РЕШЕНИЕ
№ 1022
гр. София, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П.А
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110158944 по описа за 2024 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по 439 ГПК
вр. чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Б. Н. Д. срещу „Топлофикация -
София” ЕАД за признаването за установено по отношение на ответника, че ищецът не
му дължи сумите от: 1/ 4297,88 лв., представляваща главница за потребена топлинна
енергия за периода от м. 05.2005 г. – м. 04.2008 г. и 2/ 937,33 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2005 г. до 26.11.2008 г., за които
суми е издаден изпълнителен лист от 14.02.2014 г. въз основа на влезли в сила заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 45456/2008 г. по описа на СРС
и решение от 12.06.2009 г. по гр. дело № 15840/2009 г. по описа на СРС.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № г. при ЧСИ БД.. Сочи се, че изпълнителният лист е
издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение по посоченото ч.
гр. дело по описа на СРС. Твърди се, че последното валидно извършено действие по
принудително изпълнение е от 08.04.2019 г., когато е наложен запор върху вземанията
на ищцата от „Първа инвестиционна банка“ АД. Сочи, че след тази дата липсват
извършвани изпълнителни действия, поради което счита, че към 08.06.2024 г.
вземането на ответника е погасено поради изтекъл давностен срок. Счита, че в случая
е приложим институтът на петгодишната погасителна давност, като предвиденият в
закона срок е изтекъл. Поради тези и останалите изложени съображения моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения
иск. Счита, че вземането не е погасено поради изтекъл давностен срок. Сочи, че
давността за вземането е пет години, считано от влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Счита, че давността е прекъсната с образуването на изпълнителното дело.
1
Излага подробни съображения относно института на давността. Сочи, че искането на
изпълнително действие от страна на взискателя също води до прекъсване на
погасителната давност, независимо дали съдебният изпълнител го е изпълнил, или не.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК вр.
чл. 124 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти
(с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на
ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както
и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който
законът свързва погасяване на вземането по давност.
Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране
на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са отделени фактите, че ответникът е кредитор по
процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист от 14.02.2014 г. въз основа
на влезли в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №
45456/2008 г. по описа на СРС и решение от 12.06.2009 г. по гр. дело № 15840/2009 г.
по описа на СРС, за които вземания е образувано изпълнително дело №
Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба, спорно по
делото се явява единствено обстоятелството дали вземането е погасено по давност.
Видно от отразеното в процесния изпълнителен лист срещу Н, същият е издаден
на осн. чл. 404 вр. чл. 416 ГПК въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение сед
проведено исково производство по реда на чл. 422 ГПК. По делото не са представени
доказателства за датата на влизане на постановеното решение в законна сила, поради
което съдът приема, че същото следва да е влязло в законна сила най-късно в деня
преди издаването на процесния изпълнителен лист – 13.02.2014 г.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД вземането, установено с влязло в сила съдебно
решение, се погасява с 5-годишна давност. Според чл. 117, ал. 1 ЗЗД срокът тече от
подаването на исковата молба, но съгласно чл. 115, б. "з" ЗЗД се спира, докато трае
съдебният процес, т. е. срокът започва да тече от датата на влизане на съдебното
решение в сила. Следователно, за основателността на претенцията в настоящото
производство следва да се установи дали след влизане в сила на съдебния акт на
13.02.2014 г. е изтекъл изискуемият петгодишен давностен срок за вземането.
Въз основа на изпълнителния лист, на 07.07.2015 г. е образувано процесното
изпълнително дело № . по описа на ЧСИ Б
Видно от представения препис на изпълнителното дело, съдебният изпълнител е
извършил проучване на имущественото състояние на длъжника, като е предприел и
извършването на изпълнително действие с оглед възлагането му от взискателя.
На 13.07.2015 г. съдебният изпълнител е изпратил осем запорни съобщения до
различни банки за налагане на запор върху разкритите на името на длъжника в изп.
2
производство сметки /л. 8 - 23 от ИД/. От получен от „Райфайзенбанк (България) ЕАД“
отговор с изх. номер от 20.07.2015 г., третото задължено лице уведомява съдебния
изпълнител, че върху разкритата на името на Б. Н. Д. банкова сметка е наложен запор.
На 09.12.2016 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение и до
работодателя на длъжника в изпълнителното производство – „Бигиари“ ЕООД за
налагане на запор върху получаваното от нея трудово възнаграждение (л. 66 и л. 69 от
ИД).
На 07.11.2018 г. от „Топлофикация София“ ЕАД е постъпила молба при съдебния
изпълнител за извършване на конкретно посочени изпълнителни действия спрямо
имуществото на длъжника /л. 74 от ИД/. В резултат на искането, на 08.04.2019 г.
съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до „Експресбанк“ АД и до
„Първа инвестиционна банка“ АД за налагане на запор върху разкритите банкови
сметки на длъжника, като запорните съобщения са достиганли до третите лица на
10.04.2019 г. и на 11.04.2019 г., на която дата запорите следва да се считат наложени /л.
78-81 и л. 83 от ИД/.
Други изпълнителни действия в производството по ИД 1544/2015 г. по описа на
ЧСИ . не са поискани и не са предприемани от съдебния изпълнител, като с
постановление на съдебния изпълнител от 05.12.2024 г. производството по делото е
прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради непоискано извършване на нови
изпълнителни действия от взискателя.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години. Без правно значение за прекратяване на изпълнителното
производство по право е дали съдебният изпълнител ще е издал постановление, или не.
Изпълнителното производство следва да се счита за прекратено по право с изтичане на
двугодишния срок. Последното предприето изпълнително действие е налагането на
запор върху банковите сметки на длъжника на 10.04.2019 г. и на 11.04.2019 г. След тази
дата от взискателя не е направено искане за извършване на други изпълнителни
действия. Ето защо, изпълнителното дело следва да се счита за прекратено по право на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради непоискано от взискателя извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години, считано от 11.04.2021 г.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с
различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото на
принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с изпълнително
основание (пред съдебния изпълнител обаче длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете, освен при влязло в сила решение за
уважаването на иска по чл. 439 ГПК). Перемпцията не изключва правото на
принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й правото на принудително
изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК задължава
съдебният изпълнител да я зачете.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ГПК, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгл. чл. 117, ал.
2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено
по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се налага с оглед променената правна рамка след влизане в сила
на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с
3
влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството,
по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането,
установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до
изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. В този смисъл е напр. решение №
3/04.02.2022 г. по гр. дело № 1722/2021 г. на IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.
290 и сл. ГПК.
В случая вземането е установено с влязло в сила съдебно решение. Съгласно
разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т. н.). Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
извършването на имущественото проучване на длъжника и изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение.
От последното предприето изпълнително действие по налагане на запор на
11.04.2019 г. до образуване на настоящото дело на 07.10.2024 г. е изтекъл срок, по-
дълъг от пет години, без да са поискани или предприети изпълнителни действия
спрямо имуществото на длъжника, поради което оспореното от ищеца вземане е
погасено поради изтекла погасителна давност. Следва да се отбележи, че независимо,
че е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата, то по време
на висящността на исковото производство давност не тече /чл. 115, б. „ж“ ЗЗД/.
Длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е
винаги неоснователен. Предявеният отрицателен установителен иск за вземането
прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен – в този смисъл е
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр. дело №
720/2022 г. на IV г.о. на ВКС. Ето защо съдът съобразява налице ли е изтекъл срок на
погасителна давност до образуване на настоящото исково дело, като стигна до извод,
че в случая вземането е погасено поради изтекъл давностен срок.
Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцата,
като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата от
178 лева, представляваща заплатена държавна такса в производството.
Ищцовата страна претендира и заплащането на адв. възнаграждение в полза на
процесуалния представител. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено предоставяне на безплатна защита на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно съдебната практика на ВКС (Определение № 43 от
10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2611/2021 г., IV г. о.; Определение № 141 от
15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1005/2020 г., II т. о.) за присъждане на адвокатско
възнаграждение е необходимо да бъде представен договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено, че адвокатът представлява страната на някое от
основанията по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., без да е необходимо да се доказват предпоставките
за оказване на безплатна адвокатска помощ. В тези случаи възнаграждението на
адвоката се определя от съда /чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв./. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение. Съдът е задължен да
определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа
сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от 24.01.2024г. по дело С-
438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в
4
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101, §1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги
и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от
размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния
представител действия. В случая повдигнатият спор не се отличава с правна или
фактическа сложност, която да е обусловена от събирани в производството гласни
доказателствени средства или експертни заключения, като производството е
приключило с провеждането на едно открито съдебно заседание. Предвид изложеното
настоящият състав счита, че в полза на адв. М. И. П. следва да бъде определено адв.
възнаграждение в размер на 450 лева. Следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 38
ЗАдв. съдът определя размера на дължимото възнаграждение, което следва да бъде
заплатено на адвоката, съобразявайки правната и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК, че Б. Н.
Д., ЕГН ********** не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********:
сумата от 4297,88 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия за
периода от м. 05.2005 г. – м. 04.2008 г. и сумата от 937,33 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2005 г. до 26.11.2008 г., за които
суми е издаден изпълнителен лист от 14.02.2014 г. въз основа на влезли в сила заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 45456/2008 г. по описа на СРС
и решение от 12.06.2009 г. по гр. дело № 15840/2009 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
да заплати на Б. Н. Д., ЕГН ********** сумата от 178,00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв.
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. М. И. П., вписан в
Адвокатска колегия – София, личен № , с адрес: гр. София, ул. адвокатско
възнаграждение в размер на 450,00 лева за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на Б. Н. Д..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5