РЕШЕНИЕ
№ 575
гр. Благоевград, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20231210102465 по описа
за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Предмет на разглеждане е исковата молба на Д. А. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. ***** срещу *** Г. К., ЕГН ********** и А. А. К., ЕГН **********, и двете с адрес
*****.
При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени следните искове:
1) ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, с който се претендира да бъде признато за установено
по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 60 кв.м. (тонирани в жълто на
геодезическо заснемане от м. май 2019год.), представляваща част от Поземлен имот с
идентификатор 04279.604.413 недвижим имот, индивидуализиран в исковата молба, както и
ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху тези 60 кв.м. от него.
2) ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, с който се претендира да бъде признато за установено
по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 45 кв.м. (тонирани в зелено на
геодезическо заснемане от м. май 2019год.), представляваща част от Поземлен имот с
идентификатор 04279.604.414, индивидуализиран в исковата молба, както и ответниците да
бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху тези 45 кв.м. от него.
3) осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на
ищеца сумата от 6000 лв. (част от общата сума 39 504 лв.), представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на горепосочените реални части от имотите за периода от
01.05.2019г. до 01.11.2023г.
В рамките на 1-месечния срок по чл. 131 ГПК от ответниците е постъпил писмен отговор
на исковата молба, в който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Настоящият съдебен състав е констатирал също, че в отговора на исковата молба е
обективиран и инцидентен установителен иск за установяване спрямо ищеца, че
наследодателят на ищеца **** не е била собственик на процесните недвижими имоти.
Съдът, след служебна проверка, извършена по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК, е констатирал, че
исковата молба е нередовна, поради което на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, с Разпореждане
№ 1017 от 05.04.2024г., постановено по настоящото дело, на ответниците (насрещни ищци)
са били дадени съответни указания за отстраняване на установените нередовности, които
изрично са били посочени в цитираното разпореждане. Предоставен е 1-седмичен срок.
Отправено е и предупреждение за неблагоприятните последици, които ще настъпят при
1
неизпълнение на указанията.
Видно от приложената по делото разписки, препис от разпореждането за оставяне на
инцидентния установителен иск без движение е било редовно връчено на насрещните ищци,
чрез техния процесуален представител адв. М. *** на 13.05.2024г.
На 17.05.2024г. адв. *** депозирала молба, с която е на основание чл. 63, ал. 1 ГПК да й
бъде продължен срокът за отстраняване на нередовностите. С ръкописно разпореждане от
20.05.2024г., обективирано върху молбата, е продължен срокът за остраняване на
нередовностите с 1 седмица, т.е. до 27.05.2024г.
Срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 27.05.2024г. В продължения им по
реда на чл. 63 ГПК срок ответниците (ищци по инцидентния установителен иск) не са
отстранили нередовностите, констатирани с Разпореждане № 1017 от 05.04.2024г.
Ето защо с влязло в сила Определение № 1059 от 04.06.2024г. постановено по настоящото
дело, е върнат предявеният инцидентен установителен иск, като производството по
отношение на него е прекратено.
Ищецът твърди, че е собственик на основание договор за покупко-продажба от
19.04.2018г., обективиран в нотариален акт № 159, т. I, рег. № 4202, д. № 119/2018г. на
нотариус ****, на недвижими имоти с идентификатори 04279.604.413 и 04279.604.414, които
са подробно и надлежно индивидуализирани в исковата молба. Поддържа, че праводателят
му **** бил придобил правото на собственост върху процесните имоти на основание
земеделска реституция. Заявява, че ответниците били оградили с лека ажурна ограда и
ползвали югоизточната част и от двата имота с приблизителна площ от 105 кв.м., от които 60
кв.м. от имот с идентификатор 04279.604.413 и 45 кв.м. от имот с идентификатор
04279.604.414. Смята, че ответниците без основание владеят горепосочените части от
процесните имоти. Иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че
ищецът е собственик на горепосочените кв.м. от двата имота, както и ответниците да бъдат
осъдени да предадат на ищеца владението върху тези кв.м. Претендира също така
ответниците да му заплатят солидарно сумата в размер на 6000 лв. (част от общата сума от
39 504 лв.) за периода от 01.05.2019г. до 01.11.2023г., представляваща обезщетение за
ползване без основание на процесните реални части от имотите.
Ответниците оспорват предявените искове с доводи, че: праводателят на ищеца - ****, не
е могъл да прехвърли правото на собственост, тъй като самият праводател не го е
притежавал; техният наследодател **** е бил придобил правото на собственост на спорните
реални части на основание предоставено му право от Благоевградския общински народен
съвет акт от 1969г. и с предоставено право на строеж със заповед от 11.08.1976г.; придобили
въпросните реални части на основание давностно владение, установено от техния
наследодател през 1976г. и продължено от тях до настоящия момент.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните искови претенции:
- искове с правна квалификация чл. 108 ЗС, имащи за предмет установяване на правото на
собственост на ищеца върху процесните недвижими имот, както и за осъждане ответниците
да предаде владението върху общо 105 кв. от имотите, от които 60 кв.м. от имот с
идентификатор 04279.604.413 и 45 кв.м. от имот с идентификатор 04279.604.414.,
разположени в югоизточната част на имотите.
- иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД, имащ за предмет осъждане на ответниците да
заплатят солидарно на ищеца сумата от 6000 лв. (част от общата сума от 39 504 лв.),
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на спорните реални части от имотите
за периода от 01.05.2019г. до 01.11.2023г.
1. Относно исковете по чл. 108 ЗС.
Предявените ревандикационни искове са допустими.
2
Основателността на предявените ревандикационни искове с правно основание чл.108 ЗС,
се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е титуляр на
правото на собственост върху процесните недвижими имоти на заявеното правно основание
– договор за покупко-продажба от 19.04.2018г., обективиран в нотариален акт № 159, т. I, рег.
№ 4202, д. № 119/2018г., на нотариус ****, като 105 кв.м. от същите, от които 60 кв.м. от
имот с идентификатор 04279.604.413 и 45 кв.м. от имот с идентификатор 04279.604.414.,
разположени в югоизточната част на имотите, да се владеят или държат без правно
основание от ответниците, т.е. ищецът да е лишен от упражняването на фактическа власт,
като елемент /правомощие/ от правото си на собственост.
Специфичното в настоящия казус е, че предвид оспорването на неговите права от страна
на ответниците, ищецът следва да докаже, че и неговият праводател и продавач по договора
за покупко-продажба **** е бил собственик на имотите.
Следователно първо следва да се изследва въпросът дали праводателят на ищеца **** е
била собственик на процесните имоти. В тази връзка **** се е легитимирала като
собственик на имотите съгласно Решение № 2870/10.12.2013г. на Общинска служба по
земеделие – гр. Благоевград (ОЗС) за възстановяване правото на собственост на
наследниците на ****. върху земеделски земи в съществуващи (възстановими стари реални
граници) в землището на гр. Благоевград на процесните два имота с идентификатори
04279.604.413 и 04279.604.414. Ответниците по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК поискаха да се
извърши косвен съдебен контрол за законосъобразността на горепосоченото решение на
ОСЗ, като тази връзка въведоха и доводи, че този административен акт е нищожен и
материално незаконосъобразен.
При това положение ищецът следва да установи, че неговият праводател **** е
реализирал фактическия състав на придобивното си основание, а именно, че е наследник на
****. и че налице валиден и законосъобразен акт на ОСЗ за земеделска реституция на
процесните имоти. За изясняване на тези спорни въпроси по делото бе приета в цялост
административната преписка по издаване на гореописания административен акт, а именно
преписка № Г 2995/23.10.2006 година, бяха приети и множество други писмени
доказателства, бяха допуснати и назначени основна и допълнителна съдебно-технически
експертизи, изготвени от вещото лице лице инж. И. Д. ****.
От приетото Удостоверение за наследници с изх. № 4386 от 23.10.2024г., издадено от
длъжностно лице при Община Благоевград, се установява, че праводателят на ищеца **** е
наследник по закон на ****.. Това е така, защото **** дъщеря на починалото лице.
Наследници на ****. са били неговата съпруга *****., починала на 21.10.1948г. и неговият
син ****., починал на 29.04.1989г., който приживе през 1977г. се е отказал от наследството
на баща си ****..
В настоящия случай реституционната процедура е инициирана със заявление, вх. № Г 2995
от 23.10.2006г., депозирано от ****, в качеството й на наследник на ****., с което е било
поискано възстановяване на правото на собственост върху два имота, единият от които нива,
а вторият овощна градина, находящи се в землището на Благоевград, в местността
„Сапунджи дере“, с обща площ от 1,5 декара. За доказване правото на собственост на ****.
заявителят е представил Решение от РС – Благоевград № 855/06.03.2006 година,
постановено по гр.д. № 1017г., с което на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е било признато по
отношение на ОСЗ-Благоевград, че наследниците на ****. и ****. имат право да поискат
възстановяването правото им на собственост въру два имота в процесната местност
„Сапунджи дере“, с обща площ от 3 декара. Към преписката пред ОСЗ била приобщена и
Декларация за притежавани непокрити земеделски имоти от ****., както и Удостоверение за
наследници № 000756/18.04.2006 година, от което отново е видно, че праводателят на ищеца
**** е наследник по закон на покойния й баща ****..
В хода на реституционната процедура е бил постановено Решение № 1783 от 24.09.2009г.
на ОЗС Благоевград, с което е било признато правото на собственост на наследниците на
3
****. върху земеделски земи в съществуващи (възстановими стари реални граници) в
землището на гр. Благоевград на процесните два имота. Доводите на ответниците, че в
случая реституцията е приключила с издаването на Решение № 1783 от 24.09.2009г., а не с
Решение № 2870/10.12.2013г., не могат да бъдат споделени. В тази връзка съдът намира, че
Решение № № 1783 от 24.09.2009г. на ОЗС Благоевград е само признавателно,
предварително решение, с което единствено се признава правото н реституция (въз основа
на доказателства по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и/или съдебно решение) върху претендиран имот. В
соченото Решение № 1783 от 24.09.2009г. липсва описание на имотите с посочване на
тяхното местоположение, границите, съседите, като към същото липсва и приложена скица.
В този смисъл реститиционната процедура е приключила с Решение № 2870/10.12.2013г., с
което е била възстановена правото на собственост на наследниците на ****. върху
процесните имоти, като същите са индивидуализирани по надлежен начин в това решение,
като към него има и скица на имотите.
Преди да се пристъпи към разглеждането на валидността на оспорваното решение от
10.12.2013г. е необходимо да бъде даден принципен отговор на въпроса кога един
административен акт следва да се счита за нищожен, което ще бъде и изходна база за
формирането на фактическите и правните изводи по конкретното дело. Макар обсъжданото
понятие да е легално (т. е. понятие на действащото право), същото не е легално дефинирано.
По тази причина то е получило определение в административноправната доктрина и в
съдебната практика по административни дела. В тази връзка като нищожни се определят
онези актове на администрацията, които поради радикални, основни недостатъци, засягащи
компетентността на органа, който ги издава, формата в която се издават, или съдържанието,
което трябва да имат, те се дисквалифицират като юридически актове и се третират от
правото като несъществуващи (вж. **** – „Административно право на Република
България“, Четвърто издание, 2001 г., стр. 186). Следователно касае се за толкова тежък
порок на административния акт, в резултат на който той не може да породи, измени или
погаси каквито и да било юридически последици. Ето защо и съдът е длъжен да обяви
нищожността на акта, дори да липсва искане за това (чл. 168, ал. 2 АПК), като съдебната
преценка не е ограничена само от доводите, изложени от оспорващия.
Самото решение е било постановено от компетентен орган, а именно Общинска служба
„Земеделие“ – гр. Благоевград, заседавала в следния законен състав: председател – **** и
членове – ****. То е подписано от председателя и от членовете.
В самия административен акт са изложени мотиви за възстановяване правото на
собственост върху процесните имоти.
В крайна сметка може да се направи обобщаващата констатация, че не се установява
атакуваното Решение № 2870/10.12.2013 г. да страда от пороци, които да са основание за
квалифицирането му като нищожен административен акт. Не се констатира и материална
незаконосъобразност на този индивидуален административен акт.
Възстановяването на собствеността върху земеделските земи се извършва по реда на
ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие ОСЗ /ОСЗГ, ПК/. Според
установената практика на ВС и ВКС, тези решения имат конститутивно действие – т.е. от
тях настъпва реституционният ефект. По своето естество решенията представляват
индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно
производство, развиващо се между заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е налице
право на възстановяване на собствеността. Съгласно чл.14, ал.1, т.1, изр.3 ЗСПЗЗ влязлото в
сила решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи има силата
на констативен нотариален акт.
С оглед приетите по делото доказателства, може да се направи еднозначен и категоричен
извод, че праводателят на ответника *** е придобил на основание наследствено
правоприемство и земеделска реституция собствеността върху процесните имоти.
Основното възражение на ответниците е, че са придобили спорните реални части от
4
имотите на основание давностно владение, установено от техния наследодател **** през
1976г. въз основа на предоставено му право от Благоевградския общински народен съвет акт
от 1969г. и с предоставено право на строеж със заповед от 11.08.1976г. и продължено след
неговата смърт от тях до настоящия момент. Съдът намира това възражение за
неоснователно. Аргументите за този извод са следните:
Установява се от представения препис от Договор № 30 отстъпено право на строеж върху
държавна земя от 7.10.1976г., че ****., действащ като представител на ИК на ГОНС /СОНС/
е отстъпил на строителя **** право на строеж в държавна земя, а именно парцел петно - IV
Благоевград върху държавното урегулирано място № 111 - група, квартал 301.
Видно е от Строително разрешение №200/20.07.1977г. на началник отдел в Община
Благоевград /арх. М. ***/, че е било позволено на **** да построи двуетажна еднофамилна
сграда по одобрен архитектурен проект върху 72 кв.м. на собственото си място квартал №
302, петно 4.
Става ясно от Удостоверение изх. № 257/27.08.1978г. Градски народен съвет Благоевград
отдел „А и Б“, че парцел I, кв.302 по плана на града има 500 кв.м., при съседи: **** улица и
парк.
От Удостоверение за наследници с изх. № 791 от 26.02.2024г., издадено от длъжностно
лице при Община Благоевград, се установява, че **** е починал на 04.09.1985г., като е
оставил за свои наследници съпругата му ответницата *** Г. К. и дъщерите му ответницата
А. А. К. и третото неучастващо по делото лице ****.
От показанията на всички разпитани по делото свидетели ****, се установява, ответниците
са съседи на правододателя на ищеца ***. В този съседен имот техният наследодател **** е
построил съгласно отстъпеното му право на строеж върху държавна земя двуетажната
жилищна сграда. Става ясно от показанията на свидетелите, че спорните реални части от
процесните имоти са били включени в дворното място към построената къща от ****.
Същите са били оградени и ползвани от ****, а след неговата смърт и от неговите
наследници-ответници по делото.
Следователно по делото е установен фактът, че фактическата власт върху спорните реални
части от процесните имоти, предмет на спора, се упражнява от ответниците.
За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесните реални части от
имоти по делото бяха назначени основна и допълнителна съдебно-технически експертизи.
От заключенията на същите и от уточненията на вещото лице инж. И. В., направени при
проведеното й изслушване в открити съдебни заседания на 20.02.2025г. и 28.04.2025г. се
установява, че на застроителен, регулационен и кадастрален план на V-ти микрорайон на гр.
Благоевград, одобрен със Заповед № 231/15.05.1981 г. на Председателя на Комитета по
архитектура и благоустройство при Министерски съвет, процесиите имоти не са отразени,
като тогава са били извън регулация. Става ясно, че на застроителен и регулационен план на
гр. Благоевград, одобрен със Заповед №887 от 10.11.1997г. за V-ти микрорайон на гр.
Благоевград, имот с планоснимачен № 5141, парцел I в кв. 81 е отразен. Установява се, че
имотът на ответниците - ПИ с идентификатор № 04279.604.159 е съседен на процесните
имоти, като този имот е с материализирани граници и представлява дворно място, което се
обработва и поддържа, като в източната част на двора (дъното на УПИ-то), теренът става
много стръмен и затова е изградена подпорна стена с височина около 3 м. (преценени на
око), защото до нея не може да се стигне и съответно обходи и измери. Става ясно, че този
имот на ответниците се намира и построената от наследодателя им сграда, за което му е
било отстъпено право на строеж, а именно двуетажна еднофамилна жилищна сграда.
Процесните имоти с идентификатор 04279.604.414 и с идентификатор 04279.604.413 не са с
материализирани граници. Става ясно, от огледа на място (за който вещото лице е направило
снимки към основната съдебно-техническа експертиза), че ответниците са заградили
съответно 34 кв.м. от поземлен имот идентификатор 04279.604.414 и 59 кв.м. от поземлен
имот идентификатор 04279.604.413. Експертът е онагледил тези заграждания, като е
5
изготвил Комбинирана скица към основната съдебно-техническа експертиза,
представляваща Приложение № 1 към заключението му. Заградената площ от 34 кв.м. от
поземлен имот идентификатор 04279.604.414 са тонирани в жълто на тази скица, а 59 кв.м.
от поземлен имот идентификатор 04279.604.413 са тонирани в синьо. Вещото лице е
констатирало, че липсва подробно описание на границите на имота собственост на
ответниците, към датата на закупуване съгласно договора от 07.10.1976г. за отстъпено право
на строеж върху държавна земя, като няма данни за площ и съседи в този договор.
Експертът е установил, че към настоящия момент площта на собствения на ответниците
имот е 384 кв.м. Вещото лице е категорично, че в архива на Община Благоевград в папките с
одобрените архитектурни проекти за жилищна сграда в кв.302, петно 4 на името на ****, се
съдържат само разпределения по етажи, фасади, конструкция на сградата, но няма скица или
ситуация от която да са видни границите на парцела, в които ще се строи тази сграда. В
Строителното разрешение № 200 от 20.07.1977г. за строене на масивна двуетажна
еднофамилна жилищна сграда на името на ****, върху 72 кв.м., кв. 301, и Протокол № 128
от 22.08.1977г. за дадена строителна линия и определяне на ниво, където е отразена само
сградата, като също няма данни за парцел, в който ще се строи сградата. Става ясно, че на
застроителен и регулационен план на гр. Благоевград, одобрен със Заповед № 887 от
10.11.1997г. за V-ти микрорайон на гр. Благоевград, имот с планоснимачен № 5141, парцел I
в кв. 81 е отразен. Установява се, че в Разписния лист към проекта за дворищна регулация за
планоснимачен № 5141 е записана къща с име на собственик ****. Експертът е категоричен,
че в папките, за определяне на площи, които се съхраняват в Община Благоевград, за парцел
I с планоснимачен № 5141, в кв. 81 няма данни за площ, като границите на парцел I с
планоснимачен № 5141, в кв. 81, са идентични с тези по Кадастрална карта на ПИ с
идентификатор 04279.604.159, съответно и площта е една и съща — 384 кв.м. От
разясненията на вещото лице, дадени при изслушване на допълнителната съдебно-
техническа експертиза, в откритото съдебно заседание на 28.04.2025г. стана ясно, че тези
500 кв.м., посочени в Удостоверение изх. № 257/27.08.1978г., към времето преди 1997 година
не могат да се установя къде се намират. Единствено може да се установи петното на къщата
на ответниците. Петното е застроената площ под сградата. Експертът изрично подчерта, че
строителното петно не означава парцел.
По делото се установи, че наследодателят на ответниците **** през 1976г. е установил
фактическа власт върху спорните реални части от процесните имоти, като същите били
приобщени към дворното място на построената от него въз основа на отстъпено право на
строеж двуетажна фамилна къща. След неговата смърт на 04.09.1985г. ответниците
продължили да владеят тези реални части, като същите към настоящия момент са оградени с
лека ажурна ограда. Въпреки това ответниците не са могли да придобият имота по давност
поради забраната на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. В тази връзка следва да се има предвид, че при
позоваване на придобивна давност върху имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, съдът следва
да преценява законовите ограничения, предвидени в чл.86 ЗС, § 1 ЗДЗС, чл.29 ЗСГ /отм./,
чл.59 З. /отм./, чл.200 ЗУТ, чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и др. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ
предвижда, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по този закон, по ЗСПЗЗ и ЗАВОИ, не се зачита и започва да тече от деня на
влизане в сила на тази разпоредба. В практиката на ВКС се приема, че изтеклата придобивна
давност върху възстановени земеделски земи се прекъсва с влизане в сила на чл. 5, ал.2
ЗВСОНИ на 23.11.1997 г. и от този момент започва да тече нова давност. Ако собствеността
се възстановява след тази дата, то придобивната давност започва да тече от момента на
възстановяване на собствеността. В този смисъл са решение № 383/02.11.2011 г. по гр. д. №
1388/2010 г. на ВКС, І ГО; решение № 547 от 12.01.2011 г. по гр. д. № 660/2010 г. на ВКС, ІІ
ГО, решение № 584 от 25.09.2009 г. по гр. д. № 2949/2008 г. на ВКС, І ГО. Когато се
преценява от кой момент започва да тече придобивната давност върху възстановени
земеделски земи с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, съдът следва да отчита кое е
6
решението на Общинската служба по земеделие / ОСЗ, преди това – ПК, ОСЗГ/, което има
конститутивно действие. В настоящия казус този начален момент е свързан с решението на
ОСЗ № 2870 от 10.12.2013 г., което има всички необходими реквизити и съответно – има
конститутивно действие. Следователно началният момент на давностния срок по чл.79, ал.1
ЗС, вр. чл.5, ал.2 ЗВСОНИ за възстановените по ЗСПЗЗ е от 10.12.2013г. и към датата на
предявяване на исковата молба /на 17.11.2023г./ десетгодишният давностен срок не е
изтекъл.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявените ревандикационни искове се явяват
основателни и като такива подлежат на уважаване.
2. Относно иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
В разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД е предвидена възможността обогатилият се без
основание за сметка на другиго да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
Уважаването на посочената искова претенция е детерминирано от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1/ че ищецът е собственик на процесните недвижими имоти на
заявеното правно основание – договор за покупко-продажба от 19.04.2018г., обективиран в
нотариален акт № 159, т. I, рег. № 4202, д. № 119/2018г. на нотариус **** 2/ че ответниците
са упражнявали фактическа власт върху спорните реални части от имотите за периода от
01.05.2019г. до 01.11.2023г.; 3/ наличието на обогатяване от страна на ответниците
посредством ползване на процесните реални части за процесния период; 4/ обедняването на
ищеца, свързано с обогатяването на ответниците, и 5/ размера на претендираното
обезщетение.
В настоящия случай пълният фактически състав за уважаване на иска е налице.
Както бе изяснено в изложението по иска по чл. 108 ЗС ищецът е собственик на
процесните недвижими имоти, на заявеното правно основание – договор за покупко-
продажба от 19.04.2018г.,.
Установи се по делото, че за периода на обезщетението по чл. 59 ЗЗД (01.05.2019г. –
01.11.2013г.) спорните реални части са били ползвани без основание от страна на
ответниците.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-оценителна експертиза,
изготвено от вещото лице инж. Х. Г., се установява, че за периода 01.05.2019г. – 01.11.2013г.,
пазарната цена за наем на процесния реални части възлиза на сумата от 690 лв.
При това положение искът се явява основателен до размера от 690 лв., като за разликата
над тази сума до пълния претендиран размер от 6000 лв. (част от общата сума от 39 504 лв.),
този иск подлежи на отхвърляне.
Относно разноските:
При този изход от делото както ищецът, така и ответниците имат право на разноски.
Искане за присъждане на разноски е направено както от ищеца, така и от ответниците. При
определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния
представител на ищеца възражение за прекомерност за претендираното от ответницата *** Г.
К. адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за неоснователно.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат,
ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски
възнаграждения. Ответницата *** Г. К. претендира адвокатско възнаграждение в размер на
4080 лв., като с оглед предмета на делото (искове за собственост и иск за неоснователно
обогатяване) минималният размер на адвокатския хонорар е 2400 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2
и ал. 5 от Наредбата). Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в
Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В
решението на неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието,
че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
7
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да
откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да
заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна
не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според
СЕС, национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен
с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и
от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на
СЕС, присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски
хонорари по цитираната наредба и българският съд вече спокойно може да определя и
присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г.
минимални размери. В конкретния случай не са налице причини за намаляване на
изплатения хонорар на адвокат Б.. Казусът се характеризира с немалка фактическа и правна
сложност. Правата на ответната страна бяха защитени и в пет открити заседания. От
значение е обстоятелството, че спорът касае два поземлени имота. Нужно е да се има
предвид, че бяха разпитани и трима свидетели, като са събрани и не малко писмени
доказателства, и са изслушани и приети две експертизи. Съобразявайки всички тези
обстоятелства, настоящият съдебен н състав преценява, че на адвокат Б. наистина се следва
справедливо възнаграждение за оказаните услуги, което е именно в размера, фигуриращ в
представения от нея договор за правна защита и съдействие. На ищеца следва на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят съобразно уважената част от исковете, претендираните и
доказани разноски в размер на 3054,13 лв. На ответницата *** Г. К. следва на основание чл.
78, ал. 3 ГПК да се присъдят разноски в размер на 1203,60 лв. (съобразно отхвърлената част
от иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД). На ответницата А. А. К. следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
да се присъдят разноски в размер на 756,68 лв. (съобразно отхвърлената част от иска по чл.
59, ал. 1 ЗЗД).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на *** Г. К., ЕГН ********** и А. А. К.,
ЕГН **********, и двете с адрес *****, че Д. А. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
***** е собственик, на основание договор за покупко – продажба от 19.04.2018г.,
обективиран в нотариален акт № 159, т. I, рег. № 4202, д. № 119/2018г. на нотариус ****, на
следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 04279.604.413 по КК и КР на
Благоевград, одобрени със Заповед №РД- 18-32/10.05.2006год. на Изпълнителния директор
на АК -гр.София, последно изменение със Заповед №КД-14-01-20/09.01.2014год. на
Началника на СГКК- Благоевград, с адрес на поземления имот Благоевград, кв.
„Освобождение“, с площ на имота от 500 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване -за друг вид застрояване, с номер по предходен
план 5099-В, при съседи имоти с идентификатори: 04279.604.414, 04279.604.159,
04279.604.412, и 04279.604.415, като ОСЪЖДА *** Г. К., ЕГН ********** и А. А. К., ЕГН
8
**********, и двете с адрес ***** да предадат на Д. А. Ч., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. ***** владението върху 59 кв.м. от него, разположени в югоизточната част на
посочения имот, която реална част е тонирана в син цвят и онагледена на СКИЦАТА на лист
164 от делото към заключението на вещото лице инж. И. В., представляваща неразделна част
от настоящото решение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на *** Г. К., ЕГН ********** и А. А. К.,
ЕГН **********, и двете с адрес *****, че Д. А. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
***** е собственик, на основание договор за покупко – продажба от 19.04.2018г.,
обективиран в нотариален акт № 159, т. I, рег. № 4202, д. № 119/2018г. на нотариус ****, на
следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 04279.604.414 по КК и КР на
Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006год. на Изпълнителния директор
на АК -гр.София, последно изменение със Заповед №КД-14-01-20/09.01.2014год. на
Началника на СГКК- Благоевград, с адрес на поземления имот Благоевград, кв.
„Освобождение“, с площ на имота от 60 кв.м., , трайно предназначение на територията :
урбанизирана, начин на трайно ползване -за друг вид застрояване, с номер по предходен
план 5099-Г“1“, при съседи имоти с идентификатори: 04279.604.158, 04279.604.159,
04279.604.413, и 04279.604.415, като ОСЪЖДА *** Г. К., ЕГН ********** и А. А. К., ЕГН
**********, и двете с адрес ***** да предадат на Д. А. Ч., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. ***** владението върху 34 кв.м. от него, разположени в югоизточната част на
посочения имот, която реална част е тонирана в жълт цвят и онагледена на СКИЦАТА на
лист 164 от делото към заключението на вещото лице инж. И. В., представляваща
неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА ответниците *** Г. К., ЕГН ********** и А. А. К., ЕГН **********, и двете с
адрес *****, да заплатят на ищеца Д. А. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *****,
следните суми:
- 690 лв. /шестстотин и деветдесет лева/ - на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на спорните реални части от имотите за периода от
01.05.2019г. до 01.11.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
17.11.2023 г. до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ частичния иск за разликата над уважената
част до пълния претендиран размер от 6000 лв. /частично от общата сума от 39 504 лв./.
- 3054,13 лв. /три хиляди петдесет и четири лева и тринадесет стотинки/, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща общ размер на дължимите разноски в настоящето
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Д. А. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. ***** да заплати на *** Г. К., ЕГН **********, разноски в производството в размер на
1203,60 лв. /хиляда двеста и три лева и шестдесет стотинки/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Д. А. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. ***** да заплати на А. А. К., ЕГН **********, разноски в производството в размер на
756,68 лв. /седемстотин петдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9