РЕШЕНИЕ
№424
гр. Враца,05.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 03.11.2022г., трети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 486 по
описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК,
вр. чл.186 ал.4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано
е на основание жалба, предявена от „М.-***“ ЕООД ЕИК ********** със седалище и адрес на управление ***, чрез
пълномощника *Ц..С., против Заповед за прилагане на ПАМ №ФК –78-0130267/15.07.2022г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед №1340/11.04.2022г. и Заповед
№ ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изп.директор на НАП, с която на дружеството е наложена ПАМ по чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ и чл.187 ал.1 от ЗДДС „Запечатване на
търговски обект- **“ , находящ се в *** и забрана за достъп до него за срок от
14 /четиринадесет/ дни“.
В
жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на заповедта ,
изразяващи се в неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че при издаването й не са обсъдени всички
обстоятелства и факти, не са изложени мотиви
за налагане на такава мярка, за нейния размер, а бланкетно са посочени нормативно
установените задължения на субекта, без те да са свързани с конкретни
обстоятелства. Сочи се,че административният
акт не отговаря и на целта на закона,
тъй като с него се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
необходимото. Иска се отмяната на заповедта, като идентични съображения се
излагат и в с.з. от процесуалния
представител на жалбодателя *Ц.С.. Претендират се направените по делото
разноски, за което е представен списък.
Ответникът Началник
отдел „ОД“ в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП чрез процесуалния представител * Д.М.,
оспорва жалбата и прави искане за отхвърлянето й. Развиват се съображения, че
административният акт е издаден при
спазена процедура, установено по безспорен начин нарушение и в защита на
държавния интерес.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно
обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на
адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен
срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от приложената по делото разписка,
същата е получена от
адресата на 19.07.2022г., а жалбата
против нея е депозирана на 21.07.2022г. с вх.№2405 от същата дата, с
оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
От приложените към административната
преписка доказателства е видно, че жалбодателят е регистриран в Търговския
регистър като „М.-***“ ЕООД със седалише
и адрес на управление ***е извършена проверка на стопанисван от него обект – **,
находящ се в ***, като при контролна
покупка от контролните органи преди
легитимирането им на стойност 39лв., при извършване на плащането, не е издадена
фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта ФУ, регистрирано в
НАП с №4570372/14.06.2022г. За извършената проверка е съставен Протокол серия
АА №0130267 от същата дата, в който са
описани извършените действия и констатираните факти и обстоятелства. Проверката
е извършена в присъствието на работник на
дружеството - Т. Й., който е
подписал протокола без възражения.
Направен е опис на наличните парични
средства в касата, които са били 204.20лв. и на данните
във фискалното устройство, с отчетени
парични средства от 10.00лв.,
като е установена разлика от 194лв. Направена е справка за дневния оборот на
13.07.2022г., който е показал покупка от 10.00лв., която стойност е вписана и в
дневния отчет за същия ден, като не е
имало отчитане на покупката на
контролните органи. Въз основа на така констатираното ответникът е издал
оспорената пред съда заповед за налагане на ПАМ – запечатване на търговския
обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.Съставен е и АУАН №F668272 от 19.07.2022г., срещу който представляващият търговското дружество е възразил.
По делото е
представена преписка за проведено дисциплинарно разследване по отношение на служителя Й., който е работил в обекта по време на
проверката. Последният е дал обяснение, че
не е издавал фискални документи
при осъществени продажби, тъй като е задържал парите за себе си за задоволяване
на лични потребности, с намерение да ги възстанови след известно време. За това
нарушение служителят е наказан с представената по делото Заповед
№1/19.07.2022г. с дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на
същата разпоредба съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва
искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му материални и териториални правомощия съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС и
цитираните Заповед №1340/11.04.2022г.
и
Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изп.директор на НАП. Спазена е формата при издаването на
акта, като същият съдържа всички изискуеми реквизити. Той е мотивиран, доколкото в текста му фигурира
позоваване на фактическото обстоятелство, възприето от органа като материалноправно
основание за прилагане на мярката, цитирани са приложимите законови разпоредби.
Продължителността на наложената мярка е обоснована с вида и характера на
осъществяваната дейност, местоположението, капацитета и възможностите на
търговския обект, с оглед на което мотивите в тази насока са достатъчни да бъде
разбрана и проверена волята на органа и е удовлетворено изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.Изложените съображения
водят до заключението, че актът не е нищожен.
Не е налице и нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като за прилагане на мярката не се изисква приемане и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е приложена.
Оспорената заповед е
и материално законосъобразна. Съгласно чл. 3. ал.1 от Наредба Н-18/ 2006г. всеки търговец е длъжен да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод. Безспорно е
установено, че на датата 13.07.2022г. служител на жалбодателя е осъществил продажба
на предлагана от него стока, приел е плащане и не е издал фискална касова
бележка , макар че е притежавал въведено в експлоатация фискално устройство, с което е извършил
нарушение на чл.25 ал.3 от цитираната
по-горе Наредба. Съгласно чл.186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно условието, което
поставя цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на
процесната принудителна административна мярка, е допуснато нарушение на реда за
отчитане на продажбите в търговския обект, при което органът действа в
условията на обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид нарушение, е
длъжен да наложи принудителната мярка. В случая ответникът е приел за нарушена
разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от Наредба
№Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин.
Наложената ПАМ е съответна на
извършеното нарушение, тъй като тя се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции на
лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. На административния орган е предоставена
възможността да определя
продължителността на мярката, той е изложил мотиви в тази насока, които се
споделят от съдебния състав. С оглед тежестта на нарушението, немалката разлика
между касовата наличност и отчетеното във ФУ, отчитаният среднодневен оборот,
създадената организация на работа, която позволява част от оборота да не се
отчита през фискалното устройство, правилно
административният орган е наложил ПАМ
„Запечатване на обекта за 14 дни“. Осъщественото дисциплинарно
преследване и наложеното дисциплинарно наказание на осъществилия
нарушението служител, не дава основание за други изводи, а само
потвърждава изводите на ответника
за недобра организация на работата в обекта.
По тези
съображения жалбата се явява неоснователна,
поради което следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
спора и при своевременно направено
искане, на НАП, в качеството му на ЮЛ, в
чиято структура се намира административният орган, издал АА, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто /лв.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М.- ***“ ЕООД
*** против ЗАПОВЕД ПАМ №ФК-78-0130267/15.07.2022г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед
№1340/11.04.2022г. и Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изп.директор на НАП.
ОСЪЖДА „М.- ***“ ЕООД *** ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите гр.София
сумата 100/сто/лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд чрез АдмС
Враца в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
АДМ. СЪДИЯ: