Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260012/31.8.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети
август, двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Юлия
Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 241/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по въззивна жалба, подадена от пълномощника на представляващите ЗАД „Армеец“ АД
- София срещу решение № 1/6.01.2020 г. по т.д. № 21/19 год на Окръжен съд –
Разград в частта му, с която съдът е уважил предявените от Н.Ш.И. и М.Ю.З.
искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за
сумите от по 30000 лева за всяка от ищците. Оплакванията са за неправилност
поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне изцяло на
предявените искове, евентуално – за намаляване на размера на присъдените обезщетения до сума от по 5000 лева, с
присъждане на разноски за двете инстанции.
Подадена
е насрещна въззивна жалба от пълномощника на Н.Ш.И. и на М.Ю.З. срещу решението – отхвърлителните му части – за
разликата над 30000 лева, до 50000 лева. Оплакванията са за неправилност поради
нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на исковете.
Ищците
са обжалвали и определение № 42/20.02.2020 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК с молба за отмяната му.
Срещу
всяка от жалбите е подаден писмен отговор от насрещната страна, съдържащ
становище за неоснователност.
Третото
лице-помагач не е изразило становище.
Въззивната
жалба, насрещната жалба и частната жалба са подадени в срок и от надлежни
страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствмата по делото – поотделно
и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена
следната фактическа обстановка:
Предявени
са искове от Н.Ш.И. и М.Ю.З.,
двете от гр. Кубрат против ЗАД „Армеец“ АД гр. София
по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на техния
внук и брат Мертан Ю. Рамис в размер на по 50 000 лв. за всяка от ищците,
ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Оспорвайки
исковете по основание и размер, ответното дружество твърди съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия и липса на дълбока и трайна емоционална
връзка между ищците и пострадалия, като основание на претенцията; алтернативно,
обосновава становище, че исковете са завишени по размер, предвид критериите за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД; възразява, че съгл. § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ, до
влизане в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ, обезщетението за неимуществени вреди на лицата по ал. 4 е в размер на 5000
лв.; позовава се на изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач Е.Б.Х. оспорва исковете, като възразява срещу
твърдението, че е причинил ПТП след употреба на алкохол.
Не се
спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че с присъда
№ 25/31.03.2015 г. по НОХД № 44/2015 г. на РОС, Е.Б.Х. е признат за виновен в
това, че на 02.05.2014 г., при управление на лек автомобил марка „Алфа
Ромео147" 1,9 ЖТД, с peг. № РР 69 24 АТ, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил
смъртта на Мертан Ю. Рамис и средни телени повреди на други три лица.
Заключението на комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, прието от съда за обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните установява, че при ПТП пострадалият Мертан Ю. Рамис е
седял на предната дясна седалка на автомобила и е бил с поставен предпазен
колан, но при удар със скорост 127 км./ч., коланът не би могъл да предотврати
настъпването на вредоносните последици.
Назначената
съдебно-психологическа експертиза е представила заключение, прието от съда за
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което в резултат
от смъртта на Мертан и двете ищци са в хронично стресово състояние, нарушаващо
емоционалния баланс, което не е тревожно-депресивно или друг вид личностово
разстройство, но води до значителна промяна на семейното функциониране. И двете
са преминали през фазите на скръб и траур, но в резултат от загубата са в
състояние на емоционален дисбаланс, лека депресивност и повишена тревожност, а
непреработването на емоционалните реакции се дължи на голямата им привързаност
към техния брат, респ. внук. Ищцата М. все още е в лека депресия, тъй като се е
грижила за него като майка, учила го е на навици, на основни социални умения,
да пише, да чете и го е възпитавала като свое дете. В настоящия момент се е фиксирала
върху грижите за новопоявилото се дете, което нарекла Мертан, но травматичното
събитие довело до формиране на хронично стресово състояние и до разпад на
семейството й. При ищцата Н. са установени затруднения в обичайното
функциониране в ежедневието. Предвид традициите на патриархалната общност, в която
живее и това, че го е отгледала от малък, тя е възприемала внука си като
продължител на рода, той бил смисълът на живота й. След произшествието ищцата М.
е посещавала психиатър и приемала антидепресанти, а ищцата Н. продължава да приема
лекарства против безсъние.
Събраните гласни
доказателства – показанията на свид.Гюлтен Хюсеин Исмаил и Ремзи Халил Исмаил установяват,
че Н. - баба на пострадалия и М. - негова сестра, много тежко понесли загубата
му; тримата били много близки и преди смъртта му живеели в едно домакинство.
Макар, че учел в техникум в гр.Русе, в петък вечер Мертан се прибирал в селото,
а баба му Н. го чакала на входната врата, за да приготви любимата му храна.
Сестрата М. била с 10 г. по-голяма от починалия, грижела се за него от малък и
били много привързани. Всяка седмица се прибирала в дома си за по два-три дни,
тъй като била омъжена в съседно село. Към момента на произшествието М. живеела
в Германия, но няколко пъти през годината си идвала в България и стояла по един
месец. Н. не можела да преживее загубата на внука си и изведнъж отпаднала, все
плачела, всеки ден или през ден ходела на гробищата. След смъртта на брат си М.
родила дете и му дала името Мертан.
Безспорно е установено,
че към момента на ПТП, виновният водач на автомобила е имал сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника по застрахователна полица №
11113002556310/25.10.2013 г., валиден от 25.10.2013 г. до 24.10.2014 г.
Съобразно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Правилно съдът – въз основа на доказателствата по делото, е приел за
доказано наличието на дълбока и трайна емоционална връзка между ищците и починалия
- извън обичайните, нормални отношения на обич и привързаност и че болките и
страданията им надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за ищцата М., прилагайки
общовъзприетото понятие за справедливост по чл.52 от ЗЗД, правилно съдът е приел,
че сумата от 30000 лева би възмездила причинените й неимуществени вреди – болки
и страдания. Допълнителни съображения в тази насока са, че след смъртта на брат
й, макар семейството й да се е разпаднало, тя е продължила напред и успешно се
грижи за роденото след това дете.
Настоящата инстанция приема, че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди за ищцата Н. следва да се определи на сумата от 50000 лева. Починалият й
внук е бил смисълът на живота й, тя се е грижила за него от ранна възраст и
след смъртта му по-трудно би организирала социалното си функциониране и
установяването на нови връзки и контакти. То тези съображения, решението – в
отхвърлителната му част по отношение на обезщетението за ищцата Н., следва да
бъде отменено, а вместо него – постановено друго, с което искът бъде уважен в
размер на 50000 лева.
Правилен е извода на съда за неоснователност на възражението на ответника,
че съгл. § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ, до влизане в сила на наредбата за утвърждаване
на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ, обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер на 5000
лв.
Към момента на извършване на деянието Х. е имал сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по полица №
11113002556310/ 25. 10. 2013 г. със срок на валидност, считано от 25. 10. 2013
г. до 24. 10. 2014 г. Разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016
г./ предвижда приложимост на част ІV от КЗ /отм./ за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на КЗ, освен ако страните договорят
друго, каквито данни в случая няма. По тези съображения, при определяне размера
на дължимото застрахователно обезщетение, са приложими нормите на част ІV от КЗ
/отм./, където не са предвидени лимити на обезщетенията за неимуществени вреди
под размера, определен с § 27, ал.1,т.2 от ПЗР на КЗ /отм./ - 5000000 лв.
Неоснователно е възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, тъй като е бил без предпазен колан и се е намирал в
МПС, управлявано от водач, употребил алкохол. В хода на наказателното
производство е установено, че причина за ПТП е управлението на лекия автомобил
от Е. Юсеинов с несъобразена с пътните условия и обстановка скорост и със
скорост по-голяма от разрешената в ненаселено място. Липват данни за управление
на МПС след употреба на алкохол.
Заключението на комплексната СМАТЕ установява, че при настъпването на ПТП, пострадалият
Мертан Ю. Рамис се е намирал на предната дясна седалка на автомобила и е бил с
поставен предпазителен колан, но при удар със скорост 127 км./ч., коланът не би
могъл да предотврати нито по вид, нито по степен настъпилите вредоносни
последици.
Неоснователно е възражението, че главните искове са погасени по давност.
ПТП е настъпило на 02.05.2014 г., а исковете са предявени в 5-годишния
давностен срок по чл.110 ЗЗД пред СГС - на 16.11.2018 г. Макар и пред
ненадлежен съд, делото се счита висящо, съобразно чл.118, ал.2 ГПК. Основателно
е възражението за изтекла погасителна давност по отношение на акцесорните
вземания за изтекли лихви, съгл. чл.111, б“в“ от ЗЗД и лихвите са дължими,
считано от 03.05.2017 г.
По частната жалба, подадена от Н.Ш.И. и М.Ю.З. против определение №
42/20.02.2020 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК: правилно съдът е
определил дължимото от ищците юрисконсултско възнаграждение – съобразно цената
на всеки от исковете по чл.7, ал.2,т4 от Наредба № 1/2004 г. и според
отхвърлената част от тях. Фактът, че ищцата Н.И. е освободена от заплащане на
такси и разноски, не е от значение при определяне на дължимостта на разноски в
полза на насрещната страна, които се определят по чл.78 от ГПК.
Съобразно с уважената част от въззивната жалба, ЗАД „Армеец“ АД следва да
заплати на процесуалния представител на ищцата Н.И. - адв. П.К., на осн. чл.38,
ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 858.00 лв. с ДДС.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1/6.01.2020 г. по т.д.№ 21/19 год на Окръжен съд – Разград
В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен иска, предявен от Н.Ш.И. срещу ЗАД „Армеец“ АД
– София – за разликата от 30000 лева, до 50000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Армеец“ АД, гр. София, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Ш.И., ЕГН ********** ***, сумата от 20000 /двадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
застрахования по „Гражданска отговорност” Е.Б.Х. от настъпило ПТП на 02.05.2014
г. и последвала смърт на внука й Мертан Ю. Рамис, ведно със законната лихва,
считано от 03.05.2017 г., до окончателно изплащане на сумата, на осн. чл. 226
от КЗ /отм./.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/6.01.2020 г. по т.д.№ 21/19 год на Окръжен съд –
Разград в останалите му обжалвани части.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 42/20.02.2020 г.по т.д.№ 21./19 г. на Окръжен съд
– Разград, постановено по реда на чл.248 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Армеец“ АД, гр. София, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат П.К. ***, сумата 858.00 лв. - адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.2 от ЗА, с включен ДДС.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.