№ 15
гр. София, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110136921 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от А. Н. Е., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. ****, срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от
Николай Пенчев, установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата от
Договор за паричен заем № **** предвиждаща заплащането на неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на закона, евентуално на добрите
нрави и евентуално поради това, че е неравноправна клауза, както и осъдителен иск за
осъждане на ответника да заплати сумата от 50 лв., предявен като частичен от 2018,36
лв. - недължимо платена по нищожна клауза на Договор за паричен заем № ****
предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2023 г. до
окончателното плащане.
Ищецът А. Н. Е. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че с ответника са сключили Договор за паричен заем № 622111 от 18.01.2022 г., по
силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000
лв., които следва да бъдат върнати на 18 месечни вноски, а размерът на лихвения
процент не е посочен. В договора било предвидено, че заемателят се задължава да
предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова
гаранция или 2. Поръчителството на две физически лица, които да отговарят на
определени от кредитора условия. Страните са договорили, че в случай на
непредставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в
размер на 2018,36 лв., която е начислена още със сключването на договора, тъй като не
е представил исканите обезпечения. Твърди, че е погасил цялото задължение по
процесния договор за заем. Излага твърдения, че договорът за заем е нищожен поради
неспазване на предвидената в ЗПК форма, не е написан на ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт не по-малък от 12. Сочи, че в договора за заем не се съдържа информация за
приложимия ГПР, доколкото същият е посочен само като процент, но без да са
посочени основните данни, послужили за неговото изчисляване. От друга страна
твърди, че е посочен грешен размер на ГПР, като действителният му размер надвишава
максималния такъв, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, считайки, че при изчисляването
му следва да бъде взета предвид начислената по договора неустойка. Сочи, че клаузата
1
предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение
противоречи на закона, доколкото е недопустимо да се кумулира с обезщетение за
забава, евентуално на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането
на неоснователно обогатяване, и евентуално е неравноправна клауза, тъй като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Твърди също така, че по нищожната неустоечна
клауза е заплатил сумата от 2018,36 лв., от която претендира 50 лв.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът признава
предявените искове, като моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца във
връзка с признанието и с оглед на това, че не е дал повод за завеждане на иска.
С доклада си по делото, обективиран в Определение № 36779/17.10.2023 г.,
съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
между страните е сключен Договор за паричен заем № 622111 от 18.01.2022 г., по
силата на който на ответника са предоставени в собственост заемни средства в размер
на 1000 лв., които следва да бъдат върнати на 18 месечни вноски, както и, че в договора
е предвидено задължение за заемателя да предостави обезпечение, неизпълнението на
което се санкционира с неустойка в размер на 2018,36 лв.
В проведеното на 04.12.2023 г. открито съдебно заседание съдът е допуснал
изменение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД досежно
неговия размер, като същият се счита предявен за сумата от 167,39 лв.
В същото заседание и предвид становищата на страните и представените
доказателства, съдът е отделил допълнително за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че по процесния договор за кредит ищецът е заплатил
главница от 1000 лв., договорна лихва в размер на 36,95 лв. и неустойка – 167,39 лв.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска.
С отговора на исковата молба, депозиран по реда на чл. 131 ГПК, надлежно
упълномощеният представител на ответника е заявил, че признава исковете. Ищецът е
направил искане за постановяване на решение съобразно заявеното признание с молба
от 04.12.2023 г. Не са налице и пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната
може да се разпорежда. Предвид гореизложеното, решението по делото следва да се
постанови при условията на чл. 237 ГПК – при признание на иска. Доколкото е заявена
нищожност на процесната клауза на няколко основания при условията на
евентуалност, съдът намира, че в случая е налице нищожност поради противоречие с
добрите нрави.
По разноските:
По отношение на отговорността за разноските, съдът намира, че право на такива
има ищецът, доколкото в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира
приложение. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника,
когато искът е уважен по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК са две: ищецът да не е дал повод за
предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да
се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е,
че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата
на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни
права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Такъв именно е и настоящият случай, в който ищецът е предявил иск за прогласяване
нищожност на клауза в договор, по който е страна. Прогласяването нищожността на
дадена клауза може да бъде сторено единствено по съдебен ред и това именно е
единствената предоставена от закона защита на страната, когато се позовава на
2
нищожността. Следователно само с факта на сключване договор с нищожна клауза,
страна по който е ищецът, ответникът дава повод за завеждане на иск за прогласяване
на нищожността й. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 130,73 лв.,
която следва да му бъде възстановена от ответника. Същевременно, по делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че на ищеца се
предоставя безплатна правна помощ, като в тази хипотеза на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. съдът определя размера на адвокатско възнаграждение, който не може да бъде
по-нисък от предвиденото в Наредба №1/2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Следователно на Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“, Булстат: *********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Ал.
Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, ап. 5.3 следва да се присъди адвокатско възнаграждение
за предоставената от дружество, чрез неговия представител, безплатна правна помощ
на ищеца в размер на 960 лв., според броя и материалния интерес на предявените
искове, като при определянето на размера съдът е взел предвид, че адвокатското
дружество е регистрирано по ЗДДС.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
клаузата от Договор за паричен заем № **** предвиждаща заплащането на неустойка в
случай на непредоставяне на обезпечение, по предявените от ищеца А. Н. Е., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж. к. **** срещу ответника „Сити кеш“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.
7, искове.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 да заплати на А. Н. Е., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата
от 167,39 лв. - недължимо платена по нищожна клауза от Договор за паричен заем №
**** предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на
обезпечение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
03.07.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 да заплати на А. Н. Е., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
130,73 лв. – дължима държавна такса за производството.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 да заплати на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат: *********, с адрес на упражняване на
дейността: гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, ап. 5.3 , на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата от 960 лв. – адвокатско възнаграждение за
предоставена на ищеца безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3