О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 966 22.05.2018г. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и втори мой две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев
гражданско дело номер 1568 по описа за 2017година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявена искова молба от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ от Л.С. (***), ЛНЧ **********, с постоянен адрес: ***, А.Ж.С., ЕГН **********,***, „Фрийдъм инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, ф.д. 3411/2005г., със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 40, ет.2, адрес за кореспонденция: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 83, ет.1, „Фрийдъм пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, КК „Слънчев бряг“, „Авеню център“ и „Фрийдъм трейдинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, КК „Слънчев бряг“, „Авеню център“ на обща стойност 2 340 514.39 лева.
Книжата по делото са разменени
редовно, като съдът е преценил, че исковата молба му е подсъдна, като са
спазени правилата на чл.74 ал.1 предл.1 и чл.74 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./
Настоящият
състав е съобразил, че искането е направено от активно легитимирано лице, а
именно КОНПИ като специализиран държавен орган за извършване на проверка по
този закон, чрез законния й представител, а претенцията е насочена срещу лица,
по отношение на които се твърди, че са налице предпоставките за реализиране
правото на отнемане на имущество.
Делото е насрочено за разглеждане по същество, като преди първото по делото заседание е постъпила молба за прекратяване на производството от ответниците. Изложени са съображения за недопустимост на претенцията.
Комисията е изразила писмено становище, в което изтъква съображения за отхвърляне на направеното искане за прекратяване. Заявена е позиция, че ВКС в цитираното от ответниците съдебно решение е формирал неправилен, необоснован и постановен в противоречие с материални и процесуални норми извод. Според КНОПИ е налице противоречие в мотивите на ВКС, който не прави разлика между проверка и производство и двете развиващите се в досъдебната фаза, но осъществявани от органи с различна компетентност. Мотивирано е също така и мнение, че срокът на проверката е инструктивен, като независимо от това комисията разполагала с неограничени във времето правомощия да вземе решение за образуване на производство, тъй като същото до настъпване на този факт се развивало едностранно, без участието на проверяваното лице, поради което и нямало как да бъдат накърнени правата му.
Настоящият състав след като внимателно обсъди представените по делото доказателства и изложените доводи на страните намира следното:
Няма спор между
страните, че предвид разпоредбата на §5 ал.1 от Закона
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество и доколкото проверката срещу ответника
Л.С. е
започнала при действието на отменения закон ЗОПДНПИ,
производството в неговата съдебна фаза трябва също да продължи по този ред. Предметът и целите на отменения и сега действащия закон са свързани с упражняване
правомощията на държавата за отнемане на имущество,
придобито от престъпна дейност, които
следва да се осъществят в рамките на предвидено в закона
санкционно производство по установяване и отнемане в полза на държавата на
такова имущество. Процедурата се развива в относително
самостоятелно обособени фази, първата от които започва и приключва пред комисията, а другите две /исковото производство и това по обезпечаване на исковата
претенция/ пред съда.
Първият етап на производството пред КОНПИ стартира с постъпване на уведомление по чл.25 ЗОПДНПИ (отм.), в което се съобщава, че дадено лице е привлечено като обвиняем за някое от посочените в чл.22 ал.1 ЗОПДНПИ(отм.) престъпления. Въз основа на полученото уведомление директорът на съответната териториална дирекция на КОНПИ назначава проверка, която съгласно чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ (отм.) може да продължи до една година. В едномесечен срок от приключването на същата директорът на съответната териториална дирекция изготвя доклад до КОНПИ със заключение за удължаване срока на проверката, за прекратяването й или за образуване на производство за отнемане имуществото на лицето. При дадено в доклада заключение за продължаване срока на проверката комисията постановява решение по чл.11 ал.1 т.2 вр. чл. 27 ал.2 ЗОПДНПИ (отм.) за удължаване срока на проверката с шест месеца. В едномесечен срок от приключване на проверката директорът на териториалната дирекция внася мотивиран доклад по чл.61 ал.1 ЗОПДНПИ (отм.) пред комисията, която може да прекрати производството или да вземе решение за предявяване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество.
В случая проверката е започнала в хипотезата на чл.22 ал.1 т.15 ЗОПДНПИ (отм.) след привличане на Л.С. в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.234 ал.2 т.3 вр. ал.1 НК. Уведомлението, изпратено на основание чл.31 т.3 вр. чл.22 т.17 от закона е входирано и получено в ТД на КОНПИ–Бургас с вх. № УВ-1328/05.06.2013г. Решението по чл.22 ал.1 ЗОПДНПИ (отм.) на директора на ТД на КОНПИ-гр.Бургас за образуване на проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Л.С. е обективирано в протокол №ТД 03-БС/УВ-5838 от 13.08.2013г. Едногодишният срок по чл.27 от закона е изтекъл на 05.06.2014г., считано от датата на получаване на уведомлението от Окръжна прокуратура гр.Бургас. Няма данни и по делото не са ангажирани съответните писмени доказателства срокът да е продължаван с още 6 месеца.
С решение №282/28.06.2017г. на КОНПИ и след подаден доклад с изходящ № 4-255/18.02.2015г. от директора на ТД на КОНПИ Бургас е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество срещу Л.С. (***), ЛНЧ ********** и внесено искане в съда за допускане на обезпечение на бъдещ иск. По депозираната молба е образувано частно гражданско дело № 997/2017 година по описа на Бургаския окръжен съд, а заявеното с нея искане е изцяло уважено с определение от 03.07.2017г.
На 18.07.2017г. до всички ответници са изпратени съобщения, с които им се указва възможността да подадат декларации по чл.57 от закона, да се запознаят с материалите по делото и представят писмени доказателства, както и да направят възражения в месечен срок.
Първите двама ответници са се запознали с материалите по преписката, като не са направили възражения и не представили писмени доказателства.
На 11.10.2017г. е взето решение №458 за внасяне искане в Окръжен съд гр.Бургас за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 2 340 514.39 лева от ответниците. Такова е постъпило на 13.10.2017г.
Както изрично е записано в текста на чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, проверката по този закон продължава до една година. Еднократно, съобразно ал.2 на същата норма, срокът може да бъде удължен с още 6 месеца. Този срок в конкретния случай безспорно не е спазен - при сложено начало на производството в неговата фаза пред комисията на 05.06.2013г. с получаването от страна на ТД на КОНПИ на уведомлението от Окръжна прокуратура-Бургас за внесен в съда срещу ответника обвинителен акт, същото е продължило и след 05.06.2014 г. - съответно до 03.07.2017г., когато въз основа на взето на 28.06.2017г. решение е поставено началото на обезпечителното производство пред съда с подаване на нарочна молба, съдържаща искане за допускане на обезпечителни мерки по бъдещия иск предмет на настоящото производство, съответно до 13.10.2017г., когато в съда е депозирана исковата молба на КОНПИ, съдържаща искане за отнемане в полза на държавата на посоченото в нея имущество от ответниците. Както вече беше отбелязано по делото нито има данни, нито се твърди комисията да е взела решение по чл.27 ал.2 от приложимия нормативен акт за удължаване на срока на проверката с още 6 месеца или това значи до 05.12.2014г.
При така изложените и установени от доказателствения материал по делото факти от значение за основателността на възражението на ответника е преценката дали разглеждания по-горе срок е инструктивен, каквото е становището на ищеца или е преклузивен, в какъвто смисъл са твърденията на ответната страна.
Поначало, за да се развие производството пред съда е необходимо вземане на решение за предявяване на иск от комисията по реда на чл.74 от закона. За да бъде допустима обаче тази искова претенция е необходимо и проверката пред КОНПИ да е приключила в срока по чл.27 ЗОПДНПИ (отм.), след изтичането на който се погасява правото на държавата на гражданска конфискация на незаконно придобитото имущество. Преклузивния характер на срока за извършване на проверката следва от категоричния начин на регламентирането му, изрично предвиденото /чл. 27 ал.2 от вече цитирания нормативен акт/ удължаване с решение на компетентен орган- КОНПИ, а не фактически. Уреждането на този срок като преклузивен е обосновано и от факта, че обект на проверката е имуществото на дадено лице, т.е. частната собственост, прогласена с разпоредбата на чл.17 ал.1 от Конституцията на РБ за неприкосновена. В тази връзка трябва да се каже, че независимо от дадените на неограничени правомощия на комисията за установяване източниците за придобиване на тази собственост, законодателят изрично е регламентирал времето /сроковете/, в които те да бъдат осъществени. Извод за преклузивния характер на срока следва и от трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл.6 ЕКЗПЧОС и на чл.1 от Допълнителен протокол № 1 към нея, съгласно която практика всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия- законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност. Ако се приеме, че срокът на проверката не е преклузивен, а инструктивен, би се стигнало до нарушаване на критериите за законоустановеност и пропорционалност, тъй като териториалните органи на КОНПИ биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия и извън законоустановения разумен срок да въздействат неблагоприятно на правната сфера на проверяваното лице /в тази насока решение № 323/18.01.2018 г. по гр.д.№ 5291/2016 г. на ІV г.о. на ВКС/. Последното решение е постановено по спор по ЗОПДИППД (отм.), но принципно производствата по двата закона са уредени по идентичен начин, а съществуващите разлики не са свързани с характера и начина на проверките и задължителните елементи на производствата. Същата принципна позиция е възприета и в решение №13 от 13.10.2012г. по конституционно дело №6/2012г. на Конституционния съд, в което изрично е посочено, че проверката е ограничена във времето /до една година, а по изрично решение на комисията за продължаване на срока - максимално до една година и шест месеца/.
В настоящия казус от датата, на която е следвало да приключи проверката до датата на иницииране на съдебното производство са изтекли повече от три години т.е. изминал е период от време, многократно надвишаващ преклузивните срокове по чл.27 от закона. След като решение за образуване на производството е трябвало да бъде взето най-късно на 05.07.2014г., то взетото такова от КОНПИ №282/28.06.2017г. също е постановено след изтичане на преклузивния срок за това. Следователно към датата на образуване на производството правата на КОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество са били преклудирани, както е било преклудирано и материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Категорично не може да бъде възприета позицията, че комисията не е обвързана със срокове за вземане на решение за внасяне на делото в съда и съответно на искане за обезпечение и може да направи това неограничено и безконтролно във времето, като това не би довело до накърняване правата на проверяваните лица, тъй като производството/ в по-голямата му част/ се развивало едностранно, без тяхно участие. Това становище е неправилно при положение, че несъмнено се касае за много сериозно засягане правната сфера на последните, които без значение кога ще бъдат уведомени за действията на комисията, търпят съществени ограничения на правата си. Аргументи в подкрепа на мнението, че сроковете трябва да се спазват стриктно от комисията, тъй като обратното неминуемо би довело до ограничаване на права, се извеждат включително от приобщените по делото, изходящи от ищеца писмени доказателства. Видно от същите, в настоящия случай, доклада на директора на ТД на КОНПИ Бургас за приключване на проверката е изпратен на 18.02.2015г., а е получен в комисията на 11.06.2015г. /четири месеца по-късно/. Остава открит въпроса за колко време пристигат, съответно се получават служебни документи, част от които, представляващи класифицирана информация между органите в една институция, каквато е КОНПИ.
Хронологията
на горните действия обосновава извод, че решението на КОНПИ за образуване на
производство по отменения ЗОПДНПИ срещу първия ответник, както и решението за
внасяне на искане по чл.74 ал.1 от същия са взети след изтичането на
преклузивния срок по чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ
/отм./, поради което е недопустимо да се образува и развие настоящото съдебно
производство. Предявеният иск е недопустим, не подлежи на разглеждане по
същество и производството по него следва да се прекрати.
Формулирано е искане за присъждане и на направените по делото от ответниците разноски в размер на 35358 лева, от които 34 935.14 лева- адвокатски хонорар и депозити за експертизи в размер на 450 лева. Искането има основанието си в чл.78 ал.4 ГПК. Представени са договор за правна защита и съдействие, четири броя вносни бележки от Централна кооперативна банка АД за платени, в полза на процесуалния представител на ответниците, суми за възнаграждение по настоящото дело на обща стойност 34 935.14 лева. Искането е основателно, като в тежест на КОНПИ следва да бъдат възложени направените по делото, от ответниците, разноски. Не са налице основания за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е в минималния такъв, определен съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Молбата за отмяна на допуснатите обезпечителни мерки няма как да бъде разгледана в хода на настоящото производство и следва да се депозира по частното гражданско дело, по което същите са наложени.
По изложените съображения и на основание чл.130 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №1568/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас, поради недопустимост на претенцията, предявена от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ срещу ответниците Л.С. (*), ЛНЧ **********, с постоянен адрес: ***, А.Ж.С., ЕГН **********,***, „Фрийдъм инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, ф.д. 3411/2005г., със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 40, „Фрийдъм пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, КК „Слънчев бряг“, „Авеню център“ и „Фрийдъм трейдинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, КК „Слънчев бряг“, „Авеню център“.
ОСЪЖДА
Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на ответниците Л.С.
(***), ЛНЧ **********,
с постоянен адрес: ***, А.Ж.С.,
ЕГН **********,***, „Фрийдъм инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, „Фрийдъм
пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, и „Фрийдъм трейдинг“ ООД, ЕИК ********* сумата от 35358 /тридесет и пет хиляди триста петдесет и
осем/ лева- съдебно-деловодни разноски.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Апелативен съд гр.Бургас.
СЪДИЯ: