Решение по дело №1439/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260339
Дата: 4 ноември 2020 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20205300501439
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 260339

 

гр. Пловдив  04.11.2020г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав в открито заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Андреева

     ЧЛЕНОВЕ: Пламен Чакалов

                        Бранимир Василев

 

при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 1439/20г. по описа на ПОС намери следното:

 

  Обжалвано е решение № 1283/13.04.2020г. постановено по гр. д. №12898/18г. по описа на Пловдивския районен съд, Х-ти гр. с., с което се признава за установено на основание чл.439, ал.1 ГПК, по иска предявен от Е.Г.А. ЕГН ********** с адрес ***, съд. адрес:*** оф.1, адв.С.М. против „С. Г. Груп” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. Васил Левски №20, че ищецът не дължи сумите: 243,27 лв. неплатена стойност на предоставени мобилни услуги по фактура № **********/05.06.2009г. издадена от „Космо България Мобайл“ ЕАД / „Глобул“/; 91,91лв. обезщетение за забавено плащане от 24.06.2009г. до 28.01.2013г., законната лихва от 04.02.2013г. до окончателното изплащане, както и 169 лв. деловодни разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №1902/2013г. по описа на Пловдивския районен съд и е образувано изп. дело № 20158240402813 по описа на ЧСИ Константин Павлов, поради погасяване на вземането по давност.

Жалбоподателят С. Г. Груп” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Монтана моли съда да отмени решението и постанови друго, с което отхвърли исковете. В случай, че съдът потвърди обжалваното решение моли съда да присъди разноски на въззиваемата страна в минимален размер.

Въззиваемата страна Е.Г.А. ЕГН ********** счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението на районния съд. Претендира разноски.

            Пловдивският окръжен съд,  Х-ти граждански състав, като прецени данните по делото, намира следното:

            Няма спор, че за събиране на сумите по издадения изпълнителен лист първоначално е образувано изп. д. № 1553/13г. по описа на ЧСИ А. Василева с район на действие Окръжен съд Монтана, което впоследствие е продължено от ЧСИ К. Павлов с район на действие Окръжен съд Пловдив.

Ищцата, тук въззиваема, твърди, че взискателят не е извършвал изпълнителни действия повече от три години, поради което вземането му е погасено поради изтекла давност.

От представените преписи от изпълнителни дела се установява, че на 10.07.2013г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „ОББ“ АД върху банковите сметки на длъжника Е.Г.А..

След продължаването на изпълнителното производство от ЧСИ К. Павлов е извършвана справка в НОИ на 16.10.2015г., а на 31.10.2015г. е залепено уведомление за получаване на приложени книжа, като на 15.12.2016г. е изпратена покана за доброволно изпълнение.

До изтичане на тригодишния срок от налагането на запора от 13.07.2013г. – датата на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице до 13.07.2016г. не са извършвани действия, с които да се прекъсва давността, защото извършването на справки и изпращането на покана за доброволно изпълнение изрично са посочени в мотивната част на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. постановено по тълк. д. № 2/13г. от ОСГТК на ВКС като действия по изпълнителното дело, които не прекъсват изтичането на погасителната давност.

След като към момента на завеждане на настоящето дело е изтекла тригодишната погасителна давност, то искът е основателен и следва да се уважи.

Като е достигнал да същия краен правен извод и е уважил иска районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна разноските, направени във въззивното производство в размер на 300лв. за адвокатски хонорар, които са в минималния размер по чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът 

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1283/13.04.2020г. постановено по гр. д. №12898/18г. по описа на Пловдивския районен съд, Х-ти гр. с.

ОСЪЖДА „С. Г. Груп” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. Васил Левски №20 да заплати на Е.Г.А. ЕГН ********** с адрес ***, съд. адрес:*** оф.1, адв.С.М. сумата 300 (триста) лева разноски за адвокатски хонорар, направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                         Членове: 1.                          
 
 
 
 
                                                                                 2.