Решение по дело №3049/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3011
Дата: 20 май 2024 г. (в сила от 20 май 2024 г.)
Съдия: Здравка Иванова
Дело: 20231100503049
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3011
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка И.а
Членове:Наталия П. Лаловска

Георги Кацаров
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело №
20231100503049 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 14859 от 19.12.2022 г. на 141 с - в, СРС, поправено с решение №
592/13.01.2023 г. по същото дело, са отхвърлени предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *******, против К. И. К., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на „Топлофикация София" ЕАД, сумата 479, 29 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 11.2018 г. -
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
08.07.2021 г. до окончателното изпълнение, сумата 104, 63 лв. - обезщетение за забава
за периода 15.09.2018 г. - 11.06.2021 г., начислено върху главницата за топлинна
енергия, както и 26, 31 лв. - главница за дялово разпределение м. 05.2018 г. - 30.04.2019
г. и лихва за забава в размер на 6, 65 лв. за периода 01.07.2018 г. - 11.06.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „******* ******* аб. №
314544 и ищецът е осъден за заплащане на разноски.
Недоволен от решението е останал ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, който
го оспорва с доводи за необоснованост и постановяване при допуснати нарушения на
материалния закон и в противоречие с установеното фактическо положение по делото.
В жалбата се твърди, че неправилно СРС е отхвърлил исковете приемайки, че
ответникът не е потребител на ТЕ по смисъла на ЗЕ. Поддържа, че ответникът се явява
потребител на ТЕ като наследник на собственика И. К., поради което е безспорно, че
между страните е налице валидно правоотношение по продажба на ТЕ. По силата на
ОУ потребителите са длъжни да заплащат сумите посочени в месечните фактури.
Сочи, че ОУ на дружеството са влезли в сила и обвързват ответника, който дължи и
1
лихви за забава в случая на неизпълнение в предвидените в ОУ срокове. Моли да се
отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски, включително
за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна – ответникът К. И. К. оспорва жалбата като неоснователна
в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно
и обосновано, съобразен със събраните доказателства пред СРС и материалния закон.
Ищецът не е проявил активно процесуално поведение, въпреки предоставената му от
СРС възможност. Моли да се потвърди решението. Не претендира разноски.
Третото лице помагач „Бруната“ ООД, не взема становище по жалбата.
След преценка доводите по въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, настоящият състав намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част.
По останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът проверява
служебно решението за нарушения на императивните материалноправни норми. При
постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
По основното възражение, поддържано във въззивната жалба, че ответникът е
потребител на ТЕ през процесния период, като съобрази установеното по делото,
въззивният състав намира следното :
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е
длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл.
154, ал. 1 от ГПК). С доклада по делото СРС е указал на ищеца кой факти, релевантни
за спора, подлежат на доказване в производството.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
„клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция,
дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Следователно, законът е предпоставил качеството потребител на ТЕ за битови
нужди от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е
собственик, вещен ползвател или лице, което изрично е поискало откриване на
партида на свое име.
Като взе предвид нормите на ЗЕ и дадените тълкувания от ВКС по въпроса за
възникване на качеството потребител на ТЕ и на договорни отношения с доставчика,
настоящият състав споделя изводите на СРС, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на факта, че ответникът има качеството потребител на ТЕ в процесния
период - т. е., че е собственик на процесния топлоснабден имот или че в негова полза е
учредено вещно право на ползване по отношение на имота или е поискал откриване на
партида на свое име, въпреки указаната му от съда доказателствена тежест и
2
предоставена възможност да ангажира доказателства за посочените факти.
От приетите пред СРС доказателства - нотариален акт от 1994 г., в нечетлив вид,
не се установява имотът да е придобит от наследодателя на ответника - синът му И.
К.ов К.. Установява се, че последният е починал на 08.10.2020 г. - след исковия период,
но от данните пред СРС не може да се направи извод, че той е бил собственик или
ползвател на процесния имот преди смъртта си. Респективно, при липса на данни за
собственост на имота на името на наследодателя на ответника К. И. К., не може да се
приеме, че последният е потребител по силата на наследствено правоприемство със
сина си И. К., каквито твърдения се поддържат и във въззивното производство.
Отделен е въпроса, че по делото е установено, че К. И. К. е направил изричен
отказ от наследството на сина си И. К.ов К.. Отказът е вписан в специалната книга на
съда под № 661/09.04.2021 г. С извършения отказ от наследство, наследникът губи
правата си върху имуществото на наследодателя си, но се и освобождава от всички
пасиви на наследството, както е посочил и СРС.
След като в производството не се установява, пълно и главно, че между
ищцовото дружество и ответника е възникнало облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период,
следва че не е доказана пасивната материалноправна легитимация на ответника да
отговарят по исковете. Ето защо както главните, така и акцесорните искове, за суми за
лихва за забава върху главните вземания, са недоказани и следователно -
неоснователни.
Дори да се приеме, че ответникът е легитимиран до отговаря за задълженията,
по делото са представени доказателства за пълно погасяване на задълженията с
платежно нареждане на стр. 51 от делото на СРС.
Предвид изложеното в съвкупност, исковете са неоснователни и
законосъобразно са отхвърлени с оспореното решение.
Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, оспореното
решение следва да се потвърди като постановено, при съобразяване с материалния и
процесуален закон, включително в частта по присъдените разноски, при липса на
промяна в изхода от спора.
По разноските пред СГС :
Съгласно изхода от спора, право на разноски има ответника. Доколкото той не
претендира разноски, такива не се присъждат в негова полза.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 14859 от 19.12.2022 г. на 141 с - в, СРС,
поправено с решение № 592/13.01.2023 г. по същото дело.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца
„Бруната“ ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4