Решение по дело №2791/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 498
Дата: 19 април 2021 г. (в сила от 19 април 2021 г.)
Съдия: Ралица Добрева Андонова
Дело: 20207050702791
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

               /19.04.2021 год., гр. Варна

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2791 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 172 ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалба от З.П.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.А.Д. ***, против Заповед №20-0445-000122/02.11.2020г. на началник група към ОДМВР-Варна, РУ Аксаково, с която на осн.чл.171 т.2а от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Жалбоподателят оспорва изцяло възприетата от административния орган фактология като твърди, че не е предоставял за ползване своя автомобил на посоченото в заповедта лице, и изобщо не е имал такава уговорка с него, а му го е оставил за ремонт. Същевременно твърди и липса на задължителни реквизити в оспорената заповед – фактическо описание на нарушението и мотиви за прилагане на ПАМ. С тези съображения настоява за отмяна на заповедта. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът началник група към ОДМВР – Варна, РУ Аксаково, чрез процесуалния си представител гл.ю.к.Г.Г. моли обжалваната заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

 След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от съдържанието на оспорената заповед, с нея административният орган е посочил, че я съставя против З.П.П., правоспособен водач, който се води на отчет в ОДМВР- Варна, за следното: „в гр.Аксаково по ул.“Кап. Петко Войвода“ пред Поликлиниката собственият му л.а. Нисан с рег. №***от лицето Я.Л.П., ЕГН **********, който не притежава СУМПС – неправоспособен“. Със заповедта на жалбоподателя е приложена ПАМ на осн.чл.171 т.2А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, и в тази връзка са отнети СРМПС и 2 бр. регистрационни табели В 61 20 СА. Заповедта е издадена от компетентен административен орган съгл.т.1.3 от Заповед №365з-2747/20.07.2017г на директора на ОДМВР-Варна.

В изпълнение на вмененото им с разпореждане №628/15.01.2021г задължение за попълване на административната преписка по делото, с писмо с.д.№1720/02.02.2021г ответникът е представил документи (стр.18-23 по делото) без връзка с конкретния казус, както и справка за нарушител Я.Л.П., ЕГН **********, от която е видно, че въпреки множеството констатирани нарушения по ЗДвП, посочено лице никога не е придобивало правоспособност да управлява МПС.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, въз основа на което е издаден оспорения ИАА, и тези, приобщени в хода на съдебното дирене пред настоящия състав, които са последователни и безпротиворечив, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна.

Въпреки че е издадена от компетентен административен орган и в изискуемата по силата на специалния ЗДвП писмена форма, при издаване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви по см.чл.59 ал.2 т.4 пр.1 от АПК, а именно – липса на фактически основания за издаването й. Императивно изискване за законосъобразност към обстоятелствената част на ЗППАМ е да съдържа конкретно описание на съставомерно административно нарушение по см.ЗДвП, за което административният орган прилага ПАМ на осн.чл.171 т.2А от Закона. Такова обаче в случая липсва, понеже от една страна липсва описано изпълнително деяние на извършено от З.П. административно нарушение, като на практика в заповедта изобщо липсва глагол – извършено от жалбоподателя действие/бездействие, изпълващо състава на административно нарушение. Там са цитирани л.а. модел и регистрационен номер, трите имена на неправоспособно да управлява МПС лице, различно от жалбоподателя, и място – гр.Аксаково пред Поликлиниката. С оглед основанието за прилагане на ПАМ би могло да се предположи, че според административния орган жалбоподателят е предоставил собствения си л.а. за управление на неправоспособно лице (както го е възприел и самият Петров с оглед наведените с жалбата възражения) – в този случай обаче в заповедта липсва посочване на място на извършване на евентуалното нарушение, понеже то се изразява не в управление на МПС от неправоспособен водач, а в предоставянето му на такова лице от собственика му, за което няма данни да е станало в гр.Аксаково пред Поликлиниката; посочване на дата пък изобщо липсва. От друга страна въпреки дадените му изрични указания за разпределението на доказателствената тежест, административният орган не е провел пълно главно доказване на извършено от З. Петров административно нарушение по ЗДвП като основание за прилагане на ПАМ – освен че не е надлежно описано в самата заповед, за извършването му не са ангажирани достатъчно и убедителни доказателства. Изложеното пък резултира и в материалноправна незаконосъобразност на оспорената заповед поради недоказаност на основанието за прилагане на ПАМ на жалбоподателя.

Изложеното квалифицира оспорената заповед като незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон по см.чл.146 т.3 и т.4 от АПК и безалтернативно налага отмяната й.

Искания за разноски не са направени.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед №20-0445-000122/02.11.2020г. на началник група към ОДМВР-Варна, РУ Аксаково, с която на осн.чл.171 т.2а от ЗДвП на З.П.П., ЕГН **********,***, е приложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, и са отнети СРМПС №********* и 2 бр. регистрационни табели  6120 СА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

 

 

                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: