Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 9.11.2021
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Е състав, в
публично заседание на петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
Мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Яна
Владимирова в.гр.дело № 13985 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20232432 от
22.10.2020 г. по гр.д. № 76951/2018 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 47 състав, е прието за установено по предявените от „А.з.с.н.в.“ ЕАД
срещу Б.С.Л. обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК, във вр.
с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, чл. 99 и чл. 86 ЗЗД, че Б.С.Л. дължи н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД сумата от 650 лв., представляваща неплатена главница по договор за
потребителски кредит № 2753666 от 21.02.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 31.08.2018 г. до окончателното плащане, като са отхвърлени исковете за
установяване на дължимост на главница до пълния предявен размер 919,90 лв.,
60,88 лв. договорна лихва за периода 18.04.2017 г. до 22.08.2017 г., 9 лв.
такси разходи, 391,05 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 2.05.2017 г. до 22.08.2017 г., 51,57 лв. обезщетение за забава за
периода от 19.04.2017 г.
Срещу решението в частта, с
която са уважени предявените искове, в законоустановения срок е подадена
въззивна жалба от ответника Б.Л., чрез адв. М.Й., упълномощен от особения
представител на ответника по чл. 47 ГПК. Излагат се доводи за неправилност на
решението. Сочи се, че представеното с исковата молба Приложение № 1 към
договора за продажба и прехвърляне на вземания е в непълен вид – представени са
само стр. 1 и 13, в които има зачертавания. Първоинстанционният съд не бил
приложил нормата на чл. 178, ал. 2 ГПК, съгласно която съдът оценява
доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания,
добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички
обстоятелства по делото. Посочено е още, че цесията не била съобщена на
ответника, който в настоящето производство се представлявал от особен
представител.
В законоустановения срок е
подаден писмен отговор от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, с който се
оспорва въззивната жалба.
Срещу решението в частта, с
която са отхвърлени предявените искове, не е подадена въззивна жалба, поради
което същото е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материалноправни норми.
По същество, настоящият въззивен
състав намира, че решението на Софийски районен съд е правилно в обжалваната
част и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
Предявени са обективно
съединение искове по реда на чл. 422 ГПК, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е
приел, че е процесният договор за кредит е сключен в нарушение на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание
– липсвал погасителен план, поради което била налице пълна нищожност на
договора, съгласно чл. 22 ЗПК. Посочил е, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност по кредита, но не дължи лихва и други разходи.
Следователно в случая исковете са уважени само по отношение на дължимия остатък
от главницата, като решението в отхвърлителната част е влязло в сила.
В изпълнение на задълженията
си да обсъди всички доводи и възражения на страните, релевирани във въззивното
производство, въззивният съд намира следното:
Видно от представения рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 16.11.2010 г.,
сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, страните са се споразумели, че
продавачът ще прехвърли на купувача изискуеми и ликвидни вземания по договори
за потребителски кредит, които вземания ще се индивидуализират в Приложение №
1, което е неразделна част от договора, считано от датата на негово съставяне.
Страните са се съгласили да бъдат прехвърляни нови вземания при спазване на
условията на този договор на месечна база. Следващите вземания се щели да бъдат
индивдиуализирани от страните в ново Приложение № 1 със съответна нова дата,
като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване съобразно уговореното в т.
4.3 и следващите от договора, то ставало неразделна част от договора. За целите
на рамковия договор всяко поредно приложение № 1 ще има силата и значението на
допълнително споразумение към него, изменящо го съответно.
Действително по делото са
представени само стр. 1 и стр. 13 от Приложение № 1 от 1.11.2017 г. към договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“
ЕАД, т.е. по същество това означава, че е представено извлечение от въпросното
приложение, което обстоятелство съдът е длъжен да цени при условията на чл.
178, ал. 2 ГПК. В конкретния случай обаче непредставянето на документа в цялост
не нарушава правото на защита на длъжника, нито води до извод за
неоснователност на претенцията – от представеното извлечение е видно, че
вземанията по договор за паричен заем № 2753666 от 22.02.2017 г., сключен с
ответника Б.Л., са били включени в предмета на договора за цесия, като от
извлечението са видни номера на кредита, ЕГН на длъжника, датата на сключване
на договора, отпуснатата главница, общо дължимата по кредита сума и др. Заличени
са данните относно прехвърлени вземания на други длъжници, доколкото те нямат
отношение към предмета на делото, като в тази връзка ищецът се е позовал на
защитата на личните данни по ЗЗЛД на останалите длъжници, както и на търговска
тайна по отношение на покупната цена, предмет на цесията. Видно от представеното
приложение № 1, в същото не са налице зачертавания, както се твърди във
въззивната жалба.
Законодателят обезпечава
интересите на длъжника при сключване на договор за цесия като предвижда изрично
редица гаранции при изменение на субективния състав в облигационното
правоотношение: чл.99, ал.3 ЗЗД – предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника за прехвърлянето; чл.99, ал.4 ЗЗД – прехвърлянето има действие спрямо
длъжника от деня, когато е било съобщено на последния от стария кредитор; по
аргумент от чл.103, ал.3 ЗЗД, длъжникът може да направи на цесионера всички
възражения, които е могъл да направи на цедента и които произтичат от
облигационното правоотношение с него и възраженията, произтичащи от други
правоотношения между длъжник и цедент, които са възникнали до съобщението по
чл.99, ал.3 ЗЗД – Решение № 242 от 21.03.2019 г. по т. д. № 3097/2017 г. на ВКС,
I т.о. Прехвърлянето на вземане обаче е принципно
неформален акт и съдържанието на сделката между цедента и цесионера, извън
договорената промяна на собствеността върху вземането, не засяга длъжника,
поради което не може да служи за обосноваване на защитата му.
Освен това в случая е видно,
че представените стр. 1 и стр. 13 от Приложение № 1 към договора за цесия
несъмнено са част от един документ, доколкото и на двете страници изрично е
отбелязано заглавие на документа /“Приложение № 1 от 1.11.2017 г. към договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“
ЕАД на 16.11.2010 г.“/, налице са подписи на страните и на стр. 1 и на стр. 13,
като по този начин не остава съмнение, че вземането по договора за кредит, по
който ответникът е длъжник, е прехвърлено
с процесния договор за цесия. Налице е и писмено потвърждение по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД от „И.А.М.“ АД, представено с исковата молба.
Следователно не е налице
основание да се приеме, че приложение № 1 към рамковия договор за цесия няма
доказателствена сила, като оплакването в този смисъл е неоснователно.
Второто оплакване на
жалбоподателя касае съобщаването на цесията на длъжника. Сочи се, че длъжникът
никога не е бил уведомяван за цесията от предишния кредитор. Не били налице
доказателства, че длъжникът е уведомяван и от ищеца. Сочи се, че доколкото в
случая длъжникът се представлява от особен представител, не намира приложение
решение № 123 от 14.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о. във връзка с получаване
на уведомления за прехвърляне на вземания в рамките на съдебно производство.
Получаването на уведомлението
от длъжника е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното
право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано. Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника , на основание чл.99
ал.4 ЗЗД. Това следва да бъде съобразено като факт, от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК – в
този смисъл е решение № 126 от 30.10.2020 г. по т. д. № 2042 / 2019 г. на ВКС, II т.о. и цитираната там съдебна
практика.
Горните изводи не се променят
от факта, че в случая длъжникът е представляван от особен представител, назначен
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Ограниченията на представителната власт на
особения представител произтичат от чл. 29, ал. 5 ГПК - особеният представител
може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с
одобрението на съда, пред който се води делото. Съгласно чл. 34, ал. 2 и 3 ГПК,
изрично пълномощно е необходимо за предявяване на искове за гражданско
състояние, включително брачни искове, за сключване на спогодба, за намаляване,
оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за
получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи
разпореждане с предмета на делото. Получаване на уведомлението за цесия не е
сред изброените действия, за извършването на които е налице ограничение на
представителната власт на особения представител. Действително, уведомлението за
цесия е материалноправно изявление, но в практиката се приема, че особеният
представител може да получава изявления с материалноправни последици – извод в
този смисъл може да се направи и от приетото в Решение № 198 от 18.01.2019г. по
т.д. № 193/2018 на ВКС, I т.о., както и от определение № 72 от 5.02.2021 г.
по т.д. № 1188/2020 г. на ВКС, I т.о., с което не е било
допуснато касационно обжалване на решение по гр.д. № 1220/2019 г. на Окръжен
съд Бургас, като е ВКС е посочил, че в синхрон с установената съдебна практика
съставът на ОС-Бургас е приел, че е допустимо изявлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
адресирано до длъжника, да бъде прието от особения му представител по чл. 47,
ал. 6 ГПК.
В конкретния случай не е без
значение фактът, че с исковата молба са представени доказателства за направени
три опита от страна на дружеството ищец, упълномощено от цедента за съобщаване
на цесията, да изпрати на длъжника уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – видно от
приложените обратни разписки, длъжникът Б.Л. не е намерен на посочения от него
адрес в два от случаите, а в третия – пратката е била върната като непотърсена.
В случая длъжникът сам се е поставил в положение да не може да бъде уведомен за
извършената цесия, с оглед на което важи принципът, че никой не може да черпи
права от собственото си недобросъвестно поведение.
По изложените съображения
решението на Софийския районен съд е правилно в обжалваната част и следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора
съдебни разноски се дължат на въззиваемото дружество. Искане за присъждането им
е своевременно направено. Същите са в размер от 250 лв. – възнаграждение за
особения представител на ищеца, както и юрисконсултско възнаграждение в размер
от 100 лв.
С оглед гореизложеното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20232432 от
22.10.2020 г. по гр.д. № 76951/2018 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 47 състав, в обжалваната част, с която прието за установено по
предявените от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК********, срещу Б.С.Л., ЕГН **********,
обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, чл. 99 и чл. 86 ЗЗД, че Б.С.Л. дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
сумата от 650 лв., представляваща неплатена главница по договор за
потребителски кредит № 2753666 от 21.02.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 31.08.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Б.С.Л., ЕГН **********, да заплати н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК********, сума в размер от 350 лв. – съдебни разноски за въззивната
инстанция.
Решението на Софийски районен
съд като необжалвано е влязло в сила в частта, с която предявените искове са
отхвърлени.
Решението не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.