Р Е Ш Е Н И Е
№ 260047
Гр.Бяла, 06.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета
година,в състав:
Председател:
Пламен Дочев
при участието на секретаря Валентина Великова,
сложи за разглеждане гр. дело № 810 по
описа за 2019г. и като разгледа
докладваното от съдията, за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно чл.280, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.36, ал.1, вр.ал.4, вр.чл.26, ал.2 ЗА и чл.92 ЗЗД цена на иска 24 000
лв.
Ищецът А.С.В., ЕГН **********,***, моли
съда да постанови решение, с което да
осъди И.Б.Р., ЕГН **********,*** да му заплати, сумата от 24 000 лева -
представляваща неустойка, дължима по договор за поръчка от 28.09.2018г.,
изчислена както следва: 24 000 лева, представляващи 30% върху определеното и
изплатено от застрахователя обезщетение в размер на 80 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изпълнение на задълженията.
Претендира разноските по делото.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК, чрез процесуалния си представител
е депозирала отговор, с който оспорва иска по основание и размер.
Съдът, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводите на страните при спазване на разпоредбите на
чл.235, ал.2 от ГПК , прие фактическата
обстановка и от правна страна изведе следното:
При договорът за поръчка довереникът се
задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния правни
действия. Принципно договорът за поръчка не е възмезден, освен ако страните са уговорили възнаграждение (чл.286 от ЗЗД).
Договорът за правна защита и съдействие като разновидност на мандатното
правоотношение е възмезден договор по принцип според чл.36 от ЗАдв., освен в
случаите на чл.38 от ЗАдв.
Основните
характеристики на договора за процесуално представителство по дела /договор за
правна защита и съдействие/ го определят като договор за поръчка - чл. 280 -
чл. 292 ЗЗД. В отклонение на общото правило, установено в чл.286 ЗЗД, съгласно
което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е
уговорено, възнаграждението по договор за процесуално представителство, сключен
с адвокат, се дължи винаги - чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
Посочената разпоредба предполага дължимото възнаграждение за положения
адвокатски труд да бъде уговорено с договор, но това не е императивно
изискване, тъй като договор може и да няма, без това да лишава адвоката от
правото да получи възнаграждение - чл.36, ал.3 от ЗА. За разлика от пълномощното
за процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма, а устно
само по изключение - чл.33 от ГПК и чл. 25, ал.1 от ЗА, за договора между
клиент и адвокат не е предвидена писмена форма /тя е само
за доказване/. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено или
възнаграждението е дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не
е в писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представен по делото,
по което адвокатът е приел да окаже правно съдействие.
Първият
спорен между страните въпрос е свързан с истинността на процесния договор от 28.09.2018г.
в частта му относно авторството на изявлението на ответницата за сключване на
договора и за поемане на задължение за заплащане на възнаграждение от
"възнаграждение в размер на 30 % от сумата, получена от доверителя като застрахователно
обезщетение и лихви“, касаещи нанесените и неимуществени вреди в случай, че
бъде постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя. Относимо към чл.4
от процесния договор. И в чл.11 от
договора, изчислена съгласно чл.4, а именно 30% изчислено върху получената сума
при подписване на споразумението със застрахователя за доброволно изплащане на
определеното обезпечение. От приетата по делото
съдебно-графологична експертиза се установи, че подписите върху договора са
изпълнени от посоченото лице – И.Б.Р., поради което възражението на ответницата
в този смисъл се явява неоснователно.
Предвид изложеното, съдът намира за
неоснователно направеното възражение за нищожност на процесния договор поради
липса на съгласие.
При
условията на евентуалност е направено правоизключващо възражение за нищожност
на договора за мандат от като
противоречащ на добрите нрави, поради нееквивалентност на
престациите. Противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на
морални, неписани норми на обществения живот от гледна точка на които е морално
недопустимо сключеният договор да породи съответните правни последици.
Нееквивалентността на престациите, когато има като резултат нарушаването на
такива норми по посочения начин, обуславя нищожност на договора поради
противоречие с добрите нрави. Това тълкуване на закона е направено по
задължителен начин с решение № 615/15.10.2010г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009г.,
III г. о. на ВКС. В него е прието, че нарушение на добрите нрави е налице при
нееквивалентност на престациите, в който случай, сключената сделка е
нищожна. Вярно е, че законът не забранява уговаряне на възнаграждение в
процент от полученото от застрахователя обезщетение, но това само по себе си не
означава, че предварителното уговаряне на процент от възнаграждението, без да
има яснота какъв обем от дейности мандатарят ще извърши, няма като последица нарушаване на възприети от
обществото морални и етични норми. В процесния договор за мандат от 28.09.2018г.
е уговорено съгласно чл.4, че доверителят ще заплати на довереника
възнаграждение в размер на 30 % от сумата, получена от възложителя като
обезщетение и лихви за нанесените й неимуществени вреди в случай, че бъде
постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя и в чл.11 от
договора, изчислена съгласно чл.4, а именно 30% изчислено върху получената сума
при подписване на споразумението със застрахователя за доброволно изплащане на
определеното обезпечение. При така договореното
възнаграждение се стига до нееквивалентност на престациите. Действията на
довереника адвокат по изпълнение на поръчката се изразяват в подаване на претенция
пред „Дженерали застраховане“ АД, по която същите образували преписка № *********/22.10.2018г.
Не съществува пречка едно лице да бъде представлявано от повече от един
адвокат, по делото има доказателства, че освен ищеца по делото, ответницата е
била представлявана и от адв.Я.Д.Д. който е бил упълномощен от нея с ищеца по
делото. Срещу извършената от адв.А.В. и Я.Д. престация по договор за мандат и
пълномощно съобразно предложеното от Застрахователното дружество обезщетение на
ответницата за претърпени неимуществени
вреди И.Р. е следвало да получи от това дружеството сумата в размер на 80 000
лв., а ищеца сумата от 24 000лв. съставляваща 30% от предложеното
застрахователно обезщетение. Въпреки че в настоящото производство ищеца е
претендирал само сумата от 30 % по клаузата в чл.11 от дог. за мандат в размер
от 24 000 лв. съдът намира, че престациите са нееквивалентни. Преценката
съгласно установената съдебна практика се прави към момента на сключване на
договора. Липсата на еквивалентност в случая не се опровергава от обстоятелството,
че размерът на обезщетението се определя от усърдието на доверителя. Последното
е така, доколкото и при нисък размер на присъденото обезщетение, при положените
усилия от страна на довереника-ищец адв.А.В. и адв.Я.Д. в описания по-горе
обем, размерът на възнаграждението по договора е неадекватен и оттам и
неморално висок. В случая нарушаването на добрите нрави идва и от това, че
предмет на договора за застрахователна и правна помощ е постигане на
обезщетение, което ответницата следва да получи от застрахователя за претърпени
неимуществени вреди от ПТП. С оглед на изложените съображения, съдът намира, че
е морално недопустимо така сключения договор да породи своите правни последици
и същият е нищожен поради противоречие с добрите нрави. По делото няма данни и
изразени становища, че той би бил сключен и без клаузата за възнаграждение
/чл.26, ал.4 ЗЗД/, поради което нищожността следва да бъде обявена по отношение
на целия договор. В горепосочения смисъл е практика на ВКС, постановена с Решение
№ 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014г., III г. о., ГК, където е
прието, че дори договор за правна помощ и съдействие, в който е уговорено
възнаграждение за постигане на застрахователно обезщетение в размер на 25 % от
постигнатото обезщетение е нищожен, като противоречащ на добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите. На още по-голямо основание следва да бъде
приет за нищожен като противоречащ на добрите нрави договор, в който е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 30 % от постигнатото
обезщетение.
След като
съдът намери за основателно направеното правоизключващо възражение за нищожност
на процесния договор, не дължи произнасяне по останалите направени от ответника
по делото възражения при условията на евентуалност.
Само за
пълнота на изложението може да бъде посочено, че съдът е съобразил и
представените писмени доказателства нотариално уведомление и оттеглянето на пълномощното от ищцата заверено от нот. Ж.Г. Не е спорно, че до
помощ и съдействие в гражданско производство не се е стигнало поради действията
на ответницата. Доколкото правната помощ по договора за мандат от 28.09.2018г.
и пълномощно от 10.10.2018г. се установи да съставляват само такива пред
застрахователното дружество,то съдът намира за основателни възраженията на
ответницата и по отношение на факта, че не са настъпили предпоставките,
предвидени в процесния договор за заплащане на уговореното в чл.4 от договора
възнаграждение. Предпоставка за настъпване на изискуемостта на същите е
получаване от ответницата обезщетение и
лихви за нанесените и имуществени и неимуществени вреди в случай, че
обезщетението бъде постигнато след събиране на вземанията от ЗД или по съдебен
ред. По делото не се установи при условията на пълно и главно доказване от носещата
доказателствената тежест ищец, че И.Р. е получила обезщетение в посочения от ЗД
размер. В тази връзка се ангажирани писмени
доказателства, събрани по реда на чл.192 от ГПК. По делото е представено уведомление
и приемо-предавателен протокол съдържанието на които кореспондира с
представената молба от ЗД. От съдържанието на последната става ясно, че ЗД е
постановило отказ за изплащане на обезщетение в размер на 80 000 лв. с
чийто размер ответницата не била съгласна. Няма никакви доказателства за присъдени
обезщетения и по съдебен ред. Предвид изложеното и доколкото няма влязло в сила
съдебно решение, съдът намира, че не е налице „постигнато обезщетение по
съдебен ред“, нито е налице извънсъдебно споразумение със застрахователя,
поради което не е настъпила изискуемостта на уговореното в процесния договор
възнаграждение.
От
друга страна, по делото се установи извършената от ищеца и адв.Я.Д. работа за
правна защита и съдействие на ответницата пред ЗД, която работа видно от
постигнатото в даден етап застрахователно дружество е било готово да заплати
обезщетение, с което обаче И.Р. не била съгласна. Съдът счита, че работата от
страна на ищеца е била предприета уместно и изцяло в интерес на ответницата,
поради което за нея възниква задължение да обезщети адв.А.В., но на друго
законово основание, а не по процесния договор за мандат.
Основание за заплащане на неустойка за
неизпълнение на договор е: наличие на валидно договорно задължение,
неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. При неустойка съгласно чл.92
от ЗЗД вредите се обезщетяват, без да е нужно да бъдат
доказвани. Съдът намира, че не се доказа първата от кумулативно
изискуемите предпоставки за уважаване на иска, а именно наличието на валидно
договорно задължение с оглед извода на съда за нищожност на процесния договор
за мандат от 28.09.2018г. като противоречащ на добрите нрави. Макар и да се
установява наличието на уговорка за неустойка по чл.11, както и договорно
неизпълнение от неустоечния вид, не са налице предпоставките за уважаване на
иска поради липсата на първата от кумулативно изискуемите предпоставки. С оглед
изложеното искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен в целия си предявен размер от 24 000 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден
да заплати на ответницата, направените от нея разноски в настоящото
производство. По делото е представен списък с разноски, както и договор за
правна помощ и съдействие в рамер на 1 910 лв. Съдът намира, че разноските
в размер на 150 лв. за вещо лице не следва да бъдат възлагани в тежест на ищеца,
тъй като приетата по делото експретиза е изслушана във връзка с откритото
производство по реда на чл.193 от ГПК за неистинност на процесния договор,
което оспорване, направено от ответницата по делото е неуспешно, поради което
разноските за вещо лице следва да останат в тежест на ответницата по
делото.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.В., ЕГН-********** ***, против И.Б.Р., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.280,
вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.36, ал.1, вр. ал.4, вр. чл.26, ал.2 ЗА и чл.92 ЗЗД да му
заплати сумата от 24 000 лв. /двадесет
и четири хиляди лева/ - представляваща неустойка, дължима по договор за
поръчка от 28.09.2018г., представляващи 30% върху определеното и изплатено от
застрахователя обезщетение в размер на 80 000 лева, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда - 13.03.2019г. до окончателното
изпълнение на задълженията, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.С.В., ЕГН-********** ***,
да заплати на И.Б.Р. ЕГН **********,***, сумата от 1 910.00 лв.
/хиляда деветстотин и десет лева/ разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на И.Б.Р., ЕГН **********, от с.П., обл.Р., ул.„Д.“ № ***, против
А.С.В., ЕГН-********** ***, да й заплати
разноски за СГЕ в размер на 150.00 лв. /сто и петдесет лева/, като
неоснователно.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд -Русе в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/