Определение по дело №20/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 77
Дата: 20 януари 2022 г. (в сила от 20 януари 2022 г.)
Съдия: Мариана Мавродиева Мавродиева
Дело: 20225500500020
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 77
гр. Стара Загора, 20.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева

Николай Ил. Уруков
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500020 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частната жалба на „К.й.“ ООД - гр.Х.,
чрез адв. Н.Ш. против разпореждане № 395 от 29.11.2021г., постановено по
ч.гр.д.№ 473/2021 г. по описа на Районен съд - Гълъбово, с което се отхвърля
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по чл.418 ГПК за сумата 990 лв. и законна лихва върху
същата от 24.11.2021г. до изплащането й, както и разноските по делото, въз
основа на запис на заповед, издадена на 17.07.2020г. в гр.Раднево срещу П. Г.
П..

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното
разпореждане, поради което го обжалва в срока. Намира го за неправилно.
Излага подробни съображения. Счита, че съдът следва да провери доколко
претенцията на кредитора е основателна и да я уважи ако отговаря на
изискванията на чл. 417 ГПК, като проверява единствено редовността на
документа от външна страна и удостоверяването на подлежащото на
изпълнение вземане срещу длъжника. Моли да се отмени обжалваното
разпореждане и да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
дължимите суми.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу
подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за
въззивното производство.

С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението
1
на „К.й.“ ООД - гр.Х. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по чл.418 ГПК за сумата 990 лв. и законна лихва върху
същата от 24.11.2021г. до изплащането й, както и разноските по делото, въз
основа на представена запис на заповед, издадена на 17.07.2020г. в гр.Раднево
срещу П. Г. П..
Частно гражданско дело № 473/2021 г. по описа на Районен съд –
Гълъбово Ст. Загора е образувано по заявление на „К.й.“ ООД - гр.Х. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл.
418 ГПК за 990 лева, от които: 990 лв. - главница от невърнат кредит, заедно
със законната лихва и разноските по делото.

За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че
съгласно чл. 34, ал.1 ЗПК издадената от длъжника запис на заповед,
гарантираща вземанията на заявителя по договор за потребителски заем е
нищожна. Счел е, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на
молбата за издаване на изпълнителен лист. Изложил е съображения, че според
нормата на чл. 417, т. 10 ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед
за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава
на запис на заповед, а когато същият обезпечава вземане, произтичащо от
договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договора, ако е в
писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия. В случая заявителят в т. 14 на заявлението,
прилагайки към същото сключения с длъжника на 17.07.2020 г., при
представените общи условия, договор за паричен заем № 854985,
представляващ договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1
ЗПК, посочва че издадената на същата дата от длъжника запис на заповед, въз
основа на която иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, цели обезпечаване на вземането на
заявителя, произтичащо от същия договор за паричен заем, представляващ по
същество договор за потребителски кредит.
Според императивната норма на чл. 34, ал. 1 ЗПК обаче, кредиторът не
може да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез
издаване на запис на заповед или менителница. Поради това, като
противоречаща на тази императивна норма на чл. 34, ал. 1 ЗПК, издадената от
длъжника запис на заповед, гарантираща/обезпечаваща вземанията на
заявителя по договора им за заем, представляващ такъв за потребителски
кредит, е нищожна - чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Съдът е приел, че ЗЗ не
представлява годен документ по чл. 417, т. 10 ГПК, въз основа на който да
може да се издаде изпълнителен лист. Поради което записа на заповед не
само не удостоверява „подлежащо на изпълнение вземане”, но въобще не
удостоверява в полза на заявителя да е възниквало такова вземане за сумата
от 1448 лева срещу издалият го длъжник, от която заявителят иска издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за 990 лева. Поради това, въз
основа на тази нищожна запис на заповед, не може да се издаде и искания от
2
заявителя изпълнителен лист (чл. 418, ал. 2, изр. 1 ГПК). Ето защо съдът е
намерил молбата за издаването му за неоснователна, поради което я е
отхвърлил, ведно с акцесорните претенции в нея за присъждане на законни
лихви и разноски.
Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на районния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗПК, кредиторът не може да задължава
потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на
заповед или менителница. Издадената от длъжника запис на заповед е в
противоречие с чл. 34, ал. 1 ЗПК, тъй като гарантира/обезпечава вземанията
на заявителя по договора за потребителски кредит, поради което се явява
нищожна съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Поради това приложената ЗЗ не
представлява годен документ по смисъла на чл. 417, т. 10 ГПК, въз основа на
който да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Въз
основа на представената запис на заповед, която е нищожна поради
противоречието й със закона не може да се издаде заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. По тези съображения молбата за издаването на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, както правилно е преценил и районния съд.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК,
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 395 от 29.11.2021г., постановено по
ч.гр.д.№ 473/2021 г. по описа на Районен съд - Гълъбово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3