Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. С., 28.11.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на втори ноември две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №7144 по
описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът Б.Г.Т. твърди, че на 16.01.2015 г. в гр. Плевен
дъщеря му В.Б.Т. е пострадала от ПТП, вина за което има водачът на л.а. „Форд
Фиеста” с рег. № ********. Поддържа, че
от деликта дъщеря му е получила множество телесни увреждания, които увреждания са били
несъвместими с живота и които са довели до смъртта и. Твърди, че по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът „Д.з.” АД отговаря за вредите, причинени при
управлението на това МПС. Поддържа, че е баща на пострадалата В.Б.Т. и със смъртта
и е загубил единственото си дете, без нея животът му вече не е същият, никога
няма да я прежали, болката от
загубата и е непреодолима и мъчителна. Счита, че справедливото обезщетение за
неимуществените вреди е в размер на 200 000,00 лв., поради което претендира тази
сума, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на процесното
събитие до окончателното изплащане. Претендира и направените разноски.
Ответникът
„Д.з.” АД в сроковете за отговор по чл.367 и 373 ГПК оспорва предявения иск.
Оспорва размера на сочените вреди. Релевира и възражение за съпричиняване.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, е претърпял
вреди, изразяващи се в смърт на лице, с което е в семейни или приравнени на
такива отношения, както и какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на
ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 16.01.2015 г. в гр. Плевен е реализирано ПТП, в което е участвал
л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № ********, управляван от С.Д.Г., в който автомобил е
пътувала дъщерята
на ищеца В.Б.Т., като в резултат на произшествието е настъпила смъртта на
последната.
Това обстоятелство се установява и от представената по
делото присъда №26 от 07.06.2016 г. по НОХД №795/2015 г. по описа на Окръжен
съд – гр. Плевен, влязла в сила на 01.03.2017 г., която съгласно разпоредбите
на чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца и от съдържащите се в него материали.
Видно от
описаната по-горе присъда, С.Д.Г. е осъществила виновно, при форма на вина
непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 б.”в”
пр.2 вр. чл.342 ал.1 вр. чл.54 ал.1 НК, като на 16.01.2015 г. в гр. Плевен, при
управление на л.а. „Форд Фиеста” с рег.
№ ********, е нарушил разпоредбите на чл.21 ал.2 ЗДвП вр. чл.47 ал.3 ППЗДвП и
по непредпазливост е причинила смъртта на В.Б.Т..
От приетото
по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
л.а. „Форд Фиеста“ се е движил по пътя от гр. Плевен към парк „Кайлъка“, като
скоростта му при загуба на устойчиво движение непосредствено преди напускане на
платното за движение е била около 80 км/ч, а при удара в дървото – около 51
км/ч, като преди парк „Кайлъка“ е поставен пътен знак В26 – „Забранено е
движение със скорост според обозначената“ – 50 км/ч. Вещото лице сочи още, че
водачът на л.а. „Форд Фиеста“ е могъл да не допусне ПТП, ако се е движил със
скорост не повече от 65 км/ч, а най-сигурно – с 50 км/ч. От заключението се
установява още, че пострадалата В.Б.Т. е пътувала на предна дясна седалка
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Форд Фиеста” с рег.
№ ******** е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите
на чл.21 ал.2 ЗДвП.
По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП – 16.01.2015 г. между ответника и собственика на л.а.
„Форд Фиеста” с рег. № ******** е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата
на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка
„Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно правно основание.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
От приетото
по делото заключение на КСМАТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява,
че пострадалата В.Б.Т. е извадена от предна дясна седалка на автомобила, като
същата при процесното ПТП е получила: тежка открита ЧМТ, изразяваща се в
разкъсно-контузни рани на тила в дясно и
в лявата слепоочно-теменна област на главата, разкъсване на дясна ушна мида,
контузия с охлузване на челото, многофрагментно счупване на кости от черепния
покрив и на черепната основа, контузия и размачкване на главния мозък,
множество контузии на тялото и крайниците, мозъчен и белодробен оток, като
смъртта на пострадалата се дължи на тежката, несъвместима с живота, открита
ЧМТ.
Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
– близките му, чиито кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с Постановление №5 от 1969 г.– низходящите, възходящите и съпругът, взетото
за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от
различен пол, които са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака
е настъпила смъртта на едното от тях, имат право да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Следователно те са
легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е
застраховал гражданската отговорност на деликвента.
По делото
е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът
е баща на починалата В.Б.Т., което се установява и от
представеното по делото удостоверение за наследници, изх. №2313/26.05.2015 г.,
издадено от Община Плевен, т.е. ищецът е законен наследник на починалата при
ПТП – В.Б.Т., и в това си качество са от кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на свид. П.Г.се
установява, че ищецът е изживял много зле смъртта на дъщеря си, която е живеела
заедно с баща си. Свидетелят сочи още, че сега ищецът е на успокоителни, плаче,
не може да преодолее загубата на детето си, като преди смъртта му той се е
грижел за него.
С оглед на така събраните
доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищеца е търпял неимуществени вреди, свързани с
мъката и страданията от загубата на неговата дъщеря. Налице е
основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
При
определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на близък
– в конкретния случай на пълнолетно дете, е необходимо да се
отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца
психически страдания от загубата на дете, както и социално-икономическите условия в страната към момента
на настъпване на застрахователното събитие.
Тъй
като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя
съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно ППВС №4/1968 г.
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Загубата на дете, към което ищецът е бил силно привързан, ще го
съпътства през целия му живот. Тази загуба е била внезапна, като впоследствие
родителят е лишен както от
емоционалния контакт със своята дъщеря, така и от нейната морална подкрепа. По делото се установи, че между тях е съществувала силна духовна
връзка, взаимност и уважително отношение. Следователно, болките и страдания,
които ищецът ще продължава да
изпитва от загубата на починалото му дете,
трябва да бъде отчетена при определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
При
тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав немира, че заместващото обезщетение на ищеца за
причинените от противоправното поведение на деликвента неимуществени вреди,
изразяващи се в психически болки и страдания от загубата на неговата дъщеря, е в размер на 150 000,00 лв. В процеса на
доказване не се установиха обстоятелства, които да увеличават интензитета на
естествената скръб, депресия и чувство за безнадеждност при загубата на дете от родител. В този смисъл и съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми в обществото,
респ. съобразно съдебната практика, това е справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при смърт на
дете, към което родителят е
изпитвал силна привързаност.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника
за наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на
чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на
установените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
От приетото
по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установи, че
л.а. „Форд Фиеста“ е бил фабрично оборудван с предпазни триточкови колани на
всичките пет места, като по време на произшествието пострадалата В.Б.Т. е била със закопчан предпазен колан, който
след удара е останал блокиран.
От приетото
по делото заключение на КСМАТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява,
че тежката ЧМТ е причинена по механизъм на удар и притискане от деформиралите
се части на автомобила, като най-изразената деформация е в предно-горната дясна
част на автомобила – областта на тавана и на предната дясна колона, като е
напълно възможно пострадалата да получи тежката травма и при поставен
обезопасителен колан, като отчитайки липсата на тежки увреждания на гръдния кош
и корема, с по-голяма вероятност може да се предположи, че пострадалата е била с
поставен предпазен колан. От заключението се установява още, че пострадалата би
получила травма на главата и при поставен предпазен колан, а предпазния колан
не може да ограничи придвижването на свободно-подвижната глава в шията, като
напълно я предпази от удар и не може да предпази от получаване на увреждания от
настъпващи деформации в зоната на пасажера.
От
събраните в рамките на производството по настоящето дело доказателства не се
установиха безспорно и категорично твърденията на ответника, че пострадалата В.Б.Т.
е нарушила разпоредби на ЗДвП, а именно, че е пътувала без поставен
обезопасителен колан. От приетите по делото заключение на КСМАТЕ се
установи, че с оглед естеството на получените травми, по-вероятно пострадалата
е пътувала с поставен предпазен колан. За пълнота на изложението следва да се
посочи още, че по делото се установи безспорно и категорично, че соченото от
ответника нарушение – пътуване на пострадалата без поставен обезопасителен колан, не е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, доколкото
от заключението на КСМАТЕ, че тежката ЧМТ би получена от пострадалата и при
поставен обезопасителен колан .
С оглед на
изложеното по-горе, съдът намира, че предявеният иск се явява частично
основателен до размера на сумата от 150 000,00 лв. и като такъв следва да
бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер.
С оглед изхода от делото и на основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на СГС сумата от 6000,00 лв., представляваща държавна такса.
При този
изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника, на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК, следва да се присъдят разноски за отхвърлената
част от иска в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща депозити за вещи
лица, сумата от 1,25 лв., представляваща такса за съдебно удостоверение и
сумата от 112,50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ЕИК*********, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Б.Г.Т.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД
сумата от 150 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.01.2015 г. до окончателното
заплащане, представляваща
обезщетение за претърпените от реализирано на 16.01.2015 г. в гр. Плевен, ПТП
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на дъщеря му В.Б.Т., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 200
000,00 лв., а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от
6000,00 лв., представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА Б.Г.Т., ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на „Д.з.” АД, ЕИК*********,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата
от 213,75 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: