Решение по дело №214/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на П.П. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1075-000354/ 07.12.2023 г. на началник Група ОДМВР-Разград, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази заповед е незаконосъобразна, като издадена от некомпетентен орган, при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. С оглед на това се иска от съда да я отмени, ведно със следващите от това законни последици.

Ответникът, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли да я отхвърли.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Приложените към делото писмени доказателства сочат, че през нощта на 07.12.2023 г. в гр. Разград, по ул. „Добровска“ , П.П. управлявал лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ********. Той бил последван от полицейските служители (св. В. и св. М.), които били дежурни по КАТ и спрян за да му се извърши проверка. При проверката водачът отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство.

Жалбоподателят не носел СУМПС или друг документ за самоличност, поради което бил откаран в сградата на РУ МВР, където след установяване на неговата самоличност е съставен АУАН серия GA бл. № 915887/ 07.12.2023 г. В него е посочено, че с противоправното си поведение той е извършил нарушения на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Същият е редовно съставен, надлежно връчен на нарушителя, който отказал да го подпише, което обстоятелство е удостоверено по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН чрез подписа на един свидетел, с посочване на неговото име и адрес. Издаден му бил Талон за изследване № 083840 (вписан в съставения АУАН), който също му е връчен, но проверяваното лице отказало да го подпише, което обстоятелство отново е удостоверено с подписа на един свидетел, с посочване на неговото име и адрес.

Въз основа на така установените факти е издадена ЗППАМ № 23-1075-000354/ 07.12.2023 г. на началник Група ОДМВР-Разград, Сектор „Пътна полиция“, с която за вмененото нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП е разпоредено временно да се отнеме СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. В нея изрично е посочено, че се издава въз основа на съставения АУАН. Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Съдът намира, че оспореният акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и приложените Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л.22-л.23) и Заповед № 330з-2955/26.10.2023 г. на директора на ОДМВР- Разград (л.24-л.25). С последната заповед директорът на ОДМВР- Разград е оправомощил началника на Група „Регистрация и отчет на превозни средства, административнонаказателна дейност и водачи“ в Сектор „Пътна полиция“ да издава ЗППАМ по чл. 171, т.1 ЗДвП. Видно от представеното Удостоверение рег. №330р-3648/ 02.02.2024 г. (л.51) към датата на издаване на процесната ЗППАМ лицето С. Ж. Р. е бил назначен на тази длъжност.

Заповедта е издадена в установената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания, обосновали административния орган да приложи ПАМ.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна.

Правилно е приложен и материалният закон.

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Като случаите, когато могат да се прилагат, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон (чл. 23 ЗАНН).

Според посочената разпоредба на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта.

Тълкуването на тази норма сочи, че тя е приложима при няколко фактически основания, изброени алтернативно. Употребата на съюза „или“ недвусмислено сочи, че основанията за прилагане на тази ПАМ са независими едно от друго, в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност, както твърди процесуалният представител на жалбоподателя. С оглед на това и само отказът на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство е достатъчен за прилагане на предвидената от закона ПАМ.

Събраните писмени и гласни доказателства безспорно установяват, че на посочените дата и място жалбоподателят е управлявал МПС и при извършената проверка е отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване на наличие на алкохол в кръвта му. Тези факти са установени от компетентните длъжностни лица с редовно съставен АУАН, който съставлява официален писмен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. чл. 144 АПК. Съгласно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП този АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергават констатациите, отразени в него. С оглед на това съдът намира, че са били налице фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния орган за да постанови своя акт. В този случаи той действа в условията на обвързана компетентност, поради което при установено нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ.

Спазена е и преследваната от закона цел. ПАМ са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат превантивен характер, като тяхното предназначение е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и да се предотвратят неблагоприятните последици от това. Именно, с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на обществения интерес, е наложена и процесната ПАМ, която има ограничено по време действие - до решаване на въпроса за отговорността на дееца, но не повече от осемнадесет месеца. Този срок е нормативно определен и административният орган не разполага с правомощията да го променя.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че ЗППАМ подлежат на предварително изпълнение по силата на закона. Законодателят е преценил, че те охраняват особено значими интереси, свързани със здравето и живота на участниците в движението по пътищата, поради което с разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП изрично е посочил, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. С оглед на това допуснатото със ЗППАМ предварително изпълнение по реда и при условията на чл. 60, ал. 1 АПК се явява недопустимо. Този порок обаче не води до незаконосъобразност на издадения административен акт.

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че предявената жалба се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК Разградският административен съд

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1075-000354/ 07.12.2023 г. на началник Група ОДМВР-Разград, Сектор „Пътна полиция“.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия:	/п/