Р Е Ш Е Н И Е
№ 262270
гр. Варна, 14.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1171 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от С.А.И., с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез пълномощника ѝ адв. Д.Б. – САК срещу М.Н.К., с ЕГН ********** и
адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на
сумата от 20666.67 лв. /двадесет хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки/, представляваща получена част от продажна цена по
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ***г. на нотариус с
рег. № *** на НК и район на действие района на Районен съд гр.***, която е част
от дължимата на ищцата сума от продажната цена и с която сума ответницата се е
обогатила неоснователно, ведно със законната лихва за забава, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцата заедно с дъщерите си Р.Н.Н. и М.Н.К.
притежавала собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр.*** при квоти
4/6 ид.ч. за ищцата и по 1/6 ид.ч. за всяка от дъщерите ѝ.
С договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ***г. на нотариус Д.С.с
рег. № *** на НК и район на действие района на Районен съд гр.*** съсобствения
недвижим имот бил продаден за сумата от 65000 лева, която купувачите превели по
сметките на Р.Н.Н. – 33500 лева и на М.Н.К. – 31500 лева. При продажбата ищцата
била представлявана по пълномощие от дъщеря си Р.Н.Н. Ищцата твърди, че нейния
дял от продажната цена, съответстващ на притежаваните 4/6 от имота е преведен
по сметките на нейните дъщери. Р.Н. превела по сметка на ищцата сумата от
22666.67 лева, но ответницата М.К. отказала да преведе на ищцата сумата от
20666.67 лева и неоснователно я задържала.
С телепоща № ***г. ищцата поканила ответницата да
ѝ преведе полагащата се сума от продажната цена в размер на 20666.67
лева, получена от ответницата и задържана неоснователна. След получаване
ответницата заявила, че няма да преведе на ищцата сумата, което породило за
ищцата правен интерес от предявяване на иск.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил и отговор от ответника, с който исковата
претенция се оспорва като недопустима и неоснователна.
Твърди, че С.А.И. фактически не е уведомена за
заведеното дело и не е предоставила пълномощия на процесуалния представител,
чрез който е подадена исковата молба.
Прави искане за назначаване на графологична експертиза
за установяване авторството на подписа в представеното пълномощно и за спиране
на производството по делото до приемане заключението на вещото лице.
Не се спори, че имота описан в договора за
покупко-продажба на недвижим имот от ***г. е бил съсобствен между С.А.И., Р.Н.Н.
и М.Н.К. при посочените в исковата молба квоти, както и че имота е продаден за
сумата от 65000 лева, която купувачите са превели по банкови сметки на Р.Н.Н.
(33500 лева) и на ответницата (31500 лева).
Ответницата твърди, че е липсвала уговорка тя да
превежда на когото и да било част от получената при продажбата сума в размер на
31500 лева. Ищцата желаела прехвърлянето на имота на трети лица и уверила
ответницата, че отказва да получи левовата равностойност на дела си, а желае да
го дари по равно на двете си дъщери. Това дарствено разпореждане било известно,
както на ответницата и на сестра ѝ Р.Н., така и на техните деца и било
сведено до знанието на купувачите, които превели продажната цена точно според
получените от Р.Н. указания. Ответницата приела дарението с благодарност, която
изразила пред майка си преди изповядване на сделката и впоследствие в телефонни
разговори. Личните контакти между страните били ограничени до телефонни
разговори с оглед епидемиологичната обстановка. Непосредствено след получаване
на сумата ответницата я изразходвала за посрещане на свои нужди.
Указанията на ищцата сумата съответна на нейния дял да
бъде получена изцяло от двете ѝ дъщери се потвърждавала и от факта, че е
предоставила пълномощно на дъщеря си Р.Н.Н. да я представлява по сделката без
да посочи в него своя банкова сметка, ***та на дела ѝ. В случай, че на Р.Н.
не било известно дарственото разпореждане на майка ѝ в полза на
ответницата, то тя не бил дала тези указания към купувачите и не би подписала
нотариалния акт, в който е налице изрично отбелязване кому следва да бъде
преведена продажната цена.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че Р.Н. е
превела по банкова сметка ***лева.
До продажбата ищцата живеела в съсобствения имот в гр.
***, но след продажбата е трябвало да го освободи и се преместила в блока, в
който живее дъщеря ѝ Р.Н. на адрес гр.*** – ляв апартамент. Ответницата
участвала в почистването на апартамента преди празниците. След сделката
ответницата само веднъж успяла да осъществи контакт с ищцата, малко след Нова
година. Отношенията им били нормални, близки и обсъждали скорошна среща. По
неизвестни за ответницата причини контактите с майка ѝ били прекъснати,
вероятно под давление на Р.Н., която казала на ответницата, че тяхната майка
иска пари, но не било възможно и допустимо да се осъществи какъвто и да било
контакт с нея. На ***г. ответницата получила представената с исковата молба
телепоща. Почерка в нея не бил на ищцата, а посочения мобилен телефон бил на Р.Н.
Ответницата отново опитала да се свърже с майка си по телефона и на известния
ѝ адрес в гр.***, но никой не отворил.
На 09.02.2021г. ответницата получила съобщение за
наложен от ЧСИ запор на пенсията по искане на С.И.. Едва тогава ответницата се
свързала със сестра си Р.Н., която заявила, че няма да я пусне при майка им без
да я задължи полицията. Това станало причина на ***г. ответницата да подаде
жалба по началника на Четвърто РУП за оказване на съдействие да се срещне с
майка си, тъй като ѝ липсват контактите по между им и предполага, че
сестра ѝ ги препятства.
До момента на подаване на отговора на исковата молба
ответницата не осъществила контакт с ищцата въпреки непрестанните си опити.
Ответницата не оспорва, че по банкова сметка ***обствената
ѝ част от имота сума, но получила парите, които са вповече със знанието,
съгласието и желанието на нейната майка С.И., която изявила пред нея воля да
ѝ дари половината от полагащата ѝ се сума, а другата половина да
подари на сестра ѝ Р.Н. Тъй като с подготовката на сделката се ангажирала
Р.Н., ответницата по нейно искане се съгласила да получи 2000 лева по-малко от
предвиденото за да компенсира сестра си за усилията по подготовката на
сделката. Дарението косвено било осъществено фактически в писмена форма,
обективирано в нот. акт от ***г., в който Р.Н., като пълномощник на ищцата е
заявила продажната цена да бъде преведена по банкови сметки на двете сестри и
чрез реалното постъпване на парите по сметката на ответницата била изпълнена
волята на ищцата.
Ответницата моли за отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц.
представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и
претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
С констативен
нотариален акт за собственост построена върху отстъпено държавно място по
стопански начин № ***г. К.Н.И. е признат за собственик на Двуетажна жилищна
сграда, находяща се в гр.***, състояща се от салон, три стаи, кухня на първия
етаж и салон, три стаи и кухня на втория етаж, гараж и лятна кухня /л.14/.
К.Н.И. е починал
на ***г. и е оставил за свои наследници преживялата съпруга С.А.И. и дъщерите
си М.Н.К. и Р.Н.Н., видно от представено с исковата молба удостоверение за
наследници /л.10/.
След смъртта на К.Н.И.
имота придобит възмездно по време на брака му със С.А.И. е бил съсобствен при
квоти за С.А.И. – 4/6 ид.ч., за М.Н.К. – 1/6 ид.ч. и за Р.Н.Н. – 1/6 ид.ч.
С нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № ***г. на Д.С., нотариус с район на
действие Районен съд ***, вписан под № *** в РНК М.Н.К., Р.Н.Н. и С.А.И. са се
разпоредили с притежавания от тях недвижим имот като са го продали на Д.К.Т. и
Т.К.Т. срещу сума в размер на 65000 лева /л.5-6/.
При изповядване на
сделката С.А.И. е представлявана от пълномощника си Р.Н.Н. В нотариалния акт е
посочено, че продажната цена в размер на 65000 лева следва да бъде заплатена от
купувачите по банкови сметки на продавачите Р.Н.Н. и М.Н.К.. Не е вписано част
от продажната цена да бъде преведена по банкова сметка *** С.А.И., както и
указания какви конкретно по размер суми следва да бъдат преведени по банковите
сметки на Р.Н.Н. и М.Н.К..
От представена с
исковата молба операционна бележка от ***г. се установява, че на тази дата Д.К.Т.
е превел по банкова сметка *** М.Н.К. сума в размер на 31500 лева /л.13/.
За установяване на
твърдението си, че е получила полагаемата си част от продажната цена, преведена
по сметка на Р.Н.Н., ищцата е представила извлечение от своя банкова сметка ***
„***“ ЕАД за периода от 14.01.2021г. до 14.01.2021г. /л.68/.
От представеното
извлечение се установява, че на 14.01.2021г. по банковата сметка на ищцата е
постъпила сума в размер на 22666.67 лева с основание „за продажба на имот в гр.***“.
На същият ден сумата от 22672.50 лева е изтеглена от сметката на ищцата и
крайното салдо по сметката за деня е в размер на 4.17 лева.
За установяване на
твърденията в отговора на исковата молба за наличие на дарствено намерение от
страна на ищцата по отношение на полагаемата ѝ се сума от продажбата на
недвижимия имот на ответницата са допуснати гласни доказателства посредством
разпит на свидетелите С.Й.Ч. и Д.Х.К.
Ищцата е направила
искане за допускане на гласни доказателства посредством разпит на свидетеля Р.Н.Н.
Искането е направено едва след разпит на водените от ответната страна
свидетели, въпреки, че на ищцата е дадена изрична възможност да заяви нови
доказателствени искания след приемане на доклада по делото и преди разпит на
допуснатите на ответницата свидетели, поради което и искането е оставено без
уважение.
В показанията си
св. Ч. твърди, че познава ответницата от ***г. когато станали съседи в с. ***.
Майката на свидетеля живеела срещу дворното място на ответницата до смъртта си,
настъпила около година и половина преди заседанието. До тогава свидетелят работел
на смени - два дни на работа и два дни
почивка и ходел постоянно там за да се грижи за майка си. Ищцата била майка на
ответницата и връстница с майката на свидетеля, с която работели заедно около
30-35 години в „***“ *** и много добре се познавали. Когато ищцата отидела на
гости на ответницата, майката на свидетеля казвала, че ще отиде да види
връстницата си. Свидетелят често виждал ищцата в дома на ответницата. Ищцата
живеела в гр.*** и за нея грижи полагали ответницата и нейните син и съпруг,
който починал. Разказва за случай, в който синът на ответницата режел дърва и
казал, че ще ги занесе на баба си /ищцата/. В разговор ищцата попитала
свидетеля на чие име е къщата на майка му. Свидетелят казал, че къщата е на
името на майка му и тя категорично отказвала да я преписва на някого, а след
смъртта ѝ свидетеля и сестра му да се оправяли. Ищцата казала, че няма да
направи като майката на свидетеля. Споделила, че Н. /сина на ответницата/ и
съпругът на ответницата, който починал полагали много грижи за нея и има
намерение да помогне на децата си като продаде имота си и подели парите между
тях. След продажбата на къщата бил закупен апартамент, в който се настанила
ищцата. На ответницата и децата ѝ бил отказан достъп до апартамента и
вече не можели да посещават ищцата. Ответницата подала жалба в IV-то РУ, но полицаите отговорили, че не могат да се
намесят и да осигурят достъп на ответницата до апартамента, тъй като той бил
собственост на нейната сестра.
Свидетелката Д.Х.,
дъщеря на ответницата и внучка на ищцата, заявява, че ищцата решила да продаде
къщата си за да могат по-лесно да я гледат, а парите от продажбата да раздели
на двете си дъщери. Уговорката била в дома на ищцата. Оттам нататък лелята на
свидетелката се заела със сделката и тя определила часа и деня за сделката.
Ответницата до последно не била информирана кой е купувача, къде ще се случи
сделката, при кой нотариус и каква е цената на къщата. От фирма научили на
каква цена е обявена къщата. Ищцата не присъствала на сделката. Лелята на
свидетелката искала парите да се платят в брой и купувачите носели парите кеш в
една торба. Ответницата имала банкова сметка ***. Къщата била продадена за
65000 лева, като при разделянето на парите от продажбата ответницата отстъпила
на сестра си 2000 лева за това, че е оформила документите до сключване на
сделката. Първоначално в нотариалния акт било вписано, че къщата се продава за
25000 лева, но тогава се намесил адвоката на ответницата и настоял да се впише
действителната цена от 65000 лева. Купувачите присъствали на отстъпването от
страна на ответницата на 2000 лева, като нямали нищо против да преведат
различни суми на двете сестри. На ищцата нямало да превеждат пари, защото
категорично се били разбрали парите да се разделят между двете ѝ дъщери.
С такава идея се продал имота. Адвокатката на лелята на свидетелката поискала
хонорар в размер на 500 лева и казала на ответницата, че дължи половината.
Ответницата извадила 250 лева и ги дала на адвокатката без квитанция. Два-три
дни след сделката свидетелката се чула с ищцата, оформило се пренасянето на
багажа на ищцата, която трябвало да се настани в жилището на лелята на
свидетелката. Ответницата и свидетелката помогнали за пренасянето на багажа и
след това не са се чували с ищцата. Последната нямала мобилен телефон, а
домашния и телефон бил изключен. Стационарния телефон бил прехвърлен в новото
жилище на ищцата за да има тя връзка, но след това бил изключен. Направените
опити да се свържат по мобилния телефон на лелята на свидетелката били
неуспешни. Ответницата била много изненадана, че не може да види майка си и
няма контакт с нея. Заедно със свидетелката отишли до апартамента и позвънили,
но било заключено и никой не отварял. Решили, че може би нещо се е случило и не
искат да имат контакт с ищцата. След като и на следващата седмица не им била
отворена вратата, свидетелката и ответницата отишли в районното и ответницата
подала жалба, че не може да вижда майка си. Лелята на свидетелката също не
отговаряла на обажданията. Една седмица след опитите да се видят с ищцата,
ответницата получила покана по пощата и била много изненадана. В поканата бил
посочен мобилния номер на лелята на свидетелката, а не на ищцата. До датата на
заседанието свидетелката и ответницата не успели да се свържат с ищцата и с
лелята на свидетелката. Ищцата последно била при ответницата след като се
разболяла през месец октомври и я изписали от болницата. Ответницата се грижила
за ищцата в дома си до м. ноември, докато се възстанови след болничното
лечение. Ответницата и децата ѝ помагали на ищцата с храна, средства за
лекарства, закупуване, носене и цепене на дърва, както и за воденето и в
болнични заведения. Ищцата била подвижна и можела като цяло сама да се грижи за
себе си, но всеки уикенд ответницата я посещавала, а през седмицата я
посещавали децата на ответницата. Лелята на ответницата също полагала грижи за
ищцата.
С протоколно
определение от 14.06.2021г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се
от доказване, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № ***г. на нотариус с рег. № *** на НК и
район на действие района на Районен съд гр.*** съсобствения недвижим имот бил
продаден за сумата от 65000 лева, която купувачите превели по сметките на Р.Н.Н.
– 33500 лева и на М.Н.К. – 31500 лева, преди продажбата имота е бил съсобствен
при квоти за С.А.И. – 4/6 ид.ч, за Р.Н.Н. – 1/6 ид.ч. и за М.Н.К. – 1/6 ид.ч.,
както и на ***г. М.Н.К. получила телепоща № ***г.
Производството по
делото е образувано по искова претенция с правно основание чл.59 ЗЗД. Института
на неоснователно обогатяване е уреден като източник на облигационни задължения,
за да се предотврати неоснователното разместване на имуществени блага.
Елементите на общия фактически състав на чл.59 ЗЗД са: обогатяване на едно лице
за сметка на друго; обедняване на другото лице; липса на основание за
обогатяването; отсъствие на друга възможност да бъдат защитени интересите на
обеднелия.
В настоящето
производство не е спорно, че недвижимия имот, предмет на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № ***г. на нотариус с рег. № *** на НК
преди продажбата е бил съсобствен между страните и Р.Н.Н. при квоти 4/6 ид.ч.
за ищцата и по 1/6 ид.ч. за двете ѝ дъщери. Не се спори също, че
продажната цена на имота е в размер на 65000 лева, като купувачите са заплатили
31500 лева от нея по банкова сметка ***. Полагаемата на ответницата сума
съобразно нейния дял от собствеността е в размер на 10833.33 лева, като с
полученото над тази сума ответницата се е обогатила за сметка на обедняването
на ищцата, която не е получила от купувачите част от продажната цена. За ищцата
липсва друга възможност да защити интересите си, поради което исковата
претенция се явява процесуално допустима. Във връзка с направените с отговора
на исковата молба оспорвания ищцовата страна е представила пълномощно в полза
на адв. Б., както и декларация за потвърждаване на процесуални действия, в
които подписите положени за ищцата са нотариално заверени и тяхната истинност е
оспорена от ответницата едва в писмените бележки (заверката е извършена в кв.***
на гр.***, а не в гр.*** защото там служителите в кантората не познавали
ищцата).
Основен спорен
въпрос по делото е наличието или липсата на твърдяното основание от страна на
ответницата – дарствено намерение на ищцата при разпореждането с недвижимия
имот.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява наличието на уговорка между
ищцата и нейните дъщери за продажба на къщата, находяща се в гр.***,
намерението на ищцата да раздели парите от продажбата между двете си дъщери и
осъществяването на тези намерения при сключване на сделката, при което
купувачите са заплатили продажната цена на дъщерите на ищцата. Съдът кредитира
показанията на св. Ч., че в личен разговор ищцата му е споделила намеренията си
да продаде къщата си и да раздели парите между дъщерите си. Показанията са
дадени под страх от наказателна отговорност при лъжесвидетелстване, от лице,
което не е заинтересовано от изхода на спора и касаят пряко и непосредствено
възприети от свидетеля факти и обстоятелства. Осъществяването на тези дарствени
намерения при сключване на сделката по продажба на имота се установява от
показанията на св. К. и от събраните по делото писмени доказателства. В
нотариалния акт е посочено, че продажната цена в размер на 65000 лева ще бъде
преведена по банкови сметки на Р.Н.Н. и ответницата М.Н.К. без да бъде посочено
суми в какъв размер да бъдат преведени по всяка от сметките. В нотариалното
производство ищцата е участвала чрез пълномощника си Р.Н.Н. и при липса на
твърдяното от ответницата дарствено разпореждане логично би било сумата
полагаща се на ищцата от продажбата да бъде преведена по нейна сметка или по
сметка на нейния пълномощник. С оглед на това, както и представеното банково
извлечение от сметка на ищцата, в което е отразено, че сумата от 22666.67 лева
е преведена на ищцата на 14.01.2021г. от Р.Н.Н., но крайното салдо за деня е в
размер на 4.17 лева и не може да се установи дали ищцата лично или чрез
пълномощник и по какъв начин се е разпоредила със средствата, съдът кредитира
показанията на свидетеля Д.К. макар и при наличие на вероятна заинтересованост
на този свидетел от изхода на спора. Показанията на св. К. не бяха опровергани
в настоящето производство, не противоречат на останалите доказателства по
делото и се явяват логично обяснения за причините част от продажната цена да не
бъде заплатена на ищцата, по нейна сметка или по сметка на нейния пълномощник, както
и за различните суми, които са получили дъщерите ѝ. В този смисъл
доказано се явява твърдяното от ответницата основание за обогатяването –
дарение на част от продажната цена от ищцата с действия извършени чрез нейния
пълномощник Р.Н.Н. Предмет на дарение могат да бъдат както пари, така и
вземания за парични суми. В случая предмет на дарението е било вземането на
ищцата за част от продажната цена и е извършено чрез пълномощника ѝ Р.Н.Н.
с действията при изповядване на сделката – указанията купувачите да преведат
цялата продажна цена по банкови сметки на двете дъщери на ищцата и какви да
бъдат размерите на преведените на всяка от тях суми.
По изложените
съображения исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на поискани и доказани разноски.
Реализираните такива са в общ размер на 1500 лв., съобразно представения списък
на разноските и доказателствата по него. Основателно се явява направеното от
ищцовата страна възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата
адвокатско възнаграждение, като съответно на действителната фактическа и правна
сложност на делото същото следва да се присъди в редуциран по реда на чл.78,
ал.5 ГПК размер от 1000 лева. Разноските в този размер следва да се възложат в
тежест на ищцата.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.И., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу М.Н.К., с ЕГН ********** и адрес *** иск за осъждане ответницата да
заплати на ищцата сумата от 20666.67 лв. /двадесет хиляди шестстотин шестдесет
и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща получена част от
продажна цена по нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ***г.
на нотариус с рег. № *** на НК и район на действие района на Районен съд гр.***,
която е част от дължимата на ищцата сума от продажната цена и с която сума
ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.А.И., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.К.,
с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1000
лв. /хиляда лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: