Р Е Ш Е Н И Е № 80/21.6.2021 г.
21.06.2021г., гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично
заседание на трети юни две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЪЛКО ДРАГАНОВ
2. ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретаря Стефка Панайотова и с участието на прокурора Живко Илиев, разгледа докладваното от съдия В. Стоянова КАНД №
77 по описа за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Касационното производство пред
Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на НАП, представлявана
от Изпълнителния директор чрез гл. юрисконсулт Д.И.-К.
против Решение № 260098 от 15.03.2021г. по анд № 736 по
описа за 2020г. на ЯРС, поправено с решение № 260123 от 06.04.2021г.
по анд № 736/2020г., с което е отменено Наказателно постановление № 495938-F530065/19.02.2020 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на „Р. 12“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.***,
представлявано от Р.ина Иванова Павлова, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение
на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118,
ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се сочи, че с посоченото
решение ЯРС е отменил атакуваното пред него НП, като е приел, че административнонаказателното производство е започнало с
допускане на съществени процесуални нарушения, които са достатъчно основание за
отмяна на наказателното постановление, а именно съставяне на АУАН при
условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, но при отсъствие на хипотезите визирани в
сочения нормативен текст и при допуснати нарушения на чл. 42, т. 3 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Този извод на
решаващият състав касатора намира за неправилен и
незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон. Намира още за необоснован извода
на съда, че на дружеството не е била редовно връчена покана за съставяне на АУАН,
както и че не е ясна датата на извършването на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност
на дружеството.
Сочи, че АУАН е съставен на 05.12.2019 г., като още на 05.12.2019 г. е връчен лично на
управителя на дружеството, което връчване е удостоверено с подписа му. За извършената
проверка е бил съставен Протокол за извършена проверка
от 28.11.2019г. като проверката е извършена в обект, стопанисван от търговеца, при
съставянето на ПИП и отправяне на поканата
по чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН са присъствали служител на проверяваното
ЮЛ и М. М. - управител на дружеството,
а в самия протокол е отразено, че е поканен в 8.00ч. на 02.12.2019г. да се яви в ЦУ на НАП, отдел „ОД“ - Бургас, за съставяне и връчване на АУАН.
Иска се отмяна на обжалваното решение
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно се
иска отмяна на решението на РС и потвърждаване на НП. Претендират се присъждане
на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован,
представлява се от юрисконсулт К., редовно упълномощена. Споделя подробно
изложените в касационната жалба съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Иска отмяна на решението на ЯРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
ЯРС. Алтернативно, в случай,
че ЯАС приеме, че при постановяване на своето решение, РС не е
допуснал нарушение
на чл.61, ал.1 ЗАНН, моли за отмяна на обжалваното решение и
потвърждаване на НП. Иска и присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител адвокат
Б. намира решението на ЯРС за законосъобразно и правилно. Споделя изложените съображения за съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и издаване на НП. Иска оставяне в сила на решението на ЯРС и присъждане на направените разноски .
Участващият по делото прокурор счита, че решението на ЯРС е законосъобразно и обосновано. Споделя изцяло фактическите и правни изводи в мотивите на решението, с оглед на което,
моли да
бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен състав, след
проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта
и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество, е
неоснователна по следните съображения:
Предмет на проверка е Решение № 260098 от
15.03.2021г. по анд № 736 по описа за
2020г.
на ЯРС, поправено с решение №
260123 от 06.04.2021г. по анд № 736/2020г., с което е отменено Наказателно постановление №
495938-F530065/19.02.2020
г., издадено от Началник на Отдел
„Оперативни дейности“-Бургас в Централно управление на Национална
агенция за приходите.
ЯРС е установил, че на
28.11.2019 г. в 16:07 часа свид. М. извършил
проверка в търговски обект – магазин за хранителни стоки,
намиращ се в с.*, ул.***, стопанисван от „Р. 12“ ЕООД, ЕИК: *********. При извършена
контролна покупка от органите на
приходите на 1 бр. минерална
вода и 1 бр. кроасан на
обща стойност 1,85 лв. е установено,
че не е издадена
фискална касова бележка от работещото
в обекта фискално устройство. Констатациите от проверката били
отразени в протокол за извършена проверка
№ 0340900/28.11.2019 г. и на 05.12.2019 г. в присъствието на Р. И.П. – управител
на „Р. 12“ ЕООД бил съставен АУАН № F530065 от същата дата за
нарушение на чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във
връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Впоследствие, на
19.02.2020 г., въз основа на АУАН и при идентично на
отразеното в акта фактическо и юридическо описание на нарушението,
било издадено обжалваното наказателно постановление.
Съобразно установеното от
фактическа страна по делото, съдът е изложил правни изводи в насока, че АУАН и
НП са незаконосъобразно издадени, т.к. административонаказателното производство е започнало с допускане на съществени процесуални
нарушения, което са достатъчно основание
за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглеждат
въпросите по съществото на делото.
Установено е по
делото, че актът за установяване
на административно нарушение въз основа
на който е издадено наказателното постановление е съставен в отсъствие на нарушителя. Направил е извод, че по делото не
са установени нито една от
хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.40, ал.2 от Закона за
административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ за съставяне на акта
в отсъствие на нарушителя. Констатираното нарушение на императивно установените правила е основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН изрично предвижда съставянето на акта за установяване
на административно нарушение да се
извършва в присъствието на нарушителя. Изключение от възприетия принцип
се допуска при изрично посочени
в закона хипотези, а именно когато нарушителят
е известен, но не може да
се намери или след покана
не се яви
за съставяне на акта. В конкретния случай
не е налице нито една от
посочените хипотези.
По административнонаказателната преписка
липсват данни управителят
на дружеството-жалбоподател
да е бил търсен, но да
не е бил намиран, или пък
да му е била
отравяна покана за съставяне на
акта. ЯРС приема още, че обстоятелството, че в протокол № 1306054/5.12.2019 г. е отразено от служителите
на НАП, че е договорена среща за съставяне и връчване на АУАН с управителя на дружеството
не съставлява покана за съставяне
на АУАН по смисъла на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Решението е правилно.
ЯАС счита,
че действително при съставяне на АУАН са допуснати съществени нарушения на адм.
производствените правила, което е опорочило и издаденото НП. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, уреждаща процедурата по съставянето на АУАН, акта се съставя в
присъствието на нарушителя. Чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за
съставянето на акта в отсъствие на нарушителя - когато е известен, но не може
да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. Както и
районният съд е посочил, в случая не става ясно защо АНО е избрал реда по
чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, като това безспорно е станало, без да
са били налице законовите предпоставки за това.
Безспорно е, че административно наказателното
производство се развива в строго определена последователност.
Административно-наказателното производство има силно формализиран характер
и неизвършването на процесуалните
действия в определената императивно установена последователност води до
нарушаване и на правото на защита на наказаното лице.
ЯАС намира, че не следва в протокола за проверка,
след графата“ искания, бележки и възражения на наказаното лице“, на основание
чл. 13, ал. 1 и чл. 37, ал. 3 от ДОПК, без да е посочено конкретното правно
основание по ЗАНН да включи текст“за съставяне и връчване на АУАН“ на
02.12.2019г. От друга страна АУАН е съставен на 05.12.2020г. Според чл. 37, ал. 3 от ДОПК (3) Органът по
приходите има право да изиска писмено от лицето представяне на доказателства по
ал. 2 в определен от него срок.
Следователно,
ако има неизяснени факти и обстоятелства, следва адм.
нак. орган да ги изясни и именно това е смисъла на чл. 37 от ДОПК, и
едва след това да пристъпи към съставяне на АУАН. От друга страна, както правилно е
посочил и ЯРС хипотезата на съставяне на акта
в отсъствие на нарушителя е предвидена като изключение, което следва да
се прилага само при изрично
посочените в закона хипотези.
Констатираното съществено нарушение
на административно-производствените правила при съставяне на акта е абсолютно
основание за отмяна на НП.
Водим от горното, съдът намира,
че депозираната касационна жалба е неоснователна, а решението на ЯРС следва да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора основателно се явява
искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски, което
следва да бъде уважено в размер на 300 лева. Според чл.18, ал.3 от Наредба
№ 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер
извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв.
Предвид горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260098 от
15.03.2021г. по анд № 736 по описа за
2020г.
на ЯРС, поправено с решение № 260123 от 06.04.2021г. по анд № 736/2020г., с което е отменено Наказателно постановление № 495938-F530065/19.02.2020 г., издадено
от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в Централно управление на Национална агенция
за приходите.
ОСЪЖДА НАП да заплати на „Р. 12“ ЕООД,
ЕИК:
*********, със седалище
и адрес на управление: гр.***,
представлявано от М.К. М., ЕГН ********** сумата от 300/триста/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете