Р Е Ш
Е Н И Е №85
гр.Видин ,01.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински
районен съд гражданска колегия в публично заседание на
първи февруари през две хиляди и осемнадесета година , в
състав:
Председател:Нина
Николова
при секретаря
М.Петрова като
разгледа докладваното от съдията Николова
гр.дело №843 по описа за 2016г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 415, във
вр. с чл.124 ГПК,във
вр.с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Подадена е искова молба от „Топлофикация София” ЕАД София против Е.М.К. ***, с която се иска да бъде установено по отношение на
ответника вземането на ищеца в общ размер на 417.30 лева, представляващи незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.10 2012г- м.03.2013г. в размер
2 577.04 лева, и 101.55 лева- лихва за забава върху главницата за периода
от 01.12.2012г.-27.07.2015г., както и законна лихва върху
главницата,считано от подаване на заявление по чл.410 ГПК на 05.08.2015г. до
окончателното издължаване. Претендират се и разноските
Поддържа се, че ответникът, като собственик на топлоснабден
имот в гр.София с абонатен номер
118861, е ползвал ТЕ през процесния период и не е заплатил
стойността на същата. Подадено е заявление по чл.410 ГПК и е образувано
гр.д.№2994/2015г. по описа на ВРС, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение, като е осъден длъжника да заплати процесните суми , както и
разноски в размер на 325.00 лева ДТ и 300.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.От длъжника е постъпило възражение, че не дължи сумите и от
ищеца е предявен настоящия иск.
Ответникът е
депозирал отговор , в който излага, че оспорва иска. Не е пасивно легитимиран
като ответник в производството, тъй като не е бил във владение на имота за
периода , за който се претендира вземането. Жилището е продадено на
18.02.2014г., като към момента на прехвърлянето са платени всички дължими суми
за комунални услуги. Твърди се, че владението върху недвижимия имот е предадено
на купувача със сключване на предварителния договор за покупко-продажба, на
21.01.2014г.
С молба от
15.12.2017г. е поискал да бъде прието, че вземането не е възникнало, а при
условията на евентуалност- че е погасено на основание чл.739, ал.1 ТЗ.
Привлечено е и трето лице помагач
на страната на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.София, което е взело становище. Излага ,че не оспорва иска.Поддържа, че
дяловото разпределение е за абонатен №118861 е извършвано съобразно всички
действащи през процесния период
нормативни актове.
Събрани са писмени доказателства, приети са доказателствата по приложеното ч.гр.д.№
2994/2015г.на ВРС, назначена е съдебно техническа експертиза, чието заключение
е прието по делото и не е оспорено, поради което съдът го кредитира изцяло.
Открито е производство по
оспорване истинността на представени от ищеца писмени
доказателства:1.автентичността и верността на извлечение от сметки по месеци за
процесния период за абонатен №118861;
2.автентичността на договор 4760/15.10.2002г. между ищеца и третото лице
помагач; 3.автентичността и верността на протокол на ОС на ЕС от 26.09.2002г.;
4.автентичността на договор № У94/01.11.2007г.между ищеца и третото лице-помагач;
5.автентичността ан Постановление за възлагане на недвижим имот
изх.№7081/22.03.2013г. по изп.д.№ 20127900402414; 6. автентичността и
съдържанието на удостоверение №10370/18.04.2013г. по същото изп.д.;
Видинският районен съд, като взе предвид
постъпилата искова молба, отговора на ответника и съобразявайки представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се спори, че процесният имот е
топлоснабден имот и представлява апартамент №35 в гр.София, ж.к. Младост-1, бл.67,вх.2, който е присъединен към топлопреносната
мрежа с абонатен номер №118861.
Видно от протокол на ОС на ЕС на вх.А,Б и В на
бл.67,ж.к.Младост-1, гр.София от 26.09.2002г., е взето решение за сключване на
договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с Техем Сървисис ЕООД София
и на 15.10.2002г. е сключен такъв, представен по делото. С договор при
общи условия № У94/01.11.2007г.между ищеца и третото лице-помагач, ищецът е
възложил на третото лице помагач да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 от ЗЕ.
Видно от Удостоверение на ЧСИ Ренета Милчева- СГС, от
18.04.2013г. по изп.д.№ 20127900402414 , последното е образувано по издаден
изпълнителен лист от 03.09.2012г. по ч.гр.д.№ 1891/2012г.по описа на ВРС с
взискател Банка Пиреос България АД и длъжници-
Емилекстрой ООД, ЕТ „Емилекс-Е.К.“, Мирослав Емилов К. и Е.М.К., ЕГН: **********.
В удостоверението се сочи, че по изпълнителното дело е извършена публична продан на процесния недвижим имот,
собственост на длъжника Е.М.К. и ипотекарния длъжник Наташа Горанова Кирова. С
Протокол от 01.04.2013г. страните са се споразумели предаването на фактическата
власт върху имота да стане доброволно на
02.07.2013г.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от
22.03.2013г.в сила от 10.04.2013г. на ЧСИ Ренета Милчева- СГС, по изп.д.№
20127900402414 е проведена публична продан на процесния имот, в режим на СИО на
длъжник Е.М.К. и ипотекарен длъжник Наташа Горанова Кирова, и същият е възложен на Венета Бонева Петева с
ЕГН:**********. От купувача е подадено заявление –декларация за откриване на
партида като потребител на услугите на ищеца
на 13.09.2013г.
Вещото лице , изготвило техническата експертиза
установява, че системата за дялово разпределение /СДР/ е въведена преди
началото на процесния период. По сметките за дялово разпределение на абоната е
разпределена за процесния период ТЕ за
отопление на имота на 3 тела –по отчет, а за битова гореща вода -по водомер.ТЕ
за сградна инсталация –по отопляеми обеми /определяна за СЕС по формула и
зависи от мощността за отопление в сградата етажна собственост/.Отчетът на
уредите при абоната е правен от фирмата за дялово разпределение и съответства
на обичайната практика.Вещото лице сочи ,че не установява несъответствия между
представените отчети и сметките за ДР на ФДР.По отношение на възложените на
абоната суми /разпределени от ФДР/ за топлоенергия и стойността и за процесния
период също не са установени несъответствия от вещото лице.Измерването на
топлинната енергия за периода е със сертифицирани средства за търговско
измерване- СТИ-общи топломери. Имат европейска оценка за съответствие по чл.7
ЗТИП, и са подлагани на последващи метрологични проверки, за които са издадени
свидетелства № 5233/10.01.2012г. Общите топломери са отчитани редовно,
технологичните разходи са определяни своевременно за сметка на ищеца. Дяловото
разпределение на топлинна енергия е приложимо в сградата етажна собственост е
приложимо при процесните условия. Фирмата за дялово разпределение е спазила
спрямо абоната методиката за разпределение на топлоенергия.Възложената
топлоенергия на абоната е правилно разпределена. Сочи се още, че от ищеца е
спазена обичайната практика за отчет на данни при абонатите. Сметките са
изготвяни своевременно.Извършвани са метрологични проверки на топломерите
съобразно установените норми за това. Вещото лице установява, че в сметките за
дялово разпределение на фирмата за ДР липсват данни за потребената в сградата
–етажна собственост битова гореща вода, отчетена по общ водомер в абонатната
станция/АС/, респ. липсват данни и за корекционния количестван коефициент за
битова гореща вода, и заключава, че това е съществен/ до м.04.2014г.- само информационен
пропуск/ . При липсата на данни за топлинния товар на отоплителните тела към АС
,вещото лице сочи ,че не може да се произнесе за спазването на т.6.6 от
методиката към Наредба 16-334/2007г.
Видно от представени по делото
съдебни актове по т.гр.д.№ 26/2016г.по
описа на Видински окръжен съд , ответникът по делото в качеството му на
едноличен търговец с фирма“ Емилекс-Е.К.“ е подал молба по чл. 607а, ал.1 ТЗ. С
решение по посоченото дело 29.08.2016г.
, е обявена неплатежоспособността му и е открито производство по
несъстоятелност на търговеца на основание чл.632, ал.1 ТЗ, същият е обявен в
несъстоятелност и производството е спряно, като решението за това е обявено в
търговския регистър на 29.09.2016г. С решение от 08.11.2017г на ВОС., в сила от
20.11.2017г., поради липсата на искане за възобновяване, е постановено
прекратяване на производството и заличаване на търговеца .
С оглед събраните в
производството доказателства, Съдът намира
следното от правна страна: Ответникът е притежавал правото на собственост върху
топлоснабдения имот през процесния период , видно от събраните писмени
доказателства по изпълнителното дело, по което е възложен същия на обявеното за
купувач лице. Неоснователни са възраженията на ответника относно правото на
собственост, тъй като в представените по делото писмени доказателства –
официални документи, ползващи се с материална и формална доказателствена сила,
е установен факт ан апринадлежност на правото на собственост. От ответника, във
вр. с направеното оспорване на Постановление за възлагане на недвижим имот
изх.№7081/22.03.2013г. по изп.д.№ 20127900402414 и
автентичността и съдържанието на удостоверение №10370/18.04.2013г. по
същото изпълнително дело, не се ангажираха доказателства, установяващи
неистинността на оспорените документи, поради което оспорването следва да се
приеме за недоказано. Недоказано е и оспорването на останалите документи,
предвид заключението на вещото лице, което кореспондира с оспорените документи
и установява оспорените факти и обстоятелства.
По отношение на възраженията относно общите условия на ищеца , представени в
действащата към момента редакция, и действието им по отношение на
абонатите, съдът приема, че съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ в сила от 17.07.2012 г, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията,в които се
определят: 1. (изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на клиентите; 2.
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; 3. отговорността при
неизпълнение на задълженията; 4.
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от
2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите
на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин,
удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение.
Съгласно ал.2 на същия текст, в сила от 17.07.2012 г. ,топлопреносните
предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване. Общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите.
От ответника
се възразява, че не са му били известни общите условия в последната им
редакция, което възражение обаче не е относимо към предмета на делото, тъй като
не се оспорва от ответника, че са му били известни общите условия в редакцията
от 2008г., които са регламентирали отношенията между страните по т.1 до 6 на
ал.1, на чл.150 ЗЕ за исковия период.
Във връзка с действалите към процесния период общи условия, ответникът не е направил конкретни възражения,
нито е твърдял в отговора на исковата молба, нито е доказал по делото, че
дадена конкретна клауза от общите условия, е създала в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Освен
това ВКС, в константната си практика , отразена в решение № 443 от 21.11.2013 г.
по гр. д. № 5934/2013 г. на IV ГО
на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г.
по т. д. № 5/2010 г. на II ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013
г. по гр. д. № 4372/2013 г. на III ГО на ВКС, приема, че собственикът
на топлофициран имот е потребител и съответно купувач на топлинна енергия по
силата на чл. 153, ал. 1
и чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката, и е обвързан от Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им
писмено приемане, съгласно разпоредбите на § 1, от ДР на
Закона за енергетиката, чл. 150
и чл. 155 от същия
закон. Между страните са възникнали облигационни
отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на закона, без да е
необходимо сключване на индивидуален договор с отмветника. Съдържанието на този договор е уредено
в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, в редакцията им от 2008г.,
както е посочил в отговора на исковата молба, които обвързват ответника дори и
без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл.
150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ , и доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си
на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. Съгласно чл. 21. ал.1, от ОУ приети с Решение по т. 1 от Протокол №
30/25.10.2007 г. Съвета на директорите на "Топлофикация София" АД, на
основание чл. 149, т.5 от ЗЕ и одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, на основание чл. 21, т.4 от
ЗЕ, публично известни на електронната страница на ищеца, купувачът е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 30 дни след
изтичане на периода, за който се отнасят.От събраните в производството писмени
доказателства, кореспондиращи със заключението на вещото лице, се установява ,
че изчисленията на ползваната от потребителя на топлинна енергия, е извършено
съобразно нормите за това и обичайната практика.
С
оглед горното, съдът намира, че се установи основателността на предявения иск и следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува вземането за главница, което произтича от валидно възникнало правоотношение между
ответника като
потребител на топлинна енергия за битови нужди и ищцовото дружество през исковия период.
Понятието
"потребител на топлинна енергия" е уредено в Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно чл. 153, ал. 1
Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С разпоредбите на чл. 156 ЗЕ
за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител
дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация.
От изложеното е
видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона ( чл.
150
ЗЕ ) между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия.
Досежно размера на вземането,
който се оспорва евентуално от ответника
в производството, установи се наличието на вземане на ищеца против ответника за главница в исковия размер от 417.30 лева, видно от заключението на вещото
лице, кореспондиращо с представените и оспорени от ответника писмени
доказателства- извлечение от сметки за абонатния номер по месеци за исковия
период, поради което следва да се приеме , и че не е доказано оспорването на
същото извлечение.
Вещото лице сочи, че фактурираните от ищеца суми са
верни, доколкото съответстват на данните от общия топломер, в абонатната
станция и от фирмата за дялово разпределение, като по пера са по възложените на
абоната суми за процесния период, а по месеци са посочени от вещото лице в
Приложения 1 и 2 –неразделна част от заключението. С оглед останалите изводи ,
направени от вещото лице за наличие на метрологични проверки на топломера,
съобразно нормативните изисквания,методиката за разпределение на топлинна
енергия и обичайната практика за отчет на уредите, липса на несъответствия при измерване,
отчитане и остойностяване на доставената топлоенергия, съдът намира, че в
частта на вземането за главница искът следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на вземането по реда на чл.410 ГПК -
05.08.2015г. до окончателното издължаване. Установените несъответствия посочени
в анализа на въпросите по задача 5 от заключението, съдът намира, че не се
установи да са оказали съществено влияние върху направените изводи от вещото
лице, респективно – да обосновават различни изводи относно основанието и
размера на задължението на ответника за плащане на главницата. Възражението за плащане не се установи от
ответника, доколкото не бяха представени доказателства, установяващи извършено
плащане. Доводите на ответника , че прехвърлянето на правото на собственост
върху имота, обосновава извод за платени сметки до датата на прехвърляне също е
неоснователно. Отношенията между страните са гражданско правни облигационни
отношения и не са предмет на изпълнителното производство и принудителното изпълнение върху недвижими вещи. Съдебният
изпълнител в това производство няма задължения да изследва въпроса платени ли
са задълженията на длъжника към негови кредитори, извън конституираните
взискатели по изпълнителното дело.
По отношение на
акцесорното вземане за обезщетение за
забавено плащане, съдът намира, че
съгласно чл. 28, ал.1 от ОУ, приети
с Решение по т. 1 от Протокол № 30/25.10.2007 г. Съвета на директорите на
"Топлофикация София" АД, на основание чл. 149, т.5 от ЗЕ и одобрени с
Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, на основание чл. 21, т.4 от ЗЕ, при неизпълнение в срок на
задълженията си да заплаща фактурираните суми за топлинната енергия, на основание
на чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите , купувачът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по
сметката на продавача.
Съгласно алинея втора, купувачът изпада в
забава по предходната алинея от първия работен ден след изтичане на срока за
плащане. С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и
акцесорния такъв. Видно от представените
главен отчет, дялово разпределение за исковия период, и справка –извлечение на
ищеца за ответника , посочени са дължимите ежемесечно суми за исковия период,
върху които съдът изчисли размера на дължимата лихва, при условията на чл.162 ГПК в размер на 44.20 лева за периода 01.12.2012г.до 27.07.2013г. В останалата
част до пълния претендиран рамер искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По
отношение доводите на ответника за погасяване на вземането поради прекратяване
на производството по несъстоятелност на ЕТ“ Емилекс-Е.К.“ЕИК *********, съдът
намира същите за неоснователни. На първо място, заличаването на едноличния
търговец не означава и заличаване на физическото лице. Признаването на
търговско качество на физическото лице
разширява правоспособността на физическото лице, позволявайки му да бъде
страна и по търговски правоотношения в пределите на собствения му
персоналитет, като физическото лице
отговаря имуществено и за задълженията на търговеца . Обратното обаче, не може
да се сподели- че търговеца отговаря за задълженията на физическото лице, и че
при заличаване на търговеца се погасяват задълженията на физическото лице.
Заличаването на търговеца не е погасило задължението на физическото лице, а
само е ограничило правоспособността му. Следва да се отбележи на второ място,
че посочената разпоредба, на която се позовава ответника, се намира в Раздел II- Приключване на производството по несъстоятелност ,на Глава четиридесет и седма (Предишна
глава четиридесет и трета - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) „Разпределение на
осребреното имущество и приключване на
производството по несъстоятелност“ на ТЗ, което предполага развило се
производство по несъстоятелност, и регламентира отношенията между длъжника и
кредитора при наличие на имущество на
длъжника и осребряването му, което не е било налице в случая , поради което и не би могла да се приложи в настоящия казус.
С оглед изхода на делото, и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца и разноски в
исковото производство съобразно уважената част в размер 75.00 лева ДТ и 135.00 лева възнаграждение на вещо лице и
100.00 лева юлисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство – 25.00
лева ДТ и 270.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА, че оспорването на
следните документи : Извлечение от
сметки по месеци за процесния период за абонатен №118861; Договор 4760/15.10.2002г. между Топлофикация
София и Техем сървисис ЕООД; Протокол на ОС на ЕС от 26.09.2002г.;
Договор № У94/01.11.2007г.между Топлофикация София и Техем сървисис ЕООД ; Постановление за възлагане на недвижим имот
изх.№ 7081/ 22.03.2013г. по изп.д.№ 20127900402414; Удостоверение №10370/ 18.04.2013г. по същото
изпълнително дело, е недоказано.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Е.М.К. ***, ЕГН: ********** ,
вземанията на „ Топлофикация София ” ЕАД София , ЕИК ********* към Е.М.К. ***, ЕГН: ********** , в размер 417.30 лева, представляващо незаплатена топлинна енергия /ТЕ/
за периода м.10 2012 г- м.03.2013 г.,
ведно със законната лихва, считано от предявяването му на 05.08.2015г. до
окончателното издължаване, и в размер на 44.20 лева,представляващо обезщетение
за забавено плащане на главницата за
периода от 01.12.2012г.-27.07.2013г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ Топлофикация София ” ЕАД София , ЕИК ********* против Е.М.К. ***, ЕГН: ********** , за установяване на вземане за
обезщетение за забавено плащане над
пресъдения размер до пълния претендиран такъв.
ОСЪЖДА Е.М.К. с ЕГН: ********** да заплати на „ Топлофикация София ” ЕАД София , ЕИК ********* разноски в исковото производство
75.00 лева ДТ
, 135.00 лева възнаграждение на вещо лице и 100.00 лева юлисконсултско
възнаграждение, както и разноски в
заповедното производство – 25.00 лева ДТ и 270.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено с
участието на трето лице помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД със
седалище и адрес на управление София, ул.Проф.Г.Павлов №3.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщението до страните пред ВОС по реда на въззивното обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
Секретар: