№ 61
гр. София, 02.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110135924 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „......................“ ЕАД срещу Н. А. Р. кумулативно обективно съединени
осъдителни искове по чл. 232, ал. 2 и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми:
сумата от 3 295,08 лева, представляваща стойност на незаплатени наемни вноски за
периода от м. януари 2021 г. до м. септември 2021 г. по договор за наем № 19-1203-1/8 от
25.09.2019 г., сумата от 768,86 лева, представляваща договорна лихва за забава за периода
от 26.12.2020 г. до 27.06.2023 г., начислена върху главницата за неплатена наемна цена,
сумата от 70,74 лева, представляваща стойност на потребена електроенергия за периода от
м. ноември 2020 г. до м. юни 2021 г., сумата от 16,88 лева, представляваща договорна
лихва за забава за периода от 26.12.2020 г. до 27.06.2023 г., начислена върху главницата за
незаплатена електроенергия, сумата от 1 213,11 лева, представляваща стойност на
потребена топлоенергия за периода от м. ноември 2020 г. до м. юни 2021 г., сумата от
297,56 лева, представляваща договорна лихва за забава за периода от 26.12.2020 г. до
27.06.2023 г., начислена върху главницата за незаплатена топлинна енергия, сумата от
231,42 лева, представляваща стойност на потребена вода за периода от м. ноември 2020 г. до
м. юни 2021 г., сумата от 54,91 лева, представляваща договорна лихва за забава за периода
от 26.12.2020 г. до 27.06.2023 г., начислена върху главницата за незаплатена вода, сумата от
30 лева, представляваща стойност на месечни такси за асансьор за периода от м. ноември
2020 г. до м. август 2021 г., сумата от 6,88 лева, представляваща договорна лихва за забава
за периода от 26.12.2020 г. до 27.06.2023 г., начислена върху незаплатените такси за
асансьор, сумата от 27,63 лева, представляваща стойностна такса смет за 2021 г., сумата от
5,88 лева, представляваща договорна лихва за забава за периода от 26.04.2021 г. до
27.06.2023 г., начислена върху незаплатената такса смет, ведно със законната лихва върху
главницата в общ размер от 4 867,98 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
– 28.06.2023 г. до окончателното й изплащане.
Ищцовото дружество твърди, че на 25.09.2019 г. между „......................“ ЕАД, в
качеството му на наемодател и ответника Н. Р., в качеството му на наемател, е сключен
договор за наем № 19-1203-1/8, по силата на който ищецът предоставил на ответната страна
за временно и възмездно ползване следния свой собствен недвижим имот – апартамент 82,
находящ се на адрес: ......................, с площ от 68,98 кв. м. Посочва, че срещу това,
наемателят поел задължение да му заплаща месечна наемна цена в размер от 360 лева без
ДДС, като всяка година същата се увеличава с годишен инфлационен индекс, определен от
НОИ. Поддържа се, че наред с месечния наем и съгласно клаузите на договора Р. дължи
1
заплащане и на всички консумативни разноски, свързани с ползването на наетия имот,
включително и такса смет. Съгласно чл. 8 от договора за наем, наемната цена следвало да
бъде заплащана от наемателя авансово, в срок до 25-то число на предходния месец, а
консумативните разноски в срок до 25-то число на всеки месец за непосредствено
предхождащите го отчетни периоди. Таксата за битови отпадъци следвало да бъде заплатена
на наемодателя годишно чрез четири равни тримесечни вноски съгласно чл. 8.2 от договора,
а таксата за асансьор ежемесечно – до 25-то число на месеца. Договорът е сключен за срок
от две години – до 01.10.2021 г. Ищецът поддържа, че е изправна страна по договорното
правоотношение. Излага, че ответникът, в качеството си наемател, преустановил
плащанията по договора за наем, като незаплатил наемната цена, считано от м. януари 2021
г., консумативите, считано от м. ноември 2020 г., такса смет за 2021 г. и такса асансьор,
считано от м. ноември 2020 г., въпреки настъпилите падежи на вземанията. Посочва се, че
дължимата и незаплатена главница по договора за наем възлиза ва сумата от 4 867,98 лева,
включваща следните вземания: 3 295,08 лева, представляваща стойност на незаплатени
наемни вноски за периода от м. януари 2021 г. до м. септември 2021 г., сумата от 70,74 лева,
представляваща стойност на потребена електроенергия за периода от м. ноември 2020 г. до
м. юни 2021 г., сумата от 1 213,11 лева, представляваща стойност на потребена
топлоенергия за периода от м. ноември 2020 г. до м. юни 2021 г., сумата от 231,42 лева,
представляваща стойност на потребена вода за периода от м. ноември 2020 г. до м. юни 2021
г., сумата от 30 лева, представляваща стойност на месечни такси за асансьор за периода от м.
ноември 2020 г. до м. август 2021 г. и сумата от 27,63 лева, представляваща стойност на
такса смет за 2021 г. Излага се, че консумативните разноски били заплатени на съответните
доставчици от ищцовото дружество. Същото посочва, че поради допуснатата забава
ответникът му дължи и договорна лихва в общ размер от 1 150,97 лева, начислена върху
всяка от главниците за периода от 26.12.2020 г. до 27.06.2023 г., съответно от 26.04.2021 г. –
по отношение на лихвата върху главницата за такса смет за 2021 г. Намира за дължима и
претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 28.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Н. А. Р., чрез
пълномощника му адв. А.Т., с който исковите претенции са оспорени като неоснователни.
Не оспорва, че между него и „......................“ АД е сключен договор за временно и възмездно
ползване на имот, собственост на наемодателя и представляващ апартамент 82, находящ се
на адрес: ..................., както и, е по силата на този договор ответникът, като наемател е поел
задължение за заплащане на твърдените от ищеца вземания. Не оспорва, че считано от м.
януари 2021 г. Р. е преустановил плащането на наемна цена и на консумативи, но посочва,
че причината за това е прекратеното наемно правоотношение между страните, считано от
края на месец декември 2020 г. В тази връзка посочва, че съгласно клаузата на чл. 13, ал. 3
от договора за наем същият може да бъде прекратен и преди уговорения срок на действието
му - случая 01.10.2021 г. с едномесечно предизвестие до другата страна. Ответникът излага,
че е отправил такова предизвестие до дружеството – наемодател в началото на месец
декември 2020 г. в устна форма и в присъствието на свидетели, като е освободил наетото
жилище в края на месеца, поради което договорът следва да се счита за прекратен в края на
този месец. Ето защо, за процесния период Р. няма качеството на наемател и не дължи
претендираните от ищеца вземания. Наред с това, същият при сключване на договора за
наем и на основание чл. 6, т. 3 от същия е внесъл в полза на намодателя депозит в размер на
два месечни наема. За периода до м. януари 2021 г. като наемател е изпълнявал
задълженията си. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът намира, че на основание чл. 145, ал. 2 ГПК на ответника следва да бъде указано
да уточни по какъв начин доводът му за заплащане в полза на наемодателя под формата на
2
депозит на сума, равняваща се на стойността на два месечни наема, е относим към
предявената претенция и нейното оспорване – твърди ли, че с тази сума следва да се намали
претендираната от ищеца – в случай на основателност на исковете и на какво основание или
въвежда това твърдение под формата на друго възражение, или единствено за изясняване на
спора от фактическа страна. Ответникът следва да уточни и дали оспорва претендираните от
ищеца вземания по размер, съответно на вземанията под формата на консумативни разходи
за процесните периоди и конкретно предоставянето на услугите, за които са дължими и
размера им.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
По исковете с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните
обстоятелства: възникването и съществуването през спорния период на облигационно
правоотношение между него и ответника по договор за наем от 25.09.2019 г., по силата на
който ищецът да е изпълнил задължението си и да е предоставил на ответната страна за
временно и възмездно ползване процесния недвижим имот; поемане от ответника, като
наемател, на задължение за заплащане на месечна наемна цена в уговорените размер и срок
за това, заедно с консумативни разноски, във връзка с ползване на имота – за консумирана
електрическа енергия, топлинна енергия, вода, такса за асансьор и такса за смет, възникване
на съответните задължения и техния размер и настъпване на изискуемостта на вземанията.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
възраженията си и конкретно липсата на облигационно правоотношение между страните,
обосновано с надлежно прекратяване на договора преди изтичане на първоначално
уговорения срок на действието му, както и, че е заплатил сумите, в случай, че твърди това.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е
погасил дълга на падежа, в случай, че твърди това.
С оглед съвпадащите твърдения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на
25.09.2019 г. между „......................“ ЕАД, в качеството му на наемодател и ответника Н. Р., в
качеството му на наемател, е сключен договор за наем № 19-1203-1/8, по силата на който
ищецът е предоставил на ответната страна за временно и възмездно ползване следния свой
собствен недвижим имот – апартамент 82, находящ се на адрес: ......................, с площ от
68,98 кв. м., като и, че срещу това наемателят е поел задължение да му заплаща месечна
наемна цена в размер от 360 лева без ДДС, при съответната индексация, както и на
консумативните разноски, описани в исковата молба.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към предмета
на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да бъдат приети
като доказателства по делото.
Съдът, съобразявайки характера на проведеното оспорване с отговора на исковата
молба и конкретно твърденията на ответника за предсрочно прекратяване на договора за
наем, намира, че като относимо следва да бъде уважено искането на ответната страна за
допускане на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели – при режим на
довеждане за установяване на обстоятелствата относно твърдяното прекратяване на
договора и освобождаване на наетото помещение.
3
Следва да бъде отложено произнасянето по искането на ищеца за допускане
изслушване на съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба
– до уточняване от ответника относно оспорване на вземанията по размер, респ. относно
възникването на конкретните разходи за консумативи.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.03.2024 г. от
11:10 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ответника събиране на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели – при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата относно
твърдяното прекратяване на договора за наем и освобождаване на наетото помещение.
УКАЗВА на ответника в двуседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба да уточни: 1). по какъв начин доводът му за заплащане в полза на наемодателя, под
формата на депозит, на сума, равняваща се на стойността на два месечни наема, е относим
към предявената претенция и нейното оспорване – твърди ли, че с тази сума следва да се
намали претендираната от ищеца – в случай на основателност на исковете и на какво
основание или въвежда това твърдение под формата на друго възражение, или за изясняване
на фактическата страна на спора; 2). дали оспорва претендираните от ищеца вземания по
размер, съответно на вземанията, под формата на консумативни разходи за процесните
периоди и конкретно предоставянето на услугите, за които са дължими и размера им, като
му УКАЗВА, че при липсата на уточнение в срок съдът ще приеме, че се касае единствено за
твърдение за внесен депозит, насочено към изясняване на фактическата страна на спора,
респ., че посочените обстоятелства не се оспорват.
ОТЛАГА до постъпване на уточнение ответника, респ. изтичане на срока за това
произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА при постъпване на уточнителна молба от ответника
респ. при изтичане на срока за това.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
4
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5