№ 15535
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20221110113339 по
описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ЗАД „**“ АД да
заплати на Ц. В. ** сумата от 279.04 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди- разходи за лечение и възстановяване, претърпени от нея в качеството й на пътник в
лек автомобил „***“ с рег. № СА *** КР, пострадал при ПТП, настъпило на 11.09.2021г. в гр.
София, на бул. „** **“ при кръстовището с бул. „****“ по вина на водача на лек автомобил
„***5“ с рег. № СВ *** РС, гражданската отговорност на автомобилистите на който била
застрахована от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „***“, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2021г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищцата твърди, че на 11.09.2021г. около 21:20 часа пътувала с поставен предпазен
колан на задната лява седалка на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** КР, управляван от Й.
А. Х., като автомобилът се движил в най- лявата пътна лента на бул. „** **“ в гр. София. На
кръстовището с бул. „****“ водачът на лек автомобил „***“ спрял, за да изчака зелен сигнал
на светофарната уредба, за да завие наляво, когато движещият се зад него в същата лента
лек автомобил „***5“ с рег. № СВ *** РС, управляван от Г. Ю. Н., го ударил в задната част.
В резултат пътуващата на задната седалка на лек автомобил „***“ Ц. ** претърпяла
камшичен удар и усетила болки във врата. При проведените й непосредствено след
инцидента, както и в дните след него изследвания било установено, че при пътния инцидент
е получила следните травматични увреждания: травми на нервните коренчета в шийната
област на гръбначния мозък, изгладена физиологична цервикална лордоза/шийна лордоза,
медианна протрузия на ниво С4-5/компресия на дуралния сак и дискова херния на ниво С5-6
вляво. Предписано й било носенето на анатомична яка, били й назначени плантограма и
индивидуални стелки, била затруднена да извършва трудова дейност, във връзка с което бил
издаден болничен лист, като и до момента на подаване на исковата молба в съда
продължавала да провежда рехабилитация. Във връзка с така установените травматични
увреждания извършила разходи в общ размер на 279.04 лева, формирани, както следва:
160.00 лева за закупуване на шийна яка и възглавница, 22.80 лева за закупуване на
лекарства- **** таблетки, *** С ** и *** С таблетки, 20.00 лева- за две мускулни (подкожни
1
инжекции), 31.56 лева за закупуване на * капсули и *** С таблетки, 16.02 лева за закупуване
на **** капсули, и 28.66 лева за закупуване на Нивалин ампули и * капсули. До ответника в
качеството му на застраховател на гражданската отговорност на сочения за виновен водач на
лек автомобил „***5“ с рег. № СВ *** РС била изпратена покана да обезщети ищцата за
претърпените от нея във връзка с инцидента неимуществени и имуществени вреди, което
той не сторил, поради което в настоящия процес ищцата претендира процесната сума, ведно
със законната лихва, считано от датата, на която ответното дружество било сезирано с
извънсъдебната й претенция, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, оспорвайки описания от ищцата механизъм на
ПТП, доказаността на осъществено от застрахования при него водач виновно противоправно
поведение, участието на ищцата в ПТП, евентуално получаването от нея на травматични
увреждания, извършването на сочените в исковата молба разходи, както и причинна връзка
между травмите и конкретния пътен инцидент, като поддържа в тази връзка, че сторените от
ищцата разходи за лечение са във връзка с предхождащи ПТП нейни заболявания, а и се
дължат на вида и своевременността на оказаната медицинска помощ и на назначеното
лечение. В случай че бъде установено противоправно поведение на водача на лек автомобил
„БМВ“, е наведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която
в качеството си на пътник не била с поставен предпазен колан. Ответникът счита размера на
претендираното обезщетение за силно завишен, като поддържа в тази връзка, че разходите
или част от тях били поети от общественото осигуряване. Оспорва основателността на
претенцията за законна лихва с оглед неоснователността на иска с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, като счита освен това, че най- ранният момент, от който може да се търси законна
лихва, е 01.02.2022г. при съобразяване на датата, на която е бил сезиран от ищцата с искане
за изплащане на застрахователно обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице
да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на
делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „***“ на автомобилистите.
За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, в обективната
действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение
по имуществена застраховка „***“, по силата на което застрахователят се е задължил да
обезпечи гражданската (деликтна) отговорност на сочения за виновен водач; 2/ реализиране
на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие в
резултат от виновното и противоправно поведение на водач, чиято *** е застрахована от
ответника (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на
имуществени вреди- неблагоприятно засягане на материални блага на ищеца, вследствие на
осъществения застрахователен риск, изразяващо се в случая в извършване на сочените от
ищцата разходи за нейното лечение и възстановяване след инцидента; 4/ причинно-
следствена връзка между ПТП и вредоносните последици.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат
установени от ищеца.
Между страните не е спорно, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорно и поради ненуждаещо се от доказване е
отделено правнорелевантното обстоятелство, че към датата на процесния пътен инцидент
гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „***5“ с рег. № СВ ***
2
РС е била застрахована от ответника по силата на сключен с него договор за застраховка
„***“. Независимо от това и за пълнота следва да се изясни, че това обстоятелство с правно
значение се установява и от приобщената като писмено доказателство и неоспорена от
страните справка от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд.
Установява се от представения с исковата молба протокол за ПТП № 1782945, рег. №
*** от 11.09.2021г., съставен от младщи автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ на СДВР,
че процесният пътен инцидент е настъпил на 11.09.2021г. в гр. София, на кръстовището на
бул. „** **“ и бул. „***“, като лек автомобил „***“ с рег. № СА *** КР, управляван към този
момент от Й. А. Х., бил спрял в най- лявата пътна лента на бул. „** **“, изчаквайки зелен
сигнал на светофарната уредба, за да завие наляво по бул. „***“, когато лек автомобил
„***5“ с рег. № СВ *** РС, управляван от конституираната като трето лице- помагач на
ответника Г. Ю. Н., блъснал отзад спрелия на червен сигнал на свтофара лек автомобил
„***“.
По идентичен начин механизмът на ПТП се установява и от показанията на
свидетелката Й. А. Х., която твърди, че вечерта на 11.09.2021г. управлявала лек автомобил
„***“, като, прибирайки се от вечеря с нейни приятели- Ц. и ***, които се возели на задната
седалка, на кръстовището на бул. „***“, в близост до *** посолство, с главния булевард,
„който слиза от кулата“, спряла на червен светофар в най- лявата лента на въпросния
булевард в посока „****“, като, докато изчаквала да светне зелен сигнал на светофара,
колата й била ударена отзад от лек автомобил „***5“. Поддържа, че след удара се обадила на
тел. 112, както и че нейната приятелка Цвети не се чувствала добре- целите ръце я боляли и
били изтръпнали, поради което дошла и линейка, която откарала Цвети в спешното
отделение на УМБАЛ „***“.
Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така цитираните показания за
достоверни, доколкото същите са последователни, ясни, житейски логични, вътрешно
непротиворечиви, а и доколкото същите намират опора в приобщените писмени
доказателства- както в протокола за ПТП, така и в данните, съдържащи се в документите по
образуваната във връзка със случая административнонаказателна преписка, които не са
оспорени от името на ответното дружество.
Нещо повече, правдоподобността на така установения механизъм на ПТП се
установява и от заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено
по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо
пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, и в което вещото лице е
потвърдило обосноваността от техническа гледна точка на възпроизведения в протокола за
ПТП механизъм на произшествието.
С оглед на така установеното от фактическа страна следва да се приеме, че като не е
предприел своевременно спиране зад лек автомобил „***“, намиращ се непосредствено пред
него на пътното платно и изчакващ зелен сигнал на светофарната уредба, водачът на лек
автомобил „***5“ е допуснал нарушение на нормите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно
които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, като са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението, и с това е станал единствена причина за настъпване на
пътния инцидент, поради което същият, респ. застрахователят на гражданската му
отговорност е легитимиран да отговаря за обезщетяване на вредите, причинени от ПТП.
От показанията на Й. Х., а и от приложената по административнонаказателната
преписка докладна записка от ***в- старши полицай, ООР, 01 РУ- СДВР, 1 развод, се
3
установява, че към момента на настъпване на ПТП ищцата Ц. В. ** е пътувала в лек
автомобил „***“ с рег. № СА *** КР, управляван от свидетелката, поради което
неоснователни се явяват доводите на ответника в отговора на исковата молба, касаещи
присъствието на ищцата в сочения като увреден лек автомобил към момента на процесния
удар.
Още повече, че от представената медицинска документация и от неоспореното
заключение на изготвената въз основа на нея съдебно- медицинска експертиза, по
отношение на чиято достоверност и обоснованост за съда не възниква съмнение,
преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, се установява, че в причинна връзка с процесния
пътен инцидент ищцата е получила шийна травма със засягане на нервни коренчета и
плексуси в шийната област, за които експертът в писменото си заключение изяснява, че са
причинени по механизма на индиректно силово инерционно въздействие, характерно за
травми по цитирания механизъм на ПТП- като пасажер и след удар отзад. Вещото лице е
приело, че разходите, за които с исковата молба са представени финансови документи – за
закупуване на шийна яка и на медикаменти, за които от приобщената медицинска
документация- рецептурни бланки и амбулаторни листове, се установява действително да са
предписани на ищцата непосредствено след инцидента и в период от около месец след него,
са били необходими за лечението на получените от ищцата в резултат от ПТП травматични
увреждания и усложнения от тях. По отношение на установените при Ц. ** при образните
изследвания след ПТП дегенеративни промени експертът е изяснил, че, макар такива да са
били налични, доколкото към момента на ПТП те са били в начален стадий и доколкото
липсват медицински данни да са водели до клинична изява, следва да се приеме от
медицинска гледна точка, че патологичният процес, вкл. развитието на цервикални
коренчеви патологични промени е индуциран или обусловен от травмата.
С оглед на така изложеното следва да се приеме, че травматичните увреждания, във
връзка с лечението на които в настоящия процес се претендира присъждане на обезщетение
за имуществени вреди, са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия пътен
инцидент, като изводът в последния смисъл намира опора в представената от името на
ищцата издадена от НЗОК справка за извършени прегледи, медикодиагностични дейности и
хоспитализации на Ц. **, в която няма данни за регистрирани прегледи, изследвания и/или
хоспитализации, провеждани й във връзка с дегенертивни увреждания в облстта на
процената травма, вкл. в продължителен период преди ПТП и непосредствено преди
настъпването му.
Действително, съгласно уточнението на вещото лице в писменото му заключение при
наличните дегенаративни промени травматичното състояние е настъпило значително по-
лесно, но доколкото в случая се претендира обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за закупуване на конкретни медицински изделия и медикамнети, и доколкото
изрично в при изслушването му в проведеното на 22.05.2024г. открито съдебно заседание
експертът е изяснил, че предписаните на ищцата лекарства са необходими след инцидент
като процесния, вкл. за хора, които нямат изразени дегенративни промени, тъй като са
лекарства, които подпомагат трофиката на нервите и са свързани с подобряването на
пострадалия въобще- аналгетици, невротрофични и общоукрепващи медикаменти, които са
необходими за всички пострадали в такива ситуации, следва да се приеме, че в случая
ирелевантни са евентуално съществувалите при ищцата към датата на ПТП дегенеративни
изменения, които, освен това, съгласно констатациите на вещото лице са били без клинична
изява.
Ето защо, следва да се приеме, че извършването на разходите за лекарствените и
медицинските средства, за които с исковата молба са представени разходооправдателни
документи, е в причинна връзка с установените травматични увреждания на ищцата, които,
от своя страна, се установи да са в причинна връзка с ПТП.
4
Във връзка с последното следва да се изясни, че неоснователно е заявеното от името на
ответното дружество възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, доколкото съгласно изричните разяснения на вещото лице-
съдебен медик, неоспорени и в тази им част, с оглед характера на травмата, причинена по
механизма на индиректно силово инерционно въздействие, и с оглед свободното движение
на главата, вкл. при поставен предпазен колан, процесната травма на шията може да се
получи и при наличие на поставен предпазен колан. Поради това необосновано би било да се
приеме, че евентуално непоставайки обезопасителен колан, за което, освен това, по делото
не са приобщени доказателства, ищцата е допринесла за полученото травматично
увреждане.
Реалното извършване от Ц. ** на разходите, чието възстановяване се претендира, се
установява от представените с исковата молба и неоспорени документи: фактура и фискален
бон от 12.09.2021г. за шийна яка и възглавница за сумата от общо 160.00 лева, фискален бон
от 13.09.2021г. за *** С ** и *** С таблетки за 22.80 лева, фискален бон от 18.09.2021г. за
мускулна или подкожна инжекция за сумата от 10.00 лева, фискален бон от 11.10.2021г. за *
N капсули и *** С таблетки за сумата от общо 31.56 лева, фискален бон от 11.10.2021г. за
**** капсули за сумата от 16.02 лева, фискален бон от 16.10.2021г. за мусклулна или
подкожна инжекция за сумата от 10.00 лева, фактура и фискален бон съответно от
26.10.2021г. и от 25.10.2021г. за Нивалин ампули и * N капсули за сумата от общо 28.67 лева,
чиято обща стойност възлиза на сумата от 279.05 лева.
С оглед на така възприетото от фактическа и правна страна предявеният иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде изцяло уважен.
Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от
сключения застрахователен договор „***“, но е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие, като застрахователят отговаря за
всички причинени от него вреди, включително за вредите от забавата. Това е предвидено в
разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която застрахователното обезщетение обхваща
и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на ал. 3, а според ал. 3 лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2,
за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал. 3 ограничава отговорността на
застрахователя за законна лихва, като определя различен (спрямо разпоредбата на чл. 84, ал.
3 ЗЗД) начален момент, от който такава се дължи - по-ранната дата между деня на
уведомяването от застрахования и деня на уведомяването, съответно претенцията на
увредения за обезщетение.
Съгласно разясненията на касационната инстанция, съдържащи се в постановените по
реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о. и
решение № 10/05.01.2024 г. по гр. д. № 4723/2022 г. на ВКС, І II г. о., които настоящият
съдебен състав възприема, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка "***" лихвите за забава се включват в застрахователното
обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ,
като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от
5
датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:
1/изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той
дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк
иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Следователно, на осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.
Между страните не е спорно, а и се установява от приобщената като писмено
доказателство претенция от ищцата до ответното дружество, че последното е сезирано с
искане да й изплати обезщетение във връзка с процесния пътен инцидент на 01.11.2021г.,
поради което и при липсата на данни за по- ранно уведомяване на застрахователя от
застрахованото лице, следва да се приеме, че това е началната дата, считано от която
ответникът е титуляр на задължение за изплащане на обезщетение за неточно в темпорално
отношение изпълнение на задължението на делинквента, респ. на собственото си
задължение за обезщетяване на настъпилте в резултат от ПТП вреди.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от общо 705.00 лева, включваща заплатени държавни такси за разглеждане на иска и
за издаване на съдебно удостоверение, депозити за възнаграждения на вещите лица и за
явяване на свидетеля пред съда.
Наред с това, на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА в
полза на адв. В. В. О., ЕГН **********, следва да бъде присъдена сумата от 480.00 лева,
представляваща адвоктаско възнаграждение за осъществени от него безплатна адвокатска
защита и съдействие на ищцата, определено от съда в минимален размер съобразно
материалния интерес по делото, нормите на чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с § 2а от ДР на Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата
и правна сложност на делото.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ЗАД „**“ АД, ЕИК ***, да
заплати на Ц. В. **, ЕГН **********, сумата от 279.04 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди- разходи за лечение и възстановяване, претъпрени от нея в качеството
й на пътник в лек автомобил „***“ с рег. № СА *** КР, пострадал при ПТП, настъпило на
11.09.2021г. в гр. София, на бул. „** **“ при кръстовището с бул. „****“ по вина на водача
на лек автомобил „***5“ с рег. № СВ *** РС, гражданската отговорност на автомобилистите
на който била застрахована от ответника по силата на договор за задължителна застраховка
„***“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2021г. до окончателно
изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 705.00 лева-
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА ЗАД „**“ АД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
6
ЗА да заплати на адв. В. В. О., ЕГН **********, сумата от 480.00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществени от него безплатна адвокатска защита и
съдействие на ищцата в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на
ответника Г. Ю. Н., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7