Р Е Ш Е Н И Е
№ 260199
гр. Кюстендил, 18.03.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на десети
март,
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
секретаря ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа
докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. № 1935 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, БУЛСТАТ *********, адрес на управление на дейността – гр. София, ул. „***“ № 2, ет.4,
съдебен адрес ***, офис 114, чрез адв. Р.З. – И. е предявил против В.А.Д., ЕГН: **********,***
иск да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 1140 лв. (хиляда сто и
четиридесет лева), представляващо изплатеното от ищеца по щета №
111048/03.11.2015 год на С.Я.А. обезщетение, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът
оспорва иска и обстоятелствата, на които се основава, като твърди, че с влязло
в сила решение е установено, че ПТП, причинило щетите, не е настъпило по негова
вина, в която насока представя и доказателства.
В
съдебно заседание исковата претенция се поддържа от ищеца, а ответникът –
редовно призован, не се явява и не се представлява.
КРС, след като обсъди събраните по делото
доказателства, при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
На 23.01.2015 г. моторно
превозно средство марка и модел „Фиат
Фиорино“ с рег. № ***, собственост на ЕТ „***“ и управлявано от ответника в настоящото, при движение по
ул. „Драгомир“ в посока ул. „Асен Златаров“ не спира на пътен знак „Б-2“,
поставен на кръстовището с ул. „Бузлуджа“ и Участник 2 (лек автомобил марка и
модел „Сеат Кордоба“ с ***, собственост
на С.Я.А. – спр. л. 24) го блъска, вследствие на което настъпват
материални щети за МПС. На място
пристигналите полицейски служители, след оглед на
произшествието, изготвили протокол за ПТП
№ 1094147/23.01.2015 г. /л.47/, изготвен от мл. автоконтрольор Л. К., подписан от него и участниците в произшествието. В протокола изрично е
посочено, че ответникът не представя валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, като липсата на такава към датата и
часа на настъпване на процесното ПТП (последното е констатирано от компетентните органи в 07,30 часа на
23.01.2015г., а сключената застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите за процесния л.а. е от същата дата, но в 08.15 часа) се установява и от представената на л. 21 от делото
Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд. От представеното
заверено копие на Доклад по щета № 11 1048/03.11.2015г. (л. 22), ведно с приложеното Авизо местен превод – л. 25
от делото),
се установява, че сумата от 1140 лв. е била изплатена на Светлин Ясенчов
Ангелов на основание именно посочения номер на доклад по щета. Видно от
Регресна покана изх. № ГФ-РП-371/06.05.2016 г. относно щета №
ГФ-11-1048/03.11.2015 г. е, че такава е изпратена на ответника в настоящото за
заплащане на сумата от 1177 лв., като същата не е потърсена от получателя. По
делото са представени и копия на Решения съответно от 15.05.2015 г. по НАХД №
247/2015г. на КРС и от 08.06.2015г. по АНД № 248 от 2015г. на КРС, с които са
отменени като незаконосъобразни наказателни постановления №
15-1139-000027/11.02.2015г. и № 15-1139-000028/2015г., налагащи глоби на
ответника в настоящото в размер на 100 лв. и 400 лв. Заключението на
приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира
като подробно и обосновано, потвърждава, че ПТП е настъпило при описания в
исковата молба и изложен в протокола за ПТП механизъм. Експертът сочи, че
описаните в „Опис на претенция“ щети
съответстват на механизма на настъпване на ПТП. Според вещото лице, стойността
на нанесените щети (определени като тотална щета) възлиза на 1140,00 лева
(идентични с претендираната по настоящото производство сума).
Другите доказателства по
делото не променят крайните изводи на съда, поради което и не се обсъждат
подробно.
Съобразявайки горното съдът счете, че предявеният иск
е допустим и основателен, поради което ще се уважи. Мотивите на
съда са следните:
За да се ангажира отговорността на ответника по чл.
288, ал. 12, във вр. с ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ (отм.),
квалификация на иска дадена от съда на основание
фактическите обстоятелствата които се основава,следва да бъде
осъществен следния фактически състав: 1) Гаранционният фонд да е заплатил
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на
смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество 2) пътнотранспортното
произшествие да е настъпило на територията на Република България,
3) ПТП да е причинено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България, 4) виновният
водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Осъществяването на горния фактически състав
има за последица встъпване на Гаранционния фонд в правата на увреденото
лице до размера на платеното и разходите по чл. 288, ал.8 от КЗ
(отм.), т.е. притезанието на фонда възниква на две отделни основания - суброгация
в правата на увреденото лице по чл. 45 ЗЗД до размера на платеното
и вземане против виновния водач за разноските за определяне и изплащане
на обезщетението по силата на законовата норма на чл. 288, ал.8
от КЗ (отм.).
Съдът счита, че събраните по делото доказателства установяват основателността
на исковата претенция. На първо място ответникът е управлявал МПС, за което
собственикът му - ЕТ „***“,
към датата на ПТП не е имал
сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Ответникът, макар и не собственик на автомобила, е имал
задължението да провери дали за същия има сключена задължителна
застраховка ГО и да не го управлява, ако не е имало такава.
Изготвените против ответника протокол за
ПТП и експ. з-ние на вещото лице инж. В., обсъдени в своята
съвкупност обуславят извода на съда, че виновен за ПТП, от което
са причинени имуществени вреди на трето лице - повреди на собственост
на трето лице лек автомобил, е именно ответникът. Действително с оглед т. 15 от ТР № 6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и във вр. с чл. 300 ГПК
наказателното постановление или актът на съда за неговата отмяна
по НАХД
имат за
предмет деяние,
което не
е престъпление,
а административно
нарушение, поради
което те
не обвързват
гражданския съд
относно вината
на дееца
и противоправността на деянието. Административнонаказателната отговорност на лицето е
ирелевантна за гражданската отговорност,
която се предпоставя само от наличието на
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
а не
от влизането в сила на наказателното постановление,
поради това възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни. В
същия смисъл е съдебната практика по сходни дела, според която обстоятелството,
че наказателното постановление въз основа на
съставения АУАН е отменено, не води до освобождаване на ответника от регресната му отговорност. Административнонаказателната отговорност няма
отношение към гражданските правоотношения във връзка с ПТП и възникването на задължения за
репариране на вредите от ПТП.Следва да се
отбележи и това,че от приложеното от
ответника като доказателство решение на КРС по нахд № 247/2015 год.КРС е
видон,че атакуваното от същият НП е отмнено,не поради това че на са извършени
от страна на ответника нарушения на правила за движение по ЗДвП,а поради
неправилна квалификация от страна на АНО на деянието,съответно и приложимата
материална наказателна норма.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на деликвента се предполага, което размества
доказателствената тежест досежно установяването й и същата се възлага на
ответника в настоящото, който в конкретиката на казуса не успя да установи
липсата й. Тоeст, презумпцията на сочената разпоредба произвежда своето действие поради
ненадлежно оборване на същата в хода на процеса.
Многократно ВКС се е произнасял, че
протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е
официален свидетелстващ документ на
основание чл. 179, ал. 1 ГПК
и има обвързваща доказателствена сила относно
фактите, осъществени от или в
присъствието на длъжностното лице. Ако
пътно - транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, какъвто очевидно е и настоящият казус, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на
ПТП, но се ползва с такава за
констатираното положение на участвалите в
ПТП моторни превозни средства. Доколкото протоколът за ПТП не съдържа пряко
възприети от съставителя му като длъжностно лице факти, ако не е
подписан от участвалите в ПТП лица, в тежест на
ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на ответника, което
може да се извърши с автотехническа експертиза и свидетелски показания. Ако
протоколът за ПТП е подписан от участниците в ПТП, същият се ползва с материална
доказателствена сила за неизгодните
факти, чието настъпване е удостоверено с
подписа на страните. В конкретния случай
процесният протокол за ПТП е подписан и от двамата участници в ПТП, поради което
се ползва с доказателствена стойност относно
нарушаването на правилата за движение по
ЗДвП от страна на ответника и причинно-следствената връзка между това и
реализираното ПТП. Въпреки това ищцовата страна подкрепя изложеното от нея, а и
констатирано в процесния протокол, и посредством цитираното по-горе и неоспорено експертно заключение на инж. В., което установява механизма на
настъпване на ПТП, идентичен с описания в протокола такъв, което на свой ред
потвърждава извода на съда, че причинител на ПТП е ответникът, който освен, че нарушил правила за движение по
пътищата, установени в ЗДвП е нарушил и КЗ, управлявайки лек автомобил без сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". По делото не бяха
ангажирани други доказателства, в т.ч. гласни такива, които да разколебаят направените
от съда изводи.
Представени по делото са
доказателства, че при спазване изискванията на КЗ - при наличието
на уведомление за имуществени вреди от пострадалото лице
ищцовият фонд е образувало преписка по щета, по която с помощта на
вещо лице е описало и оценило стойността на щетите по
лекия автомобил на същото.Експертизата относно стойността на вредите
се потвърждава и от приетата като неоспорена в исковото производство
такава на в.л. инж. В.. Стойността на щетите е изплатена на
пострадалия на 17.12.2015 год ( спр. л. 25 от делото), а
ответникът е бил поканен да изплати на ищеца доброволно
платеното от последния чрез регресна показа, за която няма данни да е получена
(спр. обратна разписка с отбелязване, че „пратката не е потърсена от
получателя“.
Предвид всичко изложено по-горе
заявената претенция се явява основателна, поради което съдът ще я уважи в
нейната цялост.Така, основателен е искът и за присъждане на законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане поради акцесорния му характер.
Съобразно
изхода от делото съдът ще присъди на ищцовия фонд всички сторени
по делото разноски - сумата от 250,00 - двеста и петдесет лева, в т.ч. 50,00
лв. заплатена държавна такса и 200,00 лв. възнаграждение за в.л. В молбата е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но по делото
се установи, че ищецът е представляван от адвокат, а не от юрисконсулт, като
първият не представя доказателства за заплатен адв. хонорар, вкл. липсва
посочване на такъв в представения списък с разноските по чл. 80 ГПК.
Водим от
горното и на осн.чл.288,ал.12 КЗ/ отм./, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.А.Д., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ *********,
адрес на управление на дейността - гр. София, ул."Граф Игнатиев" № 2, ет.4 сумата от 1140,00 лв. (хиляда сто и четиридесет лева), представляваща изплатеното от ищеца по Щета №
111048/03.11.2015 год. обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска (22.10.2020 г.) до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.А.Д., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ *********,
адрес на управление на дейността - гр. София, ул."Граф Игнатиев" № 2, ет.4, сумата от 250,00 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща
сторените от последния разноски по воденето на делото.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Кюстендил, в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: