Р Е Ш
Е Н И Е
№
Град Тетевен, 16.10.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично заседание
На осемнадесети
септември,
През две хиляди и деветнадесета
година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО С.
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното
от Председателя гр.дело № 1139 по описа
на Районен съд-Тетевен за 2018 година,със страни:
Ищец: Д.П.М. ***,
Ответник: Н.П.Н. ***,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск с посочено основание чл.50 от ЗЗД и цена на иска 20 000
лева.
Ищецът твърди,че на ******г пътувал
с приятели на екскурзия и около**часа спрели на бензиностанция „ШЕЛ” гр.Я и преминавайки покрай автосервиз зад
бензиностанцията бил ухапан от куче, което го нападнало в гръб, разкъсало
подбедрицата на левия му крак и нанесло разкъсно- контузни рани на подбедрицата
на десния крак. В исковата молба ищецът
подробно описва местоположението на кучето, излага обстоятелства, че не се
е виждало на въпросното место да има куче, местото било без ограда и
изглеждало като обществено пространство,а
не частен имот. Ищеца успял да се отскубне от кучето,но видял
поражението върху левия си крак.Уплашен за живота си ,че може да има разкъсани
вени или артерия,започнал да вика за помощ.Събрали се много хора,сложили го да
легне на намираща се в близост пейка и се обадили на телефон 112.Пристигнал
екип на Бърза помощ и го откарали с линейка в
Медицинския център в град Я,където му била оказана първа помощ.За
инцидента с кучето подал жалба в РУ МВР Я,като дежурните полицаи споделили че
преди няколко месеца имало жалба от жена ,ухапана от същото куче.След това
ищецът бил транспортиран до ВМА София,където бил опериран по спешност.Ищецът
излага също така, че на ******год. негов
приятел посетил мястото на инцидента и установил,че кучето все още било вързано
там и направил снимки. Служители на бензиностанцията му споделили,че кучето е
на собственика на сервиза и има много пострадали от кучето хора,особено
вечер.На *****г отново приятел на ищеца посетил местото
и направил отново снимки на вече
разчистените храсти около кучето и поставени предупредителни бележки на дърветата.От
писмо на Началника на РУ на МВР-
Ябланица по повод подадената за инцидента жалба, ищецът разбрал,че
собственик на кучето е ответника Н.П. Н.. В исковата молба ищецът обстойно описва
получените травматични увреждания и
проведеното лечение,както и че в резултат на причинената травма е получил
трайно затруднение на движението на левият крайник за период повече от 30
дни, налице е траен белег, който
загрозява в значителна степен вида на левия долен крайник. Излага се, че след
получената травма не можел да се
обслужва сам, нуждаел се от чужда помощ дори при нормални ежедневни
дейности,наложило се повече от месец за него да се грижат приятелката му,близки
и роднини,тъй като не можел да стъпва на крака си,бил трайно обездвижен,всяко
движение му причинявало неописуеми болки
и страдания,като физическото му възстановяване продължава и към момента.Инцидента с кучето му се отразило
изключително негативно на психическото състояние на ищеца-нетрудоспособност и
засягане на всички функции и действия в продължение на месеци,повече от 3
месеца лечение,болки и страдания,ежедневен страх и дискомфорт,месеци след
инцидента не може да се отърси от ужаса
на случилото се,преживява го като витална заплаха за себе си и за живота
си,сънува кошмари,има панически атаки,изпитва неописуем страх от кучета. Описва също така и негативните душевни
изживявания на ищеца, причинени от инцидента.
Моли
да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 20 000.00 лева,като
обезщетение за причинени неимуществени вреди-физически
болки,страдания,психически стрес и психически вреди,ведно със законната лихва от *****год. до
окончателното изплащане на сумата.
Позовава
се на писмени и гласни доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор на ИМ от ответника,в
който се излага, че иска е допустим,тъй като е подсъден на първа инстанция на
Районен съд- Тетевен и е предявен от лице с правен интерес. По отношение
основателността на иска се излага, че е
неоснователен и недоказан, оспорва се
изцяло по основание и размер.Описва се
фактическия състав на нормата на чл.50 от ЗДД ,така както ищецът е квалифицирал
претендираното право.Излага се, че след инцидента ищеца е депозирал жалба в РУ
на МВР Я въз основа на което е извършена
проверка и водено досъдебно производство, което е и прието към доказателствения
материал.Подобна проверка е
извършена и от Община Я и са
констатирани на място относими към
настоящето дело обстоятелства. Прави се възражение срещу иска и следните
изложени в исковата молба обстоятелства.Възразява се,че на въпросната дата
именно кучето на ответника, с посочени в отговора белези и порода, е ухапало
ищеца и е нанесло изброените
наранявания. Описва се, че кучето е бил
вързано със здрав синджир,дълъг около
Ответникът
моли да бъде постановено решение, с което се отхвърли изцяло предявения иск,
като неоснователен и недоказан.
Позовава
се на писмени и гласни доказателства.
В
приложени по делото писмени защити пълномощниците на страните доразвиват
съображенията си по съществото на спора.
От приложените по делото
писмени доказателства, показанията на свидетелите К.П.М.,Н Б Ц,Б Л Б,Е М С,Д Г М.,заключенията
на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза,изготвена от
вещите лица д-р М. и Г.С.,съд.-медицинската експертиза,изготвена от вещото лице
д-р М.Г. и съд.-техническата експертиза,изготвена от вещото лице инж.М.Б.,съдът
приема за установена следната фактическа обстановка по делото:
Ищецът Д.П.М. ***.*** година,заедно с приятелката си и
семейството на брат си/св.К.М./ „имали обща резервация“,като се придвижвали с
различни автомобили.Ищецът и приятелката му имали уговорка със свидетелят К.М. ***
бензиностанция „Шел“,намираща се в землището на град Я,Л.обл.,-м.“К“.
Бензиностанция „Шел-Я“ се
намира в района на пътно уширение,в който се намират и други сгради и
обекти.Непосредствено до бензиностанцията се намира имот на ответника Н.П.Н. ***,представляващ
и управляващ „М“-ЕООД-град Я,който имот е приспособен за извършване на
автосервизна дейност.Имотът не е ограден и без видими ясно отграничими
граници,като върху изградено помещение/хале/ в имота е поставено лого „PitShop“.Между халето и границата с имота,върху
който е изградена бензиностанция „Шел-Я“, се намира затревена площ,върху която
към ******г са били
поставени различни вещи-моторни превозни средства,варели и др.Върху тази
площ/част от имота/ са разположени и няколко дървета.На незначително разстояние
от халето в имота се намира малка постройка,наподобяваща външна тоалетна.
Около *** часа на ****г ищецът и приятелката му пристигнали в
район на бензиностанция „Шел-Я“.Според показанията на ищеца,дадени по досъдебно
производство №137/2018г по описа на РУП-Я,същият решил да ползва външна
тоалетна,намираща се в описания по-горе имот на ответника по делото,тъй като
пред тоалетната на бензиностанцията имало много хора.Насочил се през тревната
площ от имота на ответника към въпросната тоалетна/на фотоалбума по досъдебното
производство –стр.27-ма от същото,малка постройка,с надпис върху една от
стените „не работи“/,като вървейки сградата бил ухапан от куче,завързано в
близост до същата.Ищецът извикал за помощ,притекли се и такава му била
предоставена от приятелката му и съпругата на брат му.За инцидента било
съобщено на единен европейски номер за спешни повиквания 112,след което ищецът
бил транспортиран до ЦСМП-гр.Я,а по-късно същият ден до ВМА-София,където бил
настанен за лечение.
От представената по делото
медицинска документация и заключението на съд.-медицинската експертиза се
установява,че ищецът претърпял две оперативни интервенции/операции/,като
обективно му било причинено:масивна разкъсно-контузна рана в областта на лявата
подбедрица,причинена от ухапване от куче,съставляващо временно и неопасно
разстройство на здравето.След инцидента е проведено хирургическо
лечение,изразяващо се в ревизия на раната,кюретаж и сутура на полученото
ламбо.На ищеца е проведена автопластика на получената масивна рана,което е
наложило по-продължително лечение и обуславя от своя страна трайно затруднение
движенията на левия крак за срок по-голям от 30 дни-в рамките на 3-4 месеца.
От заключението на
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява,че
при ищеца е налице смесена тревожно-депресивна реакция,което е в резултат на
остър стрес или продължителна травма.Клиничната картина на заболяването
включва:депресивно настроение,тревожност,безсъние,безпокойство,чувство на
невъзможност за справяне със ситуацията,емоционална лабилност и
раздразнителност.При ищеца няма съществена промяна в работния ритъм и
ефективност и начина му на живот,поведението му като цяло не е променено след
инцидента.Споделя,че се страхува и отбягва кучета.
На *****г. ищецът депозирал жалба до Началника на РУП-Я,а
впоследствие и до Кмета на Община-Я.По делото е приложен отговор от Кмета на
Община-Я до ищеца,в който същият е уведомен,че при извършена проверка бил
установен собственика на кучето,който представил за проверка
ветеринарномедицински документи,като му било дадено указание за регистрация на
кубето в Община-Я.
Приложен
е и отговор от Началника на РУП-Я,в който е отразено,че при изискано писмено
обяснение от собственика на автосервиза „П С“ Н.Н.,същият е заявил,че откъм
входа на имота има поставени предупредителни табели „Зло куче“,както и че
имотът е частна собственост и влизането е забранено.
След
жалба от ищеца до Районна прокуратура –Тетевен,на ****г е образувано досъдебно производство
№137/2018г,за престъпление по чл.325в,ал.1 от НК.С постановление от ****г. на Районна прокуратура-Т
наказателното производство е
прекратено,на основание чл.243,ал.1,т.1 от НПК,във в-ка с чл.24,ал.1,т.1 от НПК.
При така изложената
фактическа обстановка се налагат следните прани изводи:
Правна
квалификация на предявения иск - чл. 50, във връзка с
чл. 52 ЗЗД.
За
да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 50 ЗЗД и да се ангажира
отговорността на собственика или на лицето, под чийто надзор се намират вещите
е необходимо да са налице следните елементи-причинени вреди/имуществени и
неимуществени/от вещи,които вреди да са в причинно-следствена връзка със
състоянието/ поведението на съответната вещ. Съгласно чл. 50 ЗЗД за
вредите, произлезли от вещи,отговарят солидарно собственикът и лицето,под чийто
надзор те се намират. За разлика от общата отговорност по чл. 45 ЗЗД,която е за
виновни и противоправни действия или бездействия,отговорността по чл. 50 ЗЗД не
се обуславя от вината на отговарящите (собственикът или надзираващият),а от
връзката между вредите и свойствата на самата вещ. Собственикът на вещта черпи
благоприятните последици от притежанието на вещта, респ. върху него следва да
бъдат и неблагоприятните последици,настъпили вследствие състоянието/поведението
на вещта. Ако вещта е предадена на друго лице, което да упражнява надзор върху
нея,е налице акт на съгласие,поради което за периода на време,в който то
упражнява надзора, носи и отговорността за вредите произлезли от нея.
В аспекта
на изложеното, когато се касае за животни, за да се ангажира отговорността на
основание чл. 50 ЗЗД, е необходимо да се установи, че ответникът е собственик
или лице, под чийто надзор се намира животното,че са нанесени вреди на ищеца,че
животното с вредоносните си качества е причинило тези вреди.
От
доказателствата по делото съдът приема,че на *****г. ищецът е бил ухапан от
кубе,собственост и под надзора на ответника Н.П.Н. *** показанията си като
свидетел по досъдебното производство,дадени на *****г./стр.69-та от ДП №137/2018г./,които
съдът кредитира като съдържащи неизгодни за ответника факти,същият заявява,че е
разбрал от негов служител /гумаджия/,че около Гергьовден,кучето,което описва в
показанията си и което е поставил в имота си,е ухапало някакъв мъж,който до
момента на даване на показанията не е идвал при ответника.Съпоставяйки тези
дадени от ответника показания по
досъдебното производство,с показанията на свидетелите по настоящето дело
К.П.М. и Н Б Ц,съдът приема за
безспорен факта,че именно кучето,собственост на ответника и находящо се в
неговия имот в град Я,на ****г
е ухапало ищеца Д.М..С ангажираните от ответника гласни доказателства в хода на
настоящето производство се целеше основно разколебаване на този приет за
доказан от съда факт,с твърдения,че в района на инцидента имало и други
агресивни кучета,които са причинявали вреди на хора.Съдът намира,че не е
постигнат целения ефект с гласните доказателства,ангажирани от ответника,като в
тази връзка прави впечатление обстоятелството,че по досъдебното производство
двама от разпитаните свидетели-Б Б
и Д М.,са заявили,че са били узнали,че кучето на ответника е ухапало някакъв
мъж,който факт не съобщават при показанията си по настоящето дело.
Именно
ангажираните от ответника свидетели/а и последният в показанията си по
досъдебното производство/твърдят,че кучето в имота на ответника е именно негова
собственост и той упражнява надзор върху него-основно той го храни,а в негово
отсъствие работници от сервиза.
Действително,инцидентът при
който са причинени вредите на ищеца,е настъпил в поземлен имот на
ответника,респ.управлявано от него търговско дружество.При съобразяване
характеристиките на този имот-неограден,без ясно видими граници към момента на
инцидента,с разхвърляни върху имота различни вещи,затревен и пр.,както и
приложения по досъдебното производство и настоящето дело снимков
материал,подложен на изследване от съд.-техническата експертиза,изготвено от
вещото лице инж.Б.,също така и показанията на свидетелите К.М. и Н Ц, съдът
приема,че собственикът на имота и на кучето,не е бил изпълнил
задължението си да обезопаси отглежданото в имота му агресивно куче, поради
което носи отговорност за настъпилите вреди, които следва да обезщети. До настъпването на инцидента, ответникът не
е положил усилия да обезопаси обекта, така че животното/кучето/ да не може да
причинява вреди на непознати хора.Съдът дава вяра на показанията на свидетелите
М. и Ц,които твърдят,че към *****г предупредителните табели „внимание
зло куче“ и „частен имот“,не са били поставени в имота на ответника,като това е
сторено по-късно,очевидно след сигнализирането от страна на ищеца на Кмета на
Община-Я и Началника на РУП-Я.
Отговорността за вреди от
вещи, не зависи от поведението на собственика на кучето или това на
надзираващия го, както и от това къде е настъпил инцидентът. Отговорността за
вреди от животни по чл. 50 ЗЗД е безвиновна. Тя не изисква животното да е
носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена опасност /отговорност се носи и когато то не е
агресивно/ - виж решение № 249/24.09.2012 г., по гр. д. №
1450/2011г. на III г.
о. Обстоятелствата свързани с характера и агресивността на
конкретното куче, ухапало ищеца,не представляват освобождаващи от отговорност.Елементите
ангажиращи отговорността на ответника по чл. 50 ЗЗД са доказани по
производството.
От медицинската
документация и съд.-медицинската експертиза безспорно се установява,че
причинените травматични увреди на ищеца са именно вследствие ухапване от
кучето,завързано в имота на ответника.
Не се
установиха обстоятелства, които биха освободили от отговорност ответника, а те
в случая биха могли да бъдат-случайно събитие,непреодолима сила,причинени
изключително и изцяло от трето лице или по изключителна вина на пострадалия.В
случая съдът приема,че отговорността за вредите е изцяло за ответника в
качеството му на лице, собственик и упражняващо надзор над животното в момента
на инцидента.
Относно
размера на неимуществените вреди:
Размерът
на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по
делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него
увреждания,по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в
този смисъл да се явява техен паричен еквивалент.Принципът за справедливост
включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни
към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания),
решението е постановено в съответствие с този принцип.
От
медицинската експертиза се установи,че претърпените от ищеца увреждания са
лекувани оперативно, медикаментозно ,както и че в продължение на 3-4 месеца
след втората интервенция е било налице трайно затруднение на движенията на
левия крак.От комплексната психиатрична и психологична експертиза е видно,че
след инцидента е налице смесена тревожно-депресивна реакция при ищеца,изразяваща
се в депресивно настроение,тревожност,безсъние,безпокойство,емоционална
лабилност и раздразнителност.
За да определи размера на обезщетението за неимуществени
вреди,съдът съобрази следното:болките и страданията на ищеца във връзка с
ухапването,което е довело до негативни преживявания и високоинтензитетни болки;претърпените две оперативни
интервенции/ операция/ и престоя след в болнично заведение; периода
на трайно затруднение движенията на левия крак; възрастта на пострадалия към
датата на инцидента.Ценят се и претърпените физически болки вследствие на
уврежданията, както и уплахата, стреса от случилото се. Съдът взе предвид
и обществено-икономическите
отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди. Налице
е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно
размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и
място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие,
конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически
размер на доходите /виж решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. №
2908/2015 г. на I ТО на ВКС/.
При
всичко изложено, съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени
вреди на ищеца следва да бъде в размер от общо 8 000.00 лева. Определянето на по-малък размер от посочения и
съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на
изискванията на справедливостта.
В отговора
на исковата молба,така също и в хода на производството,ответникът не е въвел
надлежно възражение по чл.51,ал.2 от ЗЗД,поради което този въпрос не се
коментира от съда.
В предвид
изложеното следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 8 000.00
лева,представляваща обезщетение за причинените от собственото му куче
неимуществени вреди.Като законна последица ще се присъди законната лихва върху
главницата от датата на увреждането - ****г., до окончателното
изплащане на обезщетението.За разликата до пълния претендиран размер-до сумата
от 20 000.00 лева,искът следва да
бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото,съобразявайки искането и на двете
страни за присъждане на сторени разноски в производството и съгласно чл.78,ал.1
и ал.3 от ГПК,съдът определя по съразмерност и компенсация сумата от 1242.00
лева,която следва да бъде заплатена от ответника на ищеца по делото.
Мотивиран
от изложеното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.П.Н., ЕГН:**********
***,да заплати на Д.П.М.,ЕГН:********** ***,на основание чл.50,във в-ка с чл.52
от ЗЗД,сумата от 8 000.00/осем хиляди/лева,представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди,вследствие ухапване от куче,собственост и под
надзор на ответника,на *****г
в град Я, Лов.обл.,в имот на ответника, заедно със законната лихва върху сумата
от 8 000.00 лева,начиная от ****г до окончателното и заплащане,а за разликата до пълния
претендиран размер на иска-до сумата от 20 000.00 лева,отхвърля иска,като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Н.П.Н., ЕГН:********** ***,да заплати на Д.П.М.,ЕГН:********** ***,на основание
чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК,сумата от 1 242.00/хиляда двеста четиридесет и
два/лева, представляваща сторени разноски в производството, определени по
съразмерност и компенсация.
Решението
подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: