Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                       

                                             Гр . Видин 06.11.2020г.

           

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  седми октомври

ПРЕЗ две хиляди и двадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.               

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                        2.

ПРИ СЕКРЕТАРЯ           А.А.                             И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С.С.      гр.Д. №   23       ПО ОПИСА

ЗА   2020 ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Предявен е иск от Р.Н.Н. чрез адв. Е. С.  срещу  Г.Д.Х. с правно основание  чл. 124,ал.1във вр. с чл.422 ГПК .

Иска от съда да признае,че ответникът му дължи  сумата от 15 000евро,представляваща невърнат заем. Претендира присъждане на  законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК-14.08.2018г. до окончателното изплащане  като претендира разноски и за настоящото производство.

В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът  чрез адв.А.М. ,назначена при условията на чл.47,ал.6 ГПК е  подала отговор като оспорва ИМ.Твърди,че липсват доказателства сумата да е изплатена .

От данните по делото Окръжният съд констатира следното:

Между страните по делото е сключен Договор за заем от 07.08. 2008г. материализиран в нотариален акт за договорна ипотека №**,т.*,рег.№**,н.д.№**. на нотариус Л. Ц.,според който Р.Н.Н. дава на Г.Д.Х. заем в размер на 15000евро,представляващи равностойността на 29 338лв.,който трябва да бъде върнат до 12.04.2016г.За обезпечаване на вземането Г.Д.Х. и съпругата му учредяват в полза на заемодателя Р.Н.Н. договорна ипотека върху собствени недвижими имоти,а именно-две ниви в м. „**“ в гр. В.,подробно описани в НА.С молба от 06.07.2018г. ипотеката е подновена.

Поради невръщане на заема ищецът е потърсил защита на правата си и събиране на вземането си по реда на чл.417 ГПК като е издадена Заповед за изпълнение на ВРС по ч.гр.д. №2111/18г.,която е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК,поради което районният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си и кредиторът е предявил настоящият установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Други доказателства по делото не са представени.

При тези данни ВОС намира предявеният иск за допустим като подаден от надлежна страна в законния срок,а по същество за основателен по следните съображения:

Безспорно се установи ,че между страните по делото е сключен  Договор

Настоящият иск е установителен по чл.124 ГПК във връзка с чл.422 ГПК след връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по чл47,ал.5 ГПК.Всеки може да предяви иск за съществуването или несъществуването на едно правно отношение,а целта на заповедното производство е при признание на вземането от длъжника да се постигне бързо удовлетворяване вземането на кредитора по съкратена съдебна процедура,но при възражение на длъжника,или при връчване по чл.47,ал.5 ГПК,т.е. когато длъжникът не е открит на адреса както е в случая-страните преминават към общия исков процес по чл.124 ГПК с възможност да ангажират доказателствата,предвидени в ГПК.

В този смисъл съдът намира ,че ищецът  е устаниовил дължимост на посочените в ИМ и заявлението по чл.417 ГПК суми,предвид ангажираните писмени доказателства-договор за заем,обезпечен с договорна ипотека.Не се установи плащане-частично или изцяло от страна на длъжника,както твърди процесуалният му представител ,поради което искът следва да бъде уважен като основателен и доказан по размер.

Ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в  размер на 2973,52лв,от които 1173,76-д. такса за заповедното и исковото производство,400лв.-адв. възнаграждение по договор за правна помощ и 1400лв.-възнаграждение за особен представител.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че  Г.Д.Х.,ЕГН********** от гр. В.ж.к.“**“№**, вх.*,ап.* дължи на Р.Н.Н., ЕГН********** ***26-А сумата от 15000 /петнадесет хиляди/евро, представляващи равностойността на 29 338лв. по договор за заем от 07.08. 2008г. материализиран в нотариален акт за договорна ипотека №*,т.*,рег.№*,н.д.№***. на нотариус Л.Ц. ,ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл.417 ГПК-14.08.2018г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Г.Д.Х.,ЕГН********** от гр. В.ж.к.“***“№**, вх.*,ап.* да заплати на Р.Н.Н., ЕГН********** ***26-А направените от него деловодни разноски по делото в размер на 2973,52лв,от които 1173,76-д. такса за заповедното и исковото производство,400лв.-адв. възнаграждение по договор за правна помощ и 1400лв.-възнаграждение за особен представител.

Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                              

                                                                   Окръжен съдия: