О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е-51

 

Видински  окръжен  съд         гражданско                          отделение

 В закрито     заседание на седемнадесети февруари

През две хиляди двадесет и първа година     в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.

                                                   ЧЛЕНОВЕ:1. Г. Й.

                                                                        2. Д. В.

 

При секретаря                                                                 и с участието

На                             прокурора                      изслуша докладваното

От        съдията С. С.    ч. гр.  дело № 85    по описа

За  2021 година,за да се произнесе съобрази следното:

 

Постъпила е частна жалба от „А. за к. на п. з.” ЕООД-С.  против Разпореждане от 08.12.20г по ч.гр.д. №223/20г. на КРС в частта,с която е отхвърлена молбата им за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника за присъждане на сума от 52,06лв.,съставляваща законна лихва върху главницата за периода 07.11.19г. до 27.11.20г.

Жалбоподателят счита,че разпореждането в обжалваната част е неправилно и необосновано и твърди,че при изчисляване на дължимата лихва е съобразен периода на действие на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.Моли въззивната инстанция да отмени разпореждането в  обжалваната част и постанови ново,с което да издаде в негова полза изп.лист за претендираните суми със заявлението по чл.410 ГПК.

От данните по делото Окръжният съд констатира следното:

По ч.гр.д. 223/2020г. на КРС „А. за к. на п. з.” ЕООД-С.  е подал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение с правно основание чл.410 ГПК срещу Н.Л.Н. от гр. К. за посочени в заявлението суми.КРС е постановил Разпореждане  и е издал Заповед за изпълнение на 08.12.2020г.  за претендираните суми  като е отхвърлил искането за  сумите 150,76лв.- неустойка за неизпълнение на задължение-възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/, сума от 200лв разходи и такси за извънсъдебно събиране и сума от 52,06лв.- законна лихва върху главницата за периода 07.11.19г. до 27.11.20г.Жалбоподателят обжалва разпореждането на КРС само относно сумата от 52,06лв.- законна лихва върху главницата за периода 07.11.19г. до 27.11.20г.

При тези данни Окръжният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

В Глава ХХХVІІ на ГПК-„Заповедно производсттво” и в частност чл.410 законодателят е дал възможност на кредитора да събере вземането си от длъжника без да води исков процес,а само въз основа на подадено от него заявление по образец от Министерство на правосъдието без да представя убедителни доказателства,удостоверяващи вземането.Съдът се произнася в разпоредително заседание,без допълнително събиране на доказателства или изслушване на страните.В този смисъл заявителят следва да заяви точно искането си в заявлението,тъй като няма възможност допълнително да се доуточнява искането или доказателствата.Целта на заповедното производство е бързина на правораздаване за безспорни вземания и заявителят следва да установи именно това.

В конкретния случай КРС е отхвърлил искането за сумата от 52,06лв.,съставляваща законна лихва върху главницата за периода 07.11.19г. до 27.11.20г. с мотиви,че нестава ясно дали е съобразен периода ,през който не се начислява лихва върху вземанията предвид извънредното положение в страната във връзка с корона вируса.

Именно защото в заповедното производство,инициирано по заявление по чл.410 ГПК не се представят и не се събират доказателства относно основателността на заявеното искане  съдът е задължен на основание чл.411,ал.2,т.2 ГПК да извърши служебно проверка дали искането не противоречи на закона и ли добрите нрави.Като е изпълнил това свое задължение КРС е констатирал,че искането за отхвърлените суми противоречат на националното и европейското законодателство.Спрямо процесната сума заявителят е следвало да изложи коректно периода ,за който се претендира като посочи,че за периода по чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение не са начислени лихви.Така както е подадено заявлението  за целия претендиран период,който включва и периода,в който не се начисляват лихви,не може да се направи извод,че действително разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение са съобразени.

КРС е изложил обстойни и правилни мотиви ,които напълно се споделят от настоящия сътав и по аналогия на чл.272 ГПК не следва да се преповтарят от въззивната инстанция.

По тези причини правилно РС-К. е отказал издаването на изпълнителен лист за тази суми в заповедното производство.

За останалите суми,които са отхвърлени с обжалваното разпореждане жалбоподателят не е подал жалба и не следва да се обсъждат от съда.

Ето защо ВОС намира,че  обжалваното Разпореждане на КРС  следва да бъде потвърдено като правилно, за което

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Разпореждане от 08.12.20г по гр.д. №223/20г. на КРС в частта,с която е отхвърлена молбата на „А. за к. на п. з.” ЕООД-С. за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника Н.Л.Н. от гр. К. за присъждане на сума от 52,06лв.,съставляваща законна лихва върху главницата за периода 07.11.19г. до 27.11.20г..

 Определението не подлежи на  обжалване-чл.274,ал.4 ГПК.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                 

 

                                                                                      2.