Решение по дело №193/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП.

Образувано е по жалба на М. М. М. с постоянен адрес [населено място], [улица], чрез пълномощника адвокат Е. А. от САК със съдебен адрес [населено място], [улица], офис 1 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1359380 от 22.05.2025 год., издадена от мл. автоконтрольор към РУ - Костинброд при ОД на МВР – София, упълномощен със Заповед № 517з-2035/14.04.2022г. на Директор ОД на МВР – София, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, буква „б” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, за срок от 365 дни, във връзка със съставен АУАН сер. GA с № 4080302. Отнети са 2бр. регистрационни табели с № [рег. номер]. В жалбата са изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност на издадената ЗППАМ, издаването при липса на компетентност и предвидените в закона предпоставки; неизяснена фактическа обстановка; противоречие с материалния закон; съществено нарушение на административно производствените правила и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че в заповедта няма посочени дата и час на нарушението, нарушено е гарантираното право на участие в производството на жалбоподателя, да изразява становище, съгласно чл. 34, ал. 4 от АПК. Позовава се на чл. 22 и 23 от ЗАНН, като счита, че за издаване на ПАМ следва да бъде съставен АУАН, който да установява въпросното неправомерно поведение, какъвто акт в Заповедта е отразен, но касае управление на МПС без колан, за която хипотеза не е предвидено налагането на принудителна административна мярка. В допълнение излага факти и съображения, че при посещение във ФСМП Костинброд дежурният лекар не е спял да вземе кръвна проба, поради което лицето е насочено към Пирогов, където му е отказано вземането на кръвна проба, без да му е издаден документ. Моли да бъде обявена за нищожна издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, при условията на евентуалност моли за отмяна като незаконосъобразна. Претендира сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят М. М. М. с постоянен адрес [населено място], [улица], чрез пълномощника адвокат Е. А. от САК със съдебен адрес [населено място], [улица], офис 1, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът – мл. Автоконтрольор в РУ – Костинброд при ОД на МВР – София, издател на оспорената ЗППАМ, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

С Определение №816 от 16.06.2025г. производството пред Административен съд – София област е прекратено и делото на осн. чл.135, ал.2 от АПК по правилата на местната подсъдност е изпратено в Административен съд – Монтана.

Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК тъй като оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1359380 от 22.05.2025 год., издадена от мл. автоконтрольор към РУ - Костинброд при ОД на МВР – София е връчена на М. М. М. на 22.05.2025г., видно от разписката инкорпорирана в издадената ЗППАМ, а жалбата е подадена в Административен съд – София Област на 04.06.2025г. и е заведена с вх.№3700, от надлежна страна адресат на ЗППАМ и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Доказателствата по делото са писмени съдържащи се в приетата по делото административна преписка и допълнително изисканите писмени доказателства относно компетентността на административния орган издал оспорената ЗППАМ.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите изложени в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.05.2025год. около 00,36 часа в [населено място], обл.Софийска по [улица]с посока на движение от [населено място] към [населено място] жалбоподателя управлявал лек автомобил [Марка], модел „Голф” с рег. №[рег. номер], като при извършена проверка от В. Р. У. мл. Автоконтрольор в РУ – Костинброд в присъствието на С. Т. С. /свидетел по АУАН/ жалбоподателя бил поканен да му бъде извършена проверка за установяване на употребата на алкохол с техническо средство А. Д. 7510 с фабричен № ARNA – 0159, които уред отчел 0,63 промила алкохол в издишания от М. М. М. – жалбоподател, въздух. Издаден бил талон за медицинско изследване с №081970 подписан лично от жалбоподателя приложен на л.18 по делото на който същият изрично отразил, че избира да бъде изследван за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско изследване. Видно от издадения талон за медицинско изследване бил уведомен да се яви до 45:00мин. в ДСМП – Костинброд, като талона му бил връчен в 00:35ч. на 22.05.2025г.

По делото от жалбоподателя е приложено незаверено копие от фиш за спешна медицинска помощ филиал КЦ издаден от д-р П. с вписана дата 26.05.2025г. в който е описано „…насочва се към Пирогов/ВВМА за кръв за алкохол…неуспешно вземане на кръв за алкохол…“.

По делото от РУ – Костинброд в писмо на л.41 е посочено, че лицето М. М. М. не е дало кръв пред медицинско лице във ФСМП – Костинброд на 22.05.2025г. и липсват отразени данни в Амбулаторния дневник за регистрация на постъпил за преглед пациент, поради което и липсва протокол за медицински преглед.

При проверката на жалбоподателя са съставени два АУАН с №4080302 за управление на МПС без обезопасителен колан с които е оборудвано МПС – то и №4080303 за извършено нарушение по чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП, а именно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, като по него е издадено и НП. Издадени са и две заповеди за прилагане на принудителната административна мярка, като в оспорената е отразено, че въз основа на АУАН с №4080302 се съставя ЗППАМ, но от фактическа страна заповедта е мотивирана с установеното управление на МПС от страна на жалбоподателя след употреба на алкохол, за което е изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARNA – 0159, които уред отчел 0,63 промила алкохол в издишания от жалбоподателя въздух, за което му е издаден талон за медицинско изследване, като е извършил нарушение на чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП и на основание чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, за срок от 365 дни.

По делото е приложена и издадена друга ЗППАМ по отношение на същото нарушение касаеща отнемане и на СУМПС на жалбоподателя.

Приложен е списък рег. №3286р-12899 от 12.03.2025г. за успешно преминалите проверка анализатори на алкохол в дъха в „Лаборатория за проверка на анализаторите на алкохол в дъха и радар скоростомери” на л.34 по делото от който е видно, че ползвания при проверката на жалбоподателя анализатор - техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARNA – 0159 е преминал проверката на 18.02.2025г. и е със срок на валидност от шест месеца т.е. до 18.08.2025г.

С оглед компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ по делото са приложени Заповед №517з-2035/14.04.2022г. на Директор на ОД на МВР – София за оправомощените длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП на л.35 по делото, Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП на л.43 по делото, където в т.3 са посочени Областните дирекции на МВР и справка за заеманата длъжност от В. У. – мл. Автоконтрольор първа степен.

Приетите по делото писмени доказателства, представляващи съдържание на административната преписка не са оспорени от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност видно от приложената Заповед №517з-2035/14.04.2022г. на Директор на ОД на МВР – София. Съгласно т.7 на тази заповед мл. автоконтрольор първа степен в РУ - Костинброд при ОД на МВР – София, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР - София е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП. От приложената писмена справка В. У. издател на оспорената ЗППАМ изпълнява длъжността мл. автоконтрольор първа степен в РУ - Костинброд, към датата на издаване на оспорената ЗППАМ. Следователно заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК, в каквато насока доводите на жалбоподателя са неоснователни.

В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта обаче от друг акт за установяване на административно нарушение свързан с управлението на МПС след употреба на алкохол и с оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, а именно издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, от т.1 до т.8 от АПК, включително правни и фактически основания за издаването й. Посочените в заповедта фактически обстоятелства – управление на собственото си МПС с установяване на употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARNA – 0159, над 0,5 на хиляда, а именно 0,63 промила, обосновават наличието на материално правните предпоставки за налагане на процесната принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква "б" от ЗДвП. Противно на твърденията в жалбата е налице както текстово, така и цифрово изписване на извършеното нарушение послужило като фактическо основание за издаване на оспорената ЗППАМ. Погрешното посочване на номера на АУАН в оспорената заповед не променя факта на установяване и извършване на описаното нарушение по чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП, за което е съставен друг АУАН, а впоследствие е издадено и НП, видно от л.15 и 16 по делото.

Съгласно чл.171, т.2а, буква "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Правилно установеното управление на МПС, след употреба на алкохол над 0,5 промила установено с годно техническо средство, видно от приложен списък рег. рег. №3286р-12899 от 12.03.2025г. за успешно преминалите проверка анализатори на алкохол в дъха в „Лаборатория за проверка на анализаторите на алкохол в дъха и радар скоростомери” в срока на валидност към датата на издаване на оспорената ЗППАМ е бил квалифициран от мл. Автоконтрольор при РУ - Костинброд като основание за налагане на предвидената в чл.171, т.2а, буква "б" от ЗДвП принудителна административна мярка.

Представения от жалбоподателя в незаверено копие Амбулаторния лист от дата 26.05.2025 г. не е относим към датата на установяване на настоящето административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, което е извършено на 22.05.2025г. Отделно от това от приложеното писмо на л.49 по делото се установява, че в указания срок за вземане на кръвна проба, липсва отразяване в Амбулаторния дневник явяването на жалбоподателя във ФСМП – Костинброд за вземане на кръвна проба. Редът за установяване на употребата на алкохол от водачите на моторни превозни средства към момента на извършване на нарушението е определен в от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (Наредбата). Съгласно чл. 1, ал. 3 от същата Наредба употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. В хипотезата когато у водача на МПС се констатира концентрация на алкохол над 0, 5 на хиляда или друго упойващо вещество и против него се състави АУАН, длъжностното лице от съответната служба за контрол по ЗДвП следва да попълни и талон за медицинско изследване, който да връчи на водача срещу подпис. В случай, че водачът не се яви в определеното лечебно заведение или се яви, но откаже да даде кръв за изследване, употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.10 от описаната по – горе наредба.

Действително в оспорената ЗППАМ не е посочена датата и часа на извършване на нарушението, но предвид отразяването в талона за медицинско изследване на датата 22.05.2025г. в 00:20часа, когато е извършена пробата с техническо средство и която съвпада с датата и часа отразени и в двата АУАН, настоящия състав не намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила което само на това основание да води до отмяна на процесната ЗППАМ, тъй като данните за датата и часа се съдържат и в други документи от преписката. Отделно от това за датата и часа на извършената проверка в жалбата липсват конкретни доводи водещи до наличието на спор по отношение на тях.

При тази законова регламентация са налице и необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на мярката а именно установяване управление на МПС от жалбоподателя със съдържание на алкохол над 0,5 промила установено при проверка с техническо средство, като към момента на издаване на ЗППАМ по чл.171, т.2а, буква "б" от ЗДвП е достатъчно установяване със съответния АУАН на нарушение по чл.5, ал.3,т.1, пр.1 от ЗДвП, видно от приложения по делото. Съдът намира, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като следва да се има предвид, че същата не съставлява вид административно наказание.

Възражението на жалбоподателя, че посочения срок от 365 дни не бил надлежно мотивиран, в случая се приема за неоснователно. Законът предвижда в случай като процесния налагане на ПАМ за срок от 6 до една година, като при избора на вариант, различен от минимално предвидения срок, органът следва изложи своите мотиви, поради обстоятелството, че той действа при оперативна самостоятелност при определяне на срока в посочените граници. Същевременно, с оглед защитата на обществения интерес и при действителното наличие на сочените в заповедта нарушения, в преобладаващата си практика ВАС приема, че мотивите на административния орган относно фактическото установяване на нарушенията, вкл. такива съдържащи се в други документи от преписката, могат да бъдат възприети и като мотиви за определяне срока за налагане на ПАМ /така Решение № 3115 от 12.03.2018 г. по адм. д. № 12709 от 2017 г. на ВАС, Решение № 961 от 23.01.2018 г. по адм. д. № 10633 от 2017 г. на ВАС, Решение № 12245 от 13.10.2017 г. по адм. д. № 9208 от 2017 г. на ВАС/. В конкретния случай, в обстоятелствената част на оспорената заповед се съдържат мотиви, пряко свързани с тежестта на нарушението, предвид установеното съдържание на алкохол в кръвта на водача и собственик – 0,63 промила. Освен това административният орган при определяне на срока е имал предвид и другите извършени нарушения по ЗДвП от страна на жалбоподателя, който освен двата АУАН в същия ден са издадени и 3бр. фиша, видно от докладната записка на л.17 по делото. Коментираните обстоятелства обосноват определянето от административния орган на срок за прилагане на процесната ПАМ в случая от 365 дни. Мярката е наложена правилно и в законноустановения срок от административният орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ.

По доводите в жалбата за нищожност на оспорената ЗППАМ, доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК - липса на компетентност на органа, неспазване на установена форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материално правни разпоредби и т. 5 - несъответствие с целта на закона, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. В случая както се посочи и по-горе оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1359380 от 22.05.2025 год. е издадена от компетентен орган съобразно приложената Заповед № 517з-2035/14.04.2022г. на Директор ОД на МВР – София. ЗППАМ отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК и съдържа изброените задължителни реквизити, включително и правни и фактически основания, послужили за издаването й. Налице е волеизявление на издателя на ЗППАМ, съдържащо се в разпоредителната й част и не са допуснати съществените нарушения на административно производствените правила които да са основания за нищожност. Според правната теория нарушението на административно производствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос, каквото в случая не е установено. ЗППАМ е издадена въз основа на разпоредбата на чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП и не е налице противоречие с материално правните разпоредби и целта на ЗДвП, при което са неоснователни и доводите изложени в жалбата за нищожност на процесната ЗППАМ.

Извършеното нарушение е безспорно доказано, същото е с висока степен на обществена опасност, доколкото засяга безопасността на отделните участници в движението и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което правилно и в унисон с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка на жалбоподателят с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения.

Наложената принудителна административна мярка е съобразена не само с материалния закон, но и с целта на приложимия закон - осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. /в този смисъл е Решение по адм.д.№6168/13г. на ВАС/.

Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, процесната заповед е законосъобразен акт, а жалбата против нея е неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. М. с постоянен адрес [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1359380 от 22.05.2025 год., издадена от мл. автоконтрольор към РУ - Костинброд при ОД на МВР – София, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, буква „б” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 365 дни., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.