Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 504 по описа за 2021 година, прецени:
Делото е образувано по предявени от З.К.С.
срещу Окръжен съд Пловдив и Окръжен съд Стара Загора осъдителни искове с правно
основание чл. 49 вр. 45 от ЗЗД за солидарно заплащане
от ответниците на обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, причинени от постановени от ответните съдилища съдебни
актове. Исковете срещу ответника Окръжен съд Пловдив са обосновани с издадено
незаконно според ищеца решение № 362 от 15.03.2010 г. по в.гр.дело № 238/2010
г. на Окръжен съд Пловдив, с което било потвърдено решение № 72 от 15.10.2009
г. по гр. дело № 1483/2008 г. на РС Стара Загора, и което решение на ОС Пловдив
било отменено с решение № 67 от 19.01.2018 г. по гр. дело № 2827/2017 г. на
същия съд. Исковете срещу ответника Окръжен съд Стара Загора са обосновани с
постановяването от този ответник на решение № 28 от 17.03.2008 г. по ВНЧХД №
46/2008 г., с което е потвърдена присъда № 220 от 14.12.2007 г. по НЧХД №
912/2007 г. на Районен съд Стара Загора, и което решение впоследствие е било
отменено.
В
исковата молба с вх. № 264211 от 14.01.2021 г., уточнена с молба вх. № 272443
от 04.03.2022 г. (л. 123-124), допълнена с искова молба-допълнение с вх. №
300452 от 22.08.2022 г. (л. 235) и изменена с молба с вх. № 276004 от
19.05.2023 г., ищецът З.К.С. излага, а неговият представител уточнява следните
обстоятелства: по тъжба на Д.Г.И.до РП Стара Загора, срещу него било образувано
НЧХД № 912/2007 г. на РС Стара Загора и бил осъден с присъда № 220 от
14.12.2007 г. Присъдата била частично изменена от Старозагорския окръжен съд с
решение № 28 от 17.03.2008 г. по ВНЧХД № 46/2008 г. С решение № 72 от
15.10.2009 г. по гр.д.№ 1483/2008 г. на РС Стара Загора ищецът бил осъден по
гр. иск, предявен от Д.Г.И.. Решението било потвърдено с решение № 362 от
15.03.2010 г. На основание съдебното решение било образувано изпълнително дело
№ 20128670400097 при ЧСИ Д.С.Д., по което бил наложен запор, удържани средства
на ищеца и бил продаден на публична продан наследственият му дял от недвижим
имот в с. Средногорово община Казанлък, който бил в процес на съдебна делба, а
покъщнината била изхвърлена на улицата и „окрадена“. След жалба на ищеца до
ЕСПЧ, която била уважена, по искане на главния прокурор, с решение № 7 от
24.01.2017 г. по НД № 1299/2016 г. на ВКС І н.о., било възобновено
наказателното производство по ВНЧХД № 46/2008 г. на ОС Стара Загора, влязлата в
сила присъда била отменена, а ищецът бил оправдан. С решение № 67 от 19.01.2018
г. по гр.д. № 2827/2017 г. на ОС Пловдив, осъдителното решение по гр.д. №
1483/2018 г. на РС Стара Загора било отменено и искът бил отхвърлен.
Вредите,
с които ищецът и неговият представител обосновават претенциите си, са описани в
уточняващата молба с вх. № 272449 от 04.03.2022 г.: неимуществени вреди на
стойност 26 000 лева; имуществени вреди в размер на разликата между цената
на недвижимия имот, определена в приета по делото експертиза, и мораторна лихва върху това обезщетение от 18.03.2015 г.
датата, на която е възложен имотът, до датата на предявяване на исковата молба;
наемна цена, която ищецът твърди, че дължал за съхранение до датата на исковата
молба; ежемесечен наем от 15.01.2021 г. до датата на обратното предаване на
покъщнината на ищеца.
От
изложеното в искова молба с вх. № 264211 от 14.01.2021 г., уточнена с молба вх.
№ 272443 от 04.03.2022 г. (л. 123-124), допълнена с искова молба-допълнение с
вх. № 300452 от 22.08.2022 г. (л. 235) и изменена с молба с вх. № 276004 от
19.05.2023 г. (л. 296), съдът приема, че са направени искания до съда да осъди ответниците Окръжен съд Пловдив и Окръжен съд да заплати на
З.К.С. следните суми:
- сумата от 26 000 лева обезщетение за болки и
страдания, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане;
- сума от 12 652 лева имуществени вреди, изразяващи се
в разликата между цената на недвижим имот съгласно приета по делото експертиза
и цената, на която ЧСИ Д.е продал недвижимия имот в с. Средковец община
Казанлък;
- сума от 7488,07 лева мораторна
лихва върху главницата от 12 652 лева от 18.03.2015 г. до 14.01.2021 г.;
- сума от 3335 лева наемна цена, която ищецът дължал
за съхраняване на предадена за отговорно пазене част от покъщнина от 08.05.2015
г. до 15.01.2015 г.;
- сума от по 50 лева ежемесечен наем от 11.01.2021 г.
до датата на обратно предаване на покъщнината на ищеца.
Ответникът Окръжен съд Пловдив оспорва исковете, с
възражения за липса на противоправно поведение от
този ответник при осъществяване на правораздавателната му дейност и за
недоказаност на претендираните имуществени и
неимуществени вреди.
Ответникът Окръжен съд Стара Загора оспорва исковете с
възражение за липса на материалноправна легитимация
на този ответник да отговя за вреди извън случаите на чл. 2 т. 1 предл. 3 и 4 ЗОДОВ (предишни чл. 2 ал. 1 т. 4 и 5 ЗОДОВ),
като се позовава на ТР 5-2015-ОСГК. Прави възражения за недоказаност на
твърдените от ищеца вреди и за неотговорност на този ответник за вреди, за
неотговорност на този ответник за вреди, причинени от действия на съдебен
изпълнител. Прави възражение за частично погасяване по давност на претенцията
за мораторна лихва.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, прие за
установено следното:
Срещу
ищеца З.К.С. била подадена тъжба от Д.Г.И.по обвинение в престъпление по чл.
148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 и 3 от НК, по която
било образувано НЧХД № 912/2007 г. по описа на Старозагорския районен съд. С
присъда № 220 от 14.12.2007 г. по това наказателно дело, Старозагорският
районен съд признал ищеца С. за виновен по повдигнатото в тъжбата обвинение.
Присъдата била потвърдена с решение от 17.03.2008 г. по ВНЧХД № 46/2008 г. на
ответника Старозагорски окръжен съд. На основание влязлата в сила присъда, Д.Г.И.предявил
срещу ищеца иск за заплащане на обезщетение, по който иск било образувано гр.
дело № 1483/2008 г. на Старозагорския районен съд. С решение № 72 от 15.10.2009
г. по гр. дело № 1483/2008 г. Старозагорският районен съд осъдил ответника по
делото З.К.С. – ищец по настоящото дело, да заплати на Д.Г.И.обезщетение в
размер на 1500 лева, ведно със законната лихва от 04.04.2007
г. до окончателното изплащане на сумата, и направените по делото разноски в
размер на 90 лева. Решението е било потвърдено с решение № 362 от 15.03.2010 г.
по в.гр.дело № 238/2010 г. на ответника Окръжен съд Пловдив и е влязло в сила
на същата дата (делото е част от том I на приложенията към в.гр.д. №
12093/2019 г. на СГС и е приложено по настоящото дело). На основание влязлото в
сила решение, с разпореждане от 14.01.2011 г. Старозагорският районен съд е
издал изпълнителен лист в полза на Д.Г.И.срещу З.К.С. за обезщетение от 1500
лева и разноски. На основание издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20118680400025 на ЧСИ Р.М.. Впоследствие
изпълнителното производство е изпратено на ЧСИ Д.Д.,
при който е образувано като изп. дело № 20128670400097.
По делото е присъединена държавата като взискател за
публични вземания. От приложеното към изп. дело №
20118680400025 на ЧСИ Р.М. се установява, че публичните вземания на държавата
срещу ищеца С. към дата 08.02.2011 г. са били в размер на 11670,34 лева
главница и 501,73 лева лихва. Към последващото
образувано изп. дело № 20128670400097 на ЧСИ Д.е
приложено удостоверение от НАП за публични вземания от 25.09.2012 г., в което е
удостоверен общ размер на данъчните задължения 13 542,27 лева, вземания по
съдебни производства в общ размер 4705,07 лева, лихви върху тях в размер на
3653,62 лева и неолихвяеми публични вземания 4300
лева. В хода на изпълнителното производство са присъединени и други кредитори.
По
отношение на дворно място в с. Средногорово, на което длъжникът бил
съсобственик, се пристъпило към принудително изпълнение, като на 06.11.2013 г.
бил насрочен опис и оценка на мястото. Описът бил проведен на 04.12.2013 г.
Назначената експертиза определила оценка на имота в размер на 15 000 лева,
която била прието от съдебния изпълнител като начална цена при публичната
продан. Публичната продан била обявена за периода от 20.12.2013 г. до
20.01.2014 г. С протокол от 21.01.2014 г. проданта била обявена за нестанала. Била
обявена нова продан от 26.02.2014 г. до 26.03.2014 г. при начална цена от 9000
лева, 80% от оценката. С протокол от 27.03.2014 г. проданта е обявена за
нестанала. Извършена е нова оценка на имота от м. октомври 2014 г., като е
определена цена от 14 000 лева. Била обявена нова продан за 12.02.2015 г.
– 12.03.2015 г., при начална цена от 10 500 лева, която е 75% от
определената. След отваряне на постъпилите наддавателни
предложения на 13.03.2015 г., бил обявен купувач на имота за сумата от
14 001 лева. Имотът бил възложен на обявения купувач с постановление от
18.03.2015 г. С протокол за разпределение от 15.04.2015 г. била разпределена
сумата от 7000,50 лева, съответстваща на идеалната част на длъжника С..
След
извършване на описаните изпълнителни действия по изпълнителното дело, с решение
№ 7 от 24.01.2017 г. по наказателно дело № 1299/2016 г. ВКС І н.о. отменил по
реда на възобновяването присъда № 220 от 14.12.2007 г. по НЧХД № 912/2007 г. на
Старозагорския районен съд и постановил оправдаване на ищеца З.К.С.. На това
основание, с решение № 242 от 10.10.2017 г. по гр.
дело № 1488/2017 г. ВКС ІV г.о. отменил по реда на глава XXIV
ГПК решение № 362 от
15.03.2010 г. по в.гр.дело № 238/2010 г. на ОС Пловдив, с което е потвърдено
решение № 72 от 15.10.2009 г. на Старозагорския районен съд в частта, в която З.К.С. е бил осъден
да заплати на Д.Г.И.обезщетение в размер на 1500 лева, и върнал делото
на ОС Пловдив за ново разглеждане. При новото разглеждане било образувано гр.
дело № 2827/2017 г. на ОС Пловдив. С решение № 67 от 19.01.2018 г. по гр. дело
№ 2827/2017 г. Пловдивският окръжен съд отменил решение № 72 от 15.10.2009 г.
по гр.д. № 1483/2008 г. на РС Стара Загора и отхвърлил изцяло предявения от Д.Г.И.срещу
З.К.С. иск.
Така
изложената фактическа обстановка обуславя следните изводи на първоинстанционния съд:
Предпоставките
за деликтната отговорност, съгласно чл. 45 ЗЗД е извършването
на неправомерно деяние от делинквента, настъпването
на вреда за увреденото лице, причинна връзка между вредата и неправомерното
деяние и вина на делинквента - физическо лице, която
съгласно чл. 45 ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Отговорността на юридическото лице - възложител на работа, се обуславя от
неправомерност на действия на изпълнителя, които са причинили вреди на
увреденото лице.
В
конкретния случай, не се спори и се установява от доказателствата по делото, че
съдебните актове, от чието постановяване ищецът С. твърди настъпването на
вреди, са постановени от съдии в ответните съдилища. В този смисъл магистратите,
постановили съдебните актове, са изпълнявали работа, възложена им от ответните
съдилища - разглеждане и решаване на дела, които са им разпределени.
Не
са налице обаче предпоставките на ангажиране на отговорност на ответните
съдилища за действията на съдиите, разгледали делата и постановили съдебните
актове - неправомерност на тези действия, настъпването на вреди и виновно
поведение от изпълнителите на правораздавателната дейност.
По
смисъла на чл. 119-121 от Конституцията на Р. България, правораздаването е
разрешаване на правни спорове от овластен за това
държавен орган. Когато правораздаването се осъществява от орган на съдебната
власт, то се нарича правосъдие. То се осъществява от съдилищата, предвидени в
чл. 119 ал. 1 КРБ и от специализирани съдилища, създадени по силата на ал. 2 на
същия член. Непосредствените действия, чрез които се осъществява
правораздаването, се извършват от съдии, на които е възложено разглеждането и разрешаването
на конкретни правни спорове, с които съдът е сезиран, под организационната
форма на образувани дела в съответния съд. Разрешаването на правния спор става
със съдебен акт - решение по гражданскоправни,
административни или търговски спорове, или присъда по наказателни дела. За
проверка на тяхната правилност, в Конституцията и процесуалните закони е
предвиден инстанционен контрол - въззивен
и касационен, и извънреден контрол чрез отмяна на влязло в сила решение (в
гражданския процес), съответно възобновяване на наказателното производство. Когато
при инстанционна или извънредна проверка се установи,
че постановеният съдебен акт е неправилен, той се отменя със съдебен акт на
съда, упражняващ съответната форма на контрол.
Неправилността
на един съдебен акт обаче не е равнозначна на неправомерност на действието на съдията, който е постановил съдебния акт.
Постановеният съдебен акт е неправилен, когато с него съдът неправилно е
приложил материалноправните разпоредби, относими към претендираните и
оспорени права, предмет на делото, или неправилно е приложил процесуалния ред
за разглеждането и решаването на делото. Действието по неговото постановяване
обаче е правомерно действие. То е извършено от овластен
за това орган, в съответствие с неговите правомощия и с него се осъществява
правомерна по своя характер правораздавателна дейност чрез разрешаване на
правния спор. Правилността или не на начина, по който този спор е разрешен със
съдебния акт, е предмет на инстанционна проверка, но
самият съдебен акт е правомерно юридическо действие. Отговорност на съответния
съд за вредите, които постановен неправилен съдебен акт е причинил, възниква
само в хипотезите на чл. 2 ал. 1 т. 4 и 5 от ЗОДОВ (ВКС ТР № 5 от 15.06.2015 г.
по т.д. № 5/2013 г. ОСГК), каквито в конкретния случай не са налице. Липсата на
противоправно деяние изключва наличие на фактическия
състав на деликта, съответно отговорността на ответниците, възложили изпълнението на работата.
Липсата
на неправомерност в действията на съдиите от ответните съдилища обуславя и
извод за липса на вина - такава може да съществува само при противоправно
деяние.
Не
е доказано и настъпването на претендираните от ищеца
неимуществени вреди вследствие актовете на ответните съдилища. Разпитаният
свидетел С.Ч.П.дава показания за споделени му от ищеца действия на бивш ученик
на ищеца (очевидно се има предвид Д.Г.И.) - "съдия, който го е
осъдил". Споделени са лични притеснения на ищеца, че "ще остане на
улицата", но те са обусловени от воденото срещу него изпълнително дело, а
не от съдебните актове на ответните съдилища.
Изцяло
неоснователни са претенциите за имуществени вреди. Претендираната
от ищеца сума разлика между пазарната цена на имота - предмет на публична
продан, и цената, на която е бил продаден е следствие от изпълнителни действия
по образуваното изпълнително дело, а не от постановените съдебни актове. Поради
неоснователността на тази претенция с размер 12 652 лева, неоснователна е и
претенцията за мораторна лихва върху тази сума, с
размер 7488,07 лева.
Недоказано
по делото е твърдението на ищеца за имуществени вреди, причинени му от заплащане
на наем за съхранение на движими вещи от 3335 лева и за периодично плащане на
сума от 50 лева месечно до предаване на вещите. Освен това, претендираните
вреди отново са вследствие действия по изпълнителното дело, а не вследствие на
постановените от ответните съдилища съдебни актове.
Горните
съображения са основание на съда да отхвърли предявените от З.К.С. срещу Окръжен
съд Пловдив и Окръжен съд Стара Загора искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
В
полза на ответника Окръжен съд Пловдив следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78 ал. 8 ГПК в размер на 300 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Отхвърля предявените от З.К.С. ЕГН **********,
адрес: *** срещу Окръжен съд Пловдив, ЕИК ******, адрес: гр. Пловдив бул. „******и Окръжен съд Стара Загора ЕИК ******,
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора ул. "******осъдителни
искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, за
заплащане на сумата от
26 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 12 652 лева обезщетение за имуществени
вреди вследствие публична продан на имот, сумата
от 7488,07 лева мораторна лихва върху главницата
от 12 652 лева от 18.03.2015 г. до 14.01.2021 г., сумата от 3335 лева обезщетение за вреди за съхраняване на
предадени за отговорно пазене вещи от 08.05.2015 г. до 15.01.2015 г., и ежемесечна сума от по 50 лева ежемесечен
наем от 11.01.2021 г. до датата на обратно предаване на движими вещи, с
твърдение за причиняването им от решение № 362 от 15.03.2010 г. по в.гр.дело № 238/2010 г. на
Окръжен съд Пловдив, отменено с решение № № 242 от 10.10.2017
г. по гр. дело № 1488/2017 г. ВКС ІV г.о., и решение № 28 от 17.03.2008 г. по
ВНЧХД № 46/2008 г. на Окръжен съд Стара Загора, отменено с решение № 7 от 24.01.2017 г. по наказателно
дело № 1299/2016 г. ВКС І н.о.
Осъжда
З.К.С. да заплати на Окръжен съд Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: