РЕШЕНИЕ
№ 3298
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. З. МИТЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. З. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110125676 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на [фирма] против Р. ЕРМ. П., с която са предявени по
реда на чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК искове за признаване на установено съществуването на
вземанията за служебно начислена по корекция електрическа енергия и обезщетение за
забава по издадената на 18.12.2020г. по гр.д. № 59250/2020г. по описа на СРС, 113 състав
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия. Поддържа, че се намирал в облигационни отношения с ответника, който бил
регистриран като битов клиент за електрическа енергия с място на потребление [адрес] с
клиентски номер 300057683322. Твърди, че за процесния период договорните му отношения
с ответника били регулирани от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на [фирма]. Сочи, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за вземанията в размер на 3954,68 лв. за дължима за установени случаи на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и мораторна лихва в
размер на 1028,83 лв. за периода от 9.12.2017 г. до 18.11.2020 г. Срещу издадената заповед
за изпълнение в законовия срок по чл.414 ГПК постъпило възражение от длъжника. След
постъпилото възражение в срока по чл.415 ГПК бил предявен установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че при направени
проверки на 22.11.2017г., 11.01.2018г., 31.01.2018г. и 03.08.2018г. на средствата за
търговско измерване за къща на адрес в [адрес] служители на отдел „Нетни загуби“ към
[фирма], в присъствие на представители на „[фирма]“ и полицейски орган, констатирали
1
нерегламентирани промени в схемата на свързване. Поддържа, че във връзка с направените
констатации била изпълнена процедурата по раздел IX на ПИККЕ, след което в
съответствие с нормативните предписания били доначиалсени процесните суми, за които
ищецът издал фактури.
При така изложените съображения отправя искане към съда да признае за установено
по отношение на ответника, че същият му дължи сумите в размер на общо 3954,68 лв. за
дължима за установени случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и мораторна лихва в размер на 1028,83 лв. за периода от 9.12.2017 г.
до 18.11.2020 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху размера на
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 27.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.Претендира
разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва констатациите,
съдържащи се в протоколите за проверки, и доказателствената им стойност. Поддържа, че
нямал достъп до средствата за търговско измерване, поради което не следвало да му се търси
отговорност за манипулации върху тях. Развива съображения за липсата на законово
основание за извършване на едностранна промяна в сметките на потребителя. Поддържа, че
общите условия на ищеца не го обвързват. Иска предявените искове да бъдат отхвърлени и
да му се присъдят разноски.
Съдът, съобразно чл. 235 ГПК, като съобрази приетите по делото доказателства във
връзка с наведените в исковата молба твърдения и възраженията на ответника, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, 113-ти състав е сезиран с предявени по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 гпк
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание по чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 83, ал. 1 т. 6 и 107 ЗЕ вр. с чл. 48-51 ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен искът с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 83, ал. 1 т. 6 и 107 ЗЕ вр. с
чл. 48-51 ПИКЕЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
наличието на облигационни правоотношения с ответника по силата на договор за доставка
на електрическа енергия през процесния период, както и че електрическата енергия,
отразена като доставена в процесните фактури, е била правилно доначислена при наличието
на законово основание и спазване на установената процедура за корекция.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже плащане.
Съдът приема за установено от приетото по делото заявление /на л. 73/, което
обективира извънсъдебно признание за неизгоден за издателя му факт, поради което се
ползва с обвързваща доказателствена сила, че ответницата Р. ЕРМ. П. е потребител по
договор за доставка на ел. енергия за къща с административен адрес [адрес]. В този смисъл
са й показанията на разпитания свидетел Цветан Г. Петров, които съдът цени и кредитира в
тази им част като логични, последователни и категорични по отношение на обстоятелството,
2
че Р. ЕРМ. П. е собственик и живее в къща с административен адрес гр. София, ул. 378-ма“
№46. Недоказани, а и без правно значение са възраженията на ответницата, че не е
обитавала този имот, както и поради каква причина до същия е било преустановено
електрозахранването към момента на извършване на процесните проверки.
С изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от
Закона с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., се въведе, на първо време, законова
делегация за ДКЕВР да приеме правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване; и на следващо място, когато по реда на правилата е установено неправилно,
неточно или неизмерена електрическа енергия- редът за уведомяване на крайния потребител
за извършената по тези правила корекция. По силата на законова делегация е предоставена
възможност ДКЕВР да приеме Правила, по силата на които да се регулира начинът за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, включително начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира. В този
смисъл Определение № 556 от 21.06.2016 по дело № 2378/2015 г, I т. о., ВКС.
От страна на ДКЕВР са били приети такива правила на 14.10.2013 г., обнародвани
в ДВ на 12.11.2013 г. и влезли в сила на 16.11.2013 г. Тези правила имат характера на
нормативен административен акт по смисъла на Раздел III, от Глава пета от АПК, тъй като
се приемат на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката. Същите имат
задължителен характер за всички техни адресати. Доколкото те са нормативен акт, то и при
прилагането им от ищеца не се касае за "договорна клауза" по смисъла на ЗЗП. При
наличието на нормативен акт, Директива 93/1ЗЕИО от 05.04.1993 г. не се прилага с оглед
чл. 1, ал. 2 от същата. Последният е транспониран и в § 12а от ДР от З. /ДВ, бр. 18/2011 г. /,
според който разпоредбите на глава шеста от Закона - чл. 143 и сл. от ЗЗП не се прилагат по
отношение на договорни клаузи, които отразяват законови и подзаконови разпоредби.
В чл. 48- чл. 51 от Правилата са регламентирани случаите, в които е допустимо
извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено
преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се свеждат до
две групи – на констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и
на субективно въздействие върху измервателната система. С първата, е въведена обективна
отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при
ангажиране отговорността за вреди – корекция се допуска при липса на средство за
търговско измерване или при установено несъответствие на метрологичните и/или
техническите характеристики на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените
нормативи /т. е. при отчитане на грешки извън допустимите/. Втората група случаи обхваща
тези, при които при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или
3
функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент – обстоятелства,
предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване,
водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия. И в двата
случая се съставя констативен протокол, подписан от представител на оператора и
потребителя /или от заместващи го две независими лица, присъстващи като свидетели/ - чл.
47, ал. 1-ал. 3 ПИКЕЕ.
Редът и начинът за съставяне на констативния протокол в хода на проверката и за
уведомяване на клиента е регламентиран в чл. 47 от ПИКЕЕ. С решение № 1500 от
06.02.2017 г. по адм. д.№ 2385/2015 г. на ВАС на РБ, 5 чл. състав /обн. ДВ, бр. 15 от 2017 г./,
чл. 47 от ПИКЕЕ е отменен. В настоящия случай извършените проверки и периодът на
извършените корекции е след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ. Следва да се посочи, че този член
не урежда основание за корекция, поради което неговата отмяна няма за последица отмяна
на основанието за корекция, което е в разпоредбите на чл. 50 ПИКЕЕ. В този смисъл и
константата съдена практика съдебна практика Решение № 150 от 26.06.2019 г. гр. дело №
4160 / 2018г., III г.о, ВКС, Решение № 102 от 14.05.2018 г. на ВнАС по в. т. д. № 103/2018 г.,
както и Определение по гр. д. № 2499/2018 г. на II т.о., ВКС.
След като е отменен чл. 47 ПИКЕЕ за процесния период остават действащи Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на договорите за продажба на
електрическа енергия на [фирма] от 2010 г. Съгласно чл. 17, ал.1 от същите в хипотези като
настоящата се съставя констативен протокол.
В случаи на нерегламентирано вмешателство в измервателната система,
доколкото то е свързано с посегателство върху собственост на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, която и се владее и стопанисва от самия него, за да се
гарантира обективност на извършените действия, наличието на неправомерното действие
следва да бъде удостоверено с подписа на представител на полицията, който задължително
присъства на проверката, съгласно чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ.Последното прави изготвения
констативен протокол по чл. 48 ПИКЕЕ официален свидетелстващ документ, ползващ се с
материална доказателствена сила. Разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ е от императивен
порядък. Въведените с нея задължителни изисквания да е налице констативен протокол от
извършена проверка, той да е съставен в присъствието и с подпис на органа на полицията
/"корекцията... се извършва само въз основа на такъв протокол/, представляват
задължителни елементи на основанието, от което възниква правото на оператора на
съответната мрежа да извършва корекции, респ. - на крайния снабдител да претендира
заплащане на суми произтичащи от упражняването на това право. В този смисъл е
задължителната съдебна практика, която е постановена след влизане на действието на
ПИКЕЕ и касае извършени корекции в периода след 16.11.2013 г. – решение № 104 от
16.08.2016 г. т. д. № 1671/15 г., I т. о., ВКС.
В чл. 48 ПИКЕЕ, ДКЕВР е предвидила при липса на средство за търговско
измерване, както и в случаите, когато при метрологична проверка се установи, че средството
за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на
4
съответната мрежа да изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на
констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа
на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, като при наличие на точен
измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на
измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване /т. 1. а. /,
а при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една
трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно
осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за
търговско измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропусквателната
способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/, свързващи
инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване
/т. 1. б. /.
Съгласно практиката по чл. 290 ГПК-решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. №
1650/2014 г., ВКС, І отделение, с изменението на Закона за енергетиката /ДВ, бр. 54/2012 г. /
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължението си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите
на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия. С изменението на ЗЕ
/ДВ, бр. 54/2012 г. / е изрично предвидена възможността за провеждане корекционна
процедура. "Корекцията" има отношение към измерването на ел. енергията и е специфичен
способ за допълнително установяване и измерване на доставено количество ел. енергия.
Спецификата на допълнителното измерване и коригиране на доставената ел. енергия се
налага от спецификата на "вещта", която се продава - ел. енергия.
Крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да доказва виновно
поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и
извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и
допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за
изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, и след
влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ с решение №
1500/2017 г. на ВАС няма обратно действие, поради което е без значение за настоящия
правен спор. В този смисъл константната практика на ВКС – Решение № 118 от 18.09.2017
г. по т. д. № 961 /2016 г. ВКС, II и Решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156 / 2016 г.
ВКС, II, както и Определение № 350 от 29.06.2018 г. по т. д. № 941 / 2018 г., ВКС, I т. о.
Правното основание за претенцията на ищеца е разпоредбата на чл. 48, ал. 1 т. 2
5
б, „б“ на Правилата на ДЕКВР, съгласно която в случаите на установяване на липса на
средство за търговско измерване операторът на съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като корекцията се изчислява на базата на половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници),
свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварванеза период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или
неизмерване, до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до
предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от
90 (деветдесет) дни. Към момента на извършване на процесните проверки ПИКЕЕ не са
отменени в частта им по чл. 48 – чл. 51, така че посоченото основание е и сега действащо.
Към настоящия момент с влязло сила решение Решение № 13691 от 08.11.2018 адм. дело №
4785/2018 на ВАС, е отменен изцяло ПИКЕЕ, но това е правно ирелевантно, тъй като
отмяната няма обратно действие и не засяга правния извод на съда, че към момента на
извършване на проверката и начисляване на корекцията ПИКЕЕ не са отменени в частта им
по чл. 48 – чл. 51, така че посоченото основание е действащо.
В настоящия казус съдът приема за доказано неотчитането на потребената ел.
енергия. Към приложеното ч.г.р.д№ 59250/2020г. са представени Констативен протокол №
1018887/22.11.2017 г., Констативен протокол № 1019326/11.01.2018г., Констативен протокол
№ 1019096/31.01.2018 г. и Констативен протокол №1020733/03.08.2018г., от които се
установява, че е извършена проверка в София на адрес ул. „378-ма“ №46 с абонат Р. ЕРМ.
П., при което са установени неправомерни присъединения към електроразпределителната
мрежа без средство за търговско измерване, изпълнено с проводник тип AL/R-2x16 кв.мм.,
като единият край на присъединението е свързан директно към една от фазовите линии и
нула към въздушната мрежа с помощта на изолирани клеми, а в другия си край захранвал
цялата ел. инсталация на къщата. На всяка от проверките са присъствали по двама
свидетели, които са подписали протоколите, като същте са подписани и от полицейски
служител.
Приложени са и са приети по делото са общи условия на договорите за
използване на електроразпределителните мрежи на [фирма] АД.
Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на [фирма] приложими
към периода на процесните проверки, са достъпни на Интернет страницата на ищеца.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите г.в.м. и Е.Н.И. – служители на [фирма] АД, както и свидетелите ЕЛК. АНГ. П.,
Д. В. Т., П. КР. ЗЛ. и С,.Д. А.. Всички свидетели еднопосочно възпроизвеждат
обстоятелствата, описани в съставените констативни протоколи, в т.ч. че при проверките на
адреса многократно в присъствие на представител на полицията се установило въздушно
присъединение към електропреносната мрежа посредством проводник, който захранвал
обекта със спрян електромер.
Съдът приема показанията на свидетелите г.в.м., Е.Н.И., ЕЛК. АНГ. П., Д. В. Т.,
П. КР. ЗЛ. и С,.Д. А. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са
6
последователни и житейски логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересовани от
изхода на правния спор, предмет на делото. С оглед изминалия продължителен период от
време обяснимо е свидетелите да си спомнят случая по-общо, допускайки неточности в
някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет.
Свидетелите имат възможност, в това число и при провеждане на самия разпит, да ползвта
записки, за да се подсетят за определени обстоятелства – дати, цифри, места и пр. Ето защо
горните изводи на съда не се разколебават и при отчитане на обстоятелството, че преди
разпита им свидетелите са запознати със съставените при проверките с тяхно участие
констативните протоколи.
На следващо място от приетото заключение на СТЕ се установява, че
нарушенията на свързването в процесния случай водят до нерегламентиран достъп до
елекроразпределителната мрежа и неизмерване на цялата консумирана електрическа
енергия. Експертът е посочил, че корекциите са извършени при спазване на методиката,
посочена в чл. 48, ал. 1 т. 1, б. „Б“ от ПИКЕЕ и математическите пресмятания са верни, като
отговарят на цените установени за процесния период. С допълнението към заключението му
и при изслушването му в проведеноо на 09.03.2022г. открито съдебно заседание по делото
вещото лице уточнява, че при виски проверки присъединението е звършено с проводник със
сечение 2х16 мм, тъй като проводник със сечение 2х6 мм не се произвежда.
Съдът намира, че следва да кредитира заключението на СТЕ, тъй като преценено
съобразно правилото на чл. 202 ГПК, последното е извършено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват данни, че вещото лице е заинтересовано от изхода на правния спор или е
недобросъвестно.
Освен това, крайният снабдител е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6
и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. В тази връзка следва да се
посочи, че има подробно развита процедура както и ред за уведомяване на потребителя –чл.
17, чл. 18, както и чл. 49, ал. 2 от Общите условия, която в случая е изпълнена.
Ответникът не оспорва, поради което и по съображения от приложените писмени
доказателства съдът намира, че същият е уведомен за извършените корекции с
уведомителни писма, изпратени до адреса му, към които са приложени констативните
протоколи, с което е спазено изискването на чл. 17, чл. 18, както и чл. 49, ал. 2 от Общите
условия. На потребителя са изпратени и фактурите за направените корекцияина сметка.
Релевантно за преценката относно надлежното удостоверяване на връчването на
уведомителните писма и констативните протоколи е спазването на реда за връчването на
препоръчаните пощенски пратки и оставянето на писмени служебни известия, предвиден в
чл. 5 от приложимите съгласно нормата на чл. 36 ЗПУ Общи правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, изготвени от Комисията за
регулиране на съобщенията. С оглед чл. 5, ал. 3 от цитираните общи правила, когато при
посещение на адреса поради отсъствие на получателя препоръчаната пощенска пратка не
7
може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана
получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от
пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на
получаване в пощенската служба за доставяне, като броят на служебните известия е не по-
малък от две. Видно от отбелязваниятавърху представените по делото известия за доставка
част от същите са редовно връчени лично на адресата или на съпруга й, а останалите - в
хипотезата на неосигурен достъп. Необходимо е да бъде отбелязано, че във връзка с
подаденото от ищцата заявление до ответното за достъп до размера на съдебните
задължения с вх. № **********/23.11.2017г. и посочения в същото адрес, съвпадащ с
адреса, на който са изпращани известията, респ. с адреса на проверявания имот, съдът
намира, че потребителят е бил уведомен за съставените констативни протоколи.
С оглед изложеното се установява, че доставчикът е предвидил реда за
уведомяване на потребителя на ел. енергия за извършената корекция, който е спазен в
настоящия случай. В този смисъл константната практика на ВКС, в т.ч. Решение № 118 от
18.09.2017 г. по т. д. № 961 / 2016 г. ВКС, II.
По изложените съображения съдът приема е, че е налице законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел. енергия и другите посочени условия. В облигационно установените
правоотношения съществуват основни начала и принципи за недопускане на неоснователно
обогатяване на едната страна за сметка на другата, приложими включително и в конкретния
случай в хипотеза на възможното им нарушаване чрез неточно измерване на количество
доставена и потребена ел. енергия. За осигуряване действието на този принцип са
предвидени механизми, които максимално да ограничат нарушаването му чрез установяване
на реалната доставка на енергия, вкл. и със заместващи данни за размера й.
Следва да се съобрази константа задължителна практика на ВКС по
приложението на ПИКЕЕ. обобщена с Решение № 150 от 26.06.2019 г. гр. дело № 4160 /
2018 г., ВКС, което следва да се съобразява.
В решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г. о. се съдържа
разрешение на правния въпрос за времето преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ /обн. ДВ бр. 54/2012 г. / и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., според което е
допустимо електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е
отчетена и заплатена в по-малък размер. Горепосоченото разрешение, поради принципното
му сходство, следва да намери приложение и в настоящата хипотеза, при която са отменени
ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, и липсва приложима специална
подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за
минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената
електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на
установена промяна в схемата на свързване, водеща до неотчитане на цялата доставена
електрическа енергия до имота. Това разрешение произтича от договорния характер на
8
правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на
електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа
енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ.
Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на
общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената
енергия.
При липса на специална регламентация на процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната
процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за
защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза
гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена
електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури
за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ
от 2013 г. /в този смисъл решение по гр. д. 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО/.
За пълнота следва да се посочи, че дори и без нормативен механизъм за корекция
на неправилно измерена сметка съобразно правилното на чл. 162 ГПК искът отново би бил
основателен, защото доставената на ел. енергия, е доказано по несъмнен начин. В този
смисъл е и трайната практика на ВКС, в която се приема, че при наличие на доказателства за
основателност на иска, съдът не може да го отхвърли или съответно уважи по съображения,
че няма достатъчно данни за неговия размер. Той е длъжен, съгласно разпоредбата на чл.
162 ГПК да определи размера по своя преценка, като вземе в предвид и експертизата по
делото. /решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. на ВКС, III г. о., решение №
253 от 2.07.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о.; решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д.
№ 342/2009 г. на III г. о.; решение № 175 от 6.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС, III
г. о. и решение № 91 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5023/2014 г., III г. о. и др. /.
По така изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за главница е
изцяло основателен и следва да бъде в пълния му размер за сумата от 3 954,68 лв.
По акцесорния иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва съдът
намира следното:
Изпадането на длъжника в забава е обусловено от изтичане на уговорен от
страните срок за изпълнение на задължението за плащане на коригираните сметка за цената
на доставена електрическа енергия, при липса на уговорен срок - от връчване на покана за
плащане.
По делото се установява, че с изпращането на преписи от издадените фактури за
доначислените вземания ответникът е уведомен за размера и срока за плащането им, след
изтичането на който е изпаднал в забава. Определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
електронния калкулатор на интернет сайта на НАП, размерът на дължимото се обезщетение
за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до крайния заявен период 18.11.2020г.
възлиза на 1028,83 лв., поради което съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен
9
и доказан и следва да бъде уважен.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност е направено извън
преклузивния срок за това, поради което съдът не дължи обсъждането му.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят
(ищец) има право на направените от него разноски в размер на 99,67 лв. за платена държавна
такса и 63 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, и в размер на
758,52 лв. за платена държавна такса (108,52 лв.), депозит за вещо лице (300 лв.), депозити
за свидетели (200 лв.) и юрисконсултско възнаграждение (150 лв.) в исковото производство.
Съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК
/изм. ДВ, бр.8 от 2017 г./ във връзка с чл.37 от Закон за правната помощ и чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява вида и количеството на
извършената дейност от юрисконсулта на ищеца и липсата на правна и фактическа
сложност на делото.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от [ФИРМА], със седалище и
адрес на управление: [АДРЕС] срещу Р. ЕРМ. П. с ЕГН ********** с адрес гр. [АДРЕС] с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 83,
ал. 1 т. 6 и 107 ЗЕ вр. с чл. 48-51 ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД., че Р. ЕРМ. П. дължи на
[FIRMA], следните суми: сумата от 3954,68 лв., представляваща стойността на дължима за
установени с констативни протоколи от 22.11.2017г., 31.01.2018г., 11.01.2018г. и
03.08.2018г. случаи на неизмерена електрическа енергия за обект, с абонатен номер
№300057683322, находящ се на адрес [АДРЕС], ведно със законна лихва от 27.11.2020 г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 1028,83 лв., начислена за
периода от 9.12.2017 г. до 18.11.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 59250/2020 г. по описа на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. ЕРМ. П. с ЕГН ********** с адрес [АДРЕС] да
заплати на []ФИРМА, със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] сумите от 162,67 лв. за
разноските в заповедното производство и 758,52 лв. за разноските в исковото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11