№ 32253
гр. София, 28.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ
като разгледа докладваното от Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело
№ 20221110163030 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от ЗД „Б. Инс“ АД срещу Д. Я. М.
за заплащане на платено от ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
получени при ПТП настъпило по вина на ответника, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ищцовото дружество въз основа на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“.
Така предявеният иск притежава белезите на иск срещу потребител по смисъла на чл. 113
ГПК, доколкото ответникът е лице, което се ползва от застрахователното покритие по
сключения договор за застраховка "Гражданска отговорност", съответно регресното право
на ищеца произтича от сключения договор и по–специално от твърдяното наличие на
законовите предпоставки, при които застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" има правото да претендира от застрахования платеното застрахователно
обезщетение. Т.е. регресната претенция е свързана с твърдяното наличие на застрахователно
правоотношение между ищеца и ответника, а последният при сключването на твърдения
договор за застраховка "Гражданска отговорност" е придобил качеството на "ползвател на
застрахователни услуги", което не може в последствие да отпадне само защото претенцията
е за регресно вземане по чл. 500 КЗ. Същото се поражда именно, тъй като страните са се
намирали в застрахователно правоотношение, при посочените в чл. 500 КЗ други
предпоставки при което застраховката е в сила, но застрахованият следва да понесе
неблагоприятните последици. Тоест, правата се черпят от наличието на застрахователен
договор, като реално и това е причината застрахователят да твърди, че е заплатил
застрахователно обезщетение на третото увредено лице, тъй като по този начин той не
изпълнява чуждо задължение, а собственото си такива поето по силата на застрахователния
договор. Като „ползвател на застрахователни услуги“, ответникът има и качеството
„потребител“, тъй като физическике лица при сключването на застрахователни договори са
потребители по смисъла на ЗЗП и винаги ще се ползват от по-благоприятната правна
регламентация – арг. § 1 и §13, т.1 от ДРЗЗП.
1
След като спорът е потребителски, приложение намира разпоредбата на чл. 113 ГПК в
актуалната й редакция след измененията със ЗИДГПК ( Изм. ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г.), съгласно която компетентен да разгледа спора е съдът, в чийто район е
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – постоянният.
Видно от служебно изготвената справка от НБД Население, настоящият адрес на ответника
е в с. Слънчево, общ Аксаково, обл. Варна, което обуславя местна подсъдност на спора на
РС Варна.
Според чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за местна неподсъдност на делото по чл. 113 ГПК
може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание, т. е
съдът следи служебно и за спазването на правилата за местна подсъдност на спора по
отношение на искове на и срещу потребители.
Съгласно чл. 118 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно
и ако прецени, че не му е подсъдно изпраща делото на компетентния съд.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 63030/2022 г. по описа на СРС, 72 състав.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на районен съд Варна.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
ищеца пред СГС.
След влизане в сила на определението, делото да се изпрати на Районен съд Варна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2