство на вътрешните работи, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Ген. М. Скобелев“ № 79,
представлявано от Д. П. . Н. П. С., С КОЯТО, считано от
датата на постъпването й на посочения в нея електронен адрес, удостоверено с копие от електронния запис за доставка
от информационната система, съгласно чл.42, ал.4 и
чл.44, ал.3 от ГПК, на основание чл.50, ал.2 от ЗМВР във връзка с чл.330, ал.2, т.7 и
т.8 от КТ – във връзка с установено наличие на данни
за несъвместимост за работа в М.и. – Министерство на вътрешните работи съгласно чл.107А, ал.1, т.2 и чл.126, т.12 от КТ, чл.153, ал.3, т.2 от ЗМВР
и чл.142, ал.5 от ЗМВР, писмо
от Агенция по вписванията с приложени Удостоверения за актуално състояние
на търговски дружества и Докладна записка рег. № **г. за извършена проверка, е било прекратено трудовото
правоотношение с П.Х.П., ЕГН **********,***, КАТО
ТАКАВА Я ОТМЕНЯ И ВЪЗСТАНОВЯВА ИЩЕЦА НА заеманата до уволнението длъжност - **„Д.“ в ****на ****към Л.з.за
б.п.при М.И.на МВР, с месторабота: ****а МВР.
ОСЪЖДА Медицински институт на Министерство на вътрешните работи, с посочените ЕИК, седалище и адрес на
управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА П.Х.П., с посочените ЕГН и адрес, направените разноски за производството по
делото В РАЗМЕР НА 600 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА
НА Районен съд – гр. Пловдив – 100 лева ДТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца на пълномощника му а. възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 29.01.2020
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов
Вярно с оригинала.
М.К.