Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл.258 от ГПК. Жалбоподателката Р. К. Г., чрез адвокат К. С., излага в жалбата до съда, че не е доволна от решение № ../ ..2010г. по гр.д. № ../2009г. на ГОРС, но само в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака; при кого да живее детето П.Г. Г.; за предоставянето на родителските права и за издръжка, както и в частта за разноските. Твърди, че решението в обжалваните части е неправилно и необосновано. Счита, че в изложените мотиви съдът защитава изцяло позицията на ответника. Неправилно съдът е приел, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака имат двамата съпрузи. Свидетелските показания в тази насока не са обсъдени правилно, и неправилно се възприема поведението на ответника, който целенасочено е демонстрирал отношението към приятелките си, за да принуди съпругата си да реагира по начин, който я злепоставя. Съдът взема решения сякаш по симпатия и приема, че ответника бил спокоен и уравновесен характер, а ищцата била емоциална и избухлива. Непонятно е от къде съдът черпи знания за характера на страните и личностните им качества. Съдът е възприел показанията на свидетелките от страна на ответника, за които е установено, че са били негови приятелки и именно поведението им към тях е провокирало действия от страна на съпругата. Не са обсъдени останалите свидетелски показания, а следвÓ да се обърне внимание на показанията на св. О. М. съпруг на сестрата на ответника, които доказват какво е отношението на ответника от една страна към съпругата и от друга страна към приятелката, демонстрирано на работното му място. Съдът не е взел предвид и тормоза срещу съпругата, за който има и писмени документи. Неправилно съдът е направил преценка и относно упражняването на родителските права. Съдът не е обсъдил правилно изслушаната съдебно-психиатрична експертиза, която е имала за цел да установи кой от родителите е по-пригоден да продължи да отглежда детето, което е момиченце и няма навършени 2г. Счита, че житейски и правно не е приемливо дете на такава ниска възраст да бъде оставено за отглеждане от бащата, който работи на три смени. Моли съда да отмени обжалваното решение, като приеме, че нвина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има само мъжа, да предостави упражняването на родителските права на майката, да определи режим на свиждане на детето с бащата и издръжка. Претендира и разноски по делото. Ответник жалба Г. П. Г., чрез адвокат В. К., оспорва жалбата. Заема становище, че обжалваното решение е правилно, тъй като подробно и пълно е направен анализ на събраните доказателства. Съдът законосъобразно е постановил ,че родителските права следва да се упражняват от бащата, изхождайки от това, че детето трябва да има сигурност в своето развитие и условията при които живее. Майката живее при непознати хора, няма помощ от свои близки, а бащата живее при своя баща, който го подпомага при отглеждането на детето. В този дом детето е родено и там се чувства сигурно. Няма претенции за разноски за въззивна инстанция. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: По гр.д. № ../2009г. Горнооряховският районен съд е постановил решение № ../ ..2010г., съгласно което решение се прекратява гражданския брак, сключен на ..2008г. с Акт за граждански брак № ../ .. 2008г. на община Л., между Р. К. Г. и Г. П. Г., като дълбоко и непоправимо разстроен. Обявено е, че вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи. Постановено е след развода жената да носи предбрачното си фамилно име П. Определено е роденото от брака дете П. Г. Г. да живее при своя баща Г. П. Г.. Предоставено е упражняването на родителските права спрямо малолетната П. Г. Г. на бащата Г. П. Г., като за майката Р. К. Г. е определен режим на лични контакти с детето: да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 ч. в събота до 18 ч. в неделя, всяка втора и трета събота от 10ч. до 14ч. по местоживеенето на детето, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Р. К. Г. е осъдена да заплаща месечна издръжка на малолетната си дъщеря в размер на 60 лв., чрез законния представител, бащата. Предоставено е ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Л., на Г. П. Г.. Присъдени и са разноски. Решението е обжалвано само в частта относно определената от съда вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима на лични контакти, издръжката и разноските. В останалата част решението е влязло в сила. По отношение на определената вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройсто. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които обсъдени от настоящия съдебен състав дават основание да се приеме, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните, има само съпруга. По делото са събрани гласни доказателства, относно взаимотношенията в семейството, отношенията между съпрузите помежду им, и в отношенията с колеги и близки, чрез две групи свидетели: Л. Н., О. М. и П. К., посочени от Р. , и П. Г., Н. В. Н., Ф. М. О. и Г.А.Х., посочени от Г..Първоинстанционният съд е достигнал до извод за виновно поведение от страна и на двамата съпрузи само след анализ на показанията на свидетелите от групата на мъжа. Не е направен анализ на показанията дадени от свидетелите от групата на жената, като поради липсата на анализ не може да се направи преценка защо тези свидетелски показания не са възприети. Този подход при преценка на гласните доказателства, дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че решението, основано само на една част от събраните доказателства, без да сÕ посочи защо се игнорират другите доказателства, прави решението необосновано. Необосноваността на решението води до неправилност на същото. В мотивите на решението има и вътрешно противоречие, тъй като след като съдът прави изводи само въз основа на показания на свидетели, които са дали показания за един добър и грижовен баща и съпруг, нелогично е да се приеме виновно поведение за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и спрямо същия този съпруг. Няма спор по делото, че жената е напуснала семейното жилище в гр. Л. и се е установила да живее при свои близки в гр. К.. Това е станало по време, когато жената вече е била в отпуск по майчинство и е отглеждала детето Пламена, родено на ...2008г. Няма свидетели, дори и тези, които имат преки впечатления от семейния живот на съпрузите- П.А. и Н.Н., да дават показания, че проблемите в семейните отношения са започнали от жената.За жената не са установени никакви брачни провинения, не е установено, че преди да напусне семейното жилище, не се е грижила за домакинството, за съпруга си, за детето си. Напротив дори св. Н. е дал показания, че при спречквания между съпрузите , той и неговата съпруга/ майка на Г./ са вземали страна на Р., "защото мислим , че по негова вина са проблемите". Бащата на Г. също не е дал показания, че Р. не се грижи за домакинството, а този свидетел е живял в едно домакинство с младото семейство. Свидетелят е дал показания, че всичко което е поръчано да се извърши като домакинска работа е било извършвано. Тези свидетели са дали показания, че Р. ревнува своя съпруг. Тези прояви на ревност са отключени след като Р. е започнала да отглежда детето, като съдът приема, че проявите на ревност са били предизвикани от Г.. Той е демонстрирал близки отношения със своите колежки Г. и Ф., тези имена е споменавал пред съпругата си, цитирал ги е пред детето като негови майки. Близките отношения с колежките и приятелките са провокирали в Р. прояви на ревност, като съпругът вместо да изясни ситуацията е допуснал близкото приятелство с Ф. да бъде забелязано и на работното място- пок. на св. М. Този свидетел е забелязал различното отношение на Г. към Ф./ Ф./ на работното му място, характеризирано като засилено внимание, прекарване на свободното време само с нея, каквото отношение Г. не е показвал към своята съпруга, когато е била на работа. Същият този свидетел е видял Ф., Г. и детото П., в дома на Ф. Този свидетел е бил помолен от Р. да установи този факт, тъй като той е близък на семейството на Г.- съпруг е на неговата сестра. Укоримо е поведението на един съпруг, който демонстрира пренебрежение към съпругата си и установява близки приятелски отношения с жена, сочейки я за майка на детето. Такова поведение би могло да се квалифицира като психически тормоз, тъй като съпругът е влияел върху съзнанието на съпругата си. Установената връзка между Г. и Ф. не е била понесена от Р. и е провокирала желание за прекратяване на брачните отношения. Своите вътрешни и емоциални преживявяния Р. е споделила пред св. Л. Н., последната приела Р. в своя дом в гр.К.. По делото са събрани доказателства и за упражнено физическо насилие. Р. е споделила за нанесен побой, около новата 2009г., пред своята сестра П. К.. Била е насинена, заплашена, че ако разкаже за случилото се, цялото й семейство ще бъде унищожено. За домашно насилие от съпруга дава информация и представеното по делото писмено доказателство- Постановление за отказ за образуване на наказателно производство на РП Г.Оряховица, във връзка с оплакване от Р. Г. за домашно насилие. Започналото производство за проверка за домашно насилие е било прекратено, но не защото такова не е било установено, а защото Р. сама е оттеглила своята жалба. От съвкупната преценка на доказателства се установява, че оттеглянето на жалбата е към момент, когато между страните е водено предходно брачно дело, постигнато е споразумение, делото е прекратено, т.е. извършвани са действия от страните за доброволно уреждане на отношенията им, а не защото Р. е направила изявления, че насилието не е осъществено. Така анализирани събраните доказателства формират вътрешно убеждение в съда, че причина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака между страните има само съпруга, поради което обжалваното решение в тази част следва да се отмени и се постанови ново решение с което се обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има само съпруга Г. П. Г.. По отношение местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима на лични контакти и издръжката, съдът приема, че решението и в тази част е неправилно. Роденото от брака на страните дете е момиченце в много ниска възраст. Детето е родено на ...2008г. И двамата родители са заявили желание да отглеждат детето и да им бъдат предоставени за упражняване родителските права. Относно условията на живот в дома на бащата гр.Л. и дома в който се е установила майката , в гр.К., са събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи извод, че условията са равностойни. В жилищата има всички условия за отглеждане на детето по средностатистическите изисквания за страната. Жилищната среда в която ще се отглежда едно малолетно дете е от съществено значение, но не е основен критерий по който съдът следва да направи своята преценка на кого от родителите да предостави родителските права и при кого детето да живее постоянно. От значение е възрастта и пола на детето, атмосферата и заобикалящите, и обгрижващи детото хора. По общоприетата практика децата в ниска възраст следва да живеят със своята майка и тя да упражнява родителските права. Майката е този родител, който биологически е пригоден да отглежда детето си, особено в тази ниска възраст. Знанието на съда относно този факт се подкрепя убедително и от изслушаната съдебно-псхитиатрична експертиза по делото. Вещото лице психолог много задълбочено е отговорило на поставените въпроси и след като е направило психологическо интервю на двамата родители и детето, категорично в заключението е извело изводи, че липсата на майката ще доведе до чувства за несигурност и емоционален стрес. Според вещото лице : "Липсата на "емоционална храна" в тази възраст води до неспособност в по-късен период да се формират емпатични качества, а тяхната липса е основен компонент на психопатната личност". При проведеното интервю вещото лице е установило, че когато детето напусне майката реагира тревожно, а намесата на бащата го успокоява временно, като тревожността остава у детето до края на интервюто. Необяснимо е защо първоинстанционният съд е приел, че изводите на вещото лице се явяват общи, теоретични, след като вещото лице е извело тези изводи на основание проведени интервюта с майката и детето; с детето и бащата, т.е. заключението е изготвено с оглед конкретните субекти-родители и дете. За целите на крайния извод на съда - детето да остане да живее при бащата, съдът е анализирал и останалите доказателства. Съдът е игнорирал средата, която майката е създала за детето в близки на нея хора в гр.К., като е дал превес на средата в гр. Л.. В семейното жилище в гр. Л. живее дядото на детето. Съдът е приел, че бащата на детето ще се подкрепя от своя баща, който е безработен. Последният пък ще се подкрепя от своята бивша съпруга, която живее с друг мъж, на друг адрес. При установена фактическа обстановка, че бащата на детето работи на три смени, реално грижите за детето ще се поемат от дядо и баба, която не живее в този дом, и отглеждано по този начин детето едва ли ще получи всички необходими за възрастта си грижи от този кръг от хора. Майката ползва платен отпуск по майчинство и тя може да осигури добра домашна среда за отглеждане на детето. Основен фактор при отглеждане на това малолетно дете е майката, но този факт е пренебрегнат от съда. Майката е тази, която трябва да се грижи за детето си, а възможността за оказване на помощ от близки хора е само пожелателно състояние. Първоинстанционият съд е дал превес на допълнителната помощ, която би се давала при отглеждане на детето, а не на същинската, основната, поради което неправилно е приел , че детето следва да живее при своя баща и той да упражнява родителските права. Детето следва да остане при майката и тя да упражнява родителските права, като бащата следва да има лични контакти с детето, които съдът определя в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК, както следва : да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от всеки месец, за времето от 9,00 часа в събота до 16,00 часа в неделя, включително и за дните на официални празници, личен празник на детето, както и 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Бащата следва да заплаща и издръжка на детето. По делото е установено, че той получава месечен доход около 700 лв. и няма задължения за издръжка към други лица. За нуждите на детето са необходими 120 лв. месечно, като от тази сума бащата следва да осигури 80 лв., колкото е минимÓлната издръжка, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ГПК, а за разликата до 120 лв. издръжката да се поеме от майката. Началният момент на дължимата издръжка се определя от влизане в сила на настоящето решение. Като се има предвид, че настоящият съд приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройства на брака има съпруга, то на основание чл. 329, ал.1 от ГПК, съдебните такси и разноски следва да се възложат на него, както следва : допълнително да заплати на ГОРС - 20 лв. за допускане на развода и 115,20 лв. върху присъдения размер издръжка, а на Р. К. Г. да заплати разноски общо в размер на 1017 лв. за две съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № ../ .. 2010г. по гр.д. № ../2009г. на ГОРС в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на прекратения между Р. К. Г. и Г. П. Г. граждански брак; при кого да живее детето П. Г. Г.; за предоставянето на родителските права върху детето П.,за издръжка, която следва да се заплаща на малолетната П., в частта за определения режим на лични контакти на детето П., както и в частта за разноските, като неправилно, вместо което постанови: ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения между Р. К. Г. и Г. П. Г. има само съпруга Г. П. Г.. ОПРЕДЕЛЯ роденото от брака дете П. Г. Г. родена на .. 2008г. с ЕГН ........ да живее при своята майка Р. К. Г., с ЕГН .......... и настоящ адрес гр.К., ул."Г. К. № 18, ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетната П. Г. Г. родена на ..2008г. с ЕГН ..........., на майката Р. К. Г. с ЕГН ............, с настоящ адрес гр.К., ул."Г. К. № 18, като за бащата Г. П. Г. определя следния режим на лични контакти - да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от всеки месец, за времето от 9,00 часа в събота до 16,00 часа в неделя, включително и за дните на официални празници, личен празник на детето, както и 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. ОСЪЖДА Г. П. Г. с ЕГН ............ гр.Л., ул."Т. М." № 6, .4, А.14 да заплаща на малолетната си дъщеря П. Г. Г. родена на ...2008г. с ЕГН ........... за напред по 80 лв. месечно, чрез нейната майка и законен представител Р. К. Г., считано от влизане в сила на настоящето решение до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването на тази издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното плащане. ОСЪЖДА Г. П. Г. с ЕГН ..........., гр.Л., ул."Т. М." № 6, .4, А.14 да заплати по сметка на ГОРС сума в размер на 20,00 лв., представляваща допълнителна д.такса за допускане на развода и 115,20 лв. върху присъдения размер издръжка. ОСЪЖДА Г. П. Г. с ЕГН ..........., гр.Л., ул."Т. М." № 6, .4, А.14, да заплати на Р. К. Г. с ЕГН ..........., с настоящ адрес гр.К., ул."Г. К. № 18, сума в размер на 1017,00 лв., представляваща разноски за две съдебни инстанции. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |